Библейската интерпретация на Греха и въведената чрез нея постановка за "първородния грях" създават един неразрешим парадокс. Той се състои в следното: ако Господ е създал всичко, значи е създал и Греха. Щом Той е създал Греха, значи отговорността за всички грехове лежи върху Него, по същия начин както и заслугата за всички добрини се приписва Нему. Следователно няма основание Адам и Ева да бъдат обвинявани за нещо, което изначално е заложено у тях. Както не могат да бъдат укорявани, че притежават две ръце, една глава и т.н., тъй като те са им дадени от Създателя им. И тъй като Господ е създал Греха и го е поставил в тях (защото, ако не им е даден от Него, как е могъл да влезе в тях без Неговото знание и разрешение - все пак Той трябва да знае, вижда и контролира всичко), значи те не носят никаква отвественост, нито заслужават Божието проклятие и наказание. Тук библейската фабула е изпаднала в нелогичност, което всъщност е обичайно явление за цялото повествование, и е очевидно за критичния наблюдател.
От друга страна, ако, както твърдят някои тълкуватели, Бог не е създал Греха, а той Му е бил натрапен, то в такъв случай Той не е всесилен и всеможещ и не създател на Всичко, след като е допуснал Някой друг да прави неща и да Му ги налага. А това е в пълен разрез с основните постулати на юдео-християнската традиция за Бог като всевиждащ и всемогъщ.
За да изгладят (или по скоро да замажат) това противоречие някои апологети въведоха в употреба тезата, че Бог е дарил хората със "свободна воля" и с възможност да постъпват според собствените си желания. Това, според замисъла на тези advocatus Dei, означава, че те-хората, могат и трябва да носят отговорност за постъпките си. Аз съм напълно съгласен, че всеки трябва да отговаря за своите дела, но това въобще не премахва слабостите на тая догадка. Една от тях е, че щом Господ е създател на духа, живата и нежива материя и законите, по които те функционират, т.е. на Всичко, значи Той е създал и свободната воля и правилата, по които тя да се употребява. Така че дори и хората да действуват привидно свободно, техните дела не са самопроизволни, случайни и хаотични, а се подчиняват на строгите норми, наложени от Него (в което едва ли има някакво съмнение). Тези норми е невъзможно да бъдат престъпвани, защото са създадени от Божествената ръка (образно казано), което означава, че са вечни и ненарушими. Само земните закони могат да бъдат погазвани, тъй като са дело на несъвършени същества.
В корпуса на хипотезата за "свободната воля" зее още една съществена пукнатина. Библията твърди, че Бог създал Адам и Ева по свой образ и подобие:
"Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26).
"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори" (Бит. 1:27)".
По неведоми причини обаче Той не им дава възможност да узнаят най-важните неща, а именно що е Добро и що-Зло:
" 16.И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него (Битие 2:16-17)".
Няма да се спирам на наивната идея, че притежаващи плът, и следователно несвършени същества, имащи по волята Божия редица физиологически нужди, страсти, нагони, недостатъци и недъзи могат да приличат на Съвършения Разум, на Върховната Сила. Също толкова парадоксално е, че от религиозна гледна точка свободата на волята предполага, че дори Всемогъщият Бог няма власт над индивидуалната воля (всемогъществото презумира абсолютна власт над ВСИЧКО, включително и над волята на всеки човек).
Извън това, нелогичността на тази теза произлиза от факта, че индивиди, лишени от способността да различават Добро и Зло, са практически непълноценни и неспособни на правилна преценка и адекватни решения (излиза, че Бог е сътворил Адам и Ева ментално малоценни). Такива хора не могат да имат адекватна представа за заобикалящия ги свят, а още по-малко да притежават свободна воля. Който има съмнения относно тая позиция, нека само си представи субекти, които нямат възможност да разграничават доброто от злото. Те няма как да знаят дали техните постъпки са добри или лоши, а трябва сляпо да се подчиняват на Божиите заповеди. Те не знаят най-важните неща, и на ментално ниво не стоят по-високо от неразсъдливите твари, така че тук и дума не може да става за "свободна" воля или за каквато и да е воля. Такива хора не могат да носят отговорност за постъпките си и не случайно биват изпращани в специализирани лечебни заведения.
Според Библията Адам и Ева са точно такива умствено недоразвити персони, които не осъзнават дори и че са чисто голи (едва когато вкусват от дървото на познанието "се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници" /Битие 3:7/; това идва да покаже, че освен Доброто и Злото те не са знаели и нищо друго, т.е., били са абсолютно незнаещи), а какво остава за по-сериозна мисловна дейност. Те са като невръстни деца, непознаващи света около себе си и отношенията в него. Кой би посегнал на такава първична невинност? Освен библейския Бог, разбира се.
В тази връзка големият немски философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел пише в своята "Философия на историята" следното: "Райското състояние на невинност е животинско състояние, а раят е парк, в който могат да останат само зверовете, но не и хората".
Тезата за "свободната воля" е поредният опит да се помирят непримиримите вътрешни противоречия, създадени несъзнателно от авторите на Библията.
Comments20
За мен Библията е просто древна книга, която отразява световъзприятието на много поколения хора. Празнотите в нея се дължат на забравени предания, а изкривяванията и неточностите са плод на дългогодишната устна традиция на предаване на информация, което наслагва големи дози субективизъм.
Що се отнася до Първородния грях, тази притча винаги ми е била интересна заради хаотичното наслагване на различна информаци и заради символиките: мъжът и жената;плодното дръвче и змията; разумът и безумието. В тази притча има много въпросителни и много пластове на разбиране, но не ми се изпада в подробности.
1.Ако вярвам в Бог защо са ми алтернативи, там е всичко, което е нужно на вярващия?
2, Ако човек съгреши не упреква Бог ,защото Бог няма вина , че е съгрешил.
3. Човек ако вярва в Бог мисли така както и другите вярващи мислят. Мисълта няма граници.Вярата в Бог не е ограничена.Кой ти е казал тази глупост?
Дали човек вярва в Бог е негов избор.
С теб не се познаваме. Това, обаче не пречи да споделяме. Та нали по този начи оформяме мирогледа си и изграждаме позиция в обществото. Драго ми е, че ме критикуваш. Може да звучи странно, но това ме успокоява, че все пак съм индивидуалност, донякъде по-различен от другите. Ето - ти защитаваш твоята теза, аз - моята. Едва ли ще стигнем до консенсус, но това не е необходимо. И двамата имаме за база нещо огромно - било като идея, било като убеждение, било като възприятие. От гледна точка на глобалната тема всеки е прав за себе си. Аз не искам да те убеждавам, моите разбирания са възникнали и оформени също както и твоите - от живота. Начина на живот е нещото, което ни прави различни. Обединява ни идеята. Е, все пак всеки защитава нещо. По-горе аз казвам кое ме дразни. Не искам да ме манипулират. Защо не наречем нещата с истинските им имена? Аз съм сигурен, че между много от тях можем да сложим равенство, т.е. знак за еднаквост. Само че аз ползвам една терминология, а ти - друга. Ако ползваме една баналност - на теб ти харесва магданозът, на мене - мерудията. Има ли разлика? Само че за мен звучи много по-възвишено, ако щеш и поетично, да нарека необятното космос, вселена, природа, а не с прозаичното и трудно обяснимо - бог. И ако това е така, що за глупост е да си задаваме въпроса има ли бог? Вероятно ти ще ми отговориш - да, има. Аз ще ти отговоря с други думи - да, има природа. Това е схемата. Е, ако структурираме нещата, тогава ще възникнат още множество въпроси. Но всички те ще гравитират около едно и също нещо, независимо кой как го нарича. Що се отнася до Библията - според мен това е енциклопедия на морала - в двете му форми: морал и антиморал. И за да бъда по-ясен, антиморалът го има дотолкова, доколкото да подчертае, да възвеличае морала. Нищо лошо. Лошото е, че тълкуването (защо ли се налага? Защото може би не всичко е ясно...) е в много случаи самоцелно, користно, манипулиращо. Ето, това е моето разбиране. Но, аз съм дълбоко убеден, че ако човек има морал и държи на него, без значение е дали е атеист или вярващ. С това и двамата сме съгласни. Сигурен съм. Затова бях провокиран от автора на дискутираната тема - той не заема страна, но чете Библията с отворени очи. Ако имаме време можем да дискутираме всяко изречение. Заслужава си.
Впрочем ето какви са ми отговорите на твоите забележки:
1.Ако вярвам в Бог защо са ми алтернативи, там е всичко, което е нужно на вярващия? Да, така е, но алтернативата провокира мисленето. Иначе праволинейността винаги ще те довежда до бог.
2, Ако човек съгреши не упреква Бог ,защото Бог няма вина , че е съгрешил. Той няма вина, но го е програмирал да греши3. Човек ако вярва в Бог мисли така както и другите вярващи мислят. Мисълта няма граници.Вярата в Бог не е ограничена.Кой ти е казал тази глупост? Не разбрах откъде е впечатлението, че някой ми е казал тази глупост. Ако съм бил разбран по този начин, имаш право да се засегнеш. Но не ми отнемай правото и аз да мисля като другите невярващи. Мисълта няма граници...
Жив и здрав!
Благодаря за забележката.
Исках да продължа да пиша, но като се замислих върху думата просто няма смисъл, защото трябва да се изпише всичкото християнско и не само християнско оставено от векове слово, музика, архитектура и……… . Спора е безсмислен. Вярата в Бог е сътворила чудеса.
Що се отнася до Библията, тя не е учбник по морал, тя е сборник от приказки и предания за миналото на народите живели на п-в Мала Азия и при Междуречието или по онези земи, които днес наричаме "люлката на човечеството". А поучителният елемент на тези древни предания е като в народните приказки. И там има поучения и морал, но не ги критикуваме дори понякога не си спомняме и да ги разказваме, защото е по лесно да ги изгледаме на анимационно филмче, следователно да приемем виждането на някой художник или режиьор, без дори да си даваме сметка, че лишаваме съвременните деца от доза фантазия.
П.П Да се върнем към темата!
Това, че доста по-късно към Библията, християнските религиозни догматици са си позволили лукса да прикрепят и житието на Иисус Христос е друга тема, която касае християнското учение, христианските канони, морал, и пр. дивотии, променили света и мисленето на хората тотално в последните 20-тина века, всичко това няма общо с авторските права на древните хора, нито с техния светоглед, възприятие, морал, ако искате, както няма нищо общо с произхода на Библията, нито пък с "Битие" и преданието за "Първородния грях". Между другото още не разбрах, дали сте наясно в какво са съгрешили Адам и Ева и дали сте разбрали какво не ни казва направо Библията, но много ловко и символично е прикрила. С по-малко думи - разбрахте ли какъв е "първородният грях" или още мислите че има връзка с интелекта на първите хора?
В изчезването на коментарите не винаги трабва да подозирате човешка намеса. Зависи и кой браузър използвате. За публикуване аз използвам голямото Е, а за коментари лисичката. Шареното кръгче на Гуглата го ползвам само за игри и за FB.
Понякога дългото стоене в една опция на блога също води до изчезване на коментар, както и скороста на нета. Ако докато си писал е имало прекъсване на връзката е възможно да се получи изчезване.
За да не ви изчезват коментарите пишете ги първо на компа и после ги копирайте или си ги копирайте преди да натиснете бутона за публикуване.Има и един начин, дето много го мразя, а той е да пиша всичко отначало по спомен.
До didi f
Силно съм изненадан, да не кажа нещо по-силно. Не виждам дори теоретична възможност да отделим вярата от религията. Религията съществува за да утвърди вярата. Или казано иначе – вярата е функция на религията. Не мога да проумея как може да съществуват независимо една от друга. Допускам, че на мен не са ми съвсем ясни нещата, но за всеки непредубеден това би било неразбираемо. Така мисля. За Библията. В крайна сметка какво е казано там? С риск леко да се повторя – чрез притчи, предания, изобразени като истини, чрез приказни сюжети, чрез биографични елементи, приписвани на изявени за времето си личности, чрез цитати на водещи умове, се налага мъдрост, в корените на която е моралът. Критиката на човешките дейности, както и препоръките към хората са насочени единствено и основно към изграждане на стабилни морални норми за развитие на индивида, а от там – и на обществото. Дори „темела” на Библията – десетте божи заповеди внушават точно това. Библията е един своеобразен „Морален кодекс” за развитието на обществото. Каквото и скрито да търсим там едва ли ще попаднем на нещо по-различно. Това донякъде ми прилича на операта – никой не разбира какво се пее, затова либретото се раздава предварително. Ти сам търсиш съответствието между либретото и действието. Ако се разплачеш – значи си разбрал. Ако си отидеш след първия антракт – значи ти си за друг музикален жанр. Аз например страшно обичам рок баладите. Те могат да ме разплачат. На опера не ходя. Причината? Защото едно изкуство ако трябва да ти се обясни, за да го разбереш, то не е изкуство. Изкуството, каквото и да е то трябва да действа като пътен знак – осмисляш го на подсъзнателно ниво и се съобразяваш. Малко се отклоних, но все пак това е блог, а не форум и мисля, че се допуска по-голяма свобода на мисленето.
Що се отнася до „първородния грях” просто нямам мнение. Това е един от моментите в Библията, които дават простор на въображението. И тълкуване – нещо, което и на двама ни не допада много. Да коментираме дадени факти – да, но да гадаем кой какво е мислил и дали го е мислил – мисля, че е излишно и безсмислено. Впрочем, защо Библията трябва да прикрива нещо? Ако това истината, която представя, не е необходимо да се изказват половинчати и двусмислени неща. Нещо такова може да се направи само ако книгата се разпространява апокрифно и нещата се воалират така, че ако попадне в чужди ръце да остане неразбираема. И накрая станала нещо като либрето за опера...
Много съм доволен от твоето включване. С малко думи задаваш много въпроси. Е, как да се стърпи човек да не реагира.
Причината, поради която в Библията има много неясни, недоизказани и символични моменти е дългогодишната устна традиция. Устната традиция в предаването на информация позволява много голяма доза субективизъм, защото там процесите на забравяне, добавяне, доизмисляне, изхвърляне или символно замаскиране на нежелани елементи е нормално явление. Мисля че в определени случай носителите на устната традиция са се съобразявали какво разказват, както и какви думи да използват, така че има символизъм в Библията и то в такива големи дози, че понякога е трудно съвременното човешко съзнание да си го обясни, заради различният начин на живот и световъзприятие, които имаме днес.
В древните времена, когато са възникнали преданията, те първо са предавани от уста на уста, а са записани мнооого по-късно, чак когато са измислени азбуките. Но през онези векове са се случвали доста събития, които понякога са влияели негативно на библейските притчи, защото тогава много по-често от сега са се раждали и умирали религии, божества, народи и пр. Тогава, както и сега е имало забранени религиозни учения, ако някой не вярва да погледне историята на Египет и по специално ерата на Ехнатон, Нефертити и Тутанкамон. Може да ти стане интересно като разбереш, че е имало религиозни граждански войни, дори в онези древни времена. Освен това Египет участва в Библията.Що се отнася до древните личности, споменати в Библията - няма доказателство, че не са съществували, но има доказателство, че споменатите държави, народи и градове са съществували. Археологията е интересна наука. Така че онази част от Библията, която предствалява хроника на древните събития си е достоверна и съвсем истинска. И в интерес на истината изобщо не ме интересува какъв тип морал насажда Библията, повече ми харесва, че археологическите открития от последните 2-3 века доказват истинноста на някои събития описани в нея.
Що се отнася до вярата и религията, човек може да си вярва в каквото си иска без да се съобразява с измислени правила, защото никоя религия не може да ми бръкне в душата и да ми декорира вярата по собствен вкус, каквато и масова, външна изява да дава религията на вярата, вътрешното усещане е строго индивидуално за всеки човек . И ако дадеш четка и боя на всеки вярващ да изобрази своя Бог, а не някоя известна икона, аз съм сигурна, че всяка рисунка ще е различна, защото масовото съзнание е учебникарско понятие, а всеки човек живее със своето си тесничко световъзприятие, чиито граници се определят само от интелекта на отделния индивид.
Красс, ти като атеист съвсем сигурен ли си че не вярваш в силата на вселенскате енергия или мислиш, че просто можеш да я игнорираш???:) Защото, според мен, както никой човек не може да бъде напълно светец, така и не може да бъде напълно неверник.:)
Закъснял отговор
Ето какво мисля. Напротив, природата търси и създава голямото разнообразие – наоколо е пълно със сполучливи и несполучливи опити. Мисълта ми е за друго. Общо взето всяко животно се ражда с готово запазено място в този свят. Човек обаче трябва да си го спечели. Животното със раждането си стъпва на крака и започва да комуникира. На човека му трябват години за това. Аз не говоря за унифицирането на хората като наложено от природата. Може да се получи спорно, но човекът е създание на природата и като такова е подчинен на нейните експерименти. Така че, искаме или не искаме, вярваме или не, това е реалността. Не човекът е господар на природата, а обратно. Човекът е стихия. Малките капки дъжд се превръщат в порой, който става разрушителен. Малките човеци се превръщат в маса, която става градивна. И всичко това съществува за да се постигне равновесие. Но, искам да наблегна на това, ролята на е д и н н о т о общество е да въздейства върху природата по такъв начин, че тя да отчете това въздействие като свой успех или неуспех. В първия случай човекът ще остане на това ниво на развитие. Във втория случай еволюцията ще го променя докато природата постигне целта си. Разбира се, че природата създава нови неща, но инструментът за това е основно човекът. Природата създава еднаквост от различията за да обедини силата на единиците. По отношение на животните имам други идеи, но за темата те не са интересни. Така виждам нещата.