„Вода – най-необичайното вещество на Земята” – с тези думи започва впечатляващият телевизионен проект, разкриващ уникалните свойства на водата, които не се побират в рамките на общите физически закони. Едно от тях, например, е, че водата има памет и като на магнетофонна лента е способна да запише всичко, което вижда, чува и усеща. Заради способността си да запечатва информация от различни типове, най-вече с биологически и енергетически особености, водата се определя като единствен по рода си безценен природен компютър.

Филмът тотално промени представата ми за водата. След като го изгледах, вече не ми е безразлично откъде си наливам вода за пиене, защото вече знам, че нейната структура оказва мощно въздействие върху човешкото здраве и психика. Както е вярно и обратното: тя се влияе и от моето отношение към нея, защото ако аз имам положителна нагласа към водата, която съм сипала в чашата си, тя ми отвръща със същото.

Ето го и самия почти едночасов филм, който е на руски, и смятам, че би могъл да послужи като чудесен образователен източник по темата за водата.

Приятно гледане!



.............................

Мисля си, че по-скоро трябва да се радваме от участието си и резултата. Защото въпреки политическото гласуване все пак събрахме малко реални точки, които ни класираха на 5-тото място. Тези, които ценят конкурса заради музиката са ни забелязали! Елица и Стунжи ще станат по-популярни, ще продават повече албуми и за България ще се говори със суперлативи още поне седмица. Това ще бъде нашият връх и оттук нататък България само ще пада към дъното на класациите. Защо така ли? Защото Вода беше песен, достойна да победи, но... Следващата година няма да се явят стойностни изпълнители, които да се доближат и на 50% до качеството на Елица и Стоян. Такава песен се появява веднъж на десекти години. И тя не беше оценена, заради това че Евровизия се оказа не музикален конкурс, а политическо-имигрантски. И България гласува политически давайки точки за беузмната песен на Армения, която има голямо малцинство у нас. Всички европейски страни са оцапани с лайна и лошото е, че няма на кой да се оплачеш. Трябва да се смени системата. Според мен жури, съставено от музикални експерти на страните участнички би решило проблема. Членовете на журито немогат да гласуват за съседите си, защото така биха изложили доброто си име на риск. Някой обаче каза, че EBU не иска жури, защото ще се загубят милионите евра от смс-и... Та ще участваме в същото порно година, след година докато не започнем да изпращаме подобни боклучави песни като Англия, Франция, Испания, Германия. Сега разбирам защо тези страни са оттегчени от Евровизия - не е лесно да те опъват имигранти. Усетих ирония, вътрешен шок на водещата от Англия, която обяви че Кралството дава 12-те точки на.... Турция??!!
Подобни резултати биха се получили ако догодина на Евровизия не се появят песни и изпълнители, а восъчни неми кукли. Пак ще се оформи същата десетка :)))
Този конкурс не ме вълнува вече особено. Надявам се не се ядосвате вече. Все пак бяхме чути и оценени. Но не от тези, които пращат смс-и а от обикновените европейци които знаят, че от гласуването няма никакъв смисъл.

Имало едно време една малка капчица. Тя живеела в локва вода, скътана под огромно зелено листо в една далечна южна страна. Капчицата често заставала на ръба на локвата и дълго гледала към голямото езеро от другата страна на поляната, където пристигали антилопи, зебри и жирафи на водопой. А понякога дори огромни тромави слонове, които с тежките си тела разтърсвали земята и предизвиквали миниатюрни вибрации в локвата на малката капчица. 

Тя въздишала тихичко и бавно се връщала на своето място в локвата. "Защо си така тъжна и мълчалива, капчице?" - питал я дребният щурец, който свирел своята приспивна песен, скрит под голямото зелено листо над локвата. - "Виж останалите капчици - те са доволни и щастливи, защото слънцето никога не огрява вашата локва и няма опасност да се изпарите. И дивите животни не се доближават насам, защото сте добре скрити. Трябва да си благодарна за това."
"Не, щурецо" - отвръщала капчицата. "Мен не ме е страх от слънцето. И не искам да се крия. Искам да бъда полезна. Искам да мога да направя някого щастлив." - "Но, аз съм щастлив." - усмихвал се щурецът. - "Ето стоя тук и мога да те гледам. И да разговарям с теб така, както с никоя друга капчица на света." И засвирвал своята още по-нежна приспивна песен.

Една нощ извила буря. Силният вятър откъснал голямото зелено листо и го отнесъл далеч, далеч. Капчицата треперела от страх и се молела щурецът да е добре.

На другия ден слънцето огряло локвата за първи път от много дни насам. То било силно и жарко. Капчицата усетила как нещо я притегля все по-нагоре и по-нагоре, докато в един момент се откъснала от водната повърхност и се разтворила във въздуха.

Въздушните течения понесли ефирното й телце на север. Макар и вече да била прозрачно изпарение, капчицата продължавала да усеща и вижда всичко. Летяла над огромни океани, над зелени планини, над непознати земи, населени с причудливи животни. Чувствала се щастлива, но знаела, че нещо много красиво тепърва предстои да се случи.

Внезапно усетила как я сковава страховит мраз. Уплашила се. После започнала да пада стремглаво надолу. Помислила си, че това е краят. Но разбрала, че отново се е променила. И тогава... тогава усетила нечие топло докосване. Някой се засмял звънко и щастливо. И капчицата вече знаела, че е изпълнила своето предназначение.

А детето гледало с удивление приказно красивата кристална структура в ръката си. То знаело, че всяка снежинка е уникална, и било щастливо, че е имало възможността да види точно тази, в мига преди тя да се превърне в малка капчица вода... 

Поне да го бяхме застроили .. както Блеки предложи ...

По материали от Дневник.бг

Проливният дъжд с мълнии и гръмотевици повлече над 60 палатки и опустоши всичко по плажа в местността Иракли, където летовниците посрещаха Джулай морнинг. Прииждащата река Вая погълна четири автомобила, а хората излязоха през прозорците, видя репортер на "Дневник". Калните потоци ги повлякоха, но други летовници успяха да ги спасят. Устието на Вая се е разпростряло на над 25 м към сушата, 40% от пясъчната ивица е отнесена. На мястото, където реката се влива в морето, е зейнало езеро с дълбочина около 3 м и площ 5 дка. Между бушуващото море и прииждащата река се е образувал малък остров, на който останаха откъснати две момчета и две момичета, които бяха спасени от водолази на Гражданска защита.

Тези очи, бога ми, тези очи са опасни,

цели кораби давят, та аз ли

баш през тях ще преплувам? Ясно,

обещаваш тържествено –                              

                          ще ме пазиш с клепачи!

 

Знаеш ли, чувал съм всякакви,

все пак с приказки си вадя хляба.

Тези очи, бога ми, тези очи са опасни,

цели кораби давят, та аз ли?

Ако искаш нещо от мен, моля

 

не с този поглед погубващ... Но щом

това е цяла, предълга история

за мъжа на морето обречен и в щорм...

 

И какво за въртопите, сърцетупите

исках да кажа - на светата Поезия прости!?

Ако ме харесваш за капитан, от водите

дълбоки ще трябва май да ме пазиш ти.

 

Тези очи, бога ми, тези очи са опасни,

цели кораби давят, та аз ли?

Ама то се е видяло вече, предавам се,

пускай платната! Пардон - клепачи!