Времето, в което живеем не ни дава много възможности за самоподготовка. И все пак този, който има в ума си мисълта за своето духовно израстване може да намери време и като живее по-организирано да създаде свой духовен живот. Желанието на всеки поотделно ще определи и неговите реални възможности за развитие. Както беше казано по-горе, пък и в издадените вече книги “Пътят на човека”, “Посланието на добродетелите”и “Новото светоусещане”, че дори и в “Езотерични записки”, всеки човек се ражда с определен интелектуален потенциал. Една част от този потенициал е вложена от Твореца, а другата сам той създава в различните периоди на своите животи. В този раздел на Програмата за духовно развитие ще срещнете различни предложения за самоподготовка свързани с живота на духа, душата, ума, свързани още с формиране на желанието и волята. Първото нещо, което искаме на всяка цена да се знае от всеки попаднал на тези страници е свързано с неговото лично отношение към самия себе си. Затова трябва задължително да си отговорите на следните въпроси:

1. Обичам ли себе си?

2. Какво искам за себе си от другите хора?

3. Какво търся в този живот?

Когато си отговорите на тези три въпроса, ще сте постигнали минималното изискване за вашето самоопределение. То е първото и задължително условие, за да можете да вървите, в която и да било посока.

Да обичаш себе си, да знаеш какво искаш от другите хора и какво търсиш в своя живот, означава, че си наясно със себе си. Това ще рече, че имаш необходимото уважение към себе си, че имаш изграден подход в общуването с другите хора и че си наясно със своята основна цел в живота си. Значи ти можеш да се самоопределиш като личност, което ще рече да направиш своя нравствен избор и да се приобщиш към определена морално-етическа категория. Обикновено това са Доброто и Злото, но никой не е само добър или само лош. А това е така, защото във всеки човек са вложени необходимите качества, за да може той да се развива като разумна човешка личност. И тъй като добродетелите са основна, изначална форма за живот и развитие на човешката душа, те трябва да бъдат потърсени и използвани, за да послужат като основа на добродетелния живот.

- КЪДЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- В СЪЗНАНИЕТО.

- КОЙ ТРЯБВА ДА ПОТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- УМЪТ! Той е силата, която ръководи човешкия живот.

- КОГА УМЪТ ТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Когато се появи желанието.

- ЖЕЛАНИЕТО ЧУВСТВО ЛИ Е?

- Желанието е стимул за действие. То има две основни направления: връзка с ума и връзка с чувствата. Желанието може да се появи като израз на едното или на другото. Затова човек трябва да познава своята разумна същност. Когато се появи импулсивно желание, значи то е рожба на чувствата, а когато желанието се изявява като уравновесено, последователно отношение към целта – то има връзка с ума.

- ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ЖЕЛАНИЕТО,  ЗА ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Не? Трябва и воля. Желанието без воля се превръща с времето в намерение. Само силната воля може да определи стойността на желанието.

- КАКВО Е ВОЛЯ?

- Сила на творческото начало. Това е волята. Казано с други думи, волята е траен стремеж. Но тя се проявява точно като траен стремеж, защото е изява на творческото начало. Волята е изява на творческото начало у човека, а то е божествена искра на Сътворението. Всеки човек, във всеки момент може и заслужава да бъде творец.

- ВОЛЯТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Волята е добродетел, защото помага на човешкия дух да изяви устойчивите и добри качества от своя характер. Няма воля при злодеянията. Волята се проявява само при добротворческата човешка дейност. Тя е положително качество  и осъществява духовното развитие.

- ЗАЩО ДОБРОДЕТЕЛИТЕ СА В СЪЗНАНИЕТО, А НЕ В УМА?

- Защото човешкото съзнание е еманация на Великото съзнание. То е негова опорна точка в творческия и опознавателен процес на Сътворението. Казано накратко, съзнанието носи началото. Но то е и продължението, то е всичко онова, което може да се нарече знание и познание, защото съхранява изначалната информация и всичко стойностно открито в процеса на живеенето.

- УМЪТ КАК МОЖЕ ДА ОТКРИЕ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ В ЕДНА ТОЛКОВА ОГРОМНА ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА?

- Чрез желанието с помощта на волята. Когато желанието е истинско, а волята устойчива, умът получава целеустременост. Когато той знае какво търси, при това условие задължително ще го намери. Важното е да използва ясна и конкретна мисъл.

- КАКВО Е МИСЪЛ?

- Концентрирана енергия на разумната Божествена същност. Чрез мисълта Великото съзнание работи с човешкия ум. Мисълта, която носи силен творчески заряд съществува в Пространството във вид на информационно-силови полета. От там, чрез енергийно-информационните канали тя стига до човешкия ум. Това вече се изучава от квантовата физика и се превръща в доказателство за Божествената същност на Сътворението.

- ЧОВЕКЪТ ИМА ЛИ САМОСТОЯТЕЛНА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ?

- Да. Но тя обслужва предимно неговия бит и форма на общуване. Човешкият ум е създаден като посредник между Света и човешкото съзнание. Той може да отиде навсякъде във Вселената и да докосне всяка нейна съставна частица, стига да притежава необходимата проницателност.

- КОЙ УМ Е ПРОНИЦАТЕЛЕН?

- Този, който винаги има подкрепата на волята и се опира на вярата в Бога. Вярата като качество от човешкия характер носи изключителната сила на Божествената мъдрост. Тя се проявява в две степени: вяра в себе си и вяра в Бога. И двете проявления имат еднаква стойност, защото  вярата в себе си означава вяра в Божественото творческо начало на човешката личност.

- ВЯРАТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Вярата е добродетел, защото винаги дава сила на добронамерените мисли и действия. Чрез вярата всеки човек може да успее в начинанието, което е започнал и да постигне благороден живот.

- МОГАТ ЛИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА?

- Да. Ако всеки човек повярва в силата на Божественото творческо начало и го открие в себе си, той ще постигне добродетелен живот, защото ще живее с благородно съзнание. А благородното съзнание на всеки отделен човек ще изгради колективното благородно съзнание. Когато колективното съзнание добие такава сила, че да може да въдвори мир и благоденствие по цялата Земя, тогава човешкият ум ще е изпълнил своята основна задача – опознаване и възвисяване силата на добродетелите. Знанието, което носят те е разковничето за разумния живот на планетата.

- КАК ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Без страх от трудностите. Опознаването на добродетелите изисква от човешката личност известни усилия и вяра в собствените сили. За да  бъдат проявени те, човек ще трябва да прояви воля, а това вече изисква готовност за лишение от някои “удоволствия”. Думата е в кавички, защото това са привидни удоволствия: излежаването, преяждането, употребата на алкохол,  клюкарстването, т.е. желанието да одумаш колега или приятел. Това са все фалшиви удоволствия, които не носят никаква полза за човешкото развитие. Опознаването на добродетелите изисква приложение на наученото. Без приложение, нищо от техните знания не може да бъде в полза. Теоретичното знание за добродетелите може само да подобри красноречието и нищо повече. Усвояването на добродетелите задължително изисква приложение. Може ли човек да бъде добродетелен, ако само говори за благоразумие, искреност, любов, човеколюбие или достойнство? Просто не се получава, ако не се прилага. Така се опознават добродетелите – чрез приложение. За целта могат да се правят някои практически упражнения, които да помогнат на отделната личност да потърси в себе си добродетелите и да ги използва. В следващата публикация ще предложим някои от тях.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

АЗ – ЧАСТИЦА ОТ ПРИРОДАТА

Нищо в природата не съществува произволно, без да е необходимо на Цялото. Впрочем всичко в Природата е част от Цялото, а неговата същност се определя от Силите на Сътворението. Ето за какво става въпрос.

Човекът е градивна клетка от цялостния жизнен организъм на Съществуващото. Елементите на неговата характеристика трябва да открием в Природата. Всичко, което съществува в човешкия организъм можем да открием в Природата и съответно, всичко, което е градивен елемент в Природата изгражда и човешкият организъм. Когато говорим за  енергийно-информационната основа на човешката  същност, трябва да знаем, че същото обяснение е валидно и за Природата. Тя също има енергийно-информационна основа, но човекът не може все още да проумее силата на Ума, който я ръководи. Затова пък трябва да е напълно убеден за ролята, която неговият ум изпълнява за съществуването и развитието на Природата. Човекът трябва напълно да осъзнае голямата категоричност на истината: ако има живот за Природата ще има живот и за човека. Затова човекът трябва да преосмисли поведението си спрямо Природата. На този етап то е самоунищожително -  правиш всичко възможно за унищожаването на корените на едно дърво,  а искаш живот за неговите клони.

АЗ И СВЕТЪТ

Точно толкова, колкото е частица от Природата, човекът е и частица – градивен елемент от Света. Светът не е само видимата част от съществуването на човечеството. Светът е изграден от множество видими и невидими връзки, които го превръщат в конгломерат на съществуването.

Къде е общото и къде различното?

Всичките видими и невидими връзки могат да бъдат разпределени в две основни групи: енергийно-информационни и екзистенциални. Веднага ще обясним, че енергийно-информационните връзки изграждат квантовата основа на света, а екзистенциалните връзки са част от материалния свят. Енергиийно-информационната основа на света съдържа в себе си освен универсалната жизнена енергия и основните информационни направления идващи от Идеите на Великото съзнание. Екзистенциалните връзки са елементи на основните Природни закони и произтичат от закона за резонанса и закона за причината  и следствието. Като градивна частица на Света, човекът е подвластен на тези закони, и ако поради невежеството си не ги познава, той ще се превърне в жертва на своето невежество. За да има правилен живот, човек трябва да се ограмотява непрекъснато. Първото нещо, което трябва да знае за своята връзка  със Света е нейната непреривност. Тя е непрекъсната и цялостна поради заложената програма за цикличност в развитието на духа. Тя се изявява чрез периодите на раждане и прераждане и носи в себе си потенциала на непреривността, т.е. събраната от всички животи информация. Така че развитието на Света зависи от развитието на Духа. Затова всеки е отговорен за своето собствено просвещение и духовно развитие.

ЖИВОТЪТ

            Как да го разбираме? Едни твърдят, че той има предопределеност, а други, че е груб, жесток и безсмислен. Малко са тези, които му се радват истински.

За да отговорим правилно на въпроса, трябва да знаем какво сме ние за живота. Значи не трябва  само да мислим какво е той за нас, как можем да се възползваме от него, но и какво сме ние за него.

Животът има нужда от нас. Той се проявява чрез нас. Какво е животът? Той е силата, чрез която Бог твори. Затова е толкова многообразен, толкова богат и наситен със радости и тревоги. Животът е организиран като средството, чрез което човешката душа опознава себе си и дава възможност на духа да се развие. В този смисъл животът е процес. Винаги трябва да го възприемаме като процеса на себепознанието и духовното развитие.  Животът е основата на този процес, а живеенето е формата, чрез която той се изявява. Трябва да сме убедени, че няма човек, който да познава така добре това изкуство – живеенето, че да не греши. Това е така, защото човешката душа е още твърде млада и тепърва  се запознава с уроците на живота. Какво е живеене? Това е съвкупността от изявата на всички човешки емоционални и мисловни дейности. Те се изявяват според нивото на съзнание на отделната личност. Съзнанието се гради цял живот и остава нетленната, вечно жива частица от човешката личност – продължител на живота за всеки период от нейното прераждане. Със съзнанието си човекът е частица от живота, частица от света и участва заедно с Великото Съзнание в процеса на тяхното изграждане. Чрез съзнанието си човекът живее, т.е. твори, радва се и скърби, разрушава и гради, чрез съзнанието си човекът е съавтор на Твореца в изграждането и развитието на Света, Живота и Природата.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

И ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА   

Възможностите на човешката душа обхващат най-вече Света на познанието. А Света на познанието е мястото където се развива и укрепва духът. Човешкият дух е неразривно свързан с душата и създава предпоставка за нейното развитие. Така че не може да се разглеждат като самостоятелно съществуващи духовни същности нито духът, нито душата. Те взаимно се допълват и създават условията за развитието на ума и съзнанието. Тези           два фактора – духът и душата определят нивото на развитие, което може да постигне човешкото съзнание в рамките на един живот.

Кои са характерните особености на Света на познанието?

Първата и най-съществена особеност е практическата работа с придобитото от Света на знанието. Светът на знанието е теоретическата част, която изгражда Живота, а Светът на познанието е практическата част от Живота. Това са двете основни страни, които формират Живота.

Друга характерна особеност на Света на познанието е изискването за проявено достойнство, за да се получи възможност за пълноценна изява на Духа. Духът може да работи пълноценно в Света на познанието само, ако личността постигне необходимото самочувствие. Без самочувствие не може да има достойнство, не може да има изява на качествата, които притежава душата. Трябва да се помни, че самочувствието е състояние, което гарантира или проваля успеха на всяко начинание. Така че, за да постигне достойнство, човешката личност трябва да живее със самочувствие. То е състоянието, което дава възможност на човека да бъде адекватен на условията, в които се намира.

Третата характерна особеност на Света на познанието се отнася до Съзнанието. Впрочем Съзнанието е структуроопределяща форма както за Света на знанието, така и за Света на познанието. Само че тук, в Света на познанието,  то се проявява като съзнателност по отношение на конкретните действия, докато в Света на знанието, Съзнанието се проявява като уникална информационна основа за познанието. Тук, в Света на знанието, Съзнанието е информационната среда, с която работи Ума, за да създаде необходимото ниво от знание и опитности, т.е. да създаде съответното ниво Съзнание.

Съзнателността, чрез която се проявява Съзнанието е качество, което показва възможностите на съответната личност за нейното интегриране в Живота. Съзнателността е добродетел, която за да се прояви търси опора в нравствеността и достойнството. Съзнателността се изявява предимно чрез отговорността към Живота, чрез отговорността към всичко, с което се свързва личността.

И сега да подредим характерните особености на Света на познанието.

1. Умение за практическа работа с информацията от Света на Знанието.

2. Изискване за конкретна проява на достойнство.

3. Съзнателност на действията, изявени чрез отговорност към Живота.

В първия случай,  говорим за живо приложение на наученото, във втория твърдим, че  за целта се изисква достойнство и в третия допълваме, че не би могло да  се получи всичко това, ако няма съзнателност, т.е. отговорност за действията.

Възможностите на човешката душа  могат да бъдат изключително богати като форма и като действие, и да намират пълноценна изява в Света на познанието, ако преди това е била постигната съществена връзка със Света на знанието. Това е връзка, която се осъществява между Ума, Душата и Духа, за да бъдат усвоени знанията, които предлага Животът. Умът участва като средството, което усвоява информацията ( той анализира, асимилира, обобщава). Душата участва като създава съответната емоционална нагласа за реализирането на конкретните мисли, идеи, намерения. Духът участва  като помага на интуицията да се прояви и така да подпомогне конкретната работа.

Няма и не може да има рязко разграничение между Света на знанието и Света на познанието, защото както казахме и по-горе, те изграждат Живота като взаимно се допълват. Животът е пълнокръвната изява на човешката личност в условията на физическия свят. Неговите две страни – знанието и познанието го правят уникален за всяка личност и за Света като цяло. В действителност възможностите  на човешката душа са  възможности на цялата съзнателна човешка личност.

Ние разгледахме този въпрос в детайли, за да помогнем на всеки човек, който иска да напредне в своето духовно развитие. Тези детайли формират цялостното отношение на човешката личност към Живота.

Само просветеният може да живее пълноценно.      

Тази и други интересни теми можете да намерите на  добродетели

Според моето откритие при дедефиниране на декалога, това се оказва шестата заповед, начало на втората част на декалога. В миналото е имало различни интерпретации на значението на тази заповед, но ето най важната и. За юдеите значението е да са покорни на родителите си и да следват обществото разделено и управлявано от семейства и родове. В днешно време смисъла и не е отпаднал, а е с духовно съдържание, евреите имитираха на земята, а при нас се явява изпълнение на духовен принцип. Бащата и майката в религиозен аспект са не само социалните институции на юдаизма, но сега са двата начина на изява на Бога, неговите средства за въздействие върху душата на вярващия.

Както обясних в тълкуванието на видението в От.12, там е описано раждането на Новото създание, третото раждане в НЗ. Негова майка е душата на човека, а бащата му е Светия Дух. В този пост няма да говоря за Новото създание, което има свои баща и майка. А ще изясня за родителите на вярващия или за бащата и майката на самата душа на човека.

Тези родители на християнската душа са Стария и Новия Завет. Като представител на СЗ е Христос, а майката на душата е вярата или еклесията, която приема Христос за свой съпруг. Идеята е в Еф.5:25,31-32, където имаме съвети за семейството, за отношението между мъжа и жената, а след това Павел говори за "мистерията" на Христос и еклесията. Думата за "мистерия" има значение повече на някакво знание, а не на нещо укривано и тайно според нашето разбиране

( πατρ*Иς ) На някой места е преведено баща на някой Отец. Според мен смисъла е не само на родител в слъчая когато това се има в предвид, а на някого когото си наследил, наследяване не само на имуществото, но и на духвния сан носен от бащата. Разликите в смисъла в разните книги и защо не се среща в другите книги ще се рагледа в бъдеще.

( πατη(ε)ρ ) среща се в директо объщение към башата-отецът.

Други думи съдържащи фразата за ( **πατ** ) са думи превеждани като "обхода" и "вървежа", явно смисъла им съдържа повече неща от неясните думи за превод.

Пак в Ефесяни имаме споменаване на единственната заповед от СЗ и то директно. Това е в Еф.6.2-3, където се цитира и обещание за добър и дълъг живот на земята. Тази заповед има големи социални измерения, например виждаме как общества, в които не се зачита семейството са в упадък, докато други дори и да не претендират за вяра в Христос се развиват и завладяват нечестивите, не спазващи принципа на бащата и майката. Аз ще разгледам само отражението на Христос и еклесията върху живота на самия човек. В моя блог публикувах няколко поста в защита на семейството и неговите ценности. Това е с цел да се декларира почит към тази заповед.

Тя все пак има и духовно измерение на Христос и еклесията за душата на човек. Не е само достатъчно да се приеме Спасителя, както казват католиците, "ако църквата не е твоя майка то Бог не е твой Баща". Слава на бога за хора като Лутер обявили коя е истинската еклесия, майката на душата. С това откритие ни най малко не отричам значението на дадено събрание или църква, само уточнявам, че еклесията може да има много проявления, не само неделя сутрин. Аз виждам майката на душата си в много неща, тоест Христос достига до душата ми не само на събранието в неделя сутрин, но дори и например в четене на някой постове които са далече от всякаква вяра и дори автора му е неморален човек.

Бащата и майката са мой родители не само в строго религиозните неща, но и в такива на пръв поглед обикновени неща в живота на човек като например изследваните тук наука и история. Дори без да претендирам за някаква дарба намирам моите духовни родители в ежедневния живот.

                                  на една приятелка

Понякога съм броеница

с тъжно-шарени зърна

премятана от невидима

                                 ръка.

 Друг  път  като вятър

    влизам  в  нечия душа

   за да и открия,че тъй

дълбоко на ежедневието

                     под прахта

                е все  още жива

най съкровената й мечта.

       Друг път съм птица

      с златно огнени крила,

      полетяла към далечна

                       синя звезда.

Но защо ли нещо назад все

 ме тегли към планетата

          ни обрасла с чувства,

          сякаш с нишката на

                              Ариадна

       е вързана моята душа.