Жалка съм, щом мечтая,

жалка съм, щом летя,

жалко, че искам да пея,

щом като все ще мълча.

Жалко за всички идеи,

дето разхвърлям навред.

Жалко за песните спрели

и за стиха ми тъй блед,

щом като муза ми липсва,

щом като няма мечти,

щом като аз съм излишна,

жалка във ваште очи.

Всичко напразно било е.

Жалко, че плаках за вас.

Но можех ли друго да сторя –

обичам ви плачейки аз.

Такава е нашата обич –

мъчителна, пареща, зла

и макар, че със нея се боря,

жалко прекланям глава.