Четирима възпитаници на училище "Елин Пелин" завоюваха първите места в конкурса, посветен на борбата с тютюнопушенето и вредите от него, организиран от Регионалната здравна инспекция в Пловдив. Петокласниците бяха приготвили есета и рисунки, с които участваха в Националната програма за действие "Околна среда и здраве".

44 деца от първи до шести клас от различни пловдивски училища се включиха в надпреварата, като на импровизираната почетна стълбичка стъпиха Деница Кафеджиева, Зарина Маринова, Габриел Тупаров и Александрина Шарабанска-всички от ОУ "Елин Пелин". Учениците представиха най-добрите есета, оценени от специална комисия. В текстовете на децата ясно се открояваше личният пример, който имат от родителите си за вредата от тютюнопушенето и защо младите хора трябва да се пазят от "злия" порок, причиняващ различни болести. Зарина Маринова пък бе разказала действителна случка, на която е станала свидетел на пейката пред тях. С малко думи, но с огромно разбиране на проблема, предвид възрастта си, Зарина разказва как възрастна жена прави забележка на тийнейджъри да не пушат и да не се крият. Те от своя страна са хулили бабата,без да искат да разберат препоръката й. Всичко това е трогнало петокласничката, която по неин си начин пресъздава ситуацията в литературна творба.

Победителите са получили предметни награди. Освен сега, литературните шампиони са готови да се впуснат в нови предизвикателства, под формата на конкурси и състезания. Преди това да се случи, четиримата, заедно със своите съученици се впускат в подготовката на Коледния базар в училището.

Освен много забавления и игри, в ОУ "Елин Пелин" подготвят и "Ден на забавната математика". Инициативата ще се проведе в залата на кметството на район "Западен" дни преди Рождество Христово. Целта е да се провокира желание на учениците, през ваканцията, освен да се забавляват да не забравят точната наука, която е толкова потребна.

Четирима възпитаници на училище "Елин Пелин" завоюваха първите места в конкурса, посветен на борбата с тютюнопушенето и вредите от него, организиран от Регионалната здравна инспекция в Пловдив. Петокласниците бяха приготвили есета и рисунки, с които участваха в Националната програма за действие "Околна среда и здраве".

44 деца от първи до шести клас от различни пловдивски училища се включиха в надпреварата, като на импровизираната почетна стълбичка стъпиха Деница Кафеджиева, Зарина Маринова, Габриел Тупаров и Александрина Шарабанска-всички от ОУ "Елин Пелин". Учениците представиха най-добрите есета, оценени от специална комисия. В текстовете на децата ясно се открояваше личният пример, който имат от родителите си за вредата от тютюнопушенето и защо младите хора трябва да се пазят от "злия" порок, причиняващ различни болести. Зарина Маринова пък бе разказала действителна случка, на която е станала свидетел на пейката пред тях. С малко думи, но с огромно разбиране на проблема, предвид възрастта си, Зарина разказва как възрастна жена прави забележка на тийнейджъри да не пушат и да не се крият. Те от своя страна са хулили бабата,без да искат да разберат препоръката й. Всичко това е трогнало петокласничката, която по неин си начин пресъздава ситуацията в литературна творба.

Победителите са получили предметни награди. Освен сега, литературните шампиони са готови да се впуснат в нови предизвикателства, под формата на конкурси и състезания. Преди това да се случи, четиримата, заедно със своите съученици се впускат в подготовката на Коледния базар в училището.

Освен много забавления и игри, в ОУ "Елин Пелин" подготвят и "Ден на забавната математика". Инициативата ще се проведе в залата на кметството на район "Западен" дни преди Рождество Христово. Целта е да се провокира желание на учениците, през ваканцията, освен да се забавляват да не забравят точната наука, която е толкова потребна.

С развитието на науката и технологията не се замисляме как всичко това, което правим се отразява върху природата.

Време е да го направим и да станем по-отговорни! Като начало можем да дадем своята идея Как да стане това. Споделете Вашата Зелена идея на адрес myGreenIdea@ibs.bg

Повече информация за конкурса можете да намерите тук.

 http://www.ibs.bg/mygreenidea

 Поздрави и слънчев ден

Зад хоризонта има страна Иначе<?xml:namespace prefix="o"?>

Не, тук не става дума за инспектор Стрезов от "Решава логиката". А за разказа "Осемнулевите" на Георгий Гуревич. И за обикновения необикновен човек, с разред десет нули (десетзначно число нервни клетки в мозъка). В повечето книги се отделя достойно внимание на силата на мисълта, независимо дали е постер на стената "Знанието е сила" или емоционален спор по темата. Тук също има спор, един срещу всички. Силата на логиката срещу закостенелите мозъци, неочакваните открития срещу аксиомите. Знанието, че светът е тъй безкраен и е невъзможно да има готов отговор за всеки въпрос, усещането за интуиция, за вземане на решения на базата на практически опит, на изключване на възможности. Защото накрая се оказва, че е по-полезно да можем да сменим гумата на колата, отколкото да решим уравненията на Бернули или Коши. Защото рядко има енциклопедисти като Леонардо да Винчи или Дмитрий Менделеев. Обикновеният човек с неговите радости и болки, с неговата любов и готовност да открива нови светове. Готовност, която е по-присъща на децата, но за щастие се проявява и при възрастния. Защото не винаги две по две е четири. Защото нашите познания за света са ограничени, а разнообразието - огромно. Защото различният случай изисква различен начин за действие. Как да кажеш, че не знаеш, по-приятно е да обявиш, че нататък няма нищо?! Ами ако има? Точно това "ами" е подтикът да бъдат открити нови светове. И когато обикновеният изследовател обяснява това с вълнението на "начинаеща поетеса", е обявен за враг. Много картинно си представям сцената - тримата роботи му сочат вратата и крещят метално "Вън, вън, вън!" (макар никъде да не се споменава, че този диспут се води в затворено помещение). И все пак законите на сушата свършват на морския бряг. Оказва се, че и чугунените глави са в състояние да разберат простите истини. Стига, разбира се, да искат да разберат.

П.П. А тук са любимите ми цитати:

„Човек трябва да носи хаос в душата си,

за да може да роди танцуваща звезда.”

Ницше

Разхождам си се аз безгрижно из нета, цъкам си насам-натам и хоп, свежо конкурсче. Веднага реших, че това е баш като за мен. Хем съм писала повече отколкото съм чела, хем пак трябва да пиша. Е, как да не се включа?

Направо грабвам лапа и започвам. Ноооооо, се появи едно голямоооооо НО. Разбирайте много голямо. Трябва да пиша за герой и то не какъвто и да е герой, а за моя най-любим герой. Ами сега??????? Изведнъж разбрах, че нямам такова нещо като любим герой.

Ето, това вече е много сложен казус от вида на МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА, защото тук следва един изключителен момент, в който ми се налага да си помисля, а ми се налага да си помисля, защото нещо не стана с идването на героя изведнъж, хей така, в празната ми глава.

И се замислих, мислих, мислих и си казах, така на моето вътрешно Аз и дори си го казах почти на глас, нали ние – разбирайте Мен и Аз се случва и да си общуваме в много редки случай, примерно да се понапсуваме, но днес си казах от Мен на АЗ:

- Защо ли не съм малко по-малка, примерно с 15-20 години, тогава знаех със сигурност, че любимият ми герой е „Синът на Зевс”, по-известен като Александър Велики.

В онези смътни години на безславно умиращ социализъм и раждаща се уродлива демокрация знаех, че харесвам всичко онова, което символизира успеха, а Александър беше успял – да изпозаколи  бая народ. Е и някои други успехи има, примерно в харченето на пари и ограбването на цели народи, но тези видове негови приноси към историята имат право да коментират по-умните от мен. Аз съм лаик и затова толкова по въпроса с много отдавна отминалите герои.

Но мисълта е аристократична и безпощадна гостенка и не си отива лесно от главата на онези не особено умните, които не постъпват твърде мъдро като си позволяват  лукса, понякога, да се обърнат към нея и да я поканят. Та като се настани една мисъл в главата ми, като ме зачовърка из гладкия мозък, нямаше как да не стигна до Заратустра. Просто всички пътища водят към Ницще, когато най не ми трябва.

На тази моя глупава мисъл няма ли кой да и’ изкрещи:

“При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!”

А можех да си взема готварската книга и да превърна едно печено агне в главен герой на вечерта, примерно.

Но той, камшика, си бил наоколо. Точно пред очите ми - моята библиотека. Погледнах я и такова прозрение ми се стовари върху дребното количество мозъчни клетки, че направо щях да занемея, ако имаше с кой да говоря...

Бе, хора вие помните ли Поразяващата ръка? Тук трябваше да се сетя за Винету, но нещо не се получи. Спомних си Поразяващата ръка. Направо ме порази с невъзможността да си спомня какво толкова повече беше направил освен да счупи маса с един удар.

Е, може ли такива неща да ми се случват на мен?! На мен?! Дето преследвах един роман 4-5 години да си го купя и сега да се сетя за Поразяващата ръка...поне да се бях сетила за Белия зъб или поне за Бък и за онзи дебел край на тояга, наречена живот, която учи най-жестоко на живеене...

А като се позамисля, не мога да си обясня и как пък не се сетих за една геройня? Нали по женски щеше да е нормално да се сетя за някоя – красива, добра, леко сълзлива...

Май все пак ми изплува една, но тя е мнооооооого далеч от сапунен мехур... Просто ми просветна като светулка в мрака ... Помните ли Пипи?

Ясно! Вече напълно се вдетених, пък и това, което не прилича на есе стана твърде дълго за изчитане, затова смятам да изгоня онази гостенка – мисълта – и да се пусна по течението на пълното безсмислие, не че успях да напиша нещо мноооого смислено, но поне се опитах :)

ЦЪК