"Damn life, колко още трябваше да чакам, за да дочакам?"
Пфф..тия странни и същевременно неспирни мисли се мотаеха като мухи в моето почти живо съзнание.
Да, всичко беше толкова объркано.
По дяволите..това заради звездите ли е?
Чакай да си видя скопа за днес...
Да..Близнаци..мдааа..
Определено ШИБАНА работа!
Какво?Щял съм да имам успех 4 от 5 в любовта,5 от 5 в работата?
Какво ще кажете за живота ми бе хора?!
Или всеки за вас е една играчка, която си мислите че може да се манипулира само с 2 изречения?
Хаха..jesus...само да знаете колко съм объркан!
Накъде отивам..какво правя..защо го правя..защо всичко това се случва точно на мен..
Защо не мога да намеря всички това, което търся?
А какво търся ли?!
Хаахахаха..ми това е!
Че и аз не знам вече..или не..не ВЕЧЕ, по-скоро никога не съм знаел!
Или мислех че знам..
Защо по дяволите съм същевременно толкова радостен, щастлив доволен, чувствам се адски добре..
един истински болен мечтател,
а същевременно..
Blinded by the light момчее..това е!
А всички ония си мислят,че разбират!!!!
Еееееееееееее...ама вие нищо не знаете!
Вие не знаете кой стои пред вас, защо го прави и за какво и поради какво ..
А какво от това?
Fucking freak..
Има само едни дето разбират..а те си знаят кои са и за какво са и защо са тук!
Damn life би казъл поетът..
А аз ли..
Аз продължавам!
Шото когато другите не виждат, аз просто се придвижвам лека полека напред..
Всички тия редове са shit!
Просто това е един от малкото случаи в които наистина искам да напиша нещо несвързано..
И мисля че го направих!
И успях!
И го написах!
Айде приятно..
Аз отивам да пия бира..не защото трябва!
..а просто защото намирам една необикновено прекрасна екстра за прекрасната си вечер!
Comments8
Минава ми през ума, че стройните и дисциплинирани мисли принадлежат на хора, които притежават завиден контрол над себе си и умеят да ги насочват в правилната (според тях) посока. Но какво печелят от това, че се имат за силни характери и владеят ситуацията? Вярно е, че това е вид защита, защото те са си забранили, да речем, да изпадат в емоционална слабост. За разсъдливците е просто недопустимо, дори неприлично да се поддават на чувствата си. Какъв примитивизъм е да позволиш на емоцията да вземе връх над теб - биха възкликнали те?! Те не търсят нови хоризонти, тъй като всичко вече са открили, не си задават въпроси, защото са сигурни, че вече са намерили отговорите. Ох, каква велика заблуда!
Но ако знаеха колко ограбени са те, и че животът наистина не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни, щяха да осъзнаят колко са нещастни! Те не могат да разберат колко прекрасно е усещането да се оставиш емоцията, особено на онази, красивата емоция, зареждана от любовта, да те завладее напълно, и никога няма да изпитат удоволствието да напишат ето такъв постинг като твоя и да се изкефят на свободата, която имат.
Ако ти се стори странно написаното от мен, ще ти кажа, че съм под влияние на нещо, което ме напрегна много, и четейки твоя пост, открих някакво сходство с моите разхвърляни мисли.
:)
Добре поне, че е разбиране... :)
То като цяло поста е.. да кажем кой както го приема.
Просто невчесани мисли, подредени в изречения :)