Търсите си работа или просто искате да смените настоящата? Облеклото е третият най-важен елемент след CV (опит) и поведение. Ще намерите съвети, как да се облечете според позицията, за която кандидаствате, бонус съвет за грима, на който да заложите и други съвети, които да ви подготвят за предстоящите интервюта и как да направите отлично първо впечатление пред интервюиращите.

Визулани елементи и идеи може да намерите в галерията ни в Pinterest.

В статията ще разделим облеклата и стила на 4 вида, според типа работа, за която кандидатствате.

1. Стаж

2. Позиция за неквалифицирана позиция

3. Позиция за квалифицирани специалисти

4. Ръководна позиция

Често пъти една от най - големите грешки е неподходящото облекло за позицията, за която кандидатствате. Ще намерите полезни съвети, като може да заложите на дрехи от магазин за втора употреба, които са на по-достъпни цени.

 

Стажантска позиция:

Стажанските позиции в повечето случаи предполагат млади кандидати, завършили университет или последен курс. За подобна позиция най-подходящо е да наблегнете на младостта и естествения вид.

Препоръчваме спортно-елегантен вид, а не строго официален тип дрехи.

Жени: Заложете на младежка блуза или риза, черен панталон, сако и обувки на малък ток или ниски обувки.

Бонус грим съвет: Не прекалявайте с грима, заложете на свеж младежки вид, без тежки сенки или ярко червило.

Мъже: Идеалното облекло е спортно елегантен панталон или тъмни дънки в съчетание с риза. Заложете на младежкия вид и цветовете. Не закопчавайте последното копче на ризата, носете с колан, като ризата вкарайте в панталона. Може да Ви препоръчаме да навиете ръкавите си като това ще покаже свобода и увереност и не толкова строг стил. Изберете небрежни обувки, но в никакъв случай маратонки или кецове.

Позиция за неквалифицирана работна ръка

Ако кандидаствате за позиция, която не изисква специална квалификация, Ви съветваме да не прекалявате с облеклото си. Облечете нещо, което говори за сериозно отношение без да прекалявате с официалните дрехи.

Жени: Бихме избрали светла риза, като доста популярни в момента са ризите с цветни декорации, черен панталон или пола и официални обувки на малък ток.

Бонус грим съвет: Не прекалявайте с грима, заложете на естествен грим и спирала.

Мъже: Както за стажанските позиции, така и тук препоръчваме светла риза. Като вариант е да я смените с тънък пуловер или спортно-елегантна блуза. Като краен вариант може да препоръчаме тениска с яка. Съчетайте с панталон или тъмни дънки. Изберете подходящи обувки, без спортни. Добре е колана да си отива с обувките или да е в неутрален цвят. Не забравяйте, ако сте с риза да и я вкарате в панталона.

Позиция за квалифицирани специалисти

В тази графа включваме всички позиции, изискващи специално образование и/или опит. Предполага се, че кандидатите са с години опит зад гърба си и тясна специализация, за да кандидастват за подобни позиции.

Жени: Избере официални дрехи, които ще подчертаят сериозното отношение, което се предполага за подобна позиция. Изберете официална блуза без деколте в съчетание с черна пола или панталон. Задължително е сакото и обувките на ток. Ако изберете да заложите на пола, то подходящ вариант е пола с висока талия. Задължително е да сте с чорапи/чорапогащник. Полите с висока талия, може да съчетаете с всяка блуза и риза.  Заложете на елегантни бижута - нежни обеци, колие и гривна. Препоръчваме ви да заложите на едно бижу, което да изпъква, а не на количетсвото. В никакъв случай не слагайте бижута, които от далеч показват, че са произведени в Китай.

Бонус грим съвет: В случай, че кандидатствате за квалифицирана позиция гримът може да варира. Ако се чуствате добре с лек грим, заложете на него. Ние бихме препоръчали да добавите сенки към ежедневния си грим и да завършите с червило, било то и в телесен цвят.

Мъже: Без никакво съмнение официалният костюм е идеалният вариант за облекнло за интервю за работа. Сако, панталон и риза с дълъг ръкав. Официални обувки и кожен колан, който да им пасва цветово. Единственият компромис, който може да допуснете е дали да добавите вратовръзка.

Ръководна позиция

Ако позиция, за която кандидатствате е мениджърска или друга ръководна, то заложете на строго официално облекло, без никакви компромиси в стила.

Жени: Всички знаем за малката черна рокля, която всяка жена трябва да има в гардероба. Това не е подходящо облекло за интервю за мениджърска позиция. Не трябва да показвате повече от необходимото. Разбирайте, че всичко над коляното е неподходящо. Идеалният вариант е цялостен костюм съчетан с риза, обувки на висок ток и стилна официална чанта. Не оставяйте нищо на случайността, ако искате да ви запомянт и да оставите усещане за сигурност и увереност.

Бонус грим съвет: Стил, стил, стил - това е основното, на което да заложите. Очната линия е идеален грим. Съчетайте я със стилно червено червило и руж. Не прекалявайте!

Мъже: Строг, цял, официален костюм - панталон, сако и риза. Изберете официални обувки и колан, който им отива. Закопчайте всички копчета на ризата, сложете вратовръзка. Всеки следващ елемент от костюма ще ви бъде единствено от полза - ръкавели, щипка за вратовръзка и дори кърпичка. Облеклото ви трябва да говори вместо вас - бъдетe строги, силни и уверени.

Основни правила: Изкъпете се! Това се подразбита, но е добре да го споменем. Не мислете, че силен парфюм може да замени задължителния душ преди интервю. Използвайте парфюм, одеколон, рол-он и всичко, което може да предотврати изпотяването от притеснение. Не прекалявайте!

За жените може да кажем, че облеклото не трябва да разкрива твърде много. На мъжете, че огромната, неоформена брадата не винаги се възпиема добре. За колкото по-отговорна позиция кандидаствате, толкова по-високи изисквания ще има, не само като опит и отношение, а и като познаване на границите и етикета. Не прекалявайте!

В заключение ще ви кажем, че щом са ви поканили на интервю, то CV- то и опита Ви са заинтересували интервюиращите и сте крачка по-близо до желаната позиция. Най-важно е да направите добро впечатление - бъдете учтиви, не лъжете и гледайте интервюиращите в очите. Дрехите единствено ще подчертаят поведението Ви и ще затвърдят, че сте най-подходящият избор. Успех от екипа на Мания!

Нека не идеализираме фалшиво нещата. Автобиографичната книга на Бербо се очертава като доста любопитна и интересна, но едва ли ще затъмни класическите творби в този литературен жанр. Същото се отнася за неговите картини и карикатури, които той с присъщото си чувство за мярка показва само на приятели и рядко споделя с широката публика.  Тъй че Тодор Влайков и Радичков, Веласкес и фламандските класици могат да спят спокойно вечния си сън.

Но ясно изразената склонност на Бербатов към изкуството издава същностна черта на неговия характер – стремежа към красотата. Нали именно играчи като Бербатов със своите брилянтни изпълнения преобразяват този спорт в изкуство. И докато онези с „праволинейния” футбол, тичачите и ръгачите принизяват великата игра до корида или ръгби с малко по-кръгла топка, именно нашето момче с ювелирните си голове и пасове, с вълшебната си техника и магически отигравания я въздига до ранга на поезията. Един престижен английски вестник нарече Димитър Бербатов „последният поет от епохата на романтизма” на зеления терен. А това във времената на все по-комерсиалния и все по-силов футбол само по себе си е достатъчно признание.

Свързана с благородната сила на изкуството е и следващата особеност в характера на Митко. Той всячески желае да бъде полезен на страната си и хората в нея, защото както сподели в интервюто: ”Единственият начин злото да победи е ако добрите хора не правят нищо”.

И Бербатов не само желае, но и прави доброто! Прави го чрез своята фондация, която подкрепя и поощрява десетки българчета всяка година. Прави го и с участията в кампании като „Активни и здрави”, която вече дава плодове в новооткритите и ремонтирани спортни площадки и физкултурни салони на изстрадалите ни, западащи училища.

При това големият футболен ас, върши своята благотворителна и общественополезна дейност с присъщата си скромност. Единственият (поне за век напред!) българин - голмайстор на Висшата лига не се срамува да признае Христо Стоичков за свой футболен идол и учител. Милионерът с честно спечелените пари (доживяхме и такъв в България!) не се свени да каже на човек като Кеворкян: „ти си много пред мене на интелектуално ниво”.

Ако „мразещите” Бербатов още не са били вбесени докрай, вероятно последната сентенция на Митко: „Семейството и всичко останало” ги е извадила от равновесие. Огромната част от хейтърите са самотни, изтъкани от завист и злоба комплексари, които така и не са разбрали какво е истинска обич, истинско семейство. И как едно крехко детско гласче, което казва: „Татко, обичам те!” може да те изстреля в небето на щастието по-високо от вкарания на „Уембли” гол. За тях вероятно по-романтични са креватните приключения на Гонзо и Гонзовица, Благо и Благовици, Валерчо и силикон-чалгаджийките, Рууни и проститутките. Липсата на скандали в интимния живот на Бербатов ги вбесява, защото не се вписва в калъпа на тъпия им мироглед за парите, пиенето и „третото” като връх на житейските наслади.

А Бербатов опази от просташки погледи своя интимен свят, намери точната жена, която не парадира по медиите с парите на мъжа си и смешни претенции до изкуствен бюст.

Вярвам, всички очакваме още успехи, още спиращи дъха се мигове от Берба по футболните терени. Но това интервю доказва още по-красноречиво, че той ще бъде значим фактор и в годините след като приключи феноменалната си кариера.

И не можем да не се присъединим към ярко изразената симпатия на легендарния журналист  и да повторим думите му:

Интервю публикувано в "Начинът" от 11.02.2011 г.

Господин Лазаров, кое вдъхнови вашата група да създаде проекта „Новото образование” – личните ви преживявания в школото, или книгата на Джон Гатоу „Затъпяването”. Представете по-подробно основните цели на проекта и какви личности търсите за осъществяването му?

Обединихме в „Новото образование”, когато шепа хора си дадохме ясно сметка, че настоящите играчи на образователния терен не са в състояние да промят играта по начин, че тя да придобие някакъв здрав смисъл. Събрахме се, когато разбрахме, че времето някой друг да върши нещо вместо нас самите, е отминало безвъзвратно и че именно на нас, а не някому другиму, се пада честта да променим нещата.

Нашето търсене започна далеч преди излизането на „Затъпяването” на българския книжен пазар, но Джон Тейлър Гатоу вече беше повлиял на линията ни, която е окончателно скъсване със сегашното и построяване на чисто ново образование: с друга философия, правила и отношения, нови институции, фигури и ресурси. Този строеж е и нашата мисия.

Първата ни цел е да генерираме широк обществен диалог по философията на образованието, т.е. по смисъла от съществуването на образованието днес като обществен ангажимент, чиято философия, веднъж изчистена, да залегне в основата на всяко следващо обществено усилие. Затова през юли 2009 г., след 2 годишни дебати, оформихме и прокламирахме „Целите на училищното образование в България”.

Следващата ни цел е да приобщим колкото е възможно повече хора около прокламираните цели и с това да дадем окончателна посока на промените. Ще последва създаването на нови закони, на нови институции и пилотни проекти, този път движени от решителността на активно гражданство, на хората от низините като нас, а не от нечия управленска амбиция. От това следва, че ние търсим подкрепа от всички, които имат някакъв здрав интерес в образованието и са готови да се простят със старите си предразсъдъци и методи, със старите разбирания и претенции към училището. Ние търсим, но по-скоро каним, всички хора, малки и големи(!), които се разпознават в нашето основно убеждение, че „Детето е пълноценна личност - носител на уникални естествени заложби, а не празен съд за пълнене или пластичен материал за натикване в някаква готова вече форма”, да заповядат и участват в нашите дела. Ето, задължителна е вярата в крайният успех на начинанието.



2.    Имате ли намерение да привлечете и ученици към него?

Виждате ли, Новото образование, както го разбираме ние, е ново разбиране за училището, за придобиването и предаването на знания и умения. То е нов поглед, други амбиции и нормални човешки отношения. Може ли това да стане без участието на учениците? Не може. Затова ще привличаме и въвличаме ученици, ще разчитаме на тях като съюзници и съзаклятници. Но и за тях важи същото, което казах преди малко: те трябва да се сбогуват с идеята някой друг да поема вместо тях хубави инициативи за подобряването на живота или уменията им. Те ще трябва също да започнат да изясняват желанията си относно образованието си, да питат и претендират, да разпитват и творят този свой образ на бъдещето с наша помощ. Ние сме тук за да подсказваме и отговаряме на въпросите им, но и да търсим заедно отговорите им, и така да учим и растем заедно. После се захващаме здраво за работа, и така.


3.    В училищния манталитет или в манталитета на семейството се крие „разковничето”, което вкарва съвременния човек и по-специално- българина, в матрицата на затъпяването и безразличието?

Нека признаем веднага, че в матрицата на затъпяването и безразличието е доста удобно. Удобно е някой управник да взима „правилните” решения вместо теб, някой предприемач да рискува вместо теб, някой да учи или гледа детето ти вместо теб, докато ти си на работа; някой да строи дома ти вместо теб, някой друг да приготвя храната ти, докато ти се ограничаваш да правиш това, за което те бива най-много. Трагедията настъпва, когато осъзнаеш, че някое (или никое) от горните неща не се случва или че това, което вършиш толкова добре, вече ти е писнало и че прекарваш с телевизора повече време, отколкото с детето си.  Аз мисля, че ние просто сега започваме да се осъзнаваме и да си даваме сметка за измамата, а не че сме живели кой знае колко по-активно/заангажирано преди. Днес кръгозорът ни е далеч по-широк, възможностите ни да пътуваме по света далеч по-големи, за достъпа ни до информация да не говорим. Днес в България имаме свободата да мислим и говорим. Това за нас са са сравнително нови неща, от които все още не сме се възползвали пълноценно.

Разпределнеието на вината за сегашното положение измежду училищния манталитет и манталитета на семейството е много рискована работа (ако изобщо можем да разделим едното от другото!). Аз бих казал, че те си влияят силно и това създава зациклянето, засилващо недоверието и изпразнило вече от смисъл сегашното училищно образование. Работата е там, че за да се измъкнем от водовъртежа, са ни необходими промени и в семейството (в смисъл на индивидуално и личностно израстване на родителите) и в училището.

4.    Не ли по-точно да го наречем „бездушие” и какви са факторите, които го подхранват?

Не. Бездушие не. Това са, според мен, последствия от тоталитарното ни минало. Ние просто още нямаме навик да се грижим сами за себе си, за квартала и кварталното си училище, за града си. Но ще се научим. Няма как.
 
5.    Какви черти притежава днешното масово българско семейство, което отглежда и служителите в институциите ни?

Карате ме да навлизам в непозната за мен територия. А и обобщенията от този тип са също много рискована работа. Те са в основата, те създават и поддържат предразсъдъците, за които говорех, че ще трябва да се освободим, щом желаем да подхванем искрен продуктивен диалог. Дори да можехме да направим някое подходящо обобщение, аз не виждам с какво то ще ни помогне да излезнем от ситуацията, че да съградим Новото. Аз предпочитам, и ви предлагам, и всъщност ви моля, сега да се концентрираме в дефинирането на смислени цели и в постигането им, вместо да разсъждаваме по дефектите си, за които знаем вече прекалено много.

6.    Какви стъпки ще предприеме вашата структура, за да получи проектът ви завършен вид. Диалогът в България е най-трудният за осъществяване „жанр”, а вече текат и уж широки обсъждания на важни промени в образованието, които, щом минат през парламента и станат закон, ще ни вкарат за дълго време в нови рамки?

„Новото образование” е в етап на дефиниция, на изясняване на визията си за светлото бъдеще – за това, което е образованието в най-смелите ни мечти. Оказва се, че това е всичко друго освен лесно. Книгата ни по темата е вече готова, търсим издател. С излизането й на пазара целим да съберем още повече „луди глави” и с това да разширим кръга на диалога, за който говорите, но и да го генерираме и другаде, т.е. не само около или с нас. Нека хората по места говорят, нека желаят и фантазират, нека спорят, претендират и поемат инициативи сами.

Ще кажете, че звучи доста отвлечено, че това не придава кой знае колко завършен вид на проекта ни. Може и така да е, но без тази фаза на... размърдване на мозъците, на отваряне на устите и сетивата ни, без волния полет на фантазията и изясяването на това къде желаем да стигнем, не можем да минем. Това е изначалното нещо на всяка промяна. Оттук произтича всичко останало! (И липсата му е нещото проваляло реформите до момента!)

„Та нали вече текат широки обсъждания на промените”, ще кажете. Текат, да. Но по въпроси и теми, които са второ-трето степенни и при всички положения са стъпили на някаква... никаква основа. Те са висящи във въздуха, понеже им липсва ясно дефинирана цел, убягва им философският смисъл на начинанието. Ето, канени сме да обсъждаме проектозакона за училищното образование на МОМН, организират се кръгли маси, сформират са работни групи по... дефинирането на новото учебно съдържание, но аз наистина не виждам какво да му обсъждам на този проектозакон, не виждам защо требва да се включваме в работни групи по перфекционирането на нещо фундаментално сбъркано. Като казвам „фундаментално сбъркано” имам предвид вървящо в посока противоположна на желаната от нас (Изясних, вярвам, че оценката ни на каквото и да било е спрямо целта и посоката, която сме си задали ние. Нищо само по себе си не е „добро” или „лошо”, „сбъркано” или „правилно”!).

Да го оставим на мира Парламента. Нека не му възлагаме прекалено много надежди, ами да заработим здраво заедно и, когато изясним идеите си, когато ги преведем на хубав законов език (говоря за наш Закон), ще видите, че Парламентът ще ги предпочете с облекчение пред министерските. Нали не мислите, че хората в Парламента са до един идиоти или мазохисти, че да приемат само нескопосани закони? Толкова могат, такива са им били подавани до момента, но нещата се променят.

Всъщност, не се учудвам на реакцията му. Тя е очаквана и обяснима, защото именно блогерите са най-умната, най-образована и най-свободолюбивата част от пишещите хора в интернет, и не е далече денят, когато политиците много сериозно ще се притесняват от откровените блог публикации в нета. Засега управниците ни са на етап внушение - не ги четете тия блогери, това тяхното са "простотии".

Обединението е крайно нужно

Тома Георгиев в разговор със Симка Стефанова, в. Седем, 7-13.01.2008.

Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност

Визитка: Тома Георгиев е на 21 години и от 3 месеца е член на ДСБ.  Завършил е 35-о СОУ „Добри Войников” с профил френски език, студент по френска филология. Интересува се от книги, музика, езици, интернет и спорт. Очевидно и от политика.

ДСБ не е сред най – популярните партии, общото обвинение в обществото е, че това е партия на Костов, а той пък пак според общото насадено мнение е създал корупцията в България. Как така се реши не само да се довериш на тази партия, но и да влезеш в нея?

Аз не смятам, за минус присъствието на Костов в ДСБ. Дори това, че партията се отъждествява с него, беше един от основните ми мотиви. Обвиненията за корупция бяха просто манипулация и нищо от тях не можа да бъде доказано, докато цялото му управление, оттам и моите мотиви, се основават на факти. Факт е финансовият напредък на страната и способността на Костов да управлява. Факт е също така и че около негов ДСБ се събраха повечето специалисти от СДС.

Защо толкова много хора се поддадоха на тази манипулация, а ти не? Какво те различава от тях?

Предполагам, че са се поддали на манипулацията, защото тя беше навсякъде. Това беше атака от почти всички медии плюс невероятно много скалъпени обвинения,които не е нужно да се докажат, за да бъдат приети от повечето хора.

Казваш, че всеки здравомислещ човек би заел по – активна политическа позиция,

осъзнавайки нивото на на сегашното управление. Младите хора в България по принцип са аполитични, не се интересуват от политика. Това означава ли, че не са здравомислещи?

Проблемът с младите хора в България и тяхната незаинтересуваност според мен е абсолютно преднамерено действие на цялата атака срещу десните партии. С всички лъжи, които се изсипват против един човек, всеки, който не се интересува от фактите, не може да погледне по – обективно, азапочва да се отвращава от политиката и спира да прави разлика между политици и държавници.

Смяташ ли, че младите хора са способни да направят връзката между политиката и това, което им се случва всеки ден?

В повечето случаи тези, които правят връзката, я правят много бегло. Особено тези, от моето поколение – те имат по – пресни спомени за управлението от 2001 г насам и далеч по – малко спомени от управлението на ОДС, затова са по – лесни за манипулиране. Младите сами помагат на политиците не просто да решават за тях, а направо да им издават една много кратка присъда, с която ги хвърлят в безсмислена дейност, затварят вратите пред тях за по – перспективно бъдеще. Конкретно по отношение на младите – в никоя друга партия освен в ДСБ няма доказали се специалисти, които да са правили работеща реформа в образованието.

Това веднага ме навежда на въпроса смяташ ли че в България има нужда от някакъв вид политическо образование?

Подобно нещо е невероятно нужно. Може би би било добре, ако политическото образование бъде съчетано с преподаване на рационално мислене. Ясно е, че повечето от хората, които членуват в ДСБ или въобще в някоя партия, са избирали въпросната партия на рационален принцип, просто човек трябва да избира тази партия, която отговаря на най – голяма част от приоритетите му. Преподаването на рационално мислене заедно с политическото образование, намаляват в голяма степен влияението на медийната атака и на платената пропаганда спрямо политическите врагове в междупартийните битки.

Следва продължение...

Пак ме пратиха на интервю! Вярно,че е зарибявка, но като знам цялостната идея на сайта едва ли ще попадна на интелигентна личност. Но няма как, трябва да подходя професионално. Наближих мястото на срещата. Времето беше дъждовно, бих казал "албионско". Настроението ми - в унисон с времето, като във възрожденска творба. Реших да действам бързо - влизам, интервюирам, излизам. Чиста работа. Поне така си мислех...
"Жертвата" на моето интервю този път беше значима за нас. Всички се събрахме и решихме - ще разпитаме студент! Все пак и ние сме студенти - трябва да изкараме малко кирливи ризи на светлина. Не, че се надявахме на промени в образователния апарат породени от интервюто, просто изборът ни беше сведен до минимум. Като казвам минимум имам предвид, че само това измислихме. Но млъкни сърце...
"Мястото" беше 4 блок на общежитията. Тъжна картинка. Пълна липса на улично осветление, тук-таме примигва лампа, пияни хора куцат по паважа. Като в разказ на Едгар Алън По, с добавени звуци от мръсна чалга и реки от ракия. Легитимирах се на партера и поех нагоре по стъпалата. Стая 201, 2 етаж. Осветлението в коридора не успя да засенчи уличните си събратя и също така примигваше по един психодиспансерски начин. Намерих стаята и влязох без да чукам. Тук така правят - знам от опит.
Героят на интервюто отвори вратата на всекидневната/спалнята/холът/кухнята и ме покани да вляза, приканвайки ме да не се събувам. Не си го бях и помислял, трябваше да си изгоря чорапите после. Седнахме на масата и започнах по план:
- Добър вечер от kakala6ka.ucoz.com сме и желаем да ти зададем няколко въпроса.
- Мразя устните изпитвания
- Хах... студентски хумор, бях забравил. Както и да е. В кой курс си сега и каква ти е специалността?
- Чакай да погледна... (вади студентска книжка от кошчето за боклук до масата) ...а да ...3-ти курс! От шест години съм тука и все забравям (смее се).
- А специалността?
- Ами... Стопанст... чакай малко (пак гледа книжката) ...ааа да - Прогнозиране и планиране! Много хубава специалност. Любима ми е. Осмо желание.
- Нещо май не си в кондиция?
- Батенце понеделник вечер е, сега е 20:30ч., а още не съм започнал да пия. Т'ва ме прави малко напрегнат. Ето съседите вече избухват. Не става така, от нередовното празнуване се остарява (смее се). Между другото съм взел от новата ракия на дедо и нема ти казвам, айде ше налея по едно.
- Айде добре ще смеся полезното с приятното, налей по едно.
(Налива ми до горе)
- Я да пробвам... ммм... анасонка... браво, браво. Сега да продължим. Докато сме по темата - какво мислиш за квартирите и общежитията?
- Ами отначало бях на квартира. Викам си ще се поглезя. Равносметката накрая беше - 12 кила надолу, 3 гнойни ангини за 2 месеца и тетанус. На края на 1вата година вече си бяхме измислили прякор на квартирата. Викахме и Аушвиц (последвалият му смях плавно премина към умълчано заглеждане в точка).
- Даааам... Така. А сега сте в общежитията, защо?
- Ами защото е по-евтино. И е уютно - кой не би искал да има одеяла вместо пердета, да се къпе с канче и да си мие зъбите с вчерашната кола поради режим на водата. Освен това тук присъства и елементът на изненадата. Никога не знаеш какво ще ти докара удобното пружинено легло - гръбначно изкривяване или шипове. Ако си късметлия може да осъмнеш дори с ишиас или лумбаго. А и равносметката е друга - 8 кила надолу, 1 гнойна ангина, нямам тетанус, но ми избиха зъб. Както виждаш цифрите говорят сами за себе си. Но и тук вече измислихме прякор на бърлогата.
- Какъв е той?
- Аушвиц.
- Аха...
- Тук си имаме и домашен любимец - Вальо. Много дружелюбен, но срамежлив. Тука някъде е...ВАЛЬООООУ!
- А какво е Вальо?
- Плъх.
- Логично. А студентските партита?
- Оооо, тука е ежедневие. Забелязъл съм, че обемът на стаята е обратнопропорционален на броя на хората в нея по време на купон. Дори лично съм присъствал на разбиването в 407ма - 42ма души и малък цигански оркестър - дайре, флигорна и фагот. Много алкохол се изпи тогава. Като всеки път де.
- А изпитите? Как си вземате изпитите като постоянно купонясвате?
- Ми така, вземат се. Винаги го вземаш - я изпита, я отзад (смее се).
- Е, не учите ли?
- Учим. И доста научаваме. Например миналата година покрай ремонта на нашата стая се научих да шпакловам и да фугирам. Също така придобих и някои свръхспособности - мога да се изкъпя с хладка вода при минусови температури, мога да пия до 5 сутринта и час по-късно да взема изпит, мога да издържа 3 дена само на цигари и ракия, както и 4 дена без ток и вода. Някой ще възкликнат - горките хора! Аз ще възкликна - не горките, а суперхора. Такъв живот те кара да оцениш величието на открития, като тока и топлата вода.
- И за край, бих ви помолил да отправите вашето послание към нашите читатели.
- Ами искам да им кажа да се радват на малките неща, защото човек и добре да живее - става студент!
- Благодаря за отделеното време.
Изпих си питието. Домакинът наля още едно. Не отказах - свърших си работата, защо да не се поглезя малко? След 4тата съм загубил присъствие на духа. А може и да съм поприпаднал.

Пожелавам успех на Шели и на много симпатичната водеща Йоанна, с която и аз вчера се чух по телефона :)

Има много малко по-добри възможности да помогнеш на приятел, от това да помогнеш на детето му да си намери работа. Може да е само стаж, може на половин или пълен работен ден. Проблема е винаги спешен за решаване и докарва доста тревоги на родителите, защото все пак говорим за „старта на детето в живота“

За много от нас това е просто едно нещо на главата в повече, в нашият доста забързан ден. Все пак аз мисля, че трябва да се подходи внимателно, защото всеки е минал по този път, а и може да се озовем с диамант в ръцете си.

Ето и моите 10 точки какво да правим, за да помогнем възможно най-добре на младежа или девойката:

Да научиш как една фирма работи, често очарова и вдъхновява много от нас, особено младите или неопитните в областта. Кой ли не харесва предаването „ Как е направено“ по канал Дискавъри. Почти всеки един бизнес е доста интересен, ако се обясни подходящо.

Малцина са тези, които още в началото на своята кариера знаят точно какво искат да правят. Дори в Интернет, трудно се намира достоверна и достатъчна информация какво точно е дадена професия, какви са характерните стъпки и трудности, особено съобразено с „българските условия“. Дори за един час разговор на тази тема, може доста да им помогнете в избора на това какво искат да работят и къде.

Доста млади хора започват да си търсят работа, с доста бегла представа какви са правилата на играта. Те са често оскърбени, обидени, ядосани и обезкуражени от не върнатите телефони обаждания или студеният отказ. Те очакват едва ли не, че старанието им в подготовката на автобиографията си, гарантира внимание от ответната страна. Те често са направо опустошен от новината, че дадена компания е наела друг, а не него. Помагайки им да осъзнаят и възприемат правилата на търсенето на работа, ще ги научите на един много важен урок, който ще им е от полза, цял живот.

Малко помощ тук би подобрила значително шансовете им да бъдат повикани на интервю.

Тези запознанства могат да им помогнат в намирането им на работа или в научаването на нещо интересно за професията към която се стремят.

Първите интервюта са винаги доста притеснителни. Една тренировка в по-позната и приятелски настроена среда, обикновено е много ползотворна и подобрява съществено представянето. Доста често младежа или девойката ще приемат веднага вашите съвети за облекло, поза и изказ. Това не винаги е така ако техните родители ги посъветват.

Дори и по-зрелите хора, често са изключително неподготвени за дадено интервю. Те нямат никаква представа какво е възможно да бъдат питани или какво трябва да попитат. Именно добрите въпроси, които задаваме на интервю ни открояват. Въпроси като: Какво според Вас прави тази позиция важна във Вашата компания? Как може да се познае дали някой се справя или не с конкретната работа? Какви са последствията за фирмата, ако дадената работа се върши добре или зле? Какви качества според Вас правят заемащите тази работа успешни? Какви са ви най-големите притеснения за тази позиция?

Доста хора не осъзнават важността на периода след интервюто, за да направят добро впечатление. Те не знаят, че трябва да напишат писмо до работодателя в което да му благодарят за отделеното време и предоставената възможност. Тъй като в този период са необходими много такт и находчивост, всеки възможен съвет тук е много важен.

Дайте им стажантска длъжност или работа на непълен работен ден. Ако се впишат добре, наемете ги за постоянно.

Шансът е 50 на 50, младежът или девойката да ви се обадят, за да ви кажат какво се е случило или да ви благодарят за оказаната помощ.

Е това е. Късмет.