В живота на най-отявлените скептици и материалисти се случват невероятни, необясними съвпадения, които неволно ни карат да си помислим, че в тях става въпрос за някакво мистическо предначертание на съдбата. Могат ли да се обяснят удивителните съвпадения със сляпата игра на случайността, или науката разполага със свои теории?
Да обяснят загадъчните явления са се опитвали много известни умове, но силите на разума за решение на този проблем все още не са достатъчни.
На 28 юли 1900 година кралят на Италия Умберто I вечерял в ресторант в град Монц. Изяснило се, че собственика на заведението, когото наричали Умберто, се родил в един ден с краля, техните жени носели едни и същи имена, сватбата също се състояла в един и същи ден, а ресторантът бил открит в същия ден, в който короновали краля. Кралят и не кралят много се забавлявали по този повод и се уговорили на следващия ден да отидат на стадиона. На сутринта собственикът на ресторанта Умберто внезапно починал, кралят изказал съболезнованията си, но само няколко часа по-късно бил застрелян от анархистите. Съдбите и на двамата се различавали само в това, че смъртта ги застигнала на различни места.
През 1944 година, няколко дни преди войсковия десант на съюзниците в Нормандия, в английския „Дейли телеграф” била публикувана една съвсем обикновена кръстословица. В отговорите й обаче били зашифровани кодовете на ключовата в историята на Втората световна война операция, включително и името на десантната операция Overlord. Английското разузнаване изпаднало в шок – това било пълен провал. Оказало се, че кръстословицата била съставена от един безобиден училищен преподавател, който разнообразявал по този начин сивия си живот.
През 1896 година второразредният фантаст Морган Робертсън издал в Лондон роман под името „Гибелта на Титана”, в който се разказвало за първия и последен рейс на огромен пътнически кораб, загинал при стълкновение с айсберги. В измисления „Титан” и в истинския „Титаник”, потънал през април 1912 година, съвпадали външния вид, корабните характеристики, даже и броят на жертвите. Книжният „Титан” също потънал през 1912 година...
Едгар Алън По в „Историята на Артур Гордън Пим” разказва как след корабокрушение и скитане в океана екипажът изял момчето Ричард Паркър. През 1884 година, след разбиването на яхтата „Менует”, матросите изяли юнгата Ричард Паркър.
На 6 август 1978 година, в 21:40 часа, неочаквано звъннал любимият будилник на папа Павел IV, който в продължение на 55 години му служел безпогрешно и бил настроен да звъни за 6 часа сутринта. Точно в момента на звънене неговият стопанин завършил земния си път.
Можем ли да обясним със случайно съвпадение трагичната съдба на американските президенти, избрани в години, завършващи на нула?
Линкълн - 1860
Гарфийлд - 1880
Кенеди – 1960
Харисън – 1840 – умрял от възпаление на белите дробове
Хардинг – 1920 – получил тежък инфаркт
През 2000 година в Белия дом влязъл Буш. Лично неговата съдба се е съхранила, но точно при Буш, на територията на неговата страна, през 2001 година е извършен най-страшният в историята терористичен акт.
Двама президенти с една съдба
Ейбрахам Линкълн е бил избран за конгресмен през 1846 година, Джон Кенеди – през 1946 година.
Линкълн е бил избран за президент през 1860 година, а Кенеди – през 1960. Двамата президенти били смъртно ранени в петък с куршуми, попаднали в задната част на главата, в присъствие на жена.
И при двамата президенти по едно от децата починало до изборната победа и по едно – по време на пребиваването им в Белия дом.
Линкълн бил убит в театър „Форд”, а Кенеди в линкълн – марка автомобил на фирмата Форд.
Приемници на загиналите президенти станали вицепрезидентите, които имали една и съща фамилия – Джонсън. Ендрю Джонсън се родил през 1808 година, а Линдън Джонсън – през 1908 година.
Фамилията на личния секретар на Линкълн била Кенеди, а фамилията на секретаря на Кенеди – Линкълн.
Кандидатурата на Ейбрахам Линкълн е била предложена от военно-морския министър Джон Кенеди.
Убиецът на Линкълн – Джон Уилкс Буут се родил през 1839 година, а убиецът на Кенеди –– Лий Харви Осуалд през 1939 година. И двамата са убити без съд. Джон Уилкс Буут прострелял Линкълн в театър, но го заловили в един склад. Осуалд стрелял през прозореца на един склад, но бил заловен в театър.
Физика и душа
В тези проблеми се опитали да навлязат двама велики швейцарци: един от основоположниците на съвременната физика, лауреатът на нобелова награда Волфганг Паули и психологът Карл Юнг, най-знаменитият последовател на Зигмунд Фройд. Паули формулирал ключовия принцип на квантовата физика: две частици не могат да се намират в еднакво състояние. Юнг се прославил с теорията за колективното несъзнавано и архетиповете.
Паули и Юнг публикували научния труд „Синхронност или принцип на случайната връзка”, който представлявал някакъв хибрид от теории. Теорията на Паули и Юнг тълкувала съвпаденията като проявления на неустановен универсален принцип, който свързва в едно всички физични закони. Загадъчните явления, случаите на телепатия и предсказване на бъдещето, също могат да бъдат отражение на единни физични закономерности на външната страна на човешкия живот.
Необходима независима експертиза
Нито веднъж в тези любопитни истории не се среща статистически достоверен анализ на вероятностите при съвпаденията. А за научната обоснованост това е задължително. Засега всичко изглежда привлекателно, но статистически не е напълно достоверно. Необходимо е да бъдат обмислени всички фактори, които влияят на възможността да възникнат съвпадения, и в крайна сметка вероятността няма да е чак толкова малка. Много често се случва така, че при проверка на експертизата се оказва, че даже честно работилите хора правят грешки и неправилно записват фактите. В историята на науката такива епизоди не са малко. Що се отнася до теорията на Паули и Юнг, в съвременната теоретична физика универсален признак, който да регулира съвпаденията, не е известен. Ще признаем обаче, че подобни истории ни вълнуват.
Теория на вишневия пирог
Във вишневия пирог (тестено ястие с плодове), това ще потвърди всяка готвачка, ягодите никога не се разпределят равномерно. Този феномен в теорията на вероятностите се нарича кластерен ефект – независимите обекти имат тенденцията да се струпват на едно място. Но да се предскаже такова разпределение, е невъзможно. Получава се така, че съвпаденията са неизбежни, но възникват случайно и не могат да бъдат прогнозирани.
________________________________
Статията е преведена от руски специално за bglog.net
На първата загадка успяхме ли да разберем верните отговори на всички въпроси, или не?
Comments4
А със Загадъчното състезание какво стана? Кой е на ход да задава въпрос?