Красотата е толкова близо.
Имам чувството че дори мога да я докосна..макар да ме гледа през моя измислен прозорец.
С устни като ранни юнски ягоди,а очите..
Бездна, в която съм готов да захвърля всичко, та дори и себе си.
Косата и - сатен...който сякаш никога няма да ме закриля.
А точно това търся.
Опитвам се.
Старая се да намеря НЕЯ, която да ме избави от всичкото това незнание,от целия този страх.
Или може би нещо друго.
Това е Тя.
Като всички останали - красива, прелестна и т.н.
Но Единствена.
Тя е едно малко нещо, което искам да защитавам.
Да знам, че то е някъде дълбоко в мен.
Но е точно там - до сърцето.
И със своите топли ръце топли душата ми.
А аз - просто го гледам.
Дали някога изобщо ще се докосна истиснки до нея.
Дали няма цял живот моят измислен прозорец да бъде вход към нея.
Към душата и?
In my nothing, you are everything, everything for me!
Мисля си,че мога да я нарека по този начин, но отново капка от мъката се отронва незнам от къде.
Парва ме по много болезнен начин.
Защото предишния отлетя.
И защото незнам дали като отлети и този, ще имам сили да продължа.
Те винаги имат крила!