Един ден ще срещна жената на моите мечти.Тя няма да ме кара да правя да правя нищо.Само ще ме обича.Ще е сготвила най-вкусното ядене, например сърми с лозов лист, а не тази отвратителна картофена супа.Ще е облечена по най-последната мода.Стаите ще ухаят на цветя и парфюми, на усмивки.Тя добре печели и няма да се нуждае от моята заплата.Заплатата ще ми служи за джобни пари и тук там да почерпя някоя особено настоятелна почитателка на моя ум.

Един ден ще срещна мъжа на моите мечти.Той ще каже:"Скъпа зарежи тия тигани, тенджери, перални, парцали за прах, ютии....Аз съм свършил всичко.Облечи моята изненада (разгъва пакет с нова рокля).Искам да гледам очите ти, да слушам смеха ти и да танцуваме бавно...
Недей да мислиш кой ще плати електричеството и ще купи чушки.искам да прочетеш Шекспир-сонетите, и утре вечер да си говорим за тях.Аз печеля достатъчно.Твоята заплата е, за да си имаш джобни пари..."
Така мъжът и жената ще седнат да вечерят в щастливо мълчание.И всеки ще се усмихва миролюбиво и снизходително, казвайки си наум:"Ако знаеш само за какво мисля!" Hо това ще бъде една много лична мечта.

библиотека "Стършел"