Алкохола има дълбоко вкоренени традиции у нас. Още от хан Крумово време. И той – хан Крум – не е можел да се справи с този проблем. Традиция е – жената да направи салатка, мъжа да разлее мека топлина по чашите и – Наздраве! Алкохол се пие с повод и без повод.

С приятели, с гаджето, сам, у дома, в кръчмата, в парка... Пие с мярка и без мярка, с повод и без повод. Българина е в челните места по злоупотреба с алкохол. И нищо не може да се направи. Рекордна продажба на концентрати за тази година. Рекорд! В БАН, меката на познанието в тази пропаднала държава, т. нар. учени къркат от 9 сутринта – виждал съм го с очите си.

Така било и на други места – даже в Парламента. Народа у нас – обича да си пийва. Не е от днес, не е и от вчера. Такива сме си. Пиенето си върви ръка за ръка с мързела, а на всеки е известно, че българите сме мързелив народ. От всичко най - обичаме да работим в кръчмата с чаша в ръка. „Когато сме най – зле все така да сме.“ Ей го, мина сезона на дините, почва сезона на меката топлина и игрите за напреднали. А ние подгряваме – яко. С мезета или без – пие се много. Даже трябва да се пита Бухтата – какво сме правили вчера. Всичко в името на купона и бутилка водка.

Защото да се пие е признай на юначество. Мъжкарско е. Друго си е да се издървиш на света след кило ракия. Тогава с блеснал поглед може да кажеш на европейците да духат супата. Те могат да ни вземат АЕЦа, но не и казана за варене на домашарката. Тази амброзия на българските богове. На българските Лъвове. Българи юнаци!

Ракия, сланина и шкембе – светата троица на българския юнак. На супермен.

Литър водка и вече Тайсън е смешник – ще го мачкам с една ръка. Литър водка и мога да карам с вързани очи и пак ще съм „професионалист“. Българския спортист го Може! Три по 100 и се почва на бира... Бухта, какво правихме снощи? Защо съм в тая каруца Бухтааааа?

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Малко инфо от: http://www.lekar.bg

Бюлетинът на Германското дружество на практикуващите лекари публикува 5 най-достъпни признака, по които лекарите да преценяват кога техният пациент може да бъде определен като зависим от алкохола.

1. Нуждата от алкохол сутрин. Организмът се нуждае от допълнителен алкохол, за да възстанови психичното си равновесие.

2. Често пиене през деня, и особено - вечер. Организмът на пациента вече е привикнал да използва алкохола като необходим и значителен източник на енергия.

3. Пиене за "отскок". Когато пациентът отива с компания, той си "подлага" малко алкохол, защото се опасява, че пиенето няма да му стигне.

4. Шумно и агресивно поведение на обществени места, дори след малко количество алкохол. Това говори вече за настъпили психични изменения.

5. Смяна на напитките. Пациентът разбира, че силните алкохолни напитки го привързват все повече, и се опитва да ги сменя. Но това е самоизмама, защото от другите напитки той пие по-голямо количество. И така си набавя нужната му доза.

Наличието на един от тези признаци буди подозрение. Два положителни говорят за зависимост, която още е обратима при упорито лечение. Три и повече признака са почти сигурни за зависимост, която изисква упорита терапия в специализирано лечебно заведение.

В същата статия се дават проценти на излекувани от алкохолизъм по различни методи. За излекуван се смята пациент, който е прекратил пиенето на всякакъв алкохол за повече от 5 години.

Около 3% са престанали да пият със собствени усилия и помощта на близките.

Между 3 и 7% са излекувани с помощта на лекари специалисти. Принудителното лечение на алкохолика дава подобни резултати.

До 14% са спасените от специалистите с подкрепата от обществата на анонимните алкохолици.

ПРЕПОРЪКИТЕ КЪМ БЛИЗКИТЕ И ЛЕКАРИТЕ за лечение на алкохолиците

1. Да склонят алкохолика да намали поне наполовина количеството на чистия алкохол, който поема, да прекрати напълно пиенето сам. Много полезна в това отношение е помощта на семейството и на личности, които зависимият уважава. Може да се уговори определен период, в който зависимият да спазва намалението.

2. Да полагат максимални грижи да предотвратят и забавят сериозното увреждане на черния дроб, развитието на хепатит и цироза. Затова се предписва диета с повече белтъчини, и се прилагат лекарства, които пазят чернодробните клетки като Есенциале, витамини В-комплекс, витамини С, А и Е, метионин, микроелементите селен и цинк, калций и магнезий.

3. Да полагат грижи за укрепването на защитните сили на алкохолика. Тук влизат режим на премерено физическо и психично натоварване, подходяща диета, билки, физиотерапия.

Всичко това трябва да се прави, дори когато става ясно, че алкохолизмът не може да бъде преодолян. Но трябва да се цели отказване от алкохол за периоди от два - три месеца, като светлите периоди се удължават и станат години. Така пациентът се запазва по-дълго време полезен за семейството си и обществото.

Помислете малко. Може и да помогне. Може ли да издържите без алкохол една седмица? Пробвайте. Аз не мога.

1. Допустима граница на алкохол -- 0 промила. За концентрация до 0.75 -- отнемане на свидетелството за 6 месеца за първо нарушение, за второ, или при концентрация над 0.75 -- доживотно лишаване от правоуправление.

2. За предизвикано ПТП в нетрезво състояние -- 2 години лишаване от правоуправление. При ранени -- от 1 до 5 години затвор, при настъпила смърт -- от 3 до 10.

3. Максимална скорост за водачи със стаж под 1 година -- 40 км/ч в населено място, 70 извън населено място, 100 по магистрала.

4. Психотест за В категория.

5. Проверовъчни изпити на всеки 5 години, независимо от категорията.

6. Отнемане за една година на правоуправлението на водач, виновно причинил повече от две ПТП в рамките на година, или извършил повече от 5 тежки нарушения (отнемане на предимство, неспазване на светофар и т.н.) за същия период.

Разбира се, на първо място трябва да се изкорени практиката полицаите да искат "по едно кафе с колегата". В крайна сметка това, кой е виновен за едно ПТП, например, се решава от полицаите. Ако виновният се измъкне с 10 лева, то всякакви мерки са безсмислени.

Знам че това трябва да е сериозна тема, но като човек, който много рядко прекалява сериозно с алкохол, свързвам темата само с хубави емоции. Та честито.

А вие как и колко пиете?

А, по темата, днес видях група деца, значи едното беше на около 10, а другите бяха дори по-малки. И си подаваха една бутилка пластмасова с бира. И явно някакво друго им каза нещо, и 10 годишното дете му каза "Виж го пък тоя, той пуши пък нас гледа". И продължиха да си подават бутилката и изобщо да не се притесняват от хората, които ги подминаваха. И се сетих как вечерта ще се приберат вкъщи и мама и тати ще си мислят за тях какви добри деца са били.

За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня

Списъкът на пекинските забележителности е дълъг и ако времето ви е ограничено, трябва предварително добре да обмислите кои да удостоите с посещението си. Според мен задължителни са Великата китайска стена, Забраненият град и площад “Тянънмън” – не толкова заради известността им, колкото заради историческата им значимост, заради онези тръпки, които усещаш по тялото си при мисълта, че събитията, описани в учебниците и енциклопедиите, са станали ето тук и от тях те дели само времето, не и пространството.

Сред останалите забележителности, които туроператорите обикновено включват в своите програми, е Храмът на Небето. Той е построен преди близо шест века (1420 г.) и е бил свято място, където императорите са се прекланяли пред небесните сили и са се молели за богата реколта. Най-красивата и най-величествена сграда – Залата за жътвени молитви с триетажен покрив, за съжаление е в реставрация и не можем да я разгледаме. Затова се отправяме към една по-малка, кръгла постройка с червени стени, син покрив и беломраморни стълби, имаща важната задача да съхранява специални таблички, на които са написани имената на императорските предци. Тази сграда е заобиколена от стена, за която се твърди, че притежава особени акустични свойства. Ако застанеш в единия й край и произнесеш няколко думи, спътникът ти, който се намира в другия край, би трябвало да ги чуе много ясно. Вероятно е така, но няма как да го проверим, когато десетки хора около нас се опитват да направят същото, надвиквайки се един друг.

Необикновена е акустиката и на кръглия мраморен олтар на Небето, където императорите са се молели за дъжд при суша. Стъпили на централната плоча, те са произнасяли молитвените слова, а звукът се е усилвал многократно и е придавал тържественост на церемонията. На този триетажен олтар са били извършвани жертвоприношения на Небето в деня на зимното слънцестояние. Белите мраморни плочи, обширното зелено пространство около тях и концентричните кръгове, които те обграждат, създават усещането, че си някъде извън времето, а вселената е красива, хармонична и приятелски те обгръща. Наистина, човек има нужда от простор за молитвите си. Защо ли сме свикнали да ги отправяме в църкви, синагоги или джамии?

Залата за съхраняване на таблички с имената на императорските предци*

Мраморният олтар на Небето

Композиция от камъни в Храма на Небето, които са изсечени от планините в различни райони на Китай и символизират народностите, влизащи в състава на китайската нация

А сега, приземявайки ви, ще кажа, че Храмът на Небето е отдалечен от центъра на Пекин и се намира в южна посока. Излизайки от него, бихте могли да се насочите към разположения наблизо Пазар на перлите, който също представлява атракция, макар и в един доста по-материален аспект.

Обещах да ви разведа из Летния дворец и ще се постарая да го направя, макар че... ще ми бъде доста трудно, признавам – спомените ми от него са най-бледи. Това е последната забележителност в Пекин, която ще посетим в деня преди отпътуването ни. Имаме време, но нямаме сили. Жегата и влагата са ни изтощили и само мисълта, че надали ще дойдем отново в Китай, ни мотивира да вземем автобуса и да се отправим към северозападните покрайнини на столицата, където се намира Летният дворец. Това е пекинският аналог на виенския “Шьонбрун”, на парижкия “Версай” и на истанбулския “Долма бахче сарай” – сравненията сигурно ще ви заинтригуват, и с право! Обширен, красив, неотстъпващ по нищо на европейските забележителности. И може би с една идея по-интересен и по-интригуващ за мен, защото е източен, екзотичен.

Разположен е около Кунминху – огромно езеро, по което може да се разходите с лодка, също както в парк “Бейхай”. Разхождаме се и ние, положили морни тела на пейките и гледайки отдалечаващите се пъстри сгради на сушата, потънали в зеленина. Да, мъдър е бил император Цианлон, знаел е къде да построи тези палати преди два века и половина. И сигурно много е обичал майка си, защото го е направил в чест на рождения й ден.

Да пишеш за Летния дворец и да не споменеш името на императрица Ци Си е все едно да говориш за развития социализъм в България и да премълчиш за Тодор Живков. Тя възстановява двореца, опожарен по време на Втората опиумна война (1856–1860), правейки по свое усмотрение едно малко и невинно преразпределение на държавния бюджет. Парите, предназначени за обновяване на китайския флот, са изхарчени за луксозната й резиденция. Все пак е построен един нов и красив кораб. Мраморен и величествен, той стои на брега на Кунминху и повече от век жадува да види морските ширини…

 Мраморният кораб – едно от любимите места на императрица Ци Си в Летния дворец

 Залата за театрални представления в Летния дворец

Езерото Кунминху със 17-арковия мост, водещ към изкуствен остров

Впрочем това съвсем не е най-лошото дело на Ци Си. Тя е една от най-мрачните фигури не само в китайската, но и в световната история. Наричат я императрицата дракон, сравняват я по жестокост с руския цар Иван Грозни, румънския граф Влад III Цепеш (Дракула), централноафриканския император Бокаса и коварната султанка Роксалана. От материалите, които прочетох за нея, останах с впечатлението, че е била умна и изключително амбициозна, но същевременно коварна, безпощадна и ретроградна личност. Ум, впрегнат да твори зло.

Императрица Ци Си

Потреперихте ли? Нека тогава се насочим към нещо по-приятно – китайската кухня. Физическото ми оцеляване в Пекин се дължи най-вече на закуската в хотела, в която досетливи и състрадателни хора все пак са включили прясно мляко, хляб, масло, сирене за сандвичи и плодове. Иначе блюдата са доста разнообразни, но това могат да оценят любителите на екзотичните и пикантни китайски ястия. Всъщност, ако трябва с една дума да характеризирам пекинската кухня, тя би била лютива. С две думи: много лютива. Ако този вкус ви е приятен и имате здрав стомах, заповядайте, опитайте от всичко! Цена е от щастливците и без притеснение си хапва, Гошо също е по-смел от мен, макар и не толкова краен, колкото Цена. Спомням си, че веднъж на закуска Марин стоически изяде купичка със супа, а след това със страдалчески вид се самоутеши: “Това сигурно беше много полезно”.

Вечерно време, когато жегата падне до поносимо ниво, обикновено сме клиенти на ресторанта градина в двора на хотела, където, пиейки бира, възстановяваме водния си баланс, драстично нарушен през деня от безмилостния пекински климат. Най-характерно за ресторанта е странното ценообразуване: една бира например струва 15 юана**, порция задушени зеленчуци – 4 юана, хлебчета, препечени на скара – 1 юан, пилешко шишче – 2 юана. В менюто (слава на Всевишния, то е двуезично!) съзирам още една пилешка опция с цена 5 юана и, естествено, си поръчвам. “Това, обяснявам вещо на Гошо и Цена, трябва да е някакъв деликатесен и засукан chicken, щом струва по-скъпо от обикновеното шишче”. И какво мислите ми сервират? Пет препечени на скара хрущялчета от пилешки гърди, нанизани на клечка! Деликатес, откъдето и да го погледнеш!

Не знам дали сте обръщали внимание на факта, че млякото и млечните продукти липсват в китайската кухня. Аз го осъзнах едва когато отидох в Пекин. Традиция, какво да се прави! И във връзка с млякото и с кулинарните традиции – ето една тематична случка с наше познато семейство, живяло доста време на Изток. Веднъж били поканени у свои приятели във Виетнам, които пък преди това им гостували в София. Още от вратата усетили изключително неприятна миризма – за вечеря били приготвени копринени буби, местен специалитет. Понеже не могли да скрият гримасите си, домакинът им казал: “А питате ли ме мене как се чувствах, когато в България ме гощавахте с онова прокиснало мляко?”

В Пекин беше развенчан един кулинарен мит – за ориза като основна храна на китайците. Имаше ориз, разбира се, но на него в никакъв случай не се наблягаше, просто беше едно от блюдата, които ни сервираха. Впрочем в Северен Китай се предпочитат пшенични продукти – спагети и хлебчета, а на юг оризът се радва на по-голяма почит.

Като говорим за ядене, да засегнем и темата за напитките. Алкохолът не е табу за жителите на бившата Поднебесна империя, но в сравнение с нас, представителите на бялата раса, те са направо въздържатели (Tanichka вече спомена за това, но тук ще осветлим проблема научно :). Причината е физиологична – източноазиатците синтезират в по-малко количество ензима алкохолдехидрогеназа и съответно могат да разграждат по-малко количество алкохол. Нека сега някой ме убеди, че се раждаме равни и без съществени расови различия! На официалната вечеря при закриването на конференцията например ни бяха сервирани пет бутилки бира (по половин литър) и две бутилки вино, а ние, десетина души, настанени на една маса, трябваше да си ги разделим както намерим за добре. За сметка на това ястията бяха разнообразни, вкусни и в голямо количество.

Самите китайци имат високо мнение за своята кухня. Според една тяхна максима щастлив човек е онзи, който (забележете!) яде китайска храна, живее в английска къща, има за съпруга японка и получава американска заплата. Нещастният човек пък яде американска храна, живее в японска къща, има за съпруга англичанка и получава китайска заплата. За мен изводът от тази максима е, че всяко земно благо е съпътствано от съответно наказание.

Много знания и мъдрост натрупахме за девет дни в Пекин ;). Вече е време да отпътуваме. Странно е усещането, когато си тръгваш отнякъде, където най-вероятно никога няма да се върнеш отново. Макар че... никога не се знае. За тези девет дни английският на момичетата от рецепцията не се е подобрил и езиковата бариера си стои все така високо вдигната. Когато Гошо пита дали поръчаното от нас такси за летището е пристигнало, получава отговор, че закуската е включена в цената на нощувката. В самолета пък по едно време настава брожение сред пътниците и ние започваме да се притесняваме. Оказва се, че слизащите в Москва китайци търсят някой владеещ английски или руски, който да попълни раздадените от стюардесите двуезични формуляри. Руските власти просто не са се съобразили да включат и китайски вариант.

В късната лятна вечер виждаме през илюминатора светлините на софийската писта, а минути по-късно вдишваме с пълни гърди родния сух въздух. Боже, колко е приятен! А на хиляди километри от тук един многомилионен град спи сред влагата и горещината на августовската нощ...

––––––––––––––
* За сканирането на снимковия материал в целия пътепис благодаря на Николина Колева и Георги Гушмаков.

** Китайската парична единица юан се дели на 10 дзяо. $1 се обменя приблизително за 8 юана, а равностойността на 1 юан е около 0,2 лв. Ако искате да се ориентирате в сумите, които ви споменавам, делите на 5 и получавате левовото им изражение.

Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (2)
За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и отново за сградите в китайската столица

Аз бях в Китай! (3)
В околностите на Пекин, където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище, и, разбира се, Великата китайска стена!

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Аз бях в Китай (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай! (6)
За Забранения град и за едно акробатично представление

Аз бях в Китай (7)
За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня

Списъкът на пекинските забележителности е дълъг и ако времето ви е ограничено, трябва предварително добре да обмислите кои да удостоите с посещението си. Според мен задължителни са Великата китайска стена, Забраненият град и площад “Тянънмън” – не толкова заради известността им, колкото заради историческата им значимост, заради онези тръпки, които усещаш по тялото си при мисълта, че събитията, описани в учебниците и енциклопедиите, са станали ето тук и от тях те дели само времето, не и пространството.

Сред останалите забележителности, които туроператорите обикновено включват в своите програми, е Храмът на Небето. Той е построен преди близо шест века (1420 г.) и е бил свято място, където императорите са се прекланяли пред небесните сили и са се молели за богата реколта. Най-красивата и най-величествена сграда – Залата за жътвени молитви с триетажен покрив, за съжаление е в реставрация и не можем да я разгледаме. Затова се отправяме към една по-малка, кръгла постройка с червени стени, син покрив и беломраморни стълби, имаща важната задача да съхранява специални таблички, на които са написани имената на императорските предци. Тази сграда е заобиколена от стена, за която се твърди, че притежава особени акустични свойства. Ако застанеш в единия й край и произнесеш няколко думи, спътникът ти, който се намира в другия край, би трябвало да ги чуе много ясно. Вероятно е така, но няма как да го проверим, когато десетки хора около нас се опитват да направят същото, надвиквайки се един друг.

Необикновена е акустиката и на кръглия мраморен олтар на Небето, където императорите са се молели за дъжд при суша. Стъпили на централната плоча, те са произнасяли молитвените слова, а звукът се е усилвал многократно и е придавал тържественост на церемонията. На този триетажен олтар са били извършвани жертвоприношения на Небето в деня на зимното слънцестояние. Белите мраморни плочи, обширното зелено пространство около тях и концентричните кръгове, които те обграждат, създават усещането, че си някъде извън времето, а вселената е красива, хармонична и приятелски те обгръща. Наистина, човек има нужда от простор за молитвите си. Защо ли сме свикнали да ги отправяме в църкви, синагоги или джамии?

Залата за съхраняване на таблички с имената на императорските предци*

Мраморният олтар на Небето

Композиция от камъни в Храма на Небето, които са изсечени от планините в различни райони на Китай и символизират народностите, влизащи в състава на китайската нация

А сега, приземявайки ви, ще кажа, че Храмът на Небето е отдалечен от центъра на Пекин и се намира в южна посока. Излизайки от него, бихте могли да се насочите към разположения наблизо Пазар на перлите, който също представлява атракция, макар и в един доста по-материален аспект.

Обещах да ви разведа из Летния дворец и ще се постарая да го направя, макар че... ще ми бъде доста трудно, признавам – спомените ми от него са най-бледи. Това е последната забележителност в Пекин, която ще посетим в деня преди отпътуването ни. Имаме време, но нямаме сили. Жегата и влагата са ни изтощили и само мисълта, че надали ще дойдем отново в Китай, ни мотивира да вземем автобуса и да се отправим към северозападните покрайнини на столицата, където се намира Летният дворец. Това е пекинският аналог на виенския “Шьонбрун”, на парижкия “Версай” и на истанбулския “Долма бахче сарай” – сравненията сигурно ще ви заинтригуват, и с право! Обширен, красив, неотстъпващ по нищо на европейските забележителности. И може би с една идея по-интересен и по-интригуващ за мен, защото е източен, екзотичен.

Разположен е около Кунминху – огромно езеро, по което може да се разходите с лодка, също както в парк “Бейхай”. Разхождаме се и ние, положили морни тела на пейките и гледайки отдалечаващите се пъстри сгради на сушата, потънали в зеленина. Да, мъдър е бил император Цианлон, знаел е къде да построи тези палати преди два века и половина. И сигурно много е обичал майка си, защото го е направил в чест на рождения й ден.

Да пишеш за Летния дворец и да не споменеш името на императрица Ци Си е все едно да говориш за развития социализъм в България и да премълчиш за Тодор Живков. Тя възстановява двореца, опожарен по време на Втората опиумна война (1856–1860), правейки по свое усмотрение едно малко и невинно преразпределение на държавния бюджет. Парите, предназначени за обновяване на китайския флот, са изхарчени за луксозната й резиденция. Все пак е построен един нов и красив кораб. Мраморен и величествен, той стои на брега на Кунминху и повече от век жадува да види морските ширини…

 Мраморният кораб – едно от любимите места на императрица Ци Си в Летния дворец

 Залата за театрални представления в Летния дворец

Езерото Кунминху със 17-арковия мост, водещ към изкуствен остров

Впрочем това съвсем не е най-лошото дело на Ци Си. Тя е една от най-мрачните фигури не само в китайската, но и в световната история. Наричат я императрицата дракон, сравняват я по жестокост с руския цар Иван Грозни, румънския граф Влад III Цепеш (Дракула), централноафриканския император Бокаса и коварната султанка Роксалана. От материалите, които прочетох за нея, останах с впечатлението, че е била умна и изключително амбициозна, но същевременно коварна, безпощадна и ретроградна личност. Ум, впрегнат да твори зло.

Императрица Ци Си

Потреперихте ли? Нека тогава се насочим към нещо по-приятно – китайската кухня. Физическото ми оцеляване в Пекин се дължи най-вече на закуската в хотела, в която досетливи и състрадателни хора все пак са включили прясно мляко, хляб, масло, сирене за сандвичи и плодове. Иначе блюдата са доста разнообразни, но това могат да оценят любителите на екзотичните и пикантни китайски ястия. Всъщност, ако трябва с една дума да характеризирам пекинската кухня, тя би била лютива. С две думи: много лютива. Ако този вкус ви е приятен и имате здрав стомах, заповядайте, опитайте от всичко! Цена е от щастливците и без притеснение си хапва, Гошо също е по-смел от мен, макар и не толкова краен, колкото Цена. Спомням си, че веднъж на закуска Марин стоически изяде купичка със супа, а след това със страдалчески вид се самоутеши: “Това сигурно беше много полезно”.

Вечерно време, когато жегата падне до поносимо ниво, обикновено сме клиенти на ресторанта градина в двора на хотела, където, пиейки бира, възстановяваме водния си баланс, драстично нарушен през деня от безмилостния пекински климат. Най-характерно за ресторанта е странното ценообразуване: една бира например струва 15 юана**, порция задушени зеленчуци – 4 юана, хлебчета, препечени на скара – 1 юан, пилешко шишче – 2 юана. В менюто (слава на Всевишния, то е двуезично!) съзирам още една пилешка опция с цена 5 юана и, естествено, си поръчвам. “Това, обяснявам вещо на Гошо и Цена, трябва да е някакъв деликатесен и засукан chicken, щом струва по-скъпо от обикновеното шишче”. И какво мислите ми сервират? Пет препечени на скара хрущялчета от пилешки гърди, нанизани на клечка! Деликатес, откъдето и да го погледнеш!

Не знам дали сте обръщали внимание на факта, че млякото и млечните продукти липсват в китайската кухня. Аз го осъзнах едва когато отидох в Пекин. Традиция, какво да се прави! И във връзка с млякото и с кулинарните традиции – ето една тематична случка с наше познато семейство, живяло доста време на Изток. Веднъж били поканени у свои приятели във Виетнам, които пък преди това им гостували в София. Още от вратата усетили изключително неприятна миризма – за вечеря били приготвени копринени буби, местен специалитет. Понеже не могли да скрият гримасите си, домакинът им казал: “А питате ли ме мене как се чувствах, когато в България ме гощавахте с онова прокиснало мляко?”

В Пекин беше развенчан един кулинарен мит – за ориза като основна храна на китайците. Имаше ориз, разбира се, но на него в никакъв случай не се наблягаше, просто беше едно от блюдата, които ни сервираха. Впрочем в Северен Китай се предпочитат пшенични продукти – спагети и хлебчета, а на юг оризът се радва на по-голяма почит.

Като говорим за ядене, да засегнем и темата за напитките. Алкохолът не е табу за жителите на бившата Поднебесна империя, но в сравнение с нас, представителите на бялата раса, те са направо въздържатели (Tanichka вече спомена за това, но тук ще осветлим проблема научно :). Причината е физиологична – източноазиатците синтезират в по-малко количество ензима алкохолдехидрогеназа и съответно могат да разграждат по-малко количество алкохол. Нека сега някой ме убеди, че се раждаме равни и без съществени расови различия! На официалната вечеря при закриването на конференцията например ни бяха сервирани пет бутилки бира (по половин литър) и две бутилки вино, а ние, десетина души, настанени на една маса, трябваше да си ги разделим както намерим за добре. За сметка на това ястията бяха разнообразни, вкусни и в голямо количество.

Самите китайци имат високо мнение за своята кухня. Според една тяхна максима щастлив човек е онзи, който (забележете!) яде китайска храна, живее в английска къща, има за съпруга японка и получава американска заплата. Нещастният човек пък яде американска храна, живее в японска къща, има за съпруга англичанка и получава китайска заплата. За мен изводът от тази максима е, че всяко земно благо е съпътствано от съответно наказание.

Много знания и мъдрост натрупахме за девет дни в Пекин ;). Вече е време да отпътуваме. Странно е усещането, когато си тръгваш отнякъде, където най-вероятно никога няма да се върнеш отново. Макар че... никога не се знае. За тези девет дни английският на момичетата от рецепцията не се е подобрил и езиковата бариера си стои все така високо вдигната. Когато Гошо пита дали поръчаното от нас такси за летището е пристигнало, получава отговор, че закуската е включена в цената на нощувката. В самолета пък по едно време настава брожение сред пътниците и ние започваме да се притесняваме. Оказва се, че слизащите в Москва китайци търсят някой владеещ английски или руски, който да попълни раздадените от стюардесите двуезични формуляри. Руските власти просто не са се съобразили да включат и китайски вариант.

В късната лятна вечер виждаме през илюминатора светлините на софийската писта, а минути по-късно вдишваме с пълни гърди родния сух въздух. Боже, колко е приятен! А на хиляди километри от тук един многомилионен град спи сред влагата и горещината на августовската нощ...

––––––––––––––
* За сканирането на снимковия материал в целия пътепис благодаря на Николина Колева и Георги Гушмаков.

** Китайската парична единица юан се дели на 10 дзяо. $1 се обменя приблизително за 8 юана, а равностойността на 1 юан е около 0,2 лв. Ако искате да се ориентирате в сумите, които ви споменавам, делите на 5 и получавате левовото им изражение.

Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (2)
За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и отново за сградите в китайската столица

Аз бях в Китай! (3)
В околностите на Пекин, където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище, и, разбира се, Великата китайска стена!

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Аз бях в Китай (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай! (6)
За Забранения град и за едно акробатично представление

Аз бях в Китай (7)
За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

Мислите ми текат на френски, Кристина Агилера пищи твърде остро, а добрият стар рок отмерва пулса ми на max. Това значи едно: или съм в прекалено добро настроение, или съм пияна. Гледам някаква празна бутилка се търкаля до мен, явно ще да е второто. Последният ми спомен е, че исках да пия, още докато правех дробчетата по ловджийски. Сосът се забърква от бяло вино и магданоз. Имах 2/3 бутилка керацуда, която беше ненужна. И макар "навсякъде да има мат'риал", реших, че като ще е гарга, да е рошава. Всъщност пияна.
Ловджийското в дробчетата няма нищо общо с това, че от една седмица стрелям с въздушна пушка. Реших да се изгавря с баща ми. Той не яде карантии. Може би за това е виновна професията му. Той е патолог. И мрази пиле. Затова за имения си ден му забърках едно кило пилешки дробчета с гъби, вино и печени чушки.

Здравейте отново от вашия досаден контактьор Тоньо Бъчвомирзки. Поради дръзтичния ход на последната алкохолна анкета и внезапната нужда от запуска на нова, този път не алкохолна, нашият екип личности, плод на шизофреничните отклонения на забързаното ежедневие реши да спре до тук с въведението и да започне със свободните съчинения.

Ето и самата анкета, както и резултатите от гласовете на 61 представителни гласа от нашето общество:

Ако приемем, че в една голяма бира, както и в едно малко концентрат има 40 милилитра спирт, можете ли да определите, колко спирт дневно консумирате?

60.66 %

Над 400 милилитра чист спирт (10 бири или 5 големи).

9.84 %

По-малко от 400 мл, но повече от 160 (четири бири или 2 големи).

11.48 %

Максимум 160 мл.

6.56 %

Аз съм абсолютен трезвеник! Не знам изобщо какво правя в тази покварена общност?!

11.48 %

Къф, спирт, бе бате, я съм толкоз пиян, а ти ме караш да сметам! Я седи и си сипвай, стига глупости!

Към тези, т. нар. хиперактивни пиячи, добавяме и 10-те процента прилично пийващи си, както и тези, които си поркат прилично – максимум по две големи на ден и става една картинка от около 82 % народ, които ежедневно употребяват алкохол.

Забележете, че тези, които сме уловили в момент на пиянство не е сигурно, че употребяват алкохол ежедневно. Просто може тъй да се е случило. Както и малцината абсолютни трезвеници, които най-вероятно просто никогха не са опитвали Огнената вода, Кехлибарения елексир и Божията кръв.

Къде идва чукането?

Както някои от нас вече са се досетили, не става въпрос за автотенекиджийския бизнес, ами чисто и просто за правенето на секс. Та ако обърнем внимание на 26-те отговорили в Хард 18+ анкетата, виждаме следната картинка:

Колко често правите секс

Имайки се предвид, че в тази анкета са отговаряли само пълнолетни лица, може при едно евентуално преизчисляване да се получат малки разминавки на процентите, но едва ли това ще е от голямо значение. Виждаме, че почти една четвърт от отговорилите изобщо не правят секс, което със сигурност открива основната причина за високия процент активно пиещи. Или може да се очаква и обратната корелация?! Само учените могат да кажат...

Но като заключение искам да отбележа и дебело да подчертая, че ние, активно пиещите, сме най-голямата група в българското общество! Честита победа, братя!!!

ПП Който няма покана за "Хард 18+" и "Секс?", а има навършени 18 години, да свирка.