Или неподправената истина за поредния „расистки” инцидент в близост до центъра на София

Съвсем накратко за варианта на т.нар. „национални” медии, наслушахме се на лъжите им до втръсване. Според тях трима младежи „от арабски произход” кротичко си седели на един уличен ъгъл до кв. „Захарна фабрика”. Регулярна вечерна разходка на чист въздух или пък романтичен  воаяж из нощна София? Казва ли ти някой…. Пък смееш ли да питаш?
 Изведнъж към 23 часа изневиделица върху мирните хора със статут на „продължително пребиваване” се нахвърлила тълпа скинари. Те били точно 23-ма (двадесет и трима) според показанията на потърпевшите, въоръжени с вериги, ножове, боксове и каквото ти душа и въображение иска.. Били ги, рязали ги, взели им парите (на двама по около  500 евро, на третия триста). Но те успели да избягат, оказана им е медицинска помощ, извършителите се издирват …. Злобните подмятания за „ксенофобска вълна” и „нетолерантност”  на българите няма нужда да бъдат отново тиражирани и коментирани.

Изхождайки обаче от половинвековния си опит като жител на столицата и общоизвестните, публикувани в медиите факти, смея да предположа съвсем различна интерпретация на случая. Представете си трима наркопласьори в столичен квартал в близост до центъра. Какво предлагат – „лека” дрога, просто „трева” или екстази? Или може би пълен комплект от менюто? Да не гадаем. Клиентела се намира и на кръстовището арабите „заработват” дневния приход. Защото голяма част от арабските и африкански пришълции ако не са талибани  и членове на ислямистки групировки(както бе доказано от наши и западноевропейски медии), просто са част от криминалния контингент на милата ни татковина.

Но „Всяко действие си има своето противодействие” и на всяка мафия се противопоставя друга мафия. Никой наркобос не търпи чужди елементи да го конкурират в собствената му територия. Затова той стяга силовата чета за ответен удар. Посоченият квартал освен в близост до центъра е и в периферията на митичното циганско гето с метафорично название „Факултето”. Затова и подозренията на десетки коментиращи потребители, че поне част от нападателите са били цигани съвсем  не са неоснователни, но на този етап не са и официално потвърдени.

Но има ли значение етническия произход и „слънчевия загар” на ударната група? Тя изчаква тъмнината и действа принципно спрямо натрапниците. Разчиства терена, наказва конкуренцията, взема си „заграбения” оборот. Този вариант на събитията по-логично обяснява изнесените в медийното пространство факти. И отговаря на зрителите откъде аджеба тези „бедни”, „изстрадали” бежанци носят в джобовете си суми, превъзхождащи многомесечните пенсии на средностатистическия български пенсионер.

След  инцидента следва логичното продължение.

Разбирам (това не значи, че не осъждам!) позицията на битите араби. Да признаят истинската причина за понесения побой значи сами да се вкарат в затвора. Къде, къде по-лесно и ефектно е да се посочат някакви скинари с бръснати глави, да се увеличи броя им до пияна и дрогирана ксенофобска тълпа. Така вместо заслужено наказание се заработва известност по медиите и безплатно медицинско обслужване. Впрочем на фона на разказаните събития да питаме дали въпросните пришълци с „продължителен статут на пребиваване” са работили и един ден в България и дали са внесли и лев в Здравната каса или лечението им пак е за наша сметка, си е живо дребнотемие.

Разбирам (но не оправдавам!) и позицията на родната полиция дето все „ни пази”. Публична тайна е, че наркоразпространението в София и големите градове се върши с полицейска закрила. И докато редовите полицаи просто прибират съответната такса от пласьорите на улицата, то високите чинове разпределят сферите на влияние и прилежащите райони с  местните наркобосове.

От една страна полицията не може да пренебрегне сухите факти, тя все пак не е платена медия. Всички сайтове отбелязаха, че районът е оживен, има доста търговски обекти с работещи камери за наблюдение и защита. Та, явно като са прегледали още първите записи, униформените разследващи разбират истината. С основание твърдят как нападателите не 23-ма, а… 7 (седем!)….. Също така установяват, че не са скинари с бръснати глави, а изглеждат подозрително мургави (но това е друга тема!). Но дори пред  очевАдните кадри полицията може да стигне само до констатацията, че нападението не е на расова основа, а е просто ”побой” и „грабеж”. Защото само споменаването на наркотици може да предизвика главоболия за техни колеги и „съдружници”.

Не разбирам  обаче и не мога да оправдая продажните официозни медии и жалките, послушни псевдожурналистически и правозащитни плазмодии, които продължават да обвиняват собствения си народ в несъществуващи грехове. И за да натъкмят поръчаната версия сменяха като носни кърпички през час националността на пострадалите – първо бяха палестинци, после ливанци, накрая за пропаганда двама от тях се оказаха сирийци.

А изводът е как  българите са лоши, „нетолерантни”, „нехуманни” ксенофоби и расисти. Ами така си е!

Вместо широко да отворят домовете и сърцата си за храбрите талибани и техните фамилии, те правят блокади на пътища и не дават да се издума за емигрантски общежития от „закрит тип” по родните им места. Вместо да водят под строй жените и дъщерите си при цветнокожите пришълци, за да решим демографската криза и обогатим генофонда (според съветите на „нашата” еврокомисарка), те не щат даже апартаменти под наем да им дават. Вместо да приемат радушно и да предоставят „късче земя”, с джамии до късчетата, на цялата тълпа от десетки хиляди фанатични последователи на Аллах и неговите пророци от „Ал Кайда”и „Свободната сирийска армия”, те, подучвани от вредната „ксенофобска” и „антиевропейска” партия „Атака” искат границата да затварят.

Лоши хора! Затова като не щат тези простички неща, ще бъдат омаскарявани пред света с фалшиви инциденти като този, описан по-горе. Или с пребитото сирийче край „Военна рампа”, нищо дето се оказа, че са го млатили своите. Или с някакви неидентифицирани нападения (също като НЛО), за които пострадалите нямали белези, свидетели и доказателства, и даже не подали оплаквания……..

Но щом истината е толкова прозрачна и не е от вчера, защо не се намери поне един български журналист да я огласи? Нека си отговорим на двата прости въпроса „Къде?“ и „Кой“.

Къде един честен разследващ журналист би могъл да публикува свой изобличителен материал за родната футболна мафия? Отговорът е директен и жесток: няма такива медии!

Преди повече от 20 години като сътрудник на един доволно известен „мачаджийски“ всекидневник се опитах да публикувам скандален репортаж. Той разказваше как шайка мутри са пребили играчите на гостуващия отбор на полувремето. В свещенната си наивност преминах през всички отговорни хора в редакцията, но отговорите бяха еднотипни от рода: „Ти луд ли си? Хората на Карамански ще ни изпотрепят и ще изпотрошат оборудването в офиса! Трай си!“.

Днешните мутрагени – футболни президенти, за разлика от Кръстника, рядко пращат бодигардовете си да плашат пишещите братя. Те просто купуват влиятелните медии. Едва ли скоро сте срещали  или чели някое истински независимо печатно  издание, неомаскарена радиостанция, телевизионен канал или обективен спортен сайт. Свободни пространства в „мрежата“ като това са малко и имат ограничена популярност.

Да разгадаеш кой вестник или сайт на кого слугува е лесно. Трябва само да прочетеш някои титулни статии в тях. Статии, в които Бербатов е голмайстор на Висшата лига, но Гара Дембеле е вкарал повече и по-важни голове от него. Или формата на Мартин Петров е „колеблива“, но Янис Зику е „изключителен“, „феноменален“, „фамозен“. Тъй де, медийният балон трябва да бъде надут и съответния ритнитопко, продаден, та босовете да печелят.

Само в студията на радиостанции, телевизии и вестници мачовете от българското първенство с вълшебна пръчица стават „интересни“, „динамични“, „оспорвани“. А малкото останали зрители по стадионите, които са ги видяли на живо, се чудят и маят дали те и журналята  са гледали една и съща безлична, скучна и мудна футболна гавра.

Ала най-раболепните медийни „наколенки“ се слагат и употребяват при споменаването на гореспоменатите футболни босове. Някой “благодетел“ пооправил стадиона с част от крадените си пари! Сменил тревното покритие! Поклон, издигнете му паметник или паметна плоча! (Преди или след екзекуцията не се уточнява).

За момченцето станало световен шампион – няколко телеграфни реда. За отборите на мутрите, за „тигрите“, „лъвовете“, "хиените" на подземния лидер – поне по страница.

Отговорът на първия въпрос стана ясен. Да завършим предрешения отговор на въпроса „Кой“. Дори някой отчаян ентусиаст да прокара своето разследване за футболната мафия през негласната цензура, дори да провокира обществеността, какво му предстои? Малко кютек заради прекалената смелост, някое предупредително взривче в дома или под колата. След това продължителен период на борсата за безработни и преквалификация като общ работник, учител, продавач или строител. Докато не влезе в правия път и не се научи да пише “правилно“.

Г-ца Дън може да обяви „голата“ истина, но тя си има Англия и BBC. А на нас-българите ни остава да признаем, че е безусловно права. Да се радваме, че родното първенство още не го дават по телевизията.

И да чакаме новини около следващия арестуван, разследван, пребит или ликвидиран футболен президент.

Скандална журналистическа прогноза? 
Ами, проста футболна и човешка логика.

… героите от Мечо Пух на Дисни употребяват забранени вещества:

1. На магарето Ийори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.

2. Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.

3. Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.

4. Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.

5. Кристофър Робин може да разговаря с животните. Халюциногени.

6. Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.

7. Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър.

Лекарят, поставил тези диагнози, е неизвестен, текстът дойде по мейл на руски. А в моя скучай по скайп:)

Животът на всеки един човек се състои от различни етапи на съзряване, осмисляне, осъзнаване и т.н. Лягаш с една мисъл, събуждаш се с друга, а след това ненадейно някоя шокираща новина ти забърсва шамар.

Колко време е необходимо на едно малко дете да осъзнае, че не се бърка в контакта, защото там тече 220 волтов ток /,а понякога и променлив/, който може да го убие? Колко? Да, не е определимо. То просто ще бръкне там и така ще разбере.

А колко време е необходимо на един младеж да осъзнае, че наркотиците, неразумните количества алкохол и страстното пушене – въобще пушенето са неща, коитобавно, но сигурно рушат животът му? Колко? Да, докато някоя сутрин не се озове в болницата ни жив, ни умрял. Коварно, нали? Но всеки сам си избира съдбата.

А знаете ли колко време е необходимо на този младеж да се овладее преди да е ударил с метален бокс съученика/ приятеля си или преди да го е заклал или намазал лицето с лайна? Колко? За някои цял живот, а за други докато не се появи някой, който да стори същото с него.

Но има и по-лошо! Един възрастен човек, който би трябвало да е съзрял достигайки тази си възраст, която го определя като възрастен не мисли как да осигури бъдещето на децата си, а как да отмъсти на съседа си, който паркирайки е счупил лявото огледало на новото му БМВ или как да отмъсти на говорителят казал няколко кофти думи за него, които някой друг му е казал, защото това му е работата – да представя фактите такива каквито са /не употребих журналист, защото има разлика между журналист и говорител – журналистът не винаги е говорител. Понякога доукрасява случките или си измисля нови/. Да, най-лесният начин е да устроиш атентат на този човек и да го взривиш заедно със семейството му. Така се решават проблемите между възрастните!

По същият начин и задържането на нашите медицински сестри в Либия. Те трябва да платят с живота си за чуждо деяние. Едното няма връзка с другото, защото субектите в този казус са от различен произход... Е, да, вече има връзка и Вие добре знаете каква е тя, така че те вече са оправдани и това не може да се използва срещу тях. Но интересното е друго – 5 живота равни ли са на 1? Да. Според либийците 5 живота на най-обикновени български медицински сестри струват колкото 1 живот на закоравял политически престъпник. И ако той не бъде освободен или му се изпълни смъртна присъда отиват 5 невинни живота. Дори не може да се гарантира, че нашите изкупителни жертви ще бъдат освободени, ако бъде освободен техният човек. Щом е минал веднъж номера могат да бъдат задържани още и използвани за постигане на други политически цели. Защо не!

Защо други политически добре организирани държави като САЩ, Англия, Германия, Австралия се справят успешно с изправените пред тях обществени проблеми? Защо ли? Защото са се научили да работят заедно, а ние от 15 дена правим някакво псевдо обединение гласящо “НЕ СТЕ САМИ!”. Да, това е малка подкрепа и кураж за медицинските ни сестри да се държат и да вярват, но какво се прави? Какво? В случая думите не помагат. “НЕ СТЕ САМИ!” не значи нищо за либийците. И лайно да им кажеш и терористи да ги наречеш това нищо не значи за тях. Те думи не разбират. Не е това правилната тактика за освобождаването на /не/провинените българи. Все едно да обясниш на неандерталец, че пещерата, която е окупирал, е твоята. Знаеш ли как ще ти отвърне той? С една бухалка по главата, а това значи война. Колкото и да си против войната и насилието ще бъдеш принуден да действаш със същото.

Това е релаността – НАСИЛИЕТО ПОРАЖДА НАСИЛИЕ

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

От биохимична гледна точка хората вземат дроги, защото харесват онова, което те правят в мозъка им: предизвикват поредица от временни промени, крайният резултат от които обикновено се описва с думи като еуфория, удоволствие, кеф, върха и други от този род. Това чудо все още не е достатъчно добре разбрано, но вече се знае, че кодът за разши­фроване на загадката е скрит на микрониво: нервна клетка, нейните съставни части, веществата, чрез които функционира.

Невронът сам по себе си е цял един микрокосмос. Представен в опростен вид се състои от тяло /с ядро/ и много израстъци. Най-често един от тях е доста по-дълъг от останалите и се нарича аксон, късите израстъци са дендрити. Те имат разклонения, подобни на дърво, откъдето идва и названието им /дендрон на гръцки означава дърво/.

Аксонът /известен още като нервно влакно/ осъществява връзката с друг неврон, като провежда импулси. Импулсът /на латински "

всъщност се проявява като бърза физикохимична промяна, която преминава подобно на вълна по дължината на нервното влакно. Тази вълна наподобява електрически ток, но неговото провеждане в случая става не с електрони, а чрез йони.

Предаването на импулса по-нататьк /към следващия неврон/ става биохимично — чрез обмен на специализирани вещества посредници, наричани невротрансмитери /невромедиатори, медиатори/. Мястото, където се осъществява връзката, се нарича синапс. Там двата неврона не преминават един в друг, те са отделени с тясно пространство -синаптична цепнатина /цепка/.

Синтезираните в неврона невротрансмитери се съхраняват в крайната му част в множество малки съдчета /мехурчета/. Когато предаваният електрически сигнал /импулс/ достигне синапса, мехурчетата се активират, придвижват се към клетъчната мембрана и изливат съответния невротрансмитер в синаптичната цепнатина. Веществото медиатор пресича малкото пространство между двете клетки и се свързва на специално обособени места върху приемащия неврон, наречени рецептори.

Те представляват сложни протеинови структури, които притежават такава форма, размер, разположение, електрически товари и други особености, че да бъдат съвместими /да си взаимодействат/ със съот­ветния невротрансмитер. Това взаимодействие поражда определена реакция в приемащия /постсинаптичния/ неврон, която може да се определи най-общо като смяна на състоянието — от покой във възбуда. При това всеки такъв неврон получава сигнали не само от един, а от хиляди други неврони.

Макар и да изглежда сложна, синаптичната трансмисия е много бърза, става за около хилядна от секундата /милисекунда/. След като са "предали щафетата" невротрансмитерите се връщат в разделителното пространство. Част от тях се разграждат /инактивират/ от специфични ензими. Друга част се поема обратно от изпратилия сигнала /пресинаптичен/ неврон за складиране в синаптичните съдчета /мехурчета/ за следваща употреба.

Характерно за рецепторите е, че са свързани с функционални сис­теми и когато подходящото вещество им въздейства, стартира поредица от биохимични реакции.

Системата се задейства и резултатът е определена промяна в състоянието.

Едновременно се активират и много други системи, с други невротрансмитери и рецептори, всеки от който се състои от множество подвидове. В крайна сметка наблюдаваният

ефект е резултат от сложни взаимодействия в мозъка, но, за съжаление, познанията ни за тази толкова важна интегрална функция определено са недостатъчни.

В този фино балансиран, деликатен механизъм се намесват приетите отвън дроги, благодарение на своето структурно и функцио­нално подобие с различните естествено налични в организма вещества. Те са в състояние да променят синаптичната функция по различни начини. Могат да се свържат с рецепторите и да предизвикат съответ­ната реакция, да засилят отделянето на невротрансмитери, да блокират рецепторите им или процеса на обратно поемане на невромедиатора, да намалят активността на разграждащите ензими. /Малко по-подробно тези механизми са описани при разглеждане на действието на различните видове психоактивни вещества./ В крайна сметка намесата по един или друг начин на приетите отвън дроги се изразява в промяна на концентрацията на невротрансмитерите в мозъка, водеща до съответни функционални изменения.

Субстанции, които могат да се свързват с рецепторите и това предизвиква реакция /ефект/ като от съответния невромедиатор, се наричат агонисти. Тази роля на "имитатори" е много характерна за въздействието на психоактивните вещества.

Има субстанции, които се свързват с рецептора, без да произвеждат реакция. Те всъщност блокират функцията и се наричат антагонисти. Някои дроги /например сред опиатите/ съчетават в една или друга степен и двата вида активност и съответно се определят като смесени агонист-антагонисти.

Много вещества в централната нервна система изпълняват функции на невромедиатори. По-важни сред тях, свързани с действието на употребяваните психоактивни вещества, са: допамин, серотонин, норадреналин, ацетилхолин, гама-аминомаслена киселина (GАВА), глутаминова киселина /глутамат/, ендогенните опиати /ендорфини, енкефалини/. /Повече информация за техните функции и взаимна обвързаност има в главите, посветени на отделните групи дроги./

От съществено значение за разбиране на действието на психоактивните вещества са някои свойства на рецепторите, с които се Свързват невротрансмитерите. Важни са тяхната селективност /способ­ността да се свързват с ограничен брой подобни вещества/ и специфич­ност /да дават постоянна реакция при всяко активиране или блокиране/, клонността на една дрога да се свързва към даден рецептор се определя като афинитет.

Разум Даскалов "Дрогите"