ПИСМО

Аз ходих толкова далече, мамо,
обувките се скъсаха и ризата
отвори се на лявото ми рамо,
и плъхове косите ми изгризаха,
и паметта последна ми остана.

На толкова врати похлопах, мамо,
и там, където хора ми отвориха,
си късах стрък от детелина само,
а там, където с камък отговориха,
навеждах се и кротко вземах камъка.

И стана време да поема, мамо,
по корените-пътища за вкъщи,
обратно към окъсаната памет.
Кажи на кучето, че се завръщам,
но нося само пълен джоб със камъни.

Радостина Григорова