Прочетох във в-к „Атака” статия, която ме втрещи тотално. За хората, които са достатъчно широко скроени заглавието на статията е: „Западът е душевно болен”

За тези „европеисти” и „евроатлантици”, герберасти и седерасти, които срамежливо не искат да си цапат очичките и мозъчетата с този „националистически”, „ксенофобски” и прочее вестник ще си позволя кратък преразказ.
 Та значи на Запад масово се тиражират малко по-особени книжки за деца. Те са от рода на „Татко, татко и аз” или „Мама, мама и аз”. Да не забравяме и историята на два мъжки пингвина, мечтаещи за детенце, изповедта на едно малко момче, което помага за сватбата на своя чичо с ... друг чичо и т.н.

Също така не бива да пропускаме и рекламата на детски гей-дрешки и атрибути, характерни за „свободния пазар”.

Всъщност не би трябвало да сме толкова изненадани. Узаконяването на гей-браковете и даване правото на хомосексуалните двойки да осиновяват деца на запад носи своите логични социо-културни последствия и деформации. А и фактите, рисунките и снимчиците са толкова красноречиви, че след като на човек му мине гаденето може да си позволи малък коментар:

Първо: Мислех си, че Западната цивилизация е основана на свобода и демокрация. Такава поне ни я прокламираха. Започвам с това, за да парирам в зародиш плача за „свободен избор” и „равни права” на „различните”.

Но свободен ли ще е изборът на децата от такива семейства, закърмени с подобни книги, предмети и филмчета?

 Манипулацията на деца е престъпление против човечеството – факт! Мислех си, че само комунизмът и фашизмът си я позволяват, не и демокрацията. Само съм чел  за „Хитлерюнген”, но пък бях едно от десетките хиляди чавдарчета и пионерчета, които бяха принудени в хор да повтарят: „За делото на социализма..... Бъдете готови!”

Но докато манипулацията там бе на идеологическа основа, в съвременния западен образец тя е още по-гадна. Защото се намесва в личния живот на човека  и го тласка към неестественото, гнусното блато на хомосексуализма и доброволното безплодие. В един роман на Урсула ле Гуин наричаха обратните мъже и жени "полумъртви". Права е великата писателка!

Второ: Защо ние  - българите винаги вземаме най-гнусното от „Големия брат” (дали от Москва или Брюксел май не е все едно!) Защо приехме за свое верую  от иначе плодотворната западна цивилизация не сонетите на Шекспир и графиките на Дюрер, а вакхналията на отпадъчните медии? Защото всичките реалити-шоута, биг-брадърски извращоци, рекламна бълвоч са от олигофрени и за олигофрени. (Към общия облик на нашата демократична култура тук трябва да прибавим чалгата и „ориенталските” танци, но да не променяме посоката!)

Ами гей-парадите? Ами филмите с 60 смъртоносни удара в минута, кофите кръв и изявено хомосексуално внушение, наградени с „Оскар”, които ни доказват, че това било „нормално” и почти „възвишено”?

Накрая изводът поне за мен. Всяка цивилизация си има начало, зенит и упадък. Западната е  очевидно в последния период, но ние точно в този момент решихме да копираме и да се „приобщим” към нейните „ценности”.
Явно и Европейският съюз не е вече „Общност на нациите” както мечтаеше генерал Шарл де Гол. Той се е трансформирал в псевдодемократична фасада, зад която еврейската и мюсюлманска мафии богатеят и убиват християнството и неговите исконни морални стожери.

На този фон кубинският модел започва да ми се вижда по-привлекателен и съвсем не е безсмислено като Волен Сидеров да почерпим от неговия опит. Току-виж сме заживели по-човешки като нормални хора.
И не е ли време като в „лошата” и „недемократична” Русия да забраним по законов ред пропагандата на хомосексуализма сред малолетни?

Говоря глупости?! Преди 20 години и аз щях да твърдя това с пламенна убеденост. А днес погледнете алтернативата, прочете статията и пак преценявайте – всеки за себе си!

Доста интересен и необичаен прочит на книга за доктор Джекил и мистър Хайд ни предлагат двама швейцарски програмисти, за която са приложили методите на прочети статията 

   Защо на 35-ти май ли? Защото ....

   А песничката я изпълняваше Славчо Пеев:

   ах, кой я знай каква е,

   но нещо много странно

   се случва постоянно,

    избери ме, избери."

   Спомняте си я, нали???

    Наскоро тук, в блога, видях на снимка една книжка по математика - "Геометрия за малчугани" -  и се сетих, че и аз я имам същата тази книжка. По интересното е как се озова при мен.

   Прибирал се един ден съпругът ми към дома и на един пункт за вторични суровини я видял. Прелистил я, минало му през акъл, че може да ми потрябва - на мен или на детето - и попитал може ли да я вземе. Дали му я и малко е да се каже, че много и се зарадвах. Но...Нали разбрахте къде е била???

   В ушите ми зазвуча: Книги за смееееет!!! Книги за смеееееет!!!

   От години търся една приказка - "Аленото цвете". Знаете, всеки си има по една поне наистина от всички любими, най-любима приказка. Е, моята е "Аленото цвете". Чела съм я преди много години. Отдавна се е загубила някъде....книжката, от която съм я чела...

   Когато излезе "на мода" "Красавицата и звярът", започна да ме тормози мисълта кое е първо, кое е второ. Уж същата приказка, но и не съвсем. Общото са красавицата и звярът..и до там.

   Получи се нещо като...Кое е първо - кокошката или яйцето?...Понеже съм си любопитна...или любознателна...едно от двете и си поставих за цел да разбера. Кой кого е изпреварил? "Аленото цвете" ли е преди "Красавицата и звярът" или обратното? Дали е важно? За мен да...Все пак става дума за любимата ми приказка...Нали така?

   От както имам достъп до света - чрез нета естествено - много пъти съм търсила материал, който да отговори на въпроса ми....Не, та не...

   Какво се случи обаче пролетта? Беше един празничен почивен ден и се разхождахме из центъра на София...Минахме покрай книжния пазар. Аз обикновено се заглеждам по кориците на книгите...И на една малка уличка, една жена на открито предлага стари книги...Няма как да не се "загледам"...отново. Изведнъж...точно пред мен "ме чака" моята приказка, моята книга..."Аленото цвете"...

   Имах нужда да поразтъркам очите си, преди отново да погледна...Няма шега, няма измама..."Аленото цвете"...Книгата почти запазена. Моята книга.                           Илюстрациите такива, каквито ги помня от детските ми години...Най-после да я открия - си казах.

   Попитах жената, която продаваше книгите, каква цена има книгата "Аленото цвете", макар че бях склонна да дам каквато и да е цена (стига да ги имах). Два лева - каза ми тя...

   Два лева - невъзможно е - мислех си аз. Та тази приказка - книга е безценна...

   Безценна е за мен - си казах на ум...Дадох двата лева, взех "си" книгата и я стиснах, като безценно богатство...да ми се чуди човек...на акъла...

   Все още не можех да повярвам, че книгата (аз и казвам - приказката, защото някога я имах в книга с други приказки) - е в ръцете ми...

   Нямах търпение да се приберем у дома и да я разлистя, да я прочета на детето ми...Не че не съм и я разказвала, но друго си е да държиш книгата в ръце и да четеш от нея..." Приказката много прилича на филма за красавицата и звяра, но е малко по-различна" - беше констатацията на детето ми...

   В първия работен ден след празниците я занесох в детската градина да я прочета на децата...Не че не съм им я разказвала, но...друго си е от книгата...И хлапетата слушат, слушат...и по едно време и те...:Но тази приказка много прилича на филмчето "Красавицата и звярът"...Е, почти прилича...

   Опитах се отново да потърся в нета материал за "Аленото цвете", но този път започнах от автора...Оказа се, че има сайт "Алоцвет"...Ето там било разковничето, но като не съм знаела къде да търся...

   В руски вариант.

   Баща и три дъщери...

   И отново руски вариант.

   Баща и три дъщери...

   Във френски вариант.

   Баща, три дъщери, син...

   Анимационен филм..."Красавицата и звяра"

   Баща и дъщеря...

   И разбира се....навсякъде присъствието на звяра е задължително:)))

   Обаче, възникна едно обаче...

   Защо съм останала с някакво детско впечатление, че аз съм чела приказката във вариант - майка с три дъщери...?

   Книжката, с която "се намерихме" е...във вариант "баща с три дъщери"...Ами сега???

   Междувременно разбрах и кое е първо - кокошката или яйцето, яйцето или кокошката. "Аленото цвете" ли е преди "Красавицата и звярът" или обратното?

   Приказката има различни версии, но оригиналът е един. Е, отговорих си на въпроса, който в никакъв случай не е животоспасяващ, но друго си е да знаеш...

   Аз по принцип предпочитам "оригинала" пред "копието"...А вие???

   Понеже книгата я "открих" през май, затова и така започнах...

"Това се случи на 35-ти май"...

   Е, в моя случай, това се случи на...39 май...Точно, когато се бях отказала да я търся и тя взе, че се появи пред мен - приказката, книгата...през месец май...

   Тя ли ме намерих или аз я открих?

   Нахлуват разни мисли в главата ми...Там ли им е мястото на книгите? На вторични суровини...Или да бъдат разпродавани почти на килограм?

   Както и да е...Не му е нито времето, нито мястото за сериозни размисли по време на лятната почивка...

   Искаше ми се да ви се похваля и се похвалих...Как за какво? За дълго търсената приказка и как накрая взаимно се открихме...

   Хубаво лято ви желая...

Колеги, предлагам ви една електронна библиотека. Книгите са на руски език.