Днес си седях в автобуса. Напоследък много много не го забелязвам. Но не е точно така, когато срещу мен седне днешната жена. Мисля, че идеално би играла жената в бяло от "Жената в бяло". Беше с кожа с цвят на пясък и с едни такива умни кафеникави очи. Косата й беше руса, но не съвсем. Нали се сещате за онова русо, дето е станало такова от слънцето. Краищата на косата й бяха цвят капучино... Седеше до прозореца, но не гледаше през него. Стоеше си вторачена напред сякаш търсеше нещо или по-скоро сякаш тъгуваше за нещо много важно и отдавна загубено. Косата й се вееше около лицето й, но тя не забелязваше. Имаше перкалено важно занимание - да пренебрегва света. Тя знае, че има по-важин неща от онова през прозореца - те са вътре в нея, други са много далече и всичките болят...
Дрехите й бяха също подходящи. Беше в бяло. Лен мисля. Може и да е бил гладен костюмът, но сега се беше понамачкал. Тя не забелязваше. Беше облечена перфектно и като за времето, но за нея значение имат по-важните неща. Чантата и коланчето й бяха плетени от някакъв коноп. Седеше си спокойно. Просто съществуваше - носеше спокойствие само с присъствието си.
Наближихме обикновена спирка пред някаква кооперация, тя стана и най-свойски слезе. Продължи уверено и с гордо изправен гръб - имаше си нещо, което никой не може да й вземе - душа сигурно. В гръб видях, че дрехите не са й точно по мярка, но какво от това? Нали се предполага, че е излязла от затвора и носи белите дрехи от колекцията на един болен, но добър чичко... А прическата й! Видях, че е наистина старомодна - но имаше стил. Някакъв далечен спомен за грамадна градина с цветя и бели пеперуди изплува в съзнанието ми. Вълшебно.
Исках само да споделя. Надявам се и вие да я срещнете. Аз май вече не искам и предпочитам да спра с автобусите. Искам да я запомня такава. Велика и голяма в малка опаковка от стара опаковъчна хартия, която мирише на любим спомен....

Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...





Чарлз Буковски