Това е продължението на постинга ми от миналото лято, с което допълвам колекцията си от летящи субекти. В тази статия ще разгледаме видовете излитания според характера, темперамента и жизнените цели на летящия субект.

Ето един праволинеен, спокоен и целенасочен индивид, от чиято позиция на изхвърчане се разбира, че предпочита да се движи по права траектория, без да се отклонява встрани от пътя. Позата му издава решителност и самоувереност – качества, които му помагат смело да преодолява разстоянията.





Вторият жител на въздуха е представител на онази група летящи субекти, които се придвижват с мощен размах на крилете. За тях е характерно, че са нетърпеливи, припрени и постоянно се сравняват със себеподобните си, мъчейки се да ги задминат.





А това е представител на по-нежните индивиди, които обичат да заемат на най-различни балетни пози и да изпълняват всевъзможни пируети във въздуха. Тези крехки същества пърхат из небесната шир и търсят своята мила половинка, а когато я намерят, танцуват с нея до края на живота си.





Ето един отпуснат и не особено подвижен въздушен обитател, който предпочита да прекара живота си, лежейки. „Еха-а, колко си ми е добре така!” – честичко споделя той - „Дали не мога да тресна една бира, както си лежа, а?”. След което прелита нисичко над някой павилион за бира и нехайно отнася със себе си една бутилчица светло пиво.





Някои по-деликатни субекти се случва да прекаляват с летенето, извършвайки по-резки движения и подобно на земляните някой път си сецват кръста. Ето затова в пространството можем да видим и такива, които порят въздуха във формата на буквичката Г.





Срещат се и същества, които виждат всичко наопаки и влизат в постоянни конфликти и спорове с останалите. Те остават вечно неразбрани от околните, но причината за обратното възприемане на нещата от живота е простичка. Тя се корени в особената поза на движение, при която, както забелязвате, главата им е обърната надолу.





Ще завършим с един представител от вида „Каръци”, който недвусмислено казва с позата си „Майчице, какво пак ми дойде до главата!”. Този субект е изпитал досега редица житейски разочарования, писнало му е да го занимават с чужди проблеми и предпочита вече да се движи със затворени очи.