Първи май започнал да се празнува в България, когато на митинг излезли трима души, едно червено знаме и петима музиканти. Двайсетина години по-късно, червените знамена и митингуващите били нараснали многократно. Потърсилите препитание в големия град селски чеда превивали гръб в черни фабрики с още по-черни комини. И Първи май бил деня, в който излизали заедно на площада. И си деряли гърлата, махали със знамената и се биели със стражарите, за да спечелят неща като 2 лъжици грах повече към дневната дажба.
Първи май станал важен ден за България и за младата й промишленост. Първи май вдъхновил с еднаква страст политици и поети. "...и всеки черен труд да спре" - написал за този ден бардът на революцията Смирненски.
Ама де го сега тоя черен труд, дето трябва да спира?
Независимо дали работиш с баданарката или с компютър, работиш по един и същи начин - леко, внимателно, без излишно напрежение. Идваш в 8, до 9 пиеш кафе, до и половина съобразяваш обстановката, после вземеш, та подхванеш нещо, ама то тъкмо наближило обяд... После, на пълен стомах не е хубаво да се натоварва организма, унесе те следобедна дрямка и докато да се огледаме - станало време да си ходим.
Откакто се помня, като се почне от Великден, та чак до Гергьовден, а някои години и по 24 май, цялата нация изпада в седмица на козунаци, агнета и цялостно щракане с пръсти. Денят на труда, когато трябва да треснем по масата на чорбаджиите, че няма да им работим, е по средата на неколкодневна блага почивка!
Зная каква ще ви е първата дума: социализма. "Социализмът ни научи да не работим, той ни превърна в мързеливци, затова не можем да се измъкнем от калта." Добре, де, разбрах. Ама социализмът е аут, при това доста отдавна. Сега кой ви пречи да не работите? Кой ви пречи да се измъкнете от калта? Или просто мързелът е нещо прекалено сладко и удобно...
Какъв Ден на труда с тая повсеместна търтейщина!?
Днес България няма Първи май. Днес е просто 01.05.2008. Да са ни сладки козунаците и агнетата!
Comments5
На някои подобни удоволствия ни се получават само на празници, да си висим нехайно в офиса.
По темата, ако е само април-май положението щеше да е розово, Алекси. Вчера слушах един икономист по Хоризонт(в маршрутката разбира се), който обясняваше как България имала огромен резерв откъм ефективност на труда. И си мисля, ми вярно е.
Но пък от друга страна, трудът е двустранна сделка-ти си продаваш част от времето и енергията срещу някакви облаги, обикновено във вид на пари. И ако се чустваш достатъчно стимулиран или пък просто работата те кефи, ще работиш максимално. Да, ама, колко хора в България се чувстват на мястото си по отношение на работата. Или парите са твърде малко или работата не им отговаря на образованието.
Което макар и субективно да е вярно в някои случаи води до един според мен реалистичен въпрос. Ако на гърба ти не лежат 3 деца и боса и бременна жена (или женската алтернатива) защо не си потърсиш работа отговаряща на уменията ти? Ако такава има, а ти не можеш да я докопаш, това води до следващия логичен въпрос-ако си толкова велик, защо не те искат? И според мен до абсолютно логичния извод- както казва Айн Ранд природата не търпи противоречия и следователно, явно не си толкова велик и си заслужаваш да си каквото там си. Ми тогава защо не работиш?
А е факт прослувутият метод на работа особено в строенето-1 работи 3ма го гледат. Особено ако поръчката е държавна. Ако е частен обект обикновено се работи интензивно и брутално. Както един мил колега каза, когато се цанил като строител-прибирал се, всичко го боляло, лягал и не можел да заспи от умора и на другия ден пак.
Друг аспект- лошата организация на труда в България. Според моите наблюдения в редица държавни (а и поне едно частно) или липсва персонал или има такъв, който трябва да липсва. Хората нямат ясни работни задължения и се налага да правят много неща едновременно. Пряк резултат, от което е, че всяко носи със себе си поне 20% помотване и 25% допълнителна умствена умора водеща до още помотване, така де, почиване. В крайна сметка, хората се прибират уморени и осъзнаващи че въпреки всичко нищо не са свършили.
Аз поне така се чувствам като се върна от факултета и затова и не ходя :)
И не на последно място- обратно в началото, работният процес е двустранен. Ако шефовете не стимулират работниците си да работят наистина качествено, чрез пари, личен пример и уволнения, работниците няма да работят. И понеже повечето шефове не посещават курсове по оптимизация на труда, хората не работят :)
Мисля си, че Първи Май си отиде с идването на демокрацията, щото тя се превърна в борба за живот или борба за още и още пари. Не остана време за празници или нещо друго. Само софрите си останаха, пък на народа му трябват само хляб и зрелища. Я вижте как набъбнаха зрелищата напоследък и си правете сметката, че на следващия Първи Май джоба ви ще е по-тънък от днескашния. Мдаа, Честит Празник!
П.С. И аз бях на работа днес, но аз продавам нещата за софрата, така че почивни дни нямам :)