Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=66ca29b385
Миналата година, за първата родителска среща преди първи клас /през месец юни/ обобщих свои идеи, с които да запозная родителите -  какви са особеностите в развитието на детето преди първи клас и какво /според мен/ да правят, за да може адаптацията в училище да бъде по-плавна и безболезнена. Въз основа на този мой материал Цвета Гергова направи презентация, която аз допълних. Колеги ме помолиха да я кача, за да може който иска да я ползва. Правя това, разбира се, със знанието на Цвета. На всички пожелавам успешно приключване на учебната година. А на тези, които ще работят с първокласници - любознателни и отворени към света деца, подкрепящи и разбиращи родители и пълноценна работа.

Днес много се говори за това, че жената е унизена, потисната и т.н., но не е прието да се казва, че мъжът също представлява жалка гледка.

От една страна, той всъщност е онеправдан в семейството, няма роля там. От друга страна, трябва да обезпечава семейството и да носи всичко необходимо. Но това необходимо е станало такова, че вече малко от мъжете могат да удовлетворят тази потребност. А и кризата води мъжа до там, че даже това, което по-рано е можел, вече не е в състояние да направи. Като следствие, той започва да е груб, свадлив, да бие жена си и т.н.

Намираме се във взривоопасно състояние. Затова този въпрос трябва да се решава комплексно, интегрално: да се откриват курсове към университетите, чрез телевизията, чрез домовете на културата, вечерни курсове и др.

Тоест трябва да просвещаваме! Първо, да просветим жената, защото чрез нея просвещението ще отиде по-нататък. Второ – да решим този въпрос заедно с мъжете, които трябва насила да „закараме“ на курсовете.

Трябва да повдигнем човека от животинското ниво на нивото „Човек“, защото днес той представлява жалка гледка.

Прочети

Върнах се скапана – колкото и да работя, утре става още повече. Уморих се – дяволски съм уморена от това безпричинно тичане насам-натам. Всичко ми се струва безсмислено. Накъде и защо тичам? Като кон с капаци или влак, вкопчен в разписание и релси. Защо е тази суета? Какъв е смисълът? Защо ми са всички тия „удобства“ под формата на автоматични перални, миялни, сушилни…, които съвестно вършат моята работа, без мен – къде е икономисаното ми време? Нали такъв беше смисълът, когато ги купувахме – да освободят повече време за семейството ми, за децата, за себе си.. А всъщност времето, както и по-рано – не стига. Странно, но факт! Защо? Замислих се за живота изобщо… Погледнете котките, кучето – каквито са били преди сто години, такива са си и сега. Маймуната, както е яла банан на дървото преди, така е и сега – нищо не се е изменило в нея. А погледнете човека преди сто години и сега!!! За какво се изменяме? Каква е целта и има ли таква? Какво печелим от всичко това, от цялото това развитие, ако ставаме все по-нещастни?

А и помислете си, какво чувства всяка жена, която е отнела или почти отнела мъжа на друга, при вида на вашия червен от плач нос? А ако още и започнете да се дърпате за косите – оо!!! Тя е спечелила. Вие си съсипвате лицето. Вашият мъж сияе от щастие – заради него се бият жени!!

Какво още може да се каже… Съперницата – е една обикновена жена. Такава, каквато и вие. Тя може да има блестяща кариера или особено умение да готви. Там, на другата страна, вечно излиза нещо неочаквано. Тя има точно такива уязвими места, както и вие. Възможно е нейният мъж също да си е тръгнал с друга. И целулитът ѝ да е повече от вашия. Не насъсквайте срещу нея всички кучета.

Тъй като тя е като знаменцето, което бележи опасна, разрушена зона. Тя не е причината, а следствието. Отначало нещо се е разрушило при вас. След това нещо се е построило при тях. Научете тази последователност и се отдръпнете от тази жена.

Мъжете, нещастни в семейния живот, си проличават. Стоят до късно на работа. Имат не много приятен, изоставен вид и изморени очи. Те мечтаят, извинете, да се притиснат до някоя топла и нежна жена, която няма да им пили на главата, ще ги нахрани и обезателно – ще се отнесе с възторг към секса с тях.

А вие – свадливата жена. И може би, запусната, с мрачно, унило лице и на главата – панделки. Или сте бодър, стегнат работохолик с маникюр, фитнес и хладнокръвие в очите. Жалко за вас.

Знаете ли, всъщност всичко е много просто. Повтарям, че си тръгват най-често от там, където няма секс. Дори и формално да го има, но вие го отбивате като задължение. В секса трябва да има радост. И щастие. Той е най-добрият индикатор за отношенията между мъжа и жената. Всички останали отношения – подкрепа, общ бюджет, единомислие във възпитанието на децата, удобен дом – може да изградите с някого от вашите роднини.

И още, ще произнеса една много подривна мисъл. Силно подозирам, че жените сами прогонват своите съпрузи. Подсъзнателно. Сякаш спират някакъв важен кран, откъдето тече поток от топлина, чувственост и енергия. Отива си нежността. Отива си радостта. Отива си влечението.

Юлия Рублева

от книгита “Момичето и пустинята”