..Мина Лазаров ден, наречен още Лазарица, Лазаре, Лазарова събота...
Лазарските групи, в които участват момичета от 10 до 16 години, облечени в празнични национални носии,главите забрадени с копринени кърпи, връзвани на една страна-лявата, на фльонга, на дясното ухо-здравец, мушкато, горски цветя, или с венци от цветя, с кошнички в ръце, окичени със зеленина обиколиха къщите. Разбрали са се кои ще бъдат пеячки, шеталици, коя ще носи кошницата за пресните яйца, с които ще ги даруват.
...Всяка лазарска група, на която предварително са си избрали водачка тръгва из селото. къща не трябва да пропуснат.
Влизат във всяка къща и пеят песни-пожелание към всеки член на семейството. Песни за здраве, плодородие, щастлив живот. Песните са с любовен характер, а вечерта на мегдана се играе несключено лазарско хоро.
След лазаруването лазарките си поделят даровете и си устройват обща трапеза в дома на водачката.
Вече са събрани суровите яйца, които ще се боядисват за Великден.
Народът казва, че мома, която не е лазарувала, не може да се ожени.
Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.
Мина и Цветница!!!
Цветница е продължение на Лазаровден. Лазарувалите моми се събират на реката. Всяка носи върбово венче с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска и се пускат по реката. Чието венче излезе най-напред, тази мома ще се омъжи първа през годината и нея избират за кумица на девойките. Момите говеят,мълчат пред кумицата до Великден.
Великденски символи
Великденски яйца
Не е известно откога хората за пръв път са започнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях символизират раждането на живота.
Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Исус Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено /кръвта на Исус Христос/.
Обредни хлябове
Те са неотменна част от традициите на Великден. Правят се в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
В България се замесват в четвъртък преди Великден, в Гърция-в петък. Една от тези пити се прави сладка и това е великденския козунак. За първи път козунак се приготвя през 17-ти век във Франция. Във Италия козунакът може да изтрае цели шест месеца.
Великденска трапеза
На Великден се сервират зелени салати с репички и сварени яйца, супи от дреболии на птици, печено агнешко, сладка баница, великденски курабии и други. Защо се яде агнешко? Защото наричаме Исус божи агнец.
Възкресение
В християнската религия на Възкресение-Великден се чества връщането на Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
Какво повеляват стародавните български традиции?
Празникът се подготвя цялата предходна седмица. В България, традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък. Броят им зависи от броя на членовете на семейството и от броя на кокошките.
Първото боядисано е винаги в червено и боядисано от най-възрастната жена в къщата. С него бабата докато е още топло прави кръстен знак на челата на децата. Това яйце се слага пред домашната икона, в съндъка с моминския чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.
След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата.До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и други.
Отварата от риган багри, боядисва яйцата в червено, смрадликата-в оранжево, копривата-в зелено, орехите-в жълто.
Използвали са още кори от ябълка, люспите на стар кромид лук. За допълнителна украса: Листенца от магданоз, восък, олио. Наричаме ги: великденски яйца, писани яйца, писанки, перашки, шарени перашки....В моят край, в северозападна България ги наричаме шарени перашки.
Винаги, когато се боядисвали яйцата, се приготвяла и отделна кошничка за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачвал прага на къщата.
Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането с яйца, борак яйцето, ще е най-здрав през годината.
На Велики четвъртък се подновявал квасът и се замесвало тестото за великденските хлябове, които носят различни названия в различните краища на България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница, кукла. Украсявали ги с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.
Приготвяли се и по-малки великденски хлебчета с по едно яйце в средата /червено/, които дарявали на първия гостенини, на кумовете, на девера и на роднини.
Празнували са и сега се празнува три дни.
В събота вечерта всички отивали на тържествена литургия и се връщали със запалени свещи в къщи, като се поздравлявали с : Христос воскресе! Отговаряли им с :Во истина воскресе!-три пъти.
Какво символизират шарените яйца?
Много народи асоциират яйцето с вселената. Персите вярвали, че земята се е излюпила от гигантско яйце.
Яйцето е символ на прераждането през пролетта. Яйца са боядисвали римляни, гали, перси, китайци.
След възникването на християнството, яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.
В Германия се боядисвали зелени яйца и ги консумирали в четвъртъка преди Великден.
В Гърция първото е винаги червено. Останало от древни времена-в България също .
В православния свят яйцата се използват като специално великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравляват с : Христос воскресе!
Великден може да ни направи по-добри, по-сплотени и по-смирени!!!
Целият свят е направен от едно единствено яйце. /латинска поговорка/
..................Любопитни факти................
Още през 18-ти век започва производство на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 20 век вече се продавали и пластмасови.
Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни материали /метали/. Яйцето на Фаберже е най-известно сред декорираните. През 1883 година руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и тогава той създал първото яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни.
Шарен-за българите означава красив!
Шарени били чергите, с които постилали дома си българките, шарени били дрехите, които обличали българите, шарена наричали китката, която момата давала в знак на обич на своя любим, шарено било хорото, на което танцували момите и ергените, шарен бил кравая, приготвен за коледарите-пратеници на Бога, които благославяли дома и стопаните му.
За шарен българите имат много синоними. "Пъстричко"е и красивото съчетание на цветовете, и шевицата, украсила женската риза.
"Писана" е и хурката, дарена на любимата, и обредната погача за голям празник.
"Перашка"е и шареното великденско яйце.
Цветна е водата, в която топели момински китки и гадаели бъдещето.
Цветен наричали и най-големия пролетен празник-тържество но възраждащия се живот-Гергьовден!!!
Росица Милева
БЛАГОДАРЯ!!!
И НА ДАЛЕТО!!!!!!!!!!!!!!
++++++++++++++
Comments