Нощта и Деня
Когато в светът при едни е нощ,а при други ден се разбира, че деня и нощта се редуват.Но един ден когато в България останало тъмно, а в Испания светло светът изгубил контрол и хората се отчаяли.
Не след дълго една групичка хора решила да промени това, като извикали едни далечни супер герой-Гилтанатора и Супер Форни.
Групичката хора ги приветствала макар да била само тя в България, защото другите не останали заради пълния мрак.
Те изстрерали ракета с двамата супергерои в космоса да видят проблема.
Щом излетели от земята и стгнали при слънцето и луната видели един астероид който се е бил забил в слънцето, а когато слънцето не мърда няма как да премине и луната те отстранили със супер силите си астероида и го запратили надалеч.
Щом се върнали всички ги приветствали с щастие и понеже те им помогнали всички жители на България се върнали в нея и супер героите станали официални герои на България и щом някой е беда те веднага идвали и помагали!
Огромната изящно орнаментирана дървена врата се отвори тежко с прискърцване и през прага прекрачи премръзналият собственик на голямата нова къща в класически стил. Свали черното си кашмирено палто и белия шал, закачи ги на окачалката до вратата, обърна се и погледа му срещна очите на стария иконом.
- Добър вечер господин графе – каза напълно равнодушно възрастният човек.
„Добра ли?” – помисли си младият мъж. „Нищо добро не се случва по света, как така вечерта може да е добра?”, а после измърмори - Добър вечер! – и съвсем между другото попита, дори без да го интересува особено – Къде е Дора?
- Госпожата е в библиотеката. Чете.
„- Даже пък и госпожа... Мис някакъв си плаж или по-точно басейн...и по неволя моя жена за известно време, поне докато е удобно и за двамата - за баща и’ и за майка ми” – мислейки в тази посока графът премина през коридора, после през салона за гости и почука по отворената врата на библиотеката.
- Да не си решила все пак да завършваш право? – попита мъжът и’ с не малка доза сарказъм в гласа.
- Аз ще завърша право независимо какво си мислиш ти господинчо.
- Маноле, ела и обясни на тази префърцунена селяндурка кой и’ плаща висшето, червилото, гащите и дамските превръзки....- със студена усмивка, която повече приличаше на грозна гримаса, младият мъж извика иконома.
Възрастния човек лекичко наведе глава и преди да каже името на Александър Литвинов, Дора вдигна глава от книгата и злобно каза:
- Баща ми. Ти само обираш лаврите и заблуждаваш хората, че можеш да направиш нещо съществено.
Манол веднага разбра, че е излишен и тихичко се измъкна само и само да не стане жертва на поредната съпружеска престрелка с обидни думи.
- Така ли? И какво не съм направил до сега за теб? – попита подигравателно мъжът.
Дора изкриви лице в презрителна усмивка и изкрещя без дори да си даде сметка за това.
П.П. Това е началото на моето чисто новичко сапунено мехурче. Написах около 56 страници, но няма да ги пусна сега, защото няма изчитане, но ще ми е интерсно дали ви е интересно какво не не е направил Александър? -:D
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднаем, живеем с любов назаем. Крадем щастие и радост, подаряваме горчива сладост. Копнеем за всички истини, но обичаме да чуваме лъжи. Зад аромат от парфюм и тъмен грим, образа си крием и дълбоко спим... Догарящи свещи в нас горят, злокобни демони в ума ни бдят. Ангелите ни са с едно крило, лежат в болнично легло. Душите ни са счупени кристални чаши, мечтите ни - уморени скитници в града. Човещината изгуби се или се изплаши, а може би отми се от дъжда? Днес обичаме..., а утре мразим... във водите на фалша продължаваме да газим. Понякога боли ни за думите неизречени, понякога да ръсим ругатни сме обречени. Вечер наколене пред себе си седим, спасителни молитви крещим... В ръцете черна пръст държим, опитваме се отчаяно другата половина на сърцето да намерим и с няколко сълзи да го сглобим...
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднаем, живеем с любов назаем. Крадем щастие и радост, подаряваме горчива сладост. Копнеем за всички истини, но обичаме да чуваме лъжи. Зад аромат от парфюм и тъмен грим, образа си крием и дълбоко спим... Догарящи свещи в нас горят, злокобни демони в ума ни бдят. Ангелите ни са с едно крило, лежат в болнично легло. Душите ни са счупени кристални чаши, мечтите ни - уморени скитници в града. Човещината изгуби се или се изплаши, а може би отми се от дъжда? Днес обичаме..., а утре мразим... във водите на фалша продължаваме да газим. Понякога боли ни за думите неизречени, понякога да ръсим ругатни сме обречени. Вечер наколене пред себе си седим, спасителни молитви крещим... В ръцете черна пръст държим, опитваме се отчаяно другата половина на сърцето да намерим и с няколко сълзи да го сглобим...
Когато един човек те излъже веднъж, не е приятно, но не го отхвърляш и продължаваш да му се доверяваш.
Когато същият човек те излъже втори път, отново се опитваш да оправдаеш постъпката му – че може да е било някакво недоразумение, или да е било неволно. Макар че известната теория (която винаги се потвърждава) гласи, че ако те излъжат втори път, винаги има и трети.
Да, обикновено има трети път, при който вече – няма как! - ти самият проглеждаш, осъзнавайки, че човекът има проблем. След четвъртия, петия път и нататък уважението към него започва да намалява до степен той да не бъде забелязван, сякаш е прозрачен.
Общо взето така се развиват нещата при мен, тъй като не ми е присъща детската наивност – натрупала съм достатъчно много житейски познания за света и хората. Естествено - няма да седна да тръбя на всеослушание кой какъв е – лъжец, манипулатор, подлец, интригант и т. н., тъй като е под достойнството ми. Е, мога да поплача на нечие приятелско рамо, че съм била подведена, и толкоз.
След n броя лъжи човекът, който ме е разочаровал, спира да съществува за мен в качеството си на значима и стойностна личност, без значение кой е той, какво положение заема в обществото и с какво име се ползва. Явно това, моето, е нещо като защитна реакция против последващи разочарования. Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?
Смятам обаче, че без доверие е невъзможно да се общува. Изгубвайки го, ние късаме връзка, разрушаваме приятелство, съсипваме бъдещо ползотворно сътрудничество.
Прави ми впечатление, че голяма част от хората не преживяват така тежко (като мен) лъжата с нейните многобройни и разнолики проявления. Не й обръщат специално внимание, особено ако тя не е свързана с някакво лично ощетяване – морално или материално. Някак си, като че ли ние, българите, които живеем във време на икономическа и духовна криза, сме попретръпнали спрямо отрицателните прояви в живота. Може би, защото ги срещаме на всяка крачка и нашите сетива неусетно започват да се притъпяват.
Лъжата, като грозно и недостойно явление, не само е един от инструментите на държавната ни политика и управление, не само е оръдие на медиите, чрез което те манипулират поднасяната информация, но, за жалост, лъжата е пуснала дълбоки корени в нашия живот и във взаимоотношенията между обикновените хора, каквито сме ние всъщност. Казвам „за жалост”, защото съм убедена, че няма нищо по-красиво и топло от искреността между човеците!
Темата за Лъжата и нейния прекрасен антипод – Истината ме вълнува по принцип. Отвреме-навреме сядам и написвам по нещичко, защото изпитвам потребност да го изразя с думи. Преди няколко месеца написах това: Видове лъжи.doc. А още по-рано ето това: В името на истината.doc.
Учител съм и като такъв особено много държа да възпитам учениците си силно да обикнат истината и да й служат. Те знаят, че категорично отхвърлям лъжата, и постепенно, общувайки по-продължително с тях, моята твърда непримирима позиция се превръща и в тяхна.
През последните дни, под влияние на размислите ми по темата, потърсих да науча какво казват великите умове за Истината. Питах се дали тя е била толкова значима за тях, колкото и за мен. Направих клипче, в което събрах онези техни сентенции, които ми направиха по-силно впечатление.
Дирейки информация по темата, попаднах на 14-те заповеди на Буда, които са много популярни в руския интернет, но у нас явно не са преведени. (Някои от тях много си приличат със съветите на майка Тереза.) Ето ги и тях, преведени от мен.
И накрая… Толкова е кратък живота ни, че не си заслужава да се изгубваме като хора заради желанието си да се домогваме до облаги и слава и да се представяме за такива, каквито не сме…
Няма нищо ново под слънцето. Коя е истината , как да я открием и да я практикуваме е казано в Библията. Там е истината. Там ще открием отговорите на всичко, което ни вълнува относно нея. Липсва ни вярата в Бог и обичтта ни към Него. Не Го слушаме, не уважаваме съветите и уроците Му, не изпълняваме заповедите Му и си правим каквото искаме по човешки. Това според мен е нашата трагедия и всички злини и лъжи са вследствие на безверието ни.
tabakova wrote :
Искрено се радвам, че все още съществуват такива хора. Вече си мислех, че нещо в мен е сбъркано или че еволюцията ме е подминала. :)
И аз така си мислех, но след тези два коментара тук и още няколко в една друга общност, се оказва, че все още има хора, с които да си приличаме по отношението си към Истината и Лъжата. Което си е повод за радост :)
Прекрасна българска песен! Вечна и незабравима! Силна и много вярна песен.
Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас! - Толкова е вярно това, че настръхвам. Струва си човек да се замисли - истината рано или късно излиза наяве и човек трябва да си плати за лъжата. Няма да го отмине. Историята ни е дала много примери за това. А и в живота на всеки човек има доказателство за казаните думи в песента. Истината ще ни освободи и спаси. Помните и кой е казал тези думи? Когато имаш мир със себе си и си спокоен, значи ти си в истината.
Когато един човек те излъже веднъж, не е приятно, но не го отхвърляш и продължаваш да му се доверяваш.
Когато същият човек те излъже втори път, отново се опитваш да оправдаеш постъпката му – че може да е било някакво недоразумение, или да е било неволно. Макар че известната теория (която винаги се потвърждава) гласи, че ако те излъжат втори път, винаги има и трети.
Да, обикновено има трети път, при който вече – няма как! - ти самият проглеждаш, осъзнавайки, че човекът има проблем. След четвъртия, петия път и нататък уважението към него започва да намалява до степен той да не бъде забелязван, сякаш е прозрачен.
Общо взето така се развиват нещата при мен, тъй като не ми е присъща детската наивност – натрупала съм достатъчно много житейски познания за света и хората. Естествено - няма да седна да тръбя на всеослушание кой какъв е – лъжец, манипулатор, подлец, интригант и т. н., тъй като е под достойнството ми. Е, мога да поплача на нечие приятелско рамо, че съм била подведена, и толкоз.
След n броя лъжи човекът, който ме е разочаровал, спира да съществува за мен в качеството си на значима и стойностна личност, без значение кой е той, какво положение заема в обществото и с какво име се ползва. Явно това, моето, е нещо като защитна реакция против последващи разочарования. Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?
Смятам обаче, че без доверие е невъзможно да се общува. Изгубвайки го, ние късаме връзка, разрушаваме приятелство, съсипваме бъдещо ползотворно сътрудничество.
Прави ми впечатление, че голяма част от хората не преживяват така тежко (като мен) лъжата с нейните многобройни и разнолики проявления. Не й обръщат специално внимание, особено ако тя не е свързана с някакво лично ощетяване – морално или материално. Някак си, като че ли ние, българите, които живеем във време на икономическа и духовна криза, сме попретръпнали спрямо отрицателните прояви в живота. Може би, защото ги срещаме на всяка крачка и нашите сетива неусетно започват да се притъпяват.
Лъжата, като грозно и недостойно явление, не само е един от инструментите на държавната ни политика и управление, не само е оръдие на медиите, чрез което те манипулират поднасяната информация, но, за жалост, лъжата е пуснала дълбоки корени в нашия живот и във взаимоотношенията между обикновените хора, каквито сме ние всъщност. Казвам „за жалост”, защото съм убедена, че няма нищо по-красиво и топло от искреността между човеците!
Темата за Лъжата и нейния прекрасен антипод – Истината ме вълнува по принцип. Отвреме-навреме сядам и написвам по нещичко, защото изпитвам потребност да го изразя с думи. Преди няколко месеца написах това: Видове лъжи.doc. А още по-рано ето това: В името на истината.doc.
Учител съм и като такъв особено много държа да възпитам учениците си силно да обикнат истината и да й служат. Те знаят, че категорично отхвърлям лъжата, и постепенно, общувайки по-продължително с тях, моята твърда непримирима позиция се превръща и в тяхна.
През последните дни, под влияние на размислите ми по темата, потърсих да науча какво казват великите умове за Истината. Питах се дали тя е била толкова значима за тях, колкото и за мен. Направих клипче, в което събрах онези техни сентенции, които ми направиха по-силно впечатление.
Дирейки информация по темата, попаднах на 14-те заповеди на Буда, които са много популярни в руския интернет, но у нас явно не са преведени. (Някои от тях много си приличат със съветите на майка Тереза.) Ето ги и тях, преведени от мен.
И накрая… Толкова е кратък живота ни, че не си заслужава да се изгубваме като хора заради желанието си да се домогваме до облаги и слава и да се представяме за такива, каквито не сме…
Поли, поздравявам те за философските разсъждения за истината и лъжата.Кой ли не се е сблъсквал...А какво да кажем за системните лъжи от даден човек?Когато разбера, че някой ме лъже, обикновено стоя отстрани и чакам, да разбера дали се осъзнава, че е сгрешил.Има и такива случаи, има и извинение.Но много рядко.Ех, Поли, накара ме да се замисля...Но има кой да съди.Важно е сърцето ти да е чисто, да лягаш и ставаш спокоен и да се радваш на света.Клиповете са прекрасни!Е, който има очи, да гледа, който има уши, да слуша!Благодаря ти !
Благодаря ти за коментара, Поли! Споделям мислите си в обществен блог, за да разбера дали има и други хора, които реагират като мен: вътре в себе си аз късам връзката с човек, който нееднократно ме е лъгал. Опитът ми показва, че оставяйки го сам да се сети, че е сгрешил, без да му покажеш огорчението си, той обикновено не се усеща.
И другото, което съм забелязала, че извинението при хора, които са свикнали да манипулират информацията, е само за момента. При следващ случай нещата се повтарят. А така ми се иска да се претърпява някаква положителна промяна...
Едно от нещата , което уча моите ученици е непримиримост към лъжата.Аз съм така "програмирала"принципите си, че един път ако човек на когото съм държала и вярвала ме излъже, втори път не му вярвам. "Аз съм до тук с доверието".
Права си, Роси! А пък аз все давам шансове, за да разбирам всеки път, че не е имало смисъл да ги давам...
П. П. Трябва да вметна едно важно уточнение, че при децата не е така. Там човек има възможността да влияе и да постига добри резултати за каузата Истина.
Истината-лъжата! Това е тема, като доброто и злото. Учителите се стремим към доброто и от лъжата страшно ни боли. Детската лъжа е нещо различно . Понякога граничи с фантазията. За разлика от възрастния детето може да признае лъжата си много по-леко. На всеки учител му се е случвало да се срещне с тази лъжа. Нашите очаквания към възрастните са същите. Може би затова много ме впечатлиха думите на Поли "Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?" Имаше време, когато мислех, много крайно. Този въпросният човек не съществуваше за мен. Когато преминах на позицията " запазвам любезния си тон" съм по-добре. Но доверието ... то просто го няма. Може би това е философията на общуването?
Невъзможно е да не се срещаме с лъжата и злото, но аз ви желая приятна вечер и усмихнати почивни дни!
Поли, първо ти благодаря за клиповете. Имаме нужда понякога да се връщаме към мъдростта пренесена във времето. А колкото до моето отношение по темата, аз съм споделяла с теб, че съм чувствала огорчена от лъжата на близък човек. Не зная дали съм прекалено наивна, но винаги прощавам-така се чувствам аз добре. В продължение ставам само по-внимателна и не толкова доверчива.
Ика, много мъдър коментар! Порастваме, мила приятелко, и разбираме, че не можем да променим света и хората, каквото и да правим. Единствено можем себе си да променим.
Руми, възпитавана съм за всяко нещо - добро или зло, което ми се случва, първо да потърся причините в себе си. Научих се с времето да не изпитвам вина за грешките на другите, но продължавам емоционално да преживявам недостойните прояви на разни хора.
Цвети, ти, мило слънце, си остани такова, каквото си! Нали затова е толкова интересен светът - защото сме различни :)
Хе, хе, Поли, аз си имам теория за истината и лъжата, моя си:) Според мен има три типа хора - слънца, огледала и такива с маски. Едните просто си греят и не се замислят, за тях няма друг начин на съществуване. Огледалата отразяват - те понякога се чудят дали нещо не им се е лепнало и не ги замъглява. Тези с маските обаче се дразнят и на слънцата и на огледалата. Слънцата, не могат да ги докопат, но с огледалата е друга работата...Там експериментът е велик ;) Познай кои преобладават от всичките?
Румиии, аххх! Тази песен на Висоцки е толкова много на „точното място и в точното време”, че не е истина! Благодаря ти!!!
Не разбирам как се стига до там истинските ни чувства да са омраза, недоволство, завист (без значение травматичната наследственост – оправдания винаги могат да се намерят!)? Наистина ли желанието ни да бъдем харесвани е толкова голямо и жизнено необходимо, че стигаме до крайности - да избираме да се обградим с фалш и лъжа! Какво печелим, когато сме лъгани?
Не разбирам как се стига до там истинските ни чувства да са омраза, недоволство, завист (без значение травматичната наследственост – оправдания винаги могат да се намерят!)? Наистина ли желанието ни да бъдем харесвани е толкова голямо и жизнено необходимо, че стигаме до крайности - да избираме да се обградим с фалш и лъжа! Какво печелим, когато сме лъгани?
Печелим илюзии за безсмъртие и величие...замъгляваме онзи страх от смъртта, мъсълта, за която отпъждаме цял живот, а осъзнаваме, че от нея не се бяга... Снощните "Междузвездни войни" по БТВ явно са ми се отразили;) :)))
Куини, обожавам начина, по който мислиш и се изразяваш! Благодаря ти, че често ни провокираш и с теми, които не са изцяло професионално насочени! Мисля, че тук аудиторията се нуждае имено от по-широк мироглед, а не само от неистовото втренчване в служебните ни задължения.Трябва ли да казвам, че ти си тази дето грее и осветява пътя...от самото начало?
По повод мойта теория...във всеки от нас обитава и слънцето, и огледалото, и маската...в различна степен. Ще ми се да вярвам, че хората, които обичам са в повече слънца и чисти огледала. Животът ме научи да слагам маска, за да се защитя, но се моля на Бог да не ми дава да се сраствам с нея...Моля се!
Преди години, един много мъдър човек ( бай Тафи от едно селце край Асеновград, дано все още е жив) ми отдели три часа внимание и ми разказа много интересни неща предимно в притчи. Едното от нещата, които никога няма да избледнеят беше: " Сторят ли ти зло - забрави го! Сториш ли ти добро - също го забрави!"
Явно великите умове мислят еднакво!
Споделих твоето клипче с моите четвъртокласници. Дали ще схванат идеята? Да проверим...
Сигурно има хора, които си мислят, че мозъците в жегата ни се разтапят като забравен лед на плажа. Ама неееееееееееее, е моят отговор. Тук съм, сбирам топлинка за зимата и бдя!
Та случка първа:
Добре облечен мъж, в бяло, сега се сещам вече една глупост, :)) Както и да е. Малка гара. Пия кафе (3 в 1) на едно от двете барчета. За малко на масата кафе са пили и двама младежи. Та идва образът в бяло и ме пита закъде ще пътувам, отговарям му, дотолкова мога да си позволя. Пита и за момчетата, ако сме заедно да се комбинираме и да ни закара. Не, не сме. Предлага ми да ме закара. Аз обаче "Заникъде не бързам, ей сега ще дойде връзката". Мотая се наоколо, че не ми се седи на едно място. Образът обяснява на местните постоянни присъствия, че би закарал момичето без пари. Отговарям възпитано, че момичето на непознати не се доверява. Край на серията, приключи възпитано.
Случка втора:
Жега, чакам си автобуса в най-големия пек. Чакащите са се изпокрили под рехавата сенчица. Отивам да си прочета след колко минути ще дойде автобусът за нужната ми посока. Ей ги двама младежи и единият с нещастен гласец ми обяснява, че бил войник от Бургас и не му стигали парите за билет с малка сума (1,50 лв). Айде сега, войници има ли още, нали има само платени? Много дълго ми се вижда за обяснение и му казвам да ми покаже военната си книжка. Гадно изненадани от моя страна, се изнизват, като просещият пари звучно псува.
Аман, от навлеци! Тези дни ми върви да слушам истории за досадни и по-досадни от мухи! Винаги съм мислила, че всичко мога да преживея, но трудно преживявам около навлеци. Та, защо по нашите ширини не е разрешено носенето на оръжие?:) / не че бих си купила, но бих казала, че имам, заради едното уважение към силния, които слабоумния не будалка, ама никак:)/
SeoKungFu, носенето на оръжие освен от отговорни, би трябвало и да е за дееспособни хора, според мен. Става дума за по улиците, а не вкъщи. Защото може да го хлопнат по тила и да му отнемат оръжието и така недобросъвестни да се сдобият със законно регистрирано оръжие. Хубаво е да са минали прегледи и периодични обучения. То мисля, че и сега няма проблем нормален човек да си купи газово оръжие, но не съм много сигурна. Но пък има и други начини за справяне.
Диди Фа, верно "Аман от навлеци", справяме се с тях, ама има хора, които сигурно не успяват. Лошото е, че като загубят някаква сума пари от ей такива неща, после се притеснят и си докарват и други проблеми. Просто споделих опит как се отървах от хора, които ме притесняват.
Иначе като си пия кафенцето и дойде някой да проси го разкарвам с великия лаф - "Не ме закачай, че шефът ме/ни е ядосал". Само един път не мина и една досада се опита да ми подуе главата и се наложи да сляза и да изчакам друг автобус.
П.П. Горкият шеф - ако знае как е употребяван само, :))
Най-доброто оръжие (законно :)) за навлеците е вътрешната ти сила, Пестицид. Твоето безкомпромисно "На мен тия не ми минават!", без да го изричаш на глас, е достигнало до малките им мозъчета, благодарение на инстинкта, а не на интелекта им.
Anastasia, ами явно имам своеобразен щит, :) Nikolaj Penjashki
, предпочитам да няма продължение, защото според мен това би означавало, че измамниците са намалели. Но дали? Но ако пак се пробват, ще споделя опит.
Темата за измамите и превенцията с/у тях разучавам от дълго време. След като има лековерни хора, които са дали пари, за да купят Айфеловата кула или Статуята на свободата.
Изчезнал е инженер Димитър Чиликов от Пловдив. Човекът е с диабет, и всякакво забавяне на откриването му може да бъде фатално. Чиликов е в неизвестност от 24 май т. г. Моля всеки, който го е виждал след тази дата, да се обади на полицията (тел. 166), на Константин Каменов (тел. 0878 697262), или на Тодор Панайотов (тел. 0899403263). Благодаря предварително!
Димитър Николов Чиликов е роден на 25.XI.1942 година в Пловдив. Завършил е гражданско строителство във ВИАС и авторско право във ВМИ – София. Занимава се с изследване на технологически и култови знаци в българските земи. Застъпва тезата, че европейската цивилизация стартира с един религиозно-философски и технологически поврат в представите на заселниците по българските земи. Има над 300 публикации по този проблем в пловдивския, софийския и варненския переодичен печат. Участва с доклади в ежегодните варненски конференции поб наслов “България в световната история и цивилизации”. Член е на “Дружеството на Пловдивските писатели”. През 1992г., заедно с Константин Каменов създават Интелектуално звено “КОРЕНИ”, а през 1997 г. започват да подготвят по-голямата научна структура – Академия “САМАРА”, която не се осъществява като проект. Издадени книги: 1. Тракийски тайни и загадки – 1992, ISBN 954-434-014-9 2. Балкански мистерии – 1994, ISBN 954-8636-02-6 3. Навлизане в тайните – 1994, ISBN 954-637-001-7 4. Елси (приказка) – 1995, ISBN 954-673-002-5 5. Насаме с боговете – 1995, ISBN 954-673-003-3 6. Епизоди с Брен (новели) – 1996, ISBN 954-8832-05-4 7. Герои на вечността – 1998, ISBN 954-8832-07-0 8. Загадките на траките - 2008, ISBN 978-954-738-156-8; в съавторство с Хр. Протохристов
Жалко е че полицайте не са искали да го потърсят, но в БГ-то нищо вече не ме учудва. Виж, ако бяха избягали от общоприетото безхаберие и поне да бяха имитирали интерес към случая щах да съм изумена от учудване.
Comments