До агенция Фокус

В Странджа - затишие пред буря

Приетото от Народното събрание изменение на Закона за защитените територии, което автоматично възстановява статута на ПП “Странджа” някак успокои духовете и пренасочи общественото внимание към други злободневни теми.

Пресният спомен от нашествието на “зелените човечета” по софийските кръстовища се измести от събитията с медиците, а държавните чиновници, доволни от резултата и с чувство за изпълнен дълг, отпрашиха към плажовете.

Жега е и не върви да се терзаем с въпроси от рода на: “Каква ще бъде съдбата на ваканционно селище “Златна перла”? “Ще има ли мораториум върху строителството в ПП “Странджа” и ако има какъв ще бъде ефектът”? “Кой план ще получи предимство – Планът за управление на ПП “Странджа”, който доволно дълго отлежава в МОСВ, или Общият устройствен план на община Царево, който по думите на общинарите е почти готов и ще открие широк фронт за строителство по крайбрежието на парка”?, “Възможно ли е заради икономически интереси да се пренебрегват научно доказани твърдения”? “Ще надвие ли частният интерес над националния”? и т.н. и т.н.

Всъщност от отговора на тези въпроси зависи дали ПП “Странджа” ще бъде реално опазен, или ще се мине на варианта “има сделка”.

Преди около три години в рамките на организираната от САБ дискусия по проблемите на Черноморското крайбрежие се опитах да алармирам колегията за опасностите, които се задават в района на природния парк. Макар и с някои неточности, допуснати от страна на издателството, предложеният от мен материал бе публикуван в сп. “Архитектура” (бр.4-5/2004г). Оценявам по достойнство инициативата на САБ, но отчитам липсата на реален резултат.

Затова днес отново се налага да заявяваме позициите си. Този път някак по-спонтанно и може би по-истински – с подкрепата на петицията за спасяване на парка, с декларацията на УС на САБ срещу унищожаването на най-ценното от българската природа, с гневното послание на арх. Лило Попов срещу бездушието, безхаберието и корупцията (Бр. 14 на инф.б. “Български архитект”).

Този път можем да се поздравим с резултата, колкото и да сме скромни в приноса си. Да, ПП “Странджа” запазва статута си на парк, но ще запази ли своя консервационен статус?

Със сигурност не, ако се застроят крайбрежието и долината на Велека… ако се изсекат старите странджански гори… ако се обезобразят неповторимите странджански ландшафти и геоложки феномени… ако се посегне на изключителната културна идентичност, съхранена през хилядолетията…

И затова днес в момента на “затишие” си позволявам отново да напомня, че има План за управление на ПП “Странджа”, в който след упорита работа на солиден интердисциплинарен екип от специалисти и многократни консултации с ключови партньори бе постигнат оптимален вариант за развитие на територията при съхраняване на нейната уникалност. За първи път в този план на базата на събрана информация и теренни изследвания се определиха териториите с особено висока природозащитна стойност, които задължително трябва да се съхранят, за да се запази континенталното значение на парка. На базата на научно-обоснована методика, утвърдена впоследствие от Басейнова дирекция - Варна, бяха очертани заливните тераси на реките в парка, което на практика за първи път привежда в действие Закона за водите в тях. Общата оценка на комплексната стойност на територията по отношение на биоразнообразие, ландшафт, абиотични компоненти, културно-историческо наследство и социално-икономически потенциал е била единственият здрав аргумент за вземането на решения и определянето на правилата за нейното ползване. Вместо често прилагания “политически подход” бе приложен подходът на широко обществено участие, осигурен посредством поредица от тематични семинари, социологическо проучване на нагласите на населението в парка и специално разработена за целта комуникационна стратегия.

В стратегическата компонента на плана, пак с участието на ключови партньори, бе определена визията за територията, дъргосрочните цели на нейното управление и механизмите за тяхното постигане. Ще припомня, че тези механизми включват зониране на територията със съответни правила и норми за нейното ползване, въвеждане на ГИС, включване на пакети от програми и проекти по стратегически направления, създаване на условия за интегрирано управление на парка и мониторинг на приложението на плана. Резултатите от социологическото проучване, проведено в процеса на планиране, показаха определени нагласи на населението, които като цяло поддържат философията на плана и не противоречат на предложените режими в него. Други са обаче политическите нагласи и икономически интереси, които явно имат силно лоби там, където трябва.

Дебатът за строителството в ПП “Странджа”, който се преекспонира напоследък във връзка с незаконното ваканционно селище “Златна перла”, тече повече от пет години и със сигурност няма да намери решение без политическата воля на държавата. Свидетел съм на факта как ескалират апетитите на тази територия. И как пазарният натиск диктува вземането на управленски решения. Хронологията на събитията съдържа красноречиви аргументи. Факт е, че на официалното обществено обсъждане през април на 2003г. община Малко Търново реагира срещу плана без да постави ясни изисквания към него, докато общинската администрация на Царево го прие с несъществени забележки. Факт е също, че година по-късно, при разглеждането на плана от Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ постъпиха допълнителни становища от общините с искания за неговата преработка и планът бе върнат за постигане на “по-консенсусен вариант”. Поради изчерпани възможности за диалог арбитражът по въпроса със строителството в парка се възложи на екологичната оценка, в която бяха отхвърлени крайните искания на общините, като се възприе т.н. оптимален или балансиран вариант, внесен преди две години в МОСВ. Оттогава продължават да се търсят поводи за отлагане на разглеждането на плана от ВЕЕС. Не случайно в решението на ВАС за ликвидацията на парка липсата на приет план за управление се изтъква като едно от доказателствата за “липса на валидно формирана воля на административния орган по отношение на обекта” - т.е. липса на реална воля за опазване на територията.

Днес отново общинската администрация на Царево лансира тезата, че планът за управление на парка ще “задуши” развитието на населените места в неговите граници. За да няма спекулации, се налага да направя разяснение. Логично философията на плана изключва безразборно застрояване, като се предвижда възможност за разширение на населените места при доказана необходимост и след изготвяне на общи устройствени планове, отчитащи определената в плана консервационна значимост на територията. За селищните образувания и населените места в особено уязвимите територии – в т.ч. крайбрежието, е извършено фиксиране на границите за възможно разширение съобразно природозащитното значение на територията. Площта на тези разширения е сериозен резерв за развитие на населените места през следващите десет години, определящи хоризонта на плана. Твърденията за ограничаване на поминъка в парка също не издържат, тъй като планът не изключва, но регламентира строителството на туристически, производствени и инфраструктурни обекти извън територията на населените места, а реализацията на предвидените програми и проекти в областта на горското и селското стопанство, туризма и опазването на околната среда само биха допринесли за стабилизацията на икономиката в района.

Очевидно отново става дума за два вида мислене. Някой се опитва да мисли за устойчиво развитие, друг го слуша и си мисли за бързи пари. А този, който трябва да реши, се двоуми. И както напоследък става в държавата съдът отново ще трябва да изиграе ролята на катализатор, тъй като този път Българска фондация “Биоразнообразие” е подала жалба срещу МОСВ за прехвърляне на нормативните срокове за разглеждане на преработения план за управление на ПП “Странджа”.

Лято е, а в августовските жеги цари едно такова особено затишие, което предвещава буря…

арх. Росица Златанова

Какво точно се крие зад екопротестите в защита на Странджа? Какви социални напрежения движат това самоорганизирано в интернет гражданско недоволство и как то може да се развие в бъдеще? Някои коментатори вече допускат тези протести да родят нова политическа формация. Тя ще бъде "антисистемна" като "Атака" и би била нов знак, че самата политическа система е неефективна и не обединява достатъчно широки обществени интереси по прозрачен начин. Най-същественото е, че това ще бъде първата формация, която превръща етико-естетическа платформа в политическа програма. След като основната тема на прехода (за собствеността) вече е изчерпана, възниква нов болезнен проблем - за пейзажа и средата за живеене. Кой има право да променя пейзажа и как? Иначе казано, може ли внезапно забогателият тарикат и пошляга да префасонира своите владения по собствен вкус, или трябва да се съобрази с някакви норми? Има ли такива норми? Става дума за естетиката, за красивото и връзката му с доброто като политически проблем. Веднага искам да подчертая, че поговорката "На вкус и на цвет товарищи нет" е звънтяща фолклорна глупост. Точно общият вкус е маята на истинското приятелство, а може би и на политическо съмишленичество.
Електоралният потенциал на една бъдеща, да я наречем условно "Екоатака", може лесно да се провери чрез социологически сондаж с примерно следните въпроси: "Ако изборите бяха днес,

за кого бихте гласували - за Петко Арнаудов или за блатното кокиче?"

или "Кое според вас е по-голяма национална ценност, Йордан Цонев или пясъчната лилия?" Не става дума за царевския кмет и депутата като личности, а като социални типажи. Струва ми се, че електоралната подкрепа за пясъчната лилия и блатното кокиче ще надхвърли 4%. Надявам се да е така.
Изглежда властите точно разкодираха скрития потенциал на екобунтовете, ако се съди по енергичната реакция на екоминистерството и прокуратурата срещу заличаването на парка "Странджа" и предстоящото оскверняване на последните що-годе запазени части от морския бряг. В същото време тази енергична реакция изглежда гузна на фона на дългогодишната законодателна и административна леност в угода на пошлото и кича. От изявленията на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев в защита на неговите колеги, отсъдили в полза на мутрите и бетона, излиза, че съдът по принцип симпатизира на природата, но

самото законодателство е по-страшно от природно бедствие

Това сигурно не е далече от истината, като се има предвид, че законът за Черноморието повече от пет години се премята в парламента, за да могат мутренските вкусове да се разгърнат в пълнота. При това, след като беше приет, влизането му в сила беше отложено с половин година, за да може грозотията да се доразгащи. Това е все едно някоя жена да каже на мъжа си: "Минчо, от Нова година обещавам да ти бъда вярна, ама нека дотогава да си помърсувам". Подобно поведение няма как да не мотивира електорални нагласи в полза на една "Екоатака".
Впрочем грозното поведение на българската държава по морето има не само архитектурни знаци. Ето една сценка от юни т.г. на плажа до къмпинг "Градина". Мъж, жена и две дечица лежат под разпънат (собствен) сенник. Идва маймунообразен човек с дебел врат, придружен от още два примати, и започва да обяснява на семейството, че трябва да му плати 10 лв., за да остане под сенника, защото този плаж е взет на концесия и на него са сложени чадъри, за да се седи под тях и да се плаща, а не да се разпъват сенници. Тази сценка е възможна благодарение на симбиозата между българската мутра и българската държава. Точно държавата позволява на нахалната мутра да застане между гражданина и морския бряг. Хората със сенника сигурно няма да забравят унижението, на което ги е подложила тяхната държава чрез плажните концесионери, а това със сигурност ще породи съответни електорални настроения.
Миналото лято един приятел ме убеждаваше, че и най-скверните инвестиционно-архитектурни блудства не могат да унищожат залива Алепу (между "Дюни" и Аркутино). Аргументите му изглеждаха силни: плажната ивица е тясна, зад нея минава пътят, а след това е блатото, което е защитен природен обект (макар че сам по себе си този факт не е пречка, както стана ясно с помощта на ВАС). Особеното в случая е, че дори по съдебно-административен път блатото да бъде обявено за земеделска земя, подлежаща на реституция, продажба, промяна на статута и застрояване, то пак ще си остане блато. Преди седмица минах оттам и видях, че приятелят ми се е заблудил. Точно на нос Хумата срещу Змийския остров някой е успял много бързо да вдигне няколко 6-7-етажни кооперации с архитектурен силует, който силно напомня за бургаския комплекс "Меден рудник".
През 80-те години, когато беше построен курортът "Дюни", той можеше да бъде сочен като пример за разумно и грижливо отношение към природата. Това бяха предимно двуетажни вили, изтеглени от морето и естествено вписани в Куков баир, така че да не изпъкват над общия силует на терена. Архитектурата сдържано съчетаваше национален и средиземноморски стил. След приватизацията кичът властно затисна това място. Сред дискретно потопения в зеленина курорт щръкнаха два импозантни 7-8-етажни хотела в бозаво и двата дефинитивно нелепи точно на това място, като единият е апотеоз на строителната безвкусица. Хотел "Марина Роял Палас" е вирнат точно на нос Малката Агалина, при това на остър завой на главен път и казано по катаджийски, всеки трансфер на туристи създава опасност от ПТП. Това лято почитателите на Аркутино ще трябва да се сбогуват завинаги с онова прекрасно местенце, защото скоро се очаква и там да влязат багери.
В момента цялото протежение на брега от Созопол до Каваците представлява

уникална по своята нелепост гледка

Все едно някакво дете е разпиляло кубчета за игра без никаква мисъл и идея. Тъй като не е имало общ градоустройствен план, нито някакъв контрол, всеки си е правил каквото му скимне. Резултатът дели границата между уродливото и налудничавото. Може да се видят всякакви архитектурни стилове - възрожденски, модернистични, мутробарок, има колонади, балюстри, арки и всякаква орнаментация на бъбривата безвкусица. Ако се съди по архитектурата в този район, а тя е изкуство, което никога не лъже, българското общество страда от остра форма на инфантилизъм. Строителните екземи и урбанистични струпеи издават вътрешни социални болести. Странно как едно хленчещо поради хронична бедност общество успя да разгърне такова мащабно строителство и да залее с бетон и простотия най-красивите места от своя природен пейзаж? Противоестественото строителство е функция на противоестествено забогатяване. Едно устойчиво, законно и разумно забогатяване би имало различен архитектурен израз. Особено ако забогатяването е по някакъв начин свързано с образование и интелектуален статус. Освен това общество, което е свикнало да забогатява само чрез преразпределяне и разпродажба на ресурс, е обречено винаги да бъде бедно. Бедността е ментално състояние.
Скандалите около "Натура 2000" и парка "Странджа", опустошенията край Созопол, Несебър, Иракли, Камчийски пясъци и на много други места (Банско, Витоша, софийските квартали) са тъжно свидетелство, че

българското общество не е европейско като тип мислене,

не е гражданско, то няма усет за общо благо и баланс между обществен и частен интерес. То е чуждо на онази социална добродетелност, която европейските хуманисти от епохата на Просвещението наричат sensus communis. Това е понятие, изразяващо общия усет за правомерно и истинно, който споява обществото, това е усет за правилното и благопристойно нравствено поведение, умението да се различава допустимо и недопустимо, "усет за практическа истина". Дефицитът на такъв усет тъкмо във ВАС е особено притеснителен. Този усет включва и "добрия вкус" като норма на обществен естетически консенсус. Екологичните бунтове дават надежда, че тази социална добродетелност започва да покълва и да търси форми за гражданска, а вероятно в бъдеще и за политическа изява. Обществената подкрепа за това движение би била израз на гражданска зрялост.
Интересна в тази ситуация е и една особена размяна на обществени роли. Докато публичната власт в лицето на кметове, съдии, депутати, министри и разни чиновници конспирира срещу обществения интерес и добрия вкус, някакви нелегални хора успяват да се сдружат в интернет и се опитват да склонят държавата към морално и естетическо приличие. Изглежда интернет ще се окаже новото пространство за гражданска съпротива, нещо като нов Балкан с нови шумкари.
Обществените защитници на бетона сочат като основен аргумент развитието. Да не се спира развитието на региона. Дали всяко развитие трябва да бъде насърчавано? Криминалното нахалство, грозотията, безвкусицата и пошлото са неща, които у нас доказано съпътстват развитието. Предстои да се разбере дали един обществен натиск може да ограничи тези странични ефекти на развитието. На първо време това означава да се ограничат правата на самоуправление в строителството в някои общини поради фрапираща морално-естетическа несъстоятелност. В бъдеще вкарването на естетическата тема в политическия дневен ред би могло да доведе и до един закон за пейзажа. В моите най-разюздани мечти той звучи така: "Право да променят пейзажа имат само хора, които са вътрешно убедени, че е по-добре това да не се прави. Мястото на селянина е в пейзажа, земеделската земя служи за земеделие."
Конвенционалният туризъм е модерно блудство, способно да олигави и лиши от автентичност всяко красиво място. При това както блудникът обича млада и свежа плът, така и

мутротуристическите босове предпочитат да сеят безвкусица

сред девствена природа. Просветените и платежоспособни хора вече се насочват към т.нар. алтернативен туризъм и търсят неосквернени места - планини, чисти брегове, пещери, истински села, влече ги дивото. Сигурно след време жителите на Царево и Варвара, които сега мечтаят да превърнат своите ниви в строителни парцели, ще вникнат в дълбокия смисъл на старата персийска мъдрост, която казва, че на глупака и щастието му е глупаво.
Tags: children, earth, green, natura 2000, nature, poesis
Prev: Събщение до медиите за Странджа - на чай пред МВР

Ето го филмчето:
линк

ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕРКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕТО Й В СВЕТОВЕН МАЩАБ

Преди да се премине към същината на въпроса е необходимо да разясним какво включва понятието “замърсител”. Под замърсител следва да се разбира всеки физически агент, химично съединение или биологичен вид, попадащ в околната среда или появяващ се в нея в определено време в количества, надвишаващи естественото му колебание. Замърсителите биват различни видове:
1.Физични –шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации. Физичното замърсяване представлява изменение на околната среда, породено от физични процеси и явления и е заплаха за живите организми. Различават се следните форми на физично замърсяване:
А)Механично физично замърсяване –от твърди частици, метали, пластмаси, хартия стъкло и предмети, изработени от тях;
Б)Топлинно физично замърсяване –от огромни количества вода, използвани за охлаждане в промишлеността, които постъпват във водоемите и предизвикват повишаване на тяхната температура, което нарушава дейността на микроорганизмите, растенията и животните;
В)Радиоактивно физично замърсяване –радиоактивни вещества, продукт от промишлената дейност на човека, които предизвикват мутации в организмите;
Г)Шумово физично замърсяване –възниква в резултат на рязко увеличаване на интензивността и повторяемостта на шума над пределно допустимото ниво. Шумовото замърсяване уврежда слуха и нервната система на човека, увеличава умората и понижава умствената активност.
2.Химични –прости вещества, химични съединения, смеси.
3.Механични –прахообразни отпадъци от ТЕЦ, машиностроителни и други заводи.
4.Биологични замърсители –повишена численост на видовете.
Замърсителите са резултат на естествени причини или на дейността на човека.
Естествените замърсители са тела или вещества от естествен произход, които могат да се разглеждат като замърсител на средата, когато се съдържат в излишък. Например –вулканична пепел от изригване на вулкани; морска сол; озон; въглероден диоксид; продукти, отделящи се при пожари и др.
Замърсителите, които са резултат, продукт от дейността на човека се наричат антропогенни замърсители.
На замърсяване се поддават най-вече почвата, водата и въздухът, а в по-малка степен и живите организми. В околната среда –в атмосферата, водата, почвата и др., както и в цялата биосфера се съдържат различни вещества. Те се намират в концентрация, която се колебае в определени граници. Замърсяване има, когато съдържанието на тези вещества нахвърли определени допустими концентрации. За замърсители се приемат и такива вещества, които при нормални условия липсват във въздуха, почвата или водата.
Почвата може да бъде замърсена по различни начини. Това настъпва най-често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води.
Атмосферата се замърсява най-вече от изхвърляните в нея огромни количества газове и прах при изгаряне на различните горива.
Естествените водоеми –морета и океани се замърсяват от огромните количества вода, която реките внасят, от разливания на нефт и др.
Причината за действителното замърсяване на атмосфера, вода и почва днес се крие в неравномерното разпределение на замърсителите и способността на много от тях да се натрупват в организмите. Друго би било, ако количеството замърсители се разпредели равномерно –ефектът от тях ще е почти незначителен. Но това на практика е невъзможно. Пример –даден завод излива замърсените си води в една река. Замърсяването днес е не само реален факт, но вече превишава нормалните граници. Най-общо казано, замърсяването на околната среда се предизвиква от промишлеността, селското стопанство, опитите с различни оръжия, добива на нефт, газ и др., употребата на химични препарати в бита.
В селското стопанство използването на пестициди, торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци влияят пагубно –почвата се насища с тежки метали, химикали, нитрати, фосфати и др. вредни отпадъци. Замърсяването на околната среда с пестициди е следствие на това, че разлагане на тези вещества в природата се извършва бавно, те се натрупват в растения и животни и така оказват вредно въздействие върху организмите. Тъй като човек не може да не използва някакви средства за защита на културните растения от неприятели и болести, единственият сигурен метод е, от една страна разумното и ограничено използване на пестицидите, а от друга, съчетаването им с биологични средства за борба с вредители и други агротехнически мероприятия.
Съвременната промишленост е един от най-сериозните замърсители на биосферата. При изгарянето на милионите тонове въглища, нефт, газ и други, в атмосферата се изхвърлят огромни количества прах, въглероден диоксид, различни тежки метали. Изразходват се големи количества кислород. Парниковият ефект, който възниква в големите промишлени и градски центрове, оказва отрицателен ефект върху екологичното равновесие. Друг съществен замърсител е прахът. Количеството прах, което се изхвърля във въздуха, особено от комините на промишлени предприятия е много голямо –по няколко стотици тона на ден пепел. В пепелта се съдържат различни отровни и дразнещи вещества. Именно тази прах е причина за образуване на смог (отровната мъгла), в която има разтворен серен диоксид, силно дразнещ лигавиците и очите. В образуването на смога вземат участие и изгорелите газове, отделящи се от автомобилите. По тази причина се налагат известни ограничения при използването на определени марки стари автомобили (Вартбург, Трабант). Голямо количество отровни газове и тежки метали се отделят при изгарянето на нискокачествени въглища, каквито обикновено се употребяват в топлоелектрическите централи –серен диоксид, въглероден диоксид, въглероден окис и др. Вредното въздействие на серният диоксид се наблюдава при растенията –разрушава се хлорофилът им, а в контакт с водни пари, той се превръща в сеписта киселина, смог. Пример през 1972г. в Лондон от смог са загинали около 4000 души от смог, въз основа на серния диоксид. Въздушните течения също допринасят за замърсяване като отнасят пушеците и серния диоксид на големи разстояния. С нарастването на добива и употребата на петрол, замърсяването на природата с петрол също нараства. Доказано е, че в морета с находища на нефт флората и фауната са бедни. Разливите на нефт, при аварии с петролоносачи и съоръжение за извличане на нефт от морето, също оказват вредно влияние –способстват за замърсяване на плажовете, унищожаването на много организми. Предприемат се мерки за поддържане на чистотата на водите –специални кораби почистват водите от твърди отпадъци, локализират разливания на нефт и др. Пожарите на петролни кладенци могат да доведат до екологични катастрофи в цели континенти.
Радиоактивното замърсяване се приема за едно от най-новите замърсявания на природната среда. В историята на Земята естествената радиоактивност е играла определена роля в живота й. Организмите не се влияят отрицателно от минималните количества радиация, която получават по естествен път. Обстановката се променя коренно, когато към средата на 20в. започват опитите за военно и промишлено използване на атомната енергия. Доказано е, че макар и опитните експлозии да се извършват далеч от населени места, радиоактивните частици могат да бъдат отнесени от въздушните течения практически навсякъде по земното кълбо и с дъжда да бъдат пренесени на повърхността на земята, в реките, в океана, в контакт с хората. Радиацията, която получават организмите, довежда до много сериозно смущение в здравето на хората. На нея се дължи увеличаването на раковите заболявания, различните генетични дефекти и мутации. Атомната и ядрена енергия намират приложение в мирния живот за производство на електрическа енергия. Остава като проблем защитата от радиация и от евентуални аварии, както и мястото и начините на изхвърлянето на получените радиоактивни отпадъци. За сега този въпрос не е намерил ефективно решение. Може би най-сигурният начин е да се изхвърлят те извън земята, защото както и да се консервират и да се изхвърлят на Земята, няма гаранция за сигурност, тъй като периодът на разпадането на радиоактивните изотопи е много дълъг. Атомната и ядрена енергия нямат перспектива като оръжие – за военни цели защото и победители и победени ще бъдат подложени на въздействието на повишената радиация, което естествено ще се отрази отрицателно. Атомната и ядрена енергия намират все по-голямо приложение в мирния живот – за производство на електрическа енергия.
От казаното до тук става ясно, че могъществото на човека по отношение на природата става все по-голямо и нараства с ускоряващи темпове. Днес пред очите ни израстват нови градове, променят се старите, променя се ландшафтът, техническият прогрес засяга всички сфери на икономиката. Всичко това влияе върху околната среда. Голяма част от повърхността на сушата на земното кълбо е повлияна и изменена от човека. Например около 40% от горите на земята са вторични (възникнали от действието на човека). Единственият изход е човек да разбере своето място и положение в биосферата, да разбере, че той и обществото са част от биосферата и затова трябва да се съобразяват със законите на нейното развитие. Техниката и прогресът (използването на производства, технологии и машини, отделящи по-малко замърсители) трябва да се разбират като част от развитието на биосферата. Законите на общественото развитие не отменят природните закони. Те са тяхно допълнение и довеждат развитието на живата материя до съвършенство.
Мерки за опазване на околната среда се изразяват в система от обществено-политически, правни, социално-икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено-научни и др.мерки, насочени към поддържане и създаване на оптимални екологични условия на сегашните и бъдещите поколения.

Линк: тук

Аз лично много се зарадвах, когато прочетох за една природозащитна инициатива на Лондонската зоологична общност, която цели да запази едни от най-странните животински видове на Земята. Някои от тях изглеждат доста странно, а и имената им са особенички. Общото между всички тях е, за съжаление, тяхната малобройност на нашата планета.
Аз имам слабост към подобни твари - прилепченца, мини-маймунченца, хипопотамчета, плъхчета и всякакви "странни птици". Защото кой има право да решава кои живи същества са "полезни", кои са "хубави" и кои, съответно, не са?