Днес се замислих колко много неща пропускаме, докато правим други.Аз  например залисвайки се в работа и учене пропуснах да съм балерина и да отида до Египет.Жалко, че всичко минава толкова бързо.Казват, че всичко било до правилното разпределяне на времето е как ми кажи да си рапределя времето така , че да стигна отново 8 годишна възраст и да се запиша на балет...аз искам и да мога свободно да кажа направих това и това, но казвам ами не мога да изляза трябва да работя, трябва чистя има задължения.
Еднакви хора ходят по едно и също време на едни и същи места...кога питам аз ще измислят телепорта искам да да видя кой върви по моята улица в три следобед Понеделник зашо за бога сме толкова ограничени.Мисля да пише в Хага махнете или времето или пространството прекалено сме нищожни, за да  понесем и двете необятности и в крайна сметка в тяхно име да умрем.