BgLOG.net
By KrasimirHristov1 , 13 September 2011

Рьорих винаги е бил загадъчен, Както акварелите му, така и сагите и притчите, които е преразказвал или творил. Интересът ми към него нарастна, след като разбрах, и то с голяма доза сигурност, че е бил в митичната тибетска Шамбала. Както говорят легендите, пътят до там е известен на малцина, но пътя за връщане – на никого. Въпреки това Рьорих се е върнал – по-мъдър от преди, по-зрял от  преди, по-щастлив от преди...

Ето един от вечните въпроси без разумен и смислен отговор – какво е щастието? Да говорим на тази тема ще ни трябва сигурно още един живот. Ще използвам изпитания подход за да се опитам да мотивирам разсъжденията си. Цитат от Wikipedia: ”Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието...” Този, който е написал това определение е като че ли малко настрани от истината. Това обаче не бива да бъде осъждано, защото щастието си е строго индивидуално изживяване. Точно тук се крие невъзможността да се даде точно определение. Защото щастието за един е нещастие за друг. Ето ти завистта! Изживявал съм го. През годините, когато учех ме бяха завладели най-благородните амбиции за тази възраст – да постигна това, към което се стремях по най-добрия начин, като получавам най-високите оценки. Да, за известен период от време бях щастлив. Докато разбрах, че приятелите вече ги няма. Само аз бях в състояние да ги върна. И го направих. Преминах в златната среда. Пак имах приятели - вярно, вече бяха други – онези,  предните, прецениха, че не съм им в категорията и останаха затворени в своя стерилно потребителски кръг. Само защото аз можех да си избирам размера на щастието. Те също бяха щастливи по своему. Дори заради това, че са създали интрига или  са се подписали като „доброжелател”. Така че всеки е щастлив по своему. Май така продължи и в живота...

Не обичам спорта. Няма да кажа по-силна дума, за да не предизвикам атаки към себе си. Но в продължение на горното бих казал, че в спорта победителите градят своето щастие от победата върху нещастието на другите от загубата. Съжалявам, ако по някакъв начин съм засегнал нечии различни разбирания. За мен спорта е психотерор над тълпата, която обезумява адреналинно само защото любимецът (любимците) са победили. Ето какво се получава. Победителите, тези, които са щастливи от победата, мигом се обграждат от фенове, които едва ли ги познават лично и изпадат в делириум само ако успеят да ги докоснат или да получат автограф, и от ласкатели, които са в близкото им обкръжение. Щастието изчезва при следващата загуба, феновете преадресират емоциите си към другия щастливец, който вече е заел свободното място. Ласкателите... хм, ласкателите могат и да останат. Те са подготвили почвата, върху която грижливо ще израстне користта, ще подготвят новия имидж и в един хубав ден бившият победител отново ще бъде носен на ръце. Той вече може и да не е победител, но със сигурност ще бъде щастлив, защото толкова са се старали за да се случи. Така планктона около него ще оцелее и ще се радва на хранителната среда, която той им осигурява. Впрочем нищо различно и в политиката. Затова казах в началото, че два живота няма да стигнат.

Каквото и да говорим, пак стигаме до завистта. Защото щастието е мимолетно изживяване, а завистта съпътства всичко останало.

Впрочем написаното по-горе е само един малък щастлив за мен момент, че имах тази прекрасна възможност да споделя мислите си. Не знам какво ще стане утре. Утре ще броя приятелите си...

Legacy hit count
2668
Legacy blog alias
46173
Legacy friendly alias
Щастието--нещастието-и-завистта

Comments31

SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца

И преди съм го споменавал тук - щастието е изживяно минало. Човек осъзнава щастието само когато е минало и връщайки се в спомена, чувството, което поражда удоволствието и мисълта за нещо не срещащо се всеки миг го определям за щастие.  Това е мое субективно разбиране и може да не си съгласен, но аз така си мисля. Върховните моменти през живота, когато казваме - аз бях щастлив, тогава човек  е най себе си. Как се отразява това на околните  и как го възприемат те,  не трябва да е притеснение.

За спорта споделям твоето мнение и се радвам, че открих съмишленик. Не съм срещал до сега човек да споделя моите разбирания за състезание. Ти си първия. Спорта замества войната днес и това  не е малко за съвремието, иначе ще се избием. Спортистите не са ми били никога интересни . Днешния спорт не само, че е фалшив и нечестен с допинга, но и комерсиален, което отблъсква.

На мен Рюрих никога не ми е бил интересен като живописец, нито  като философия. Малко изкуствен ми стои като нашия Дънов.  Аз съм християнин и моя бог е Христос.  От него трябва да се учим на всичко.Неговото учение казва всичко. 

За завистта не ми се говори, защото това чувство ми е чуждо, даже и си мисля как може да разсъждава върху него.

П.П. картини на Николай Рьорих и синът му Светослав Рьорих има в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Ако го  харесваш може да го видиш в оригинал.

И накрая, спи ми се многоооо. Лека нощ!

SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
А в нещастието разбираме, кои са хората до нас, нашите приятели, и тях трябва да обичаме.
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
Здравей, Gen! Направо съм изненадан от светкавичната ти реакция. И не само от това. Абсолютно, абсолютно съм съгласен с твоето виждане по отношение на щастието. Аз самия казвам, че самото определение е съвсем субективно. Но ти като че ли си обхванал общото виждане, уцелил си десятката на тази морална категория. Впрочем, за да напиша горното бях провокиран от queen_blunder. Тя ми изпрати една творба на Рьорих на тази тема. Доста философско и поучително съчинение.Може да го погледнеш, но много е дълго. Препоръчвам го на всеки, който проявява интерес по темата. Мисля, че queen_blunder няма да ми се сърди. Що се отнася до отношението ти към спорта, признавам, много ме изненада. Мислех, че съм сам с тези мисли, а сега вече сме двама! А Рьорих е доста странен отшелник. Преди доста години при нас имаше негова изложба оригинали, обикаляща света. Акварел. Изключително чисти линии и невероятни цветове. Какво ме интересуват неговите убеждения? Аз харесвам изкуството му. Леко се боя от отношението ти към завистта. Едва ли не си я изпитвал - както насочена към теб, така и излизаща от теб. Не е възможно да си живял в такава стерилна среда. Още веднъж ти благодаря за коментара.

 

А за написаното от Рьорих виж:
Завистта като двигател на прогреса :) от queen_blunder на 05.09.2011 01:14 
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
Завист може да има само в субекта, но когато тя е отправена към обект вече е нещо друго - злоба, лукавство, жажда за мъст и още много други неща. Разбира се, че не съм расъл в стерилност, но злобата в мен я няма и няма да я има. / макар точно тук един "приятел"  в това да ме обвини преди време/. 
Пътят към Щастието е Любовта. 
От скоро и завинаги пиша Любов с главна буква, защото има защо.
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
Мисля, че трябва да уточним -  з л о б а т а   в теб. Тя е функция на завистта. В мен също няма и не е имало злоба, но завист... Дори малко, спотаена, несподелена не може да не си изпитвал.
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
Ако е имало злоба или завист в мен днес няма да съм, това което съм. Аз се харесвам и изповядвам, колкото и невероятно да е за някой - смирение, състрадание и справедливост. Мисля си, че ако съумея след време да прибавя и мълчание ще постигна  Нирвана или пък хармония в хаоса, което ми е желание
.
goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца
Ген, ако се научиш и да мълчиш просто ще спреш да дразниш много хора, обаче ти не си сервилен тип и не ми се вярва да ти стане щастливо и приятно от мълчанието. Освен това няма и да си интересен, защото повечето хора, включително и аз още не четем мисли, а предпочитаме да четем думи, така че вземи се откажи от твоята "НИРВАНА". Да ти преведа: предпочитам да ме дразниш с изказана истина, отколкото с неизказана.

 Що се отнася до спорта, понеже аз съм жена е съвсем нормално да ми е наказание, а не стихия, но брат ми не обича да да гледа спортни мероприятия, макар че в детството си беше доста успешен спортист и то в един много мъжки, боен спорт. Затова аз вярвам, че хората/мъжете, които не припадат по спортни мероприятия са повече отколкото им се иска на медиите и другите продавачи на спор/т/ни успехи.

 А щастието може да е емоция, може да е минало, но нещо, което го нямам не ми и липсва. Виж нещастието е друга категория, то е състояние на мизерия в душата. В смисъл, че ако някой е достатъчно мазохист може да си живее с него цял живот и да си го гарнира ту със злоба, ту със завист, но такива хора не могат да ми бъдат приятели, защото не ги познавам.

 На мен лично повече ми се отдават малките житейски радости, които много успешно ми хранят душата с добро настроение. Примерно: едно пътуване, един шоколад, един пост наоколо:).

А щастието и нещастието ги оставям на философите, защото моето АЗ може да е по интересно на психиатрите.:)


queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 7 месеца
Поздравления за „престрашаването”, Krass! Нямаш никакво основание за притеснение, защото ти пишеш превъзходно и темите ти – тук виждам три отделни теми, макар и свързани една с друга - провокират размисли. Много размисли!

Няма да имам време да се спра на всеки момент, който бих искала да коментирам, но ще започна отнякъде. 

Ти казваш: „…това, към което се стремях по най-добрия начин, като получавам най-високите оценки. Да, за известен период от време бях щастлив. Докато разбрах, че приятелите вече ги няма. Само аз бях в състояние да ги върна. И го направих. Преминах в златната среда…”

Хм, тези хора не би следвало да ги наричаш „приятели”, според мен. Ти си ги загубил, тъй като си искал да получаваш високи оценки (в което не виждам нищо лошо), а те са ти завиждали. 

Разбирам, че твоето щастие е свързано с човешкото общуване и в името на това общуване си принизил себе си – върнал си се към златната среда, с което си пощадил чувствата им и така си премахнал основанието за завист. За да запазиш възможността да бъдеш сред тях, е трябвало те да те приемат като равен с тях. Питам се обаче прави ли ни истински щастливи знанието, че такива хора в мига, в който усетят, че ги превъзхождаш и изпитат завист, ще се натъжат и ще се отдръпнат? 

„… Само защото аз можех да си избирам размера на щастието…” – много интересна мисъл!

 Питам се доколко щастието може да бъде ръководено, избирано и определяно като размер, ако зависи от другите? Ние не ставаме ли зависими от техните реакции, отношение, поведение, оценки и ако всичко това се пречупва през призмата на нечие светоусещане, то как бихме могли да си гарантираме щастие? 

Какво е щастие за мен?

То първо стъпва на любовта, защото само тя е в състояние да изпълни душата с най-прекрасни и зареждащи емоции. Тя е основният стимул за живот. 

След това щастието започва да се изгражда върху хармонията в човешките взаимоотношения, което значи, че човек е истински щастлив, само ако общува със себеподобни – сродни души, с близко светоусещане и ценности.

Истинско щастие е, когато имам край себе си човешки същества с богата душевност, стремящи се с думи и действия да поддържат естетиката в отношенията и умеещи да извличат мъдростта от живота. Тогава душата ми се преизпълва с щастие, дните ми се осмислят, а аз се чувствам мотивирана да се радвам на всеки миг, който мога да споделя с онези, които обичам и харесвам. 

queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 7 месеца
didi f wrote :

... Виж нещастието е друга категория, то е състояние на мизерия в душата. В смисъл, че ако някой е достатъчно мазохист може да си живее с него цял живот и да си го гарнира ту със злоба, ту със завист, но такива хора не могат да ми бъдат приятели, защото не ги познавам.



Дидка, според мен истинско нещастие може да се изпита и когато твърде много неща разбираш, виждаш, а те не са красиви, благородни, добри, почтени и др. и тогава започваш да се чувстваш много самотен и нещастен. Нещастието не опира само до мизерията в душата, до злобата и завистта. То изключително много зависи от човека - какъв е той, какво обича, харесва и към какво се стреми. 
goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца
Виж сега, някаква гледка не може да ме накара да съм нещастна, но може да ме накара да съжалявам някого, поне за миг, защото не си позволявам повече, понеже съжалението е най-прекия път към омразата.:)

 Що се отнася до нещастието причинено от разбирането, това не го разбирам. Когато разбирам човешкото страдание и не мога да помогна с нищо, мога да хвана човека за ръка и да му кажа, че съм с него, но това не може да ме направи нещастна. Моето усещане за ценност и щастие се храни в указането на подкрепа, не в съчувстването. Част от способността ми да живея на + и усмивка е в това да държа минусите далеч от светоусещането си.

 Малките радости могат да зарадват и най-нещастния човек, особено когато е отминал дъното с копаене надолу.:)

 А що се отнася до щастието - то е онази емоционална утопия, която всеки човек иска да превземе, но когато я сграбчи, разбира нейната оазисна ефимерност и нетрайност.

 Обаче, ако човек се научи да живее, радвайки се на мига, на малките нещица, подарени му от живота, един ден преди да затвори очи за последен път може да чуе някой приятел как му завижда за щастливо иживяния живот.:)

 


SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
Диди, когато човек мълчи тогава най-се чува.
goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца
Ген, по-добре си казвай каквото имаш да си казваш и се моли да не се срещаме на живо, защото аз съм голяма жена, особено на килограми и имам да ти казвам едни неща на ушенце, запазени специално за теб, но съм сигурна, че няма да ти харесат, а може и да те заболи после, но ... тази тема ще я обсъдим в мой пост, за да не пълним хубавия пост на човека  с ОФФФ/топки.

 Хайде, сега да понапишем нещичко за щастието, не за степените на моето злорадство. Ако не си забелязъл напоследък съм много добра, затова ОММММ и със затворени очи повтарям:"Аз съм щастлив човек и никой Ген не може да ме изкара от това състояние":):):)

 


SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
Диди, щастие ли е, нещастие ли е, но са луднали по мен  във Фейса. Ето и ти тук така гальовно ме ухажваш, че направо съм на седмото небе.:)))))
goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца
Важното е че ти си щастлив във Фейса, дори и без мен, а още по-важното е че по някакъв начин успях да вържа този ОФФФ с темата за щастието.:) Обаче ще е голямо нещастие, ако ти посветя пост, но ти знаеш това, кога и как се случва.:)
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
Ще бъда неизмеримо щастлив ако ми посветиш пост. Ти ще си първия летописец на моя живот. Ако не ми изпишеш ореол, ще е трънен венец. Все си е хубаво, Диди - или светец или мъченик ще съм.  :)
goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца

За щастие аз не създавам нито светци, нито мъченици, за нещастие, ако искаш да станеш такъв трябва да имаш огромееен принос към църквата и той да се поми и ползва поне 50 години след смърта ти, иначе няма как да се получи нито ореол нито трънен венец.:)

Красс, извинявай за този ОФФФ, но като видиш Ген, може да се разберете по мъжки.:)

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 7 месеца
хубав пост, Крас.
за спорта - аз съм ти трети съмишленик
за завистта - не я изпитвам и се разболявам, когато някой я изпитва спрямо мен (слава Богу, рядко ми завиждат).
Въпрос към теб: ако разполагаше с достатъчно време и пари, какво ще е нещото, което ще искаш да се научиш да правиш?
Terkoto
Terkoto преди 14 години и 7 месеца
Кой днес се интересува от щастието- никой.И това е напълно разбираемо след като завистта е погълнала по- голиямата част от закърнялото ни съзнание.Щастието като процес и изживяване не е нищо по-различно от другите емоции.То съхранява в себе си само мирогледа на хората, които го преживяват,то е моментно,неразбираемо също толкова, колкото страха, нещастието и завистта.Няма нищо по-хубаво от това да си щастлив- безспорно, но това може да бъде зададено като цел само от самия човек, защото само ние избираме към какво да се стремим(да не говорим,че през повечето време гледаме да изпъкваме с нещастието си пред другите, за да бъдем по- колоритни.Удовлетвореност- едва ли.Щастието може да бъде породено от различни фактори и то винаги ще изглежда заслужено в нащите собствени очи.А кой определя дали го заслужаваш(може би тук се намесва добрия старец с бяла брада и кротки очи който гледа отгоре и ти се възхищава)?Наше право ли е да бъдем щастливи? А нещастни?КОй има право да определя чуждите емоции? може бипърво над това трябва да се замислим
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
КОй има право да определя чуждите емоции? може бипърво над това трябва да се замислим.

Разбира се, че никой не може да определя чуждите емоции. Той да иска не може защото е невъзможно.
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
Здравейте всички!

 Дискусията, която се породи говори, че всеки е чувал за щастието. Съвсем естествено е обаче погледът на всеки един да е различен. Защо аз чувствам, че мога да избирам размера на щастието. Ето един прозаичен пример. Много обичам да чета. Всичко. Дълги години ползвах компютъра за това занимание, но, признавам си - изморително е. Когато излязоха електронните четци имах чувството, че аз съм ги измислил. Толкова дълго си мечтаех за нещо такова. И сега, когато се появиха на пазара, за мен настъпи празник. Да, но... цената им в един момент ме притесни. Успях да събера пари и да си купя един доста скромен четец, но важното е, че ми върши добра работа. Ето за какво става дума. След като си го купих бях неимоверно щастлив!  И продължавам да бъда! В случая аз измервам размера на щастието не  с цената, а с удовлетворението, което получих. На някого това може да се стори нелепо, но това е материалното, към което се стремих от доста време. Ако задам въпрос има ли друг шантав като мене, какъв ли ще е отговорът? Някои ще ми завиждат :-), други ще погледнат със снизхождение, трети ще си хихикат скришом. Затова това щастие си е само мое. Това, че съм го споделил само поражда оценъчни мнения, но то никога няма да бъде споделено в същия размер, в който аз го изпитвам.

  queen_blunder, да попаднеш в златната среда е може би единственият начин да се съхраниш в този живот. Различните, попадналите в другите части на скалата изпитват понякога невероятни трудности, свързани със загуба на нерви, време и пари. Защо да си скъсявам живота? Това не е примиренчество. А излишно използваната енергия аз отдавам за друго, което наистина би ми донесло удовлетворение. В този случай черната овца е обработена с перхидрол. Все пак това е външната страна. И Майкъл Джексън стана по-бял от нас, ама си е чистокръвен негър. Сега съм спокоен - нито ми завиждат, нито завиждам. А за моето щастие разчитам на другите дотолкова, доколкото да не ми пречат да го имам. Не винаги липсата на щастие е нещастие. Нещастието също е субективно. Блъснали ти колата, счупил си си ръката, загорели ти филийките ;-). В най-добрия случай нещастието е мотивацията да станеш щастлив. Има и необратими неща, но в нещастието те те правят по-мъдър. Щастието до голяма степен се подхранва от по-безгрижните, емоционално еднополюсни мисли. Когато си щастлив светът е твой. Забравяш проблемите, нищо, че ги има. Освобождаваш се от ангажимента да погледнеш назад или напред, живееш с мига.

  didi f, абе искам да се видя с Gen.Този човек все ме провокира с особените си мисли. Ще седнем с него, ще изпием по бира, ще дискутираме, и... може и да се скараме. Не знам обаче как ще стане, защото и той и аз сме миролюбиви хора. А честно да си кажа, дискусията между двама ви направо ме кефи.

Ela Georgieva , благодаря за коментара и най-вече за поддръжката по въпроса за спорта. Задаваш ми труден въпрос: ако разполагаше с достатъчно време и пари, какво ще е нещото, което ще искаш да се научиш да правиш?Аз искам да правя всичко. За това ми трябва само време, парите сами ще дойдат. Без да се хваля разбирам от доста работи. И досега не мога да определя приоритетите си. Но мисля, че така съм полезен. Но най-общо бих се насочил към изкуството.

 Lorelei, благодаря за коментара. Усещам, че е писано искрено, изстрадано. В общи линии съм съгласен. Наше право е да бъдем щастливи. А оня, дето го споменаваш, Дядо Мраз, вероятно :-), пука му на него.

goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца
Красс, радвам се че те радваме, нашите спорове с Ген повишават посещаемостта и читаемостта.:), което прави много хора щастливи и нещастни.:)
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца
Красс, никога не се срещай с познати от нета. 
Никога! Никога! Никога!

Няма да послушаш, защото си любопитен като мен, но предупреждението ще си го спомниш след време. 
Иначе пишете, блога за малко живна и дано поддържате темпото.:))))
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
Наздраве! Gen, не знам на кое му викат "другия живот", ама много е вероятно да се срещнем там - за този тука май няма да намерим време. Ще караме виртуално.

 

Kopriva
Kopriva преди 14 години и 7 месеца
 Надникнах и веднага съм провокирана да напиша, да не следвате съвета на Ген:) Аз съм на 100% доволна от запознанствата си чрез нета! Толкова ценни хора не бих имала шанса да срещна в реалното без запознанство първо във виртуалното. Не си внимавал,Ген!
queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 7 месеца
Krass wrote :

  queen_blunder, да попаднеш в златната среда е може би единственият начин да се съхраниш в този живот. Различните, попадналите в другите части на скалата изпитват понякога невероятни трудности, свързани със загуба на нерви, време и пари. Защо да си скъсявам живота? Това не е примиренчество. А излишно използваната енергия аз отдавам за друго, което наистина би ми донесло удовлетворение. В този случай черната овца е обработена с перхидрол. Все пак това е външната страна. И Майкъл Джексън стана по-бял от нас, ама си е чистокръвен негър. Сега съм спокоен - нито ми завиждат, нито завиждам. А за моето щастие разчитам на другите дотолкова, доколкото да не ми пречат да го имам. 



Започвам с уговорката, че целта ми не е да те лаская, но честно казано, скоро не бях откривала толкова мъдрост в нечии думи. Колко си прав! Да, попадането и задържането в златната среда е единственият начин за оцеляване. Ако не се напаснеш към нея, тя те изхвърля. 

Веднага се налага и един извод, свързан със самия теб: явно доста пъти си бил потърпевш заради хорската злоба и завист, за да стигнеш до тази житейска формула. Което значи, че има за какво да ти завиждат. 

А на мен ми е трудно да бъда част от средата, в която се намирам. Имам чувството, че с повечето хора разговаряме на различни езици, а ценностите ни взаимно се изключват. 
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
Благодаря за добрите думи. Колкото и да се старая, не мога да скрия, че си права,  queen_blunder. Намирайки се в златната среда, трябва да си изработиш тактика. Може да звучи нравоучително, което въобще не ми се иска, затова го приеми само като споделяне. Аз например постъпвам така. Когато съм в обкръжението на гении, и аз се правя на такъв; когато съм в обкръжението на идиоти, и аз се правя на идиот. Шансът да бъдеш уважаван е неимоверно по-голям, ако те приемат за един от тях. Но ако се чувстваш некомфортно в периферията, застани в средата, Там центробежната сила е равна на нула. Иначе боли...
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 7 месеца

Златната среда е "велика" посредственост, Красс. 

Винаги ме е привличала динамиката с искрящата енергия около нея или покоя с мечтанието.Това за мен са двете крайности, а някъде там между е златната среда. Златната среда е живуркане. Икар за това е литнал към слънцето, защото е искал да стигне безкрая. А покоя е съмовглабяване  и саможертва, обреченост, тишина и Любов. В златната среда добре се живее, но това за мен не е живот.

KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
Като те огруха животът ще разбереш за какво говоря.
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
queen_blunder, позабавих се с отговора, което се старая да не допускам, но ме нямаше известно време. Изгледах и изслушах песента. За съжаление не всичко се разбира поради силните аплодисменти. Ето един вариант на напълно свободен и буквален превод. Поне смисълът се усеща:

Много пъти

Задавах си въпрос

Защо съм се родил на света

С гривна и роза? (може би идиом?)

Защо плуват облаците

Накрая - дъжд

Като че ли летят за себе си

Но за какво - не чакай

Аз бих полетял към облаците

Мамят ме от далекото

звездните светлини

Но да достигнеш звездите

Никак не е лесно

Макар целта да е близо

И не знам ще ми стигнат ли силите

за това

Аз ще почакам малко

 ..........

и ще се подготвя за пътуване

за надежда и мечта

Не догаряй моя звезда

Почакай

Колко още пътища

ми предстои да пропътувам

Колко върха трябва да покоря

за да те намеря

От колко отвесни скали трябва да падна долу

Колко пъти да започвам от нулата

и има ли смисъл?

Аз ще почакам още малко

И ще се подготвя за път

За надежда и мечта

Не догаряй моя звезда

Почакай...

 

 След като се обработи може да се открие поезията. Всъщност тази песен  е поредният опит да се извлече философията на живота. Всеки се опитва, но малко са получилите аплодисменти. Но нали затова са блоговете ;-)

KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 7 месеца
Здравей, queen_blunder,  Това е невероятно!  Вече рядко получавам подаръци.А ако трябва да съм откровен, посвещения - никога. Това е изключително задължаващо и аз го оценявам много високо! Не знам дали едно обикновено "благодаря" е достатъчно. А като се замисля - с какво ли чак толкова съм заслужил това внимание? Тук ми идва на ум една мисъл: "Честността е най-добрата политика". Това е мотото на моя живот. Може би това е част от причините да ме упрекват в идеализъм и наивност. Но това е моя свят и аз живея в него. Място има за всички, но не всички харесват пейзажа, който ме заобикаля. А той е почти пасторален, лишен е от шум на вълни и палмови сенки, на нощни светлини и шумотевици. Наситен е повече с зеленина. Навсякъде - успокояваща, слънчева зеленина... И цветя. Влез и си откъсни. Вече си намерила входа.

 А ето нещо прозаично. Засрамих се от моя превод. Направо си признавам, че много трудно чувах текста. А при тебе се е получило ;-)

 


queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 7 месеца
Здравей, Krass! 

Много е приятно да разбера, че съм те зарадвала с думите си! :) В никакъв случай не е задължаващо онова, което направих! По-скоро изразих към теб благодарността си, че попаднах на думите ти в точното време и на точното място и исках да се реванширам заради това, че те внесоха спокойствие в изтерзаната ми (в този момент) душа.

Може би обяснението за това въздействие се корени във факта, че имаме еднакво отношение към истината, че страдаме от идеализма и наивността си - там явно излъчваме на едни и същи честоти и това се усеща, дори без да се познаваме. 

Благодаря за успокояващото зелено - надявам се да си намерим още теми за разискване. А за превода изобщо не се притеснявай - точно, защото не си чувал ясно думите и преводът ти е такъв, какъвто е, ти ми даде възможност да ти се отблагодаря със скромен подарък :) 

By IrinaKiriakova , 7 July 2011

 Много хора се оплакват, че животът им е празен, скучен, тежък, безсмислен, … А как да се запълни празнотата, как скуката да се замести с вълнуващи преживявания, как да отместим тежестта, как битието да придобие смисъл? Запълни, замести, отмести, придобие – все глаголи. Глаголите отразяват движение. Движението е в основата на виталността, промяната, развитието, адаптацията. Липсата му поражда проблеми, тоталната липса – смърт.

 Около нас кипи от потенциали, но за да се изпълнят е нужно движение. Както гласеше една мисъл „И най-дългото пътуване започва с една малка крачка”(Лао Дзъ), а моята преподавателка по психотерапия казваше: „Който има потребност, той се движи”.

Когато в нас се породи желание, то генерира енергия, която трябва да се превърне в движение, за да достигнем до удовлетворение на желанието.

 Съвременните технологии спомогнаха за масово обездвижване –  и в пряк и в преносен смисъл. Седим и пазаруваме, седим и се срещаме и запознаваме с хора, които седят другаде, седим и си плащаме сметките, седим и си поръчваме храна, седим и изпращаме подаръци, цветя, седим и някакъв модерен тренажор стимулира мускулатурата ни, … Вече не е нужно да търсим, защото има търсачки, не е нужно да ходим на кино, защото можем да си свалим филм на компютъра, не е нужно да посещаваме концерти, защото има съраунд, не е нужно да се обадим на близък или приятел, за да го чуем как е, защото можем да прочетем статуса му, не е нужно и да отидем на гости на някой, защото има скайп, не е нужно да се разходим сред природата, защото тя ще влезе в дома ни под формата на омекотител за дрехи или ароматизатор… А кога ще се срещнем?! Кога ще нахраним сетивата си с реалност, преди да атрофират!? Кога ще се движим?

В никакъв случай не обвинявам техническия прогрес(той съществува, благодарение на хора, които се движат), отговорността е изцяло наша – на хората! Питам се как ли би се отразило на целокупното човечество едномесечно прекъсване на електричеството? Мрак ли ще настъпи или просветление? Замислете се какво бихте правили – ден, два, седмица, втора, трета, … Трябва ли някой да ни дръпне шалтера, за да прогледнем?!

Всички изобретения са средства за постигането на определени цели. Проблемът на съвременното общество е, че превръща средствата в цели – искам да имам кола, а не средство за предвижване; искам да имам къща, а не дом, … Колата не върши работа, ако не зная къде да ида, къщата е просто кутия от тухли, ако не се насели с атмосфера и уют. Прекрасно е да имам луксозен телефон, но има ли на кого да се обадя и какво да споделя? Придобиването на средства не създава щастие!

Толкова сме се отдалечили от истинските цели и стойности в живота… и се чудим защо обществото ни е все по-болно. Говорим за движение на капитали, информация, стоки и все по-малко движещи се хора. Прекрасно е, че мога да спестя време като платя сметките си през интернет, но какво правя с това време, за какво го използвам?!

Ако продължаваме така фантастичните филми, в които машините превземат човечеството ще се окажат реалност, не защото са по-силни, обаче, а защото хората сами се превръщат в роби на техниката.

Време е да се събудим, да се раздвижим, да се срещнем, да си спомним вкуса на живота, да нахраним сетивата си, да развием потенциала си.

 „Човекът е човек, когато е на път!”

                                                                          Ирина Кирякова http://irinakiriakova.alle.bg/

Legacy hit count
570
Legacy blog alias
45612
Legacy friendly alias
Животът-е-движение

Comments6

goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
СЕДЯ, също е глагол, дори и значенито му да означава статичност.:)
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
Застани на едно място и целият свят се извървява покрай теб. Движението и покоя си зависят от разстоянието, от което ги наблюдаваш. Не бързам за никъде - следователно ще пристигна.
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца

Движението и покоят са винаги заедно. Движението е обвито в покой, покоят е в движение. Движението е винаги от точка до точка, след това кротва. Покоят пък бълбучи до самовзривяване понякога. Кое  е правилно, ако търсим нагласа  към себе си, всеки сам избира.Кое е правилно, въпрос на вътрешна нагласа.

IrinaKiriakova
IrinaKiriakova преди 14 години и 9 месеца
Съгласна съм, че движението и покоят вървят заедно, както денят и нощта, радостта и болката, успехът и провалът, ... Че няма правилно и грешно е вярно, защото това е човешки критерий, в природата хищниците не са лоши и грешни, а част от равновесието. Именно за равновесието говоря, за вселенските закони, които са извън човешките ни критерии за добро и зло. Просто смятам, че част от проблемите на хората(от 8 години се занимавам с това) са в резултат на нарушено равновесие - необходимо е да сме активни и да сме пасивни, да се борим и да се смиряваме, ... няма как да постигнем определени неща, ако се придържаме само към един от полюсите.:)
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца

И аз съм съгласен с коментара ти.

Равновесието нека да е на здрава "почва" обаче, на острие си е атрактивно ,но опасно. :)

By ElaGeorgieva1 , 9 December 2009

Още едно интересно видео. Ако искате субтитри на български, натиснете триъгълничето до надписа СС.
Бъдете щастливи - произведете си сами щастието :)!

 

 

          

"Когато нашите амбиции са с мярка, това ни кара да работим с радост.
Когато нашите амбиции са без мярка, това ни кара да лъжем, да мамим, да крадем, да нараняваме другите, да жертваме наистина ценни неща.

Когато страховете ни са с мярка, ние сме предпазливи, внимателни, разсъдливи.
Когато страховете ни са без мярка  и преувеличени, ние сме безразсъдни и   малодушни...

Нашите копнежи и тревоги са до голяма степен преувеличени, защото ние притежаваме в себе си възможността да си прозивеждаме субстанцията, която непрекъснато се мъчим да си набавим отвън, когато си избираме дадено преживяване."

 

 

 

Legacy hit count
448
Legacy blog alias
35545
Legacy friendly alias
Да-си-произведем-щастие
Размисли

Comments

By psychea , 16 July 2009
Още в древни времена, един от най-великите философи Платон разказва в диалога си "Пирът" един мит (Митът на Аристофан): човешката природа не била като сегашната - мъж и жена, а човекът бил едно цяло (с четири крака и четири ръце, с две лица, разположени в противоположни посоки на една глава, с четири уши, с два полови органа и т.н.). Тези страшни по сила и храброст хора посягали дори на величието на боговете. Зевс ги наказал, разсичайки тялото им на две части. оттогава "половините копнее ли една за друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се оплитали заедно, стремейки се да се срастнат и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не можели да вършат една без друга..." Така безсъмнено - пише разказвачът - от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг - тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да се излекува човешката природа. "Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялост има названието любов." Митът си е мит...Но смисълът на човешката цялостност и пълнота действително е символът на любовта, на любовта като духовно и телесно единение. Стремеж към единение, пълнота, възвишеност и красота - така най-общо може да се опише това тайнство - любовта. Любовта поражда живота и в буквалния, и в преносен - духовен смисъл. Любовта е преживяване, част от моя собствен живот, негов смисъл или падение, красиво напрежение на жизнените сили или безутешно страдание, уникален, неповторим феномен. Именно като личностен житейски проблем любовта попада в "ореола" на човешката моралност. Собственото Аз и неповторимият друг (любимият като единствен на света), очертават етическия пласт ан любовта като човешко битие, като способ на човешкото съществуване. Аз-любящият. Любовта поставя на изпитание личността. Всяко общуване - в любовта с особена сила, поставя проблема за моралното самопреживяване. Усещането, че Аз-ът живее в света на любовта, е предизивкателство за неговото достойнство. Свободното самоосъществяване с другия и чрез другия или "животът в сянката на другия" са двата полюса, между които възникват многото лица на любовта. Животът с другия - съвместният живот - колкото щастлив да е той, не отнема отговорността на личността за собствените чувства, мечти, страсти, въжделения, посъпки. Самоосъзнаването на отстояването на собственото достойнство, уважението към любимия човек нагласата да споделиш неговите радости и тревоги, да бъдеш там, "при него", са основата на човешкото самоуважение в любовта. Обратно, зачертаването на собственото Аз в името на това - да не изгубиш другия - е в същото време и загуба на собственото Аз, пренасяне себе си в жертва на другия. Кому е нужно това? На другия? Любовта едва ли е поробване. Тя едва ли би се възродила от жертвата. Поставянето на себе си в положението на раздаващ се е магията на любовта. Защото любовта е и грижа, изискваща себеразкриване, себеоткриване. Границата, зад която раздаването на себе си губи своя смисъл, е достойнството на любящия. Единственият неповторим друг. Любимият, това е съществото, дарено с най-силните чувства, с най-светлите помисли. Единствено майчинството може да съперничи по красота на това отношение. Другият, един равнопоставен на мен Аз, един друг Аз, чрез заедността с който животът става пълноценен за двама. Съзнаването на тази заедност на живота е и съзнаването, че някой друг в този свят има потребност аз да бъда добър, че моят стремеж към хармония, свобода и човеченост не е напразно усилие, че моят живот има смисъл и за друг. И същевременно осъзнаване на значимостта на другия, на неговите достойнства.

 

 

 


Legacy hit count
1771
Legacy blog alias
31208
Legacy friendly alias
магията-на-любовта
Любов
Нещата от живота
Семейство
Коментари
България
Взаимоотношения
Чувства
Настроение
Известни психолози

Comments2

galinapei4eva
galinapei4eva преди 16 години и 6 месеца
. Напиши името на човек от срещуположния пол.
2. Kой е любимият ти цвят от тези: жълт, черен, червен, син или зелен?
3. Първият ти инициал:А-,Л-Р,С-Я.
4. Месецът ти на раждане.
5. Kой цвят харесваш повече - черно или бяло?
6. Напиши името на човек от същия пол като теб.
7. Любимото ти число?
8. алифорния или Флорида?
9. Kое харесваш повече - езерото или океанът?
10 .Напиши желание.


НАДОЛУ








Отговорите:

1. Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов;
Черен - ти си скромен и агресивен;
Зелен - твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие;
Син - ти си човек със спонтанен характер;
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3. Ако инициалът ти е:
А- - имаш много приятели и любов в живота;
Л-Р - опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне;
С-Я - обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4. Ако си роден през:
Януари-Март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал;
Април-Юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго;
Юли-Септември - ще имаш незабравима година с много промени;
Октомври-Декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5. Ако избереш:
Черно - животът ти ще тръгне в различна посока, ще има много промени и ще се радваш на тях;
Бяло - ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6. Това е най-добрият ти приятел.
7. Това са броят на близките приятели, които ще имаш в живота си.
8. Ако избереш:
алифорния - обичаш приключенията;
Флорида - романтична душа си.
9. Ако избереш:
Езерото - верен си на приятелите си и си малко резервиран;
Океан - ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10. Желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 час . Напиши името на човек от срещуположния пол.
2. Kой е любимият ти цвят от тези: жълт, черен, червен, син или зелен?
3. Първият ти инициал:А-,Л-Р,С-Я.
4. Месецът ти на раждане.
5. Kой цвят харесваш повече - черно или бяло?
6. Напиши името на човек от същия пол като теб.
7. Любимото ти число?
8. алифорния или Флорида?
9. Kое харесваш повече - езерото или океанът?
10 .Напиши желание.


НАДОЛУ








Отговорите:

1. Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов;
Черен - ти си скромен и агресивен;
Зелен - твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие;
Син - ти си човек със спонтанен характер;
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3. Ако инициалът ти е:
А- - имаш много приятели и любов в живота;
Л-Р - опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне;
С-Я - обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4. Ако си роден през:
Януари-Март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал;
Април-Юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго;
Юли-Септември - ще имаш незабравима година с много промени;
Октомври-Декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5. Ако избереш:
Черно - животът ти ще тръгне в различна посока, ще има много промени и ще се радваш на тях;
Бяло - ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6. Това е най-добрият ти приятел.
7. Това са броят на близките приятели, които ще имаш в живота си.
8. Ако избереш:
алифорния - обичаш приключенията;
Флорида - романтична душа си.
9. Ако избереш:
Езерото - верен си на приятелите си и си малко резервиран;
Океан - ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10. Желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 час

 

 ne6to za lubov no da e vqrno....

 

polinaivanova
polinaivanova преди 15 години и 10 месеца
тестът е готин, но не четете отговорите предварително!!!
Не гледайте отговорите преди да се отговорили на въпросите, ина4е няма да ви е интересно! И така:
1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимия ти цвят от тези - Жълт,черен,зелен,син или червен
3.Първият ти инициал: А-P,Л-Р,С-Я
4.Месецът ти на раждане
5 .Кой цвят харесваш повече-черен или бял
6.Напиши името на човек от същия пол като теб
7.Любимото ти число
8.Калифорния или Флорида
9.Кое харесваш повече: Езерото или океанът
10.Напиши желание.
Отговорите:

 

 

 

1.Това е името на човека,в който си истински влюбен.
2.Ако си избрал:
Червено - Ти си жив и изпълнен с любов.
Черен - Ти си скромен и агресивен.
Зелен - Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие.
Син - Ти си човек със спонтанен характер.
Жълт - Ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р - Имаш много приятели и любов в живота
Л-Р - Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще
разцъфне.
С-Я - Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-Март - Годината ще е много добра и ще разбереш, че си се
влюбил в този, който не си очаквал.
Април-Юни - Ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-Септември - Ще имаш незабравима година с много промени.
Октомври-Декември - Годината няма да е от най-добрите, но ще
откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока, ще има много
промени и ще се радваш на тях.
Бяло - Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще
направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния - Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езерото - Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан - Ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснештова в друг форум до 1 час!!!
By galinatrifonova , 14 February 2009

Нека градусите на виното вдигнат днес градусите на любовта във всички нас!

Искам да споделя с вас нещо, което написах по конкретен повод, но остана дълго в мен и е доказателство, че съществувам и извън Програма "Стъпка по стъпка" и Валдорфската програма :-))))

Поздравявам всички с много любов!

Ескиз

 

         Мътната жълта светлина на зимния ден едва осветява кабинета. Екранът на монитора излъчва меко сияние и по странен начин оживява дрипавите силуети на палмите и тюркоазеното море...Картината сияе и хипнотизира мъжа пред екрана.......

Малък залив.Водата се плиска закачливо и си играе със слънчевите зайчета.

          Жълтото ми парео е на границата на водата.Тя ласкаво ближе краката ми......от време навреме се вдига по-високо и хиляди езичета пълзят по бедрата ми.....грозд пяна очертава силуета ми върху пареото и то потъмнява.......Водата потайно изгребва пясъка под мен и аз леко и незабелязано потъвам.....потъвам.....Слънцето забива блестящи иглички в раменете ми.....в плещите.....в коленете......Горещо....

         Ставам.....Остри камъчета и мидени черупки жилят стъпалата  ми.......Мирис на вода, свежест и южни плодове......Навлизам бавно.....до колене......до банския.......до кръста.......Хладният обръч на водата пълзи към гърдите ми, повдига ги и те закачливо се полюшват под носа ми......Потръпвам.....Кожата ми настръхва....Изведнаж бързо се хвърлям в разтопеното сребро.....Дробовете ми рязко се разширяват и крещят за въздух....въздух.....въздух....Изскачам сред плясък, блясък и пръски пяна.....хладна,.......настръхнала,.... жива....Слънцето ме поглежда от всяка капчица върху кожата ми , усмихва ми се и весело, на зиг заг се устремява надолу: от скулите ми.... между гърдите ..... стомаха ......от върха на главата ми, зад ухото, капва върху плещите ми и очертава хладна пътечка по гърба ми.......от рамото,.... надолу,.....  и спирайки се за миг на върха на пръстите,..... глухо цопва в зеленикавото.....Потапям  се отново и ръцете ми загребват  от живата вода около мен......Сърцето ми пулсира силно, като че ли в единен ритъм с нея....

         Горещо, твръдо тяло отнема хладината от гърба ми.....Две карамелени ръце обгръщат гърдите ми и спират устрема на капчиците.....Сама свалям банските.....Морето заговорнически повдига тяло ми и ти го поднася......Влизаш в него... горещината на слънцето е в това влизане..... Единственото горещо място в хладното море.....Застинал миг....

         Другите щастливо се плискат в искрящата вода.......

 

 

 

Legacy hit count
264
Legacy blog alias
26614
Legacy friendly alias
Честит-двоен-празник-

Comments3

danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 2 месеца
Застинал миг.....който дълго топли сърцето,душата,мислите,покоя....

И да знаеш,не те приемаме само като съществуваща в "Стъпка по стъпка" и Валдорфската програма.Тук влизаме и като интересуващи се от работата,която работим,но и като хора със своите чувства и емоции,част от които влагаме в същата тази наша работа...


marinka
marinka преди 17 години и 2 месеца

Страхотно е, Гале!

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ и на теб!

С мн.обич и НАЗДРАВЕ: happy champagne bucket animated gif

 

Р.S Далето е права, не те приемаме само като съществуваща в програмите. Радвам се, че те познавам!

 

 

galinatrifonova
galinatrifonova преди 17 години и 2 месеца

Благодаря, момичета!

И вие бяхте едно от хубавите неща, които ми се случиха миналата година! Е, ако трябва да напиша езкиз за нашата среща, няма да има такъв сексуален подтекст, но пак ще бъде красив и вълнуващ...:-) 

By galinatrifonova , 14 February 2009

Нека градусите на виното вдигнат днес градусите на любовта в сърцата ни!

Изпращам с любов на всички нещо, което се роди в мен по конкретен повод, но остана да съществува дълго......

Ескиз

     Мътната жълта светлина на зимния ден едва осветява кабинета. Екранът на монитора излъчва меко сияние и по странен начин оживява дрипавите силуети на палмите и тюркоазеното море...Картината сияе и хипнотизира мъжа пред екрана.......

Малък залив.Водата се плиска закачливо и си играе със слънчевите зайчета.

          Жълтото ми парео е на границата на водата.Тя ласкаво ближе краката ми......от време навреме се вдига по-високо и хиляди езичета пълзят по бедрата ми.....грозд пяна очертава силуета ми върху пареото и то потъмнява.......Водата потайно изгребва пясъка под мен и аз леко и незабелязано потъвам.....потъвам.....Слънцето забива блестящи иглички в раменете ми.....в плещите.....в коленете......Горещо....

         Ставам.....Остри камъчета и мидени черупки жилят стъпалата  ми.......Мирис на вода, свежест и южни плодове......Навлизам бавно.....до колене......до банския.......до кръста.......Хладният обръч на водата пълзи към гърдите ми, повдига ги и те закачливо се полюшват под носа ми......Потръпвам.....Кожата ми настръхва....Изведнаж бързо се хвърлям в разтопеното сребро.....Дробовете ми рязко се разширяват и крещят за въздух....въздух.....въздух....Изскачам сред плясък, блясък и пръски пяна.....хладна,.......настръхнала,.... жива....Слънцето ме поглежда от всяка капчица върху кожата ми , усмихва ми се и весело, на зиг заг се устремява надолу: от скулите ми.... между гърдите ..... стомаха ......от върха на главата ми, зад ухото, капва върху плещите ми и очертава хладна пътечка по гърба ми.......от рамото,.... надолу,.....  и спирайки се за миг на върха на пръстите,..... глухо цопва в зеленикавото.....Потапям  се отново и ръцете ми загребват  от живата вода около мен......Сърцето ми пулсира силно, като че ли в единен ритъм с нея....

         Горещо, твръдо тяло отнема хладината от гърба ми.....Две карамелени ръце обгръщат гърдите ми и спират устрема на капчиците.....Сама свалям банските.....Морето заговорнически повдига тяло ми и ти го поднася......Влизаш в него... горещината на слънцето е в това влизане..... Единственото горещо място в хладното море.....Застинал миг....

         Другите щастливо се плискат в искрящата вода.......

 

Legacy hit count
429
Legacy blog alias
26613
Legacy friendly alias
Честит-двоен-празник-

Comments3

danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 2 месеца
Застинал миг.....който дълго топли сърцето,душата,мислите,покоя...
SlynceLuna
SlynceLuna преди 17 години и 2 месеца
Оооооооооо, много хубаво е написаното!
galinatrifonova
galinatrifonova преди 17 години и 2 месеца

Благодаря, Gen! :-)

За хубави неща може да се пише само хубаво. Даже не е необходимо много да се напрягаш. :-))))

By AliKostova , 28 November 2008
След тежката и изморителна седмица всички имаме нужда да се отпуснем и да си починем. Въпреки трудностите, пречките и несправедливостите, с които се сблъскваме, моят призив към вас е - Не спирайте да се усмихвате и да карате околните да се усмихват. Поздравявам ви с това филмче Усмихни се.wmv
Legacy hit count
308
Legacy blog alias
24226
Legacy friendly alias
Усмихни-се
Размисли
Забавление
Приятели

Comments

By MagiNazer , 10 September 2008

                                     Доброто в мен

                      Есе на Маги Назер,ученичка в НГДЕК

          Ден след ден се лутаме безспирно: между любовта и омразата, между доброто и лошото, между живота и смъртта. Набелязваме си високи цели, жадуваме за пари и известност и колкото повече си мислим, че сме себе си, толкова повече се отдалечаваме от същността си. Горчиво плачем за изгубеното- любовта ни се размива от вечната алчност за повече, надеждата ни се струва все по-далечна и недостижима, остава ни единствено прошката, но на всеки е ясно, че да простиш на себе си е най-трудно…

         Къде съм аз в този кръговрат от отчуждение и злоба? Къде е мястото ми в този свят, изпълнен с болка и сълзи? Тук съм, но въпреки това ме няма. И може би се страхувам повече от това, че и аз мога да се превърна в част от тази ужасяваща реалност, повече и от самото разочарование и мъка. Понякога си мисля,че имам прекалено огромни изисквания и очаквания към хората, без значение дали са роднини, познати или приятели, понякога си задавам и друг въпрос, а именно дали самата аз отговарям на тези критерии .Твърде вероятно не, но има ли значение, щом се опитвам и стремя да го постигна. Знам, че не съм нито най-хубавата, нито най-умната, но желанието ми да се развивам, обогатявам и променям ме прави не по-малко достоен човек, напротив. Всеки си има своите слаби моменти, отклонения от правия път, дни, венчани със знака на неуспеха и отчаянието и може би донякъде основната ни цел е не да се научим как да намалим броя им, а по-скоро как от всяко изживяване да извличаме най-доброто. Такава съм си аз- искам от всичко да опитам, да изживея всеки един момент, било той щастлив или тъжен.Искам да си спомням болката, за да оценявам максимално дори и дребните неща, които животът ми е поднесъл, но искам и да не забравям щастието, за да намирам сили за изправяне след всяко падане. Искам да съм дете- да бъда неподправена, импулсивна, себе си. Ако да стана възрастен, означава да изгубя способността си да преценявам (и съответно да греша), да обичам (и съответно да страдам), то определено никога не бих желала да се откъсна от детството.

          Дълго се търсих , сякаш бях изгубила себе си... И колкото повече ме болеше и колкото повече лица сменях, толкова повече се отдалечавах от собственото си Аз... Отчаяна от живота, от хората и собственото си безсилие, бавно крачех към смъртта- сама и изгубена! Но ето, че един ден, макар отдавна да бях изгубила надежда за това, животът ми се усмихна- посочи ми пътя, по който да тръгна... Аз знаех, че ще срещна много трудности, ясно ми бе, че тъгата и разочарованията да съпътстват всяка моя крачка... Знаех, че малко ще ме подкрепят, но предпочетох да бъда себе си (и следователно да бъда мразена от някои), пред това да живея чужд живот (харесвана от всички). И не съжалявам- много спечелих!Да знаеш, че си себе си във всеки един момент от живота си, да си неподвластен на чуждата омраза, да живееш своя живот, по своя начин е безспорно най-силното и велико чувство! Щастлива съм! За първи път от много време насам, нямам нужда от ничие одобрение, защото знам, че хората, които истински ме ценят и обичат, ще ме подкрепят във всичко.

          Казват, че когато искаш да се почувстваш богат, е достатъчно да преброиш всички неща, които не си купил с пари. Съгласна съм, но също бих добавила, че е много повече от щедрост да даряваш на хората това, от което знаеш, че се нуждаят най-много ,просто за да ги зарадваш. Много пъти в живота си съм се чувствала самотна, тъжна, изоставена... Колко пъти само мъка е издаряла сърцето ми, но днес вече знам- след всеки залез следва изгрев, просто трябва да се въоръжим с малко повече търпение и оптимизъм, да не губим увереност и да се учим от грешките си, защото винаги има начин, винаги има как...

           За съжаление предубеждението е станало неотлъчна част от сивото ни ежедневие. Разделението започва още от училище- метъли, емота, фешъни… , животът затяга примката около врата ни още повече. Но какво от това, че си се доказал пред обществото, щом душата ти се е превърнала във вехта дрипа. Още от пръв поглед човек си създава впечатление за събеседника си, тъжно е обаче, че напоследък се отделя много повече внимание и “почит” на дрехите и стилът на обличане като цяло, отколкото на очите, излъчването… На повечето хора стилът ми ще се стори дързък, донякъде арогантен (щом подборът на цветовете е извън черно-бялата гама) и дори признак на лош вкус, но за мен това е моят макар и символичен начин да изразя себе си, да влияя на околните… Дръзка съм! Чувствителна и преливаща от емоции. Сега се усмихвам, след 5 минути може да заплача- незрялост, противоречивост- както щете го наречете, такава съм и не искам да се променям!Искам да творя,да създавам,да преоткривам хората,да им въздействам…Помислете си само колко красиво би било, след уморителен работен ден да ви бъде подарена просто една усмивка, един топъл жест от човек, който дори не познавате… Друг въпрос е, че от личен опит съм разбрала, че усмивките не винаги са споделени, но дори и тогава ми остава тайната надежда, че все пак съм станала повод за един размисъл- за отминалата младост и скътаните надълбоко спомени на някой отдавна пораснал Пораснал… И както си седя в метрото започвам да си представям какъв е бил на млади години, какво е научил от живота, с какво чувство би посрещнал смъртта, че дори и какви пакости е вършил, какъв ученик е бил, с какво ли е ядосвал родителите си… И ето, че въобще не осъзнавам как съм започнала да се смея- силно и на глас, без никаква видима причина, без никакъв повод, другите ме гледат втренчено, а в очите им чета хем упрек, хем мъничко завист за тази бодрост,  жизнерадостност и младост.

              Твърде често си мисля, че сякаш не съм за тук- за този свят, за тази планета… Отварям широко прозореца с плахата надежда, че някоя звезда ще влезне в стаята ми, за да разсее това тягостно чувство… В тези моменти усещам как просто не се вписвам в света на околните, по същия начин, по който и те не се вписват в моя… В моя розов свят, както биха го нарекли някои, свят само мой- чист и изпъстрен с красота, любов, мечти, спомени и моменти…Свят, където не ме е срам да изплача неудовлетвореността от собствените си постъпки или постижения, както и огорчението от чуждата омраза. И макар да знам колко сила се крие в мен, макар и невидима с просто око, се чувствам все толкова крехка и уплашена. Хората винаги ме нараняват…Четох в една книга, че има вярване, според което всеки човек, преди да се роди, избира как да протече живота му, все едно, че са му предложени няколко сценария, от които трябва да избере един. Човек обаче отново избира и сам моделира собствения си характер каква личност да бъде и докъде да стигне в духовното си израстване ,посредством способността си да променя настоящето. Основното според мен е сам за себе си да разбереш какъв искаш да бъдеш и да положиш воля и устрем в постигането на целите си. Моите цели- да допринеса с нещо за всеобщото съществуване, да изградя от себе си не Човек, а Личност. Не е въпросът в това да натрупаш определен капацитет от знания, знанието не е равносилно на мъдрост. Мъдростта се изгражда на основата на житейския опит, на способността да виждаш невидимото… А аз искам да помагам на хората, да им даря от своето щастие, да им покажа,че има много прекрасни неща, които очакват да бъдат видяни, че има много върхове и места, очакващи своя откривател. И не е нужно да си Магелан или Колумб, за да ги превземеш: ”Търсенето на дребни победи осуетява извършването на велики дела”. Да,може би съм наивна до глупост, може би изречените от мен до тук неща граничат с богохулство, но аз вярвам- вярвам в любовта, макар да съм била разочарована, вярвам в приятелството, въпреки че са ме предавали и съм повече от убедена, че мога да постигна всичко, щом го правя по моя начин и с моите средства- без фалш и измама, без лицемерие и с много любов.

            Каква съм аз и дали пазя доброто в себе си, оставям на всеки да реши поотделно.Тази година преживях много неща, израснах неимоверно много благодарение на училището си- моето училище- и на своя собствен стремеж към това. Прекарах най-тежката зима (период на дълго търсене и голям преход), но и най-незабравимата пролет, затова желая на всички да открият и пазят повече от всичко на света истинското си “Аз”, да даряват обич и радост, да се радват на всяко едно разцъфнало цвете, на всяка прелетяла покрай тях птичка, на всяка макар и безвъзвратно отишла си любов!

 

           

 

Legacy hit count
704
Legacy blog alias
21997
Legacy friendly alias
Доброто-в-мен

Comments

By LiavoDiasna , 20 May 2008

Всеки ден един и същи маршрут и да не забележа колко красиви неща има около мен! Големия град, мръсния въздух, силния шум, като че ли заглушава всичко и все пак... Една сутрин прекосявайки малката градинка  с няколкото здрави пързалки, безлюдна все още, открих, че дори и да съм чувала, никога не съм се заслушвала във звуците на птиците по дърветата около мен, да погледна към небето, докато вървя по алеята и то да ми се усмихне, да усетя въздуха около себе си. Всеки сезон си има своята красота и песен на птиците, дори смръщените облаци ме радваха, защото ги има, защото ни има и света е хубав. А след работа- по обратния път да видя усмихнатите личица на малчуганите търчащи насам-натам и техния смях смесен с песента на косовете, които се напъват да се надвикат с тях. Странно щастлива се почувствах, изненадана, че от това може да си щастлив. Не знаех каква истинска радост и спокойствие носят тези обикновени всекидневни неща около мен, не ги забелязвах- все бързах.

От тогава, всеки път, когато мога да походя повече пеша, все повече се сещам да се заслушвам и попивам приятното усещане за живота.

 

 

Legacy hit count
564
Legacy blog alias
19438
Legacy friendly alias
На-път-за-работа

Comments1

koumynyka
koumynyka преди 17 години и 11 месеца
мдам, понякога е странно как изведнъж преоткриваш красотата около теб. И макар да не там отскоро, тя все пак те изненадва и те кара да се усмихваш.

Аз специално много се зарадвах, когато един петък се върнах от работа по обед и видях как люляците край реката са цъфнали и аромата им се носеше из въздуха. Сутринта не бяха.

Въпреки, че около блока нямаме много полянки и зеленина, се радвам много че има река. Макар и мръсна, все пак не могат да я застроят. А дърветата и храстите покрай нея правят София да изглежда в моите очи малко по-поносима.

By DanailT , 23 April 2008

Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
    - Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
    - Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал.

Решил, че ще опита отново. Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
    - Може ли един хляб? Много съм гладен.
Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува; че това е една голяма илюзия, която хората са измислили и, че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти коства много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес? Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот, трети не вярват в Бог, или в доброто у хората, други са отписали брака като щастлив начин на живот... Разочаровани, обезверени, решили да оцеляват, поради всички разочарования.

Това, което този човек, а и милиони хора не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

Къде търсиш твоя „хляб”? Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

Legacy hit count
2357
Legacy blog alias
18921
Legacy friendly alias
В-търсене-на--хляб----историята-на-твоя-живот-
Ежедневие
Размисли
Любов
Приятели
За BgLOG.net
Забавление
Невчесани мисли
Литература
Нещата от живота
42
Семейство
Профил
Коментари
България
Цитати
Български език

Comments3

galina_fr
galina_fr преди 18 години
Много интересна притча. За мен няма нищо по-ценно и по-удовлетворяващо от това да работиш това, което ти носи удоволствие. Така си полезен и на себе си, но си полезен и за тези, с които работиш, за другите най-общо. Смятам също, че човек не намира своето щастие само в едно нещо, намирам щастието и в любовта във всичките й форми, в природата, където красотата е неповторима...Щастие или както е наречено в притчата - хляб има и в семейното огнище, в една протегната ръка, в една приятелска усмивка, в дъгата след дъжда навън сега...Щастие има навсякъде около нас, стига да намерим сили не да го очакваме поднесено, а да го повикаме.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години
Щеше да е много лесно, ако знаехме къде да го търсим, но не знаем. Може би не е случайно това. Сигурно защото смисълът на всичко се корени в самото търсене и в изводите, до които достигаме през цялото това време.
gargichka
gargichka преди 18 години
Ама какво сега, той в крайна сметка не го намери тоя хляб?!


Данаиле, дано не ми се сърдиш, но нещо ме напря вътрешно да драсна едно продължение....