За откривател на препинателните знаци се счита граматикът Аристофан Византийски (ІІІ-ІІ в. пр.н.е.). В ръкописното писмо те са играли ограничена роля, понеже текстът се пише слято и се разчленява в най-общи черти. С въвеждане на книгопечатането, което масовизира писменото общуване, се дал силен тласък за тяхното развитие, както и на системата от правила за тяхната употреба. През 19 в. приключило обогатяването им с нови знаци.

Чрез препинателните знаци става възможно да се определят границите и отношенията между отделните смислови цялости в един писмен текст, между изреченията, между синтактичните и смислово-емоционални цялости вътре в изречението. Разчленявайки синтактично и смислово писмената реч, препинателните знаци осигуряват бързо, безпрепятствено и точно възприемане на вложеното в текста, но не само на мисълта, а и на отношението, което я съпътства.

Необходимо е да знаем, че изпускането или преместването на даден препинателен знак може да доведе до различни нежелателни последствия.

1. Да затрудни читателя при възприемане на написаното, защото не може от пръв поглед да схване смисъла му.

2. Да доведе до появата на двусмислица.

3. Да се възприеме погрешно съдържанието на текста.

Знаете ли колко може да струва един препинателен знак, когато не е поставен на място? За неговата цена ни дава конкретна представа следният любопитен факт.

През 1864 г. в САЩ се въвела митническа тарифа. При отпечатването й няколко английски фабриканти подкупили вашингтонските коректори и ги накарали да преместят запетаите само в графата за ламариненото желязо. В резултат на това митото за този вид желязо се изравнил с митото на обикновеното желязо. Измамата била открита чак след 17 години. През това време обаче САЩ загубили мито от почти 50 милиона долара.