Като се връщах от Пловдив, пътувах във влака с една възрастна жена. Тя беше така добра и търпеливо изслуша всичките ми излияния. Накрая ми подари едно свое стихотворение. Първата ми мисъл беше, че това ще е моят поздрав към всички вас. Честит празник и приятно четене!

Жена.wmv

Здравейте! Пак по обичайния за мен начин зарадвах днес  с наградки-символ на оценка моите първокласници, за участието им  в организираните състезания - Коледно-републиканско по математика, от СБНУ - София - няколко дисциплини, училищни... А от красивите рамки на Albena Ki6i6eva направих следната комбинация, за да благодарим заедно на грижовните майки. 

БУХАЛ - състезател.doc                 БЛАГОДАРЯ - 8 март.doc

   Този сценарий си направих  миналата година за Осми март със стихчета от интернет, от блога, а някои сама сътворих. Получи се много емоционално и специално тържество, защото майките бяха поздравявани на групички от по  2-3.                                                                                                       Сценарий за 8 март- ІІ клас.doc

Паметници, корифеи
Помните ли залповите дискусии около някой паметник-дали да се махне, като символ от миналото, или да остане. Примери-бол. За или против Альоша, за или против паметникът на чешмата от с. Трънак, Мавзолея, Тодор Живков, Съветската армия и др
А помните ли оплюванията на мастодонтите на словото от социализма, касетите на Венци Мартинов със смеха на Тато, цялата отприщила се посттоталитарна сатира, „Златния кос” и песента с незабравимия припев” Омне-домне, друс друс”, в изпълнение на Антон Радичев, посветена на номенклатуреца, който вятър го вял на бял кон, докато превърнел мястото, до което го е довеял в пустиня.
И празници
А помните ли първите празнувания на Осми март, веднага след Десети? Медиите даже не го отбелязваха. Празнуваха под сурдинка само отявлени социалисти и безнадежни романтички около третата възраст. Постепенно, с годините настъпи реставрацията и се завихри позната от други празници и невъзможна при соца търговска истерия.
Без идеология, молеем
В Русия и у нас още се спори за Осми март- а у нас всички празници, свързани с Русия и останали от соца, са си спорни. Тези дни по повод 8-ми март, в руския вестник „Известия” се появи интересна статия със заглавие ”Главният враг на секса”. Мъжете, пише авторът Сергей Лесков, се делят на две категории-на такива, мислещи за жени само на този ден и на такива, мислещи за жени постоянно. Съответно и жените се делят на очакващи от мъжете фантазии и подвизи, и на такива, които щадят мъжете и правят този празник да изглежда ден като всички други. Интересното е, че жените се държат по добре с първата категория мъже и съответно последнитее-с втората женска категория. Тоест, противниците на празника се възприемат по добре от другия пол. И омразата на противниците на Осми март не е нито само идеологическа, нито е поради цветарската истерия, а почива върху една доста дълбока причина. Този празник е против природата, твърди коментаторът Лесков. Ако съветска Русия изцяло е имала идеология, насочена против човешката природа, то не е ли и този празник символ на именно това? Измислен, за да хармонизира социалистическите отношенията между мъжа и жената, поради основния казус-в съветска Русия няма секс! Древният мъж е бил длъжен да донесе ежедневния заек, а от жената се е искало да бъде на разположение за контакт винаги. Но за поддържане на продължителен интерес към партньора е нужен и психологически контакт, и така аванти са получавали не най –силните, а най-умните- и това е вид естествен подбор, в който са включени и елементи от секса. И така, в еволюцията се е наложил не мускулестия катил, който поради умствена непълноценност и неспособнтост към любвеобилност е действал инцидентно, съобразявайки се само със собствената похот, а другият, по-слабият, по-умният, съобразяващият се постоянно с партньора. И така, днес самецът-мачо, си има празник и показва интерес еднократно в годината, той и неудачникът, останал по стълбите на еволюцията в подножието й. А цветята на тройна цена на 8 ми март стават индулгенцията за неговата несъстоятелност и отплащане за целогодишното му равнодушие. Жените, обаче, които имат ум в главите чувстват горното и с все по голямо подозрение слушат празничните дитирамби.
Да здравствует
В Русия паметникът на Дзерджински още не е върнат на Лублянка, въпреки нарастващия натиск от страна на здравите сили и повсеместния им реванш.
У нас вече никому не прави впечатление връщането в медиите на осмиваните преди мастодонти на словото от миналото. От празниците обаче засега налице е само Осми март-дето се вика, засега. Паметникът на Ленин в с Новград също е сам. Альоши и Съветски армии-бол. Съденият от държавата, обаче, комунистически диктатор, получи възмездие -преди 6 години му издигнаха отново паметник. Да не споменаваме за завръщането на осмиваните преди лица на словото от миналото по медиите, или на тези от номенклатурата и зловещите служби -повсеместно, на високи позиции..
Свободата е робство
Няма никакво съмнение, че разказът на комунистите за миналото победи. Какво е разказ? Това е общия идеологически контекст, през който се пречупват събитията- това е преводачът, през който гледаме на миналото и компасът за настоящето. Ние се оказахме единствената света в Европа, която си остана със стария преводач, според който комунистическа България е била добра държава. Не е била престъпна, бандитска държава на терора - съответно за много хора е била напълно нормална, даже по бяла, отколкото сега. За всички останали хора от постсоциалистическа Европа комунистическото минало беше престъпно. И след като, види се, за бай Стамат тая държава е била нормална, добра и бяла-ами що да не се върнем към нея? Тогава, според победителите в разказа , съвсем закономерно Георги Константинов е терорист. Защото е осъден навремето и съден днес според мислите и убежденията си. Само при комунизма и при Оруел се отговаряше за мисли, думи и убеждения. А не за дела. Тъжното е, че е съден и от т.н десни, като македонския четник от Вазовия разказ”Вие българи ли сте?”
Невежеството е сила
Този разказ е тъжен, обаче, не само заради връщането на символите, а и поради реванша на неудачниците-мачовци, като начин на мислене, като идентификация с успеха, както масовото опиянение по пловдивските игри от миналото или цярът-панацея на Майкъл Капустин. Като пример за превръщане на структурите на характера на простия, обикновен човек, в социална идеология –със същия механизъм на идентификация. С и по този, който с един удар може да свали Тайсън и да обладае женската, съответно да я позлати -на Осми март. Да я ползва като мутреса, метреса и на нея да и е все едно, стига да си получи цветето за празника, за да е като другите. Готова за контакт, за чалга, Биг брадър и липсващото внимание. Обратният еволюционен ход в мисленето, изсвирен на инструмента на носталгията, изкара такива модели напред съвсем целенасочено, за да върне и тогавашната реалност, модифицирана- засега- само като нужните им нагласи. Всъщност, резултатът от цялата дандания беше казан още преди 6 години с няколко думи от Дянко Марков-благоденстват децата на хората от миналото и те, а ние и нашите деца сме бедни, прокудени и потиснати. Както по-рано.
Да се готвят мислопрестъпниците.

С настъпването на днешния празник бих искал да споделя с вас една история, която прочетох днес (вчера, б.а.) в последния брой на в-к “Лична драма”. Иска ми се да я подаря на нашите дами и на всички господа, които контактуват с тях...

Историята е за едно момче, което се чудело защо жените плачат. Та когато пораснало и станало мъж, то отишло при Бог и го попитал. А Той му обяснил:

“... че е направил жената точно такава, каквато е, защото искал да бъде изключителна. Дарил я с рамене, които да бъдат достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но и да са достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт. Дал й твърдост, която й позволява да продължава напред, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си, без да се оплаква, дори когато е болна и изтощена. Вдъхнал й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и ако то я отхвърли, когато порасне, да може да понесе и тази мъка. Направил я чувствителна, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дал й сила, за да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му, и я оформил от реброто Адамово, за да пази сърцето му. Дарил я с мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, затова е готова да стои твърдо зад него. И накрая й влял сълзи, които са си само нейни, и да пролива, когато й е нужно. Така Господ оформил женската красота, която не е нито в дрехите, нито във фигурата или прическата. Красотата на жената трябва да се търси в очите, защото те са вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.”*


* Заглавието и цитатът на историята са взети едно към едно от в-к “Лична драма”, Бр. 10/667/, 6-12 Март 2007 г. Автор – Емилия Маринова

Ех, днес е вашия ден, мили ми дами. Не че не се сещам, през останалото време за вас, но просто ако го казвам (пиша) всеки ден, сигурно ще стана много досаден на хората :))

Та винаги, когато стане въпрос за жена и се сещам (с риск да се повторя) за една фраза на Наполеон (с риск да не е бил той) за жените "Или трябва да ги разберем или да ги обичаме. Аз предпочитам да ги обичам". Не бих казал, че е трудно да разбера една жена. Не бих казал, дори, че не искам. Просто за мен е по-приятно да ви обичам. И пак да ви кажа - обичам ви и

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!