BgLOG.net
By antoan1981 , 28 March 2015
ЛЮБОВ И МЪДРОСТ ОТВЪД ДВОЙСТВЕНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

ТВОРЧЕСТВО НА НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА:

"Деликатният танц на живота без граници“

 

Книгата е посветена изцяло на Безкрайността и представя по-оригинален и различен поглед върху света – как да преодолеем всичките си ограничения – това е процес, до края на живота ни- и да достигнем до състоянието на вечно щастие и блаженство, на това, което мъдреците са назовавали Свобода на Духа. На това ниво на битуване и живот, вече светът не се дели на позитивно и негативно, на „аз“ и другите, на противоположности. Човек достига до друга степен на осъзнаване на битието – като вечност и единна природа.

НАМИРА СЕ ВСАЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Legacy hit count
8920
Legacy blog alias
77425
Legacy friendly alias
antoan1981

Comments

By edna1978 , 25 March 2015
ПО ЗАПОЧНАТАТА ТЕМА- ДА, СЪЩЕСТВУВА ПОЗИТИВНО ТВОРЧЕСТВО, КОЕТО ЛЕКУВА ДУШАТА И Я ИЗВЕЖДА В ПО-ВИСШИ ИЗМЕРЕНИЯ. ДОКОСНАТО ОТ БОГА И ЕДНИ ПО-СЪВЪРШЕНИ, ПРОЕКТИРАНИ В БЪДЕЩЕТО СВЕТОВЕ.

ТОВА Е ЕДНА ОТ КНИГИТЕ С ХАЙКУ:


Парфюм на птица с просветлено сърце

 

Книгата е богата колекция от хайку и стихове.

Преливаща от хайку поезия, която отразява „света“ на морето и „света“ на планината. В анализите се засяга темата защо човек трябва да пази природата като собственото си тяло, като свещен къс от живота. Интерпретират се и въпросите за толерантността между хората – без оглед на пол, религия, раса, политическа и социална принадлежност, образование и таланти.

„Светът в книгите на Настя Байрактарова, не остава на кръстопътя между злото и доброто, а в душевната нравственост на този свят, авторката предлага изхода, светлината в тунела, която ще ни изведе на пътя отвъд страданието и мрака. Стиховете й са напълнени с великолепните символи на красотата. Нейната поезия е разговор с Бога, покорявайки ни с белите лястовици на надеждата, които политат от всеки стих. Творчеството на Настя Байрактарова, разперва криле над дребнавото ежедневие и сивотата. В нежните цветя на невинността, където човек открива необикновената любов и живот, по- силен от смъртта. Авторката изживява реално тази фатална и съдбоносна любов и я въплъщава във всичките си стихове, посветени на онзи, който я спасява от душевна смърт и нищетата на битуването в ниските слоеве на живота. Предполага се, че прототипът на нейния лирически герой ,на границата между живота и смъртта, я дарява с нов живот, изпълнен със смисъл и великолепни изживявания. Само влюбена душа може да нарисува поезията си с толкова светлина, оптимизъм и съвършенство, с такъв емоционален заряд! Във всичките петдесет книги, написани за няколко години, тридесет и четири от които са сътворени за осем месеца, писателката остава вярна на себе си- не отстъпва от любовта и положителните модели на мислене и изказ, които будят у възхищение у читателската аудитория.“

 

НАМИРА СЕ В:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E

Legacy hit count
79
Legacy blog alias
77414
Legacy friendly alias
ФЕНОМЕНЪТ-НАСТЯ-БАЙРАКТАРОВА--СЪЩЕСТВУВА-ЛИ-ИЗЦЯЛО-ПОЗИТИВНО-ИЗКУСТВО

Comments

By atanas8181 , 20 March 2015

КНИГАТА "ПЪРВАТА ЛЮБОВ"

Първата любов винаги е най- чиста и запомняща се, свързана с пълната отдаденост на любимия. А когато любовта е част от една реална житейска история, в която се явява спасение от смъртта, начало на нов, щастлив живот, прекрасна  среща с човешкото достойнство, благородството, чест и чистота, въплътена във вълшебната душа на възлюбения, книгата, подплатена от действителния живот, придобива друг вкус и смисъл.

Произведението съдържа стихове за Вечността и любовта. За необходимостта от вяра, на която се уповава стремежът към съвършенство. Две от стихотворенията в тази книга „Гнездата на децата“ и „Маковите градини и слънчевото момиче“, спечелиха първа награда на международния конкурс в Хамбург 2011 г.

"Поезията на Настя Байрактарова, наподобава лириката на богоозарените души- фина, съзерцателна и чиста, философска, изпълнена с мъдрост и послания, сякаш дошла от по- съвършени светове, докосната от ръката на Бога, призвана да преобрази битието, в което живеем, да го осмисли, да го направи по- благородно, красиво, невинно и чисто.“

Рецензия на журито, оглавило авторитетен конкурс в Германия:

"ПЪРВА НАГРАДА

С ОТЛИЧИТЕЛЕН ЗНАК

в отдел „ФИЛОСОФИЯ, МЕДИЯ, ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО И ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА” –

жанр „ПОЕЗИЯ И ФИЛОСОФИЯ”

се присъжда на

НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА

за поетичните оди на любовта - стихотворенията: „ ПЪРВАТА ЛЮБОВ”, „МАКОВИТЕ ГРАДИНИ И СЛЪНЧЕВОТО МОМИЧЕ”, „ГНЕЗДАТА НА ДЕЦАТА”, СВЕТИ ВАЛЕНТИН”, „НЕСТИНАРСКИ СТЪПКИ”, „СПАСИ ГЪЛЪБА НА МОЯТА МЛАДОСТ – ПРИЮТИ ГО В ПАЗВАТА СИ”, БЛИЗО ДО СЪРЦЕТО”, „ ТОЙ СПАСИ ЖИВОТА МИ”, „ОБЕЩАЙ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ И СЛЕД СМЪРТТА”, „СЕДЕМ НАДЕЖДИ”, „ЕЛА (ЗОВ ОТ СЪРЦЕТО НА БАЩАТА)

Настя Байрактарова се оцени като автор с образност, сила и размах на въображението и надеждата. Тя е защитила дълбоко емоционалните си преживявания с богата образност на българския език. Най- висока оценка от десетте стихотворения получават „Маковите градини” и слънчевото момиче” и „Гнездата на децата”. Въпреки, че останалите са написани в същата форма, някои от тях звучат повече като силни емеционални есета. При тази авторка не важи традиционната класическа форма с ритъм и рима. Това, разбира се, не е необходимо като се има предвид новите течения в поезията и нейните свободни форми. В посочените две стихотворения,  има чувствена изповед, облечена в красиви образи и картини. Не можем да отречем художественото майсторство на стиха, което предизвиква интерес към българската литература и език. Поставената тема за любовта е вечна.“

 

КНИГАТА Е ПУБЛИКУВАНА НА АДРЕС

 

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Legacy hit count
11035
Legacy blog alias
77394
Legacy friendly alias
atanas8181

Comments

By SeoKungFu , 2 May 2014
Нощес на G+-а попаднах на нечия покана, нещо като, ама не е ( тъй щото да знаете ) affiliate link беше с този, който ме покани, но беше просто кой кого е поканил.
О, да, имат и маркетингова зарибявка, раздават награди, но това е повече от добре, одобрявам го не като водеща мотивация да се регистрирам там, а защото е добре направено - приятно и достатъчно дискретно.

Та, хайде, заповядайте - цъкш ! Това е моя линк с покана за регистрация.

Освен това, те имат за цел да станем поне сто хиляди до края на месеца, тъй щото действувайте :)

Но наистина, впечатленията ми са разкошни, невероятна положителна енергия и вибрация се усеща, самите статуси са направени с формата "Днес съм щастлив(а), защото"

Очаквам ви там :)
БлагоДаря ви !

Legacy hit count
300
Legacy blog alias
76391
Legacy friendly alias
Невероятно-позитивна-и-прекрасна-Българска-социална-мрежа

Comments1

SeoKungFu
SeoKungFu преди 12 години
Забравих да упомена, че те подкрепят каузи, да - финансово, които са доста добри.
Изцяло, бизнес модела им е невероятен, възхитен съм от замисъла и класата, Bulgarian powah, bioacheez :D
By VenkaKirova , 28 July 2013

Игрите често са придружени от дискусия. Тези две интегрални средства (игри плюс дискусия) подпомагат участниците да работят върху тяхната връзка, както и да им се предоставя познание. Този процес е уникален, защото самите учащи творят това знание като резултат на тяхната интеграция в играта. Така те поемат новата информация, концепции и умения бързо и се обучават с удоволствие. Метододът засилва естественото човешко желание да се учи и изследва.
Посетете ни: FACEBOOK
Legacy hit count
334
Legacy blog alias
74393
Legacy friendly alias
Игри-плюс-дискусия

Comments

By VenkaKirova , 22 July 2013
Ние растем, развиваме се и се учим чрез играта да разпознаваме връзките между обектите. Играта е средството, с помощта на което се научаваме как да опознаваме света. Ние се учим от опита си, затова е необходимо да обединим игрите като основен метод за работа с деца. Игрите трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че човек да разбере, че индивидуалният успех зависи от успеха на другите и обратно. Следователно, за да успее, всеки един трябва първо да помогне на останалите. Като резултат, вместо индивидуална победа над другите, всички се учат как да спечелят заедно и да постигнат съвместен резултат. Facebook
Legacy hit count
373
Legacy blog alias
74343
Legacy friendly alias
venka

Comments

By SeoKungFu , 9 March 2013
Slow life е начина да се насладиш на живота, да живееш истински, пълноценно, без да бързаш за никъде, без стрес, без притеснения, с повече качествени, щастливи моменти, с повече любов, повече светлина, повече радост.

Матрицата предлага да бързаш стресирано повечето от времето на живота си, да се събуждаш всеки делник в час, в който все още ти се спи, да вършиш припряно приготовленията си, след което да изживееш стресирани, дълги минути, или провирайки се в натоварен, смогест и нервозен трафик било в кола или обществен превоз, или наблъскан като сардина в претъпканите подземни, но поне бързи влакове на метрото. Всичко това заради безмилостната принуда на "така трябва", "така правят всички" и други подобни робски парадигми.

Никога не го харесвах навремето, в коеото и аз бях част от него, дори тогава, когато не ми се налагаше да пътувам, защото офисите са били наблизо. Още тогава мечтаех, исках и се борих това да се промени.

Години по-късно това се случи, и - разбира се - не съм безделник, просто си извоювах свободата. Свободата на бавен, спокоен живот. Свободата да спя, когато ми се спи, да се разхождам, когато ми се разхожда, и да работя когато съм в апогея на вдъхновението и имам желание да го правя, а не в часове, в които някой е решил да бъда продуктивен, насила, против волята си и биоритъма си на момента.

Навремето, когато това вече беше станало норма в света ми, се мотах в една горичка, горе в частта на града, в която тогава живеех ( Прагияна е изключително зелен град, отвъд каменния център е изпълнено с гори, паркове, които се простират с километри, в началото е шокиращо, защото човек си мисли, че се е изгубил, а всъщност е в един от многото диви, гористи хълмове между кварталите ), стоях на припек блажено и си измислих следната песничка, казва се "Hustler Life":

Today I woke up as usually around eleven
and the coffee I sip tastes like Heaven
Hustler life, hustler life...
Hustler life, oh it feels alright

Щастието на живеенето е личен избор !
Legacy hit count
498
Legacy blog alias
73489
Legacy friendly alias
Slow-life-in-a-rat-race-world

Comments1

goldie
goldie преди 13 години и 1 месец
Виж сега матрицата може да иска, ама аз не искам, затова по правило живея с усмивка, дори и да не ми е радостно - е така на пук на матрицата. 
 И от тази моя гледна точка съм съгласна, че щастието е личен избор. Най-важното е човек да не се удави в самосъжаление, преди да разбере, че може да е щастлив и по собствен избор.:)
By Aspekti.info , 12 February 2013

Безопасна при земетресение. Не задържа радиация. С модерна фасада. 100 години гаранция. Без мухъл и влага. Топла през зимата и прохладна през лятото.

Това не са утопични характеристики на високотехнологична изпитателна лаборатория, а реалните достойнства на глинена къща. Подобни постройки никнат от няколко години в страната, но най-високите са край Пловдив, обясни 27-годишният Иван Караджов. Младежът е един от общо 30-те ентусиасти у нас, които се занимават с този екологичен тип модерно строителство.

"7.5 метра е височината на стената на няколко глинени къщи в Храбрино. Собственост са на 3 семейства, които смятат да живеят в тях, не е свързано с бизнес или с туризъм", каза Караджов. Според него манията в близките години ще бъде инвестирането не в луксозни кооперации, а в екологични и възобновяеми жилища. Засега най-голямото събиране на хора с насоченост да живеят в биосъобразни къщи е регионът на Пловдив. Имало проект за още 2 къщи в Извор, две в околностите на селото и една край Оризари. "Така че скоро ще има 8 къщи в областта", смята Караджов. В карловско също имало интерес за строеж.

Legacy hit count
496
Legacy blog alias
73292
Legacy friendly alias
Щастието-живее-в-глинена-къща

Comments

By VenkaKirova , 25 April 2012
Момичета, много силно ви съветвам да не инвестирате във връзката на вашия мъж и съперницата си своето време и сили. Всеки път, съчинявайки си към нея въображаемо или реално писмо, звънейки й, правейки разбор, вие вливате в техните отношения поток от своята енергия. Отдавате на техните отношения тази значимост, която може и да не съществува. Разбрах го инстинктивно. „Пука ми” – казвах на себе си и другите, предлагащи ми „нещо да изясня”. И си вирвах носа.

А и помислете си, какво чувства всяка жена, която е отнела или почти отнела мъжа на друга, при вида на вашия червен от плач нос? А ако още и започнете да се дърпате за косите – оо!!! Тя е спечелила. Вие си съсипвате лицето. Вашият мъж сияе от щастие – заради него се бият жени!!

Какво още може да се каже… Съперницата – е една обикновена жена. Такава, каквато и вие. Тя може да има блестяща кариера или особено умение да готви. Там, на другата страна, вечно излиза нещо неочаквано. Тя има точно такива уязвими места, както и вие. Възможно е нейният мъж също да си е тръгнал с друга. И целулитът ѝ да е повече от вашия. Не насъсквайте срещу нея всички кучета.

Тъй като тя е като знаменцето, което бележи опасна, разрушена зона. Тя не е причината, а следствието. Отначало нещо се е разрушило при вас. След това нещо се е построило при тях. Научете тази последователност и се отдръпнете от тази жена.

Мъжете, нещастни в семейния живот, си проличават. Стоят до късно на работа. Имат не много приятен, изоставен вид и изморени очи. Те мечтаят, извинете, да се притиснат до някоя топла и нежна жена, която няма да им пили на главата, ще ги нахрани и обезателно – ще се отнесе с възторг към секса с тях.

А вие – свадливата жена. И може би, запусната, с мрачно, унило лице и на главата – панделки. Или сте бодър, стегнат работохолик с маникюр, фитнес и хладнокръвие в очите. Жалко за вас.

Знаете ли, всъщност всичко е много просто. Повтарям, че си тръгват най-често от там, където няма секс. Дори и формално да го има, но вие го отбивате като задължение. В секса трябва да има радост. И щастие. Той е най-добрият индикатор за отношенията между мъжа и жената. Всички останали отношения – подкрепа, общ бюджет, единомислие във възпитанието на децата, удобен дом – може да изградите с някого от вашите роднини.

И още, ще произнеса една много подривна мисъл. Силно подозирам, че жените сами прогонват своите съпрузи. Подсъзнателно. Сякаш спират някакъв важен кран, откъдето тече поток от топлина, чувственост и енергия. Отива си нежността. Отива си радостта. Отива си влечението.

Юлия Рублева

от книгита “Момичето и пустинята”


Legacy hit count
444
Legacy blog alias
71115
Legacy friendly alias
Съперницата---коя-е-тя---откъс-от-книга-

Comments

By VenkaKirova , 30 November 2011

От идеалния затворник към идеалния потребител

На времето немският психолог Франк, преминал през нацистки концлагер, оживял и след като се освободил, написал книга за психологията на затворниците. Целта на концлагерната обработка, смятал ученият, е да формира вида на „идеалния затворник” – човек, при който всяка заповед без каквото и да било осмисляне нахлува в краката и ръцете. При нормалния човек между получаването на заповедта и нейното изпълнение има поне малка пролука – за осъзнаване. Именно тя не трябва да съществува.

Същата история се повтаря при идеалния потребител. Заповедта „Купувай!” трябва да нахлува в краката и ръцете не-за-бав-но. Чул – стегни се – тичай – грабвай. Всяка нова стока, колкото и незначително да се отличава от старата, трябва да предизвика у идеалния потребител нетърпимо желание да я купи на всяка цена.

Цялата символико-семантична среда на съвременното общество, целия този с любов и старание изграждан виртуален „Остров на глупаците?”, състоящ се от СМИ, масова култура и народен образ, на който живее съвременния човек – всичко това е насочено към произвеждането на идеалния потребител.

Интересен въпрос: дали глобалния капитализъм  прави това съзнателно или несъзнателно? Моята версия е следната. Това е приспособителна реакция. Болезнена, безусловно, но насочена към съществуващия световен ред. По същия начин болното от дископатия тяло инстинктивно търси поза, при която не боли толкова. Тази поза не е красива и от гледна точка на здравия организъм е нерационална, но тя е приспособителна реакция към болестта. Щамповането на малоумници – това също е приспособителна реакция поради отсъствието на ново пространство за експанзия.

Как работи „Островът на Глупаците”? В тази огромна и нмогостранна дейност най-главна роля играят такива стратегически важни оръдия като брендовете/търговските марки/ и звездите. Да поговорим за тях.

Брендът – съвременото щастие

Брендът – това е относително дълго живееща и разпознавана марка стока. Но не само. Брендът е ключовата дума на епохата. Вече се говори за създаването на личен бренд, т.е. бренд от самия себе си. Провеждат се семинари „Формиране на личния бренд” /в интерес на истината никога не съм участвал в такъв семинар/. Логично е: човекът отдавна вече е станал стока, какъв е проблемът да стане маркова стока? Нали съвременният потребител се стреми да купува само маркови стоки.

Марковите стоки струват в пъти повече от стоките nonameпри абсолютно същите потребителски /и всички останали/ качества. В повечето случаи те са произведени в една и съща китайска фабрика. А компонентите за всички тях – без съмнение, са наляти от „едно и също буре”. Но независимо от това – марковите стоки струват в пъти повече. Можете да се доверите на търговеца със стаж.

Разбира се, самите търговци оспорват идентичността на марковите и немарковите стоки, но го правят все по-ненастоятелно, по скоро ритуално, по навик. Сега, въобще, се водят все по-малко разговори за реалните физически качества на стоките. Къде, всъщност, е проблема дали якето е топло или не, когато същото го носи Дима Билан? За физическите свойства на стоките се притесняват само в най-ниската ниша: за това говорят, може би само бабите по пазарите и по пейките  в парка. А на разглезената  публика и сервирай марки и престиж.

Днес, има все по-малко реклама, която се базира на реалните свойства на рекламираните предмети/ сладък, вкусен, топъл, бърз/ - това е миналият век. Днес говорят за „правилна бира”, за бъдеще, което „зависи от теб” – т.е за предмети виртуално – престижни. Кой би искал да пие неправилни неща и да не контролира бъдещето си? Именно! Значи, трябва да се купува.

Именно за това производителите предпочитат да влагат повече в бренда, отколкото в реалната стока. Създава се усещане, че стоката все повече се превръща в скучен придатък към бренда. Успешните предприемачи – това са тези, които са успели да реализират такава схема: да разработят търговска марка, след което да я продадат. И да си почиват. И това е логично. Разработената търговска марка, в наши дни, струва много повече от фабрика, произвеждаща съответните стоки. Фабриката, произвеждала някога тиганите „Тефал”, отдавна е закрита, фирмата, струва ми се, е банкрутирала. А брендът е продаден. И продължава да живее и да печели пари за стопаните си.

Това, че се инвестира повече в бренда, отколкото във физическата реалност, довежда до напълно прогнозируем резултат. Рекламата става все по интригуваща, а стоките – все по-лоши. Е, на кой му пука за стоките! Допълнителен повод да се купи нещо новичко.

В наши дни се брендира абсолютно всичко. Включвайки такива неща, които, би трябвало, да представляват чиста функция, като гъба за миене, тоалетна чиния или тенджера. Независимо от това и в тази област има свои фаворити и аутсайдери на престижа. Веднъж се запознах с една кичозна дама, на която гостувах. ВСИЧКИТЕ предмети в банята и кухнята бяха от най - скъпите марки. Щом забеляза, че задържм погледа си върху нещо, тя направи коментар:”Старая се, всичко до което се докосва ръката ми да бъде от най-престижните марки”.

А неотдавна на обучението в нашата фирма опитна продавачка учеше новобранците как да работят с клиентите:

- Кажете: „Да, това е скъпо. Но ако уважавате себе си, непременно трябва да си го купите”.

Новобранците записваха в тефтерчетата.

И това е самата истина! Съвременния човек, когато купува, плаща не за свойствата на стоката, а за повишаване на самоуважението, самооценката. В определена степен така е било и преди, но днес това явление се разрастна и стана водещо и глобално.

Защо именно днес брендът е така необходим на хората?

Той е заместител на уважението. А уважението е много необходимо на човека, необходимо е усещането за своята значимост, ценност. Без това е немислимо да се живее. Не случайно пияндетата изясняват вечния въпрос:”Ти мен уважаваш ли ме?” Което е в ума на трезвия, на пияния е на езика: уважение иска всеки, но на трезво за това не се говори.

И тук на помощ идва брендът. Стъпва с меки лапички, като приятелче. Като алкохол, като „прозак”. „Купи Х, - шепти брендът – и ще те уважават”. И той купува. Като първа стъпка, разбира се, нашият герой започва повече да уважава себе си, защото на другите не им пука за него. „Освен това, - шепти брендът,- ти ще принадлежиш към кръга на избраните, които също ще си купят Х. Е, нека да не е на избраните, но поне няма да е на изпадналите. На убитаците – мърлячите – задръстеняците. Ти вече не си сам – ти си с нас. С онези, които имат Х”.

Това дава надежда. Надежда за какво? Ами, че момчето, имащо ТОВА, няма да се загуби в живота. И накрая всичко ще е Кока-Кола. А надеждата, сами знаете, струва скъпо.

Това също е особен вид болезнена приспособителна реакция към ужаса на разпиляния живот – без смисъл, без цел, без осъзнаване на себе си.

Ето защо човек се нуждае от търговската марка.

А на глобалния бизнес тя е необходима за да пробутва:

  • ненужното;
  • скъпарското;
  • старото за ново;
  • посредственото като изключително.

Защо запалиха звездите?

Брендираните, марковите хора – това са така наречените, celebrities. Това също е явление на нашето време.

Преди ги нямаше. Преди имаше талантливи актьори, изключителни изобретатели, гениални учени, забележителни писатели.

А звезди нямаше. Какво представлява съвременната звезда? Това е концентриран и персонализиран израз на съвременния начин на живот. Нещо като човек –сандвич, носещ върху себе си реклама. Само че, сандвичът я сваля след като свърши работния ден, а звездата ... Тя така живее. Тежък труд, няма спор, но и доходът не е малък.

Понякога звездите пряко се ангажират да рекламират нещо, но това не е задължително. Те рекламират самият кичозен начин на живот: непринуден, завладяващ, пълен с изискани наслаждения. А той от само себе си предполага увеличаване на потреблението на все нови и нови модни, престижни, съвременни вещи.

Звездата може условно да е певица или актриса, но това съвсем не е задължително. Не е задължително звездата- певица да може и да пее. Още повече, да пее прекалено добре даже и е вредно: това може да породи у слушателите комплекс за малоценност/ аз така не мога и никога няма да се науча/, а това пречи на душевното единение със звездата, на сливането, на самоидентификацията. Ако тя може нещо, което аз по принцип не мога, може да се загнезди еретична мисъл като: „Тя си има свой живот, аз мой и няма какво да и подражавам”, а това не е правилно. Звездата трябва да е близка, своя, същата, обикновенна и посредствена, като публиката, за която звезди.

Рядко гледам телевизор, защото моите впечатления от видяното често са доста остри. Дълго време се дивях: защо във всичките тези ток- и прочее шоу знаменитите и кичозните дами, всички без изключение имат маниерите на чистачки: също толкова вресливи, по същия начин вулгарно жестикулиращи, фръцкащи се? „Защо не ги научат...” – си помислих мимолетно. А след това разбрах: така трябва. Ако се държаха като лейди – ще престанат да са свойски, няма да искат да им подражават. А звездите са запалени именно за това.

Впрочем, има звезди и те, според мен, стават все повече, и без всякаква професионална обвързаност. Звезди в чист вид. Те не пеят, не танцуват, но независимо от това са звезди. Те просто „подклаждат огъня”, показвайки на плебса към какво трябва да се стреми. Това е някакъв ходещ еталон на съвременно поведение. При нас дойде американския израз „икона на стила” – ето това е то. Те произнасят сентенции, те учат как да се живее и не просто учат, а в качеството си на образец публично изживяват живота си. Така трябва!

Заедно с това ни учат на всичко на света. Ако преди са искали, да предположим, да направят предаване за възпитанието на децата – канеха педагог, за прическите – фризьор, за готвенето – готвач. Днес тази отживелица на стария режим е щастливо преодоляна. За всички изброени потребности – канят звезда. Защото тя е обобщен образец на съвременния човек. Тя знае всичко, а което не го знае, значи то не трябва да се знае.  Главното, че тя знае: живей за мига! Весели се! Давай жега! Потребявай!

Една от тези звезди, Ксюша Собчак, веднъж каза гениалното:”Някои  хора се радват на живота, а ОСТАНАЛИТЕ им завиждат до смърт.”  Не другите, а именно – останалите. С други думи, има само два типа поведение – правилен: да купонясваш, да се забавляваш, да потребяваш и презрен: да завиждаш до смърт на удачливите. „Друго не е дадено”, както се казваше един отдавнашен сборник за публицистика от перестройката.

Който не е с нас е наш враг и трябва да падне. Който не иска да врещи, пищи и консумира – той е саботьор, вредител, враг на народа. Той наистина е враг на новия световен ред.

 

Да поговорим за този враг. Какъв  е той?

Лузерът – антипод на  звездата

Съвсем скоро, който не пожелае да си смени ай-фона с нов, още преди да разбере как работи стария, ще се приравнява към категориите вредител и саботьор. Той, всъщност, подкопава, ако не съществуващия обществен и държавен строй, то икономическия ред със сигурност.

Този вредоносен субект, както се казва, не просто го гонят, а го измитат с проскубана метла от човешката общност. И така му се пада: не пречи на глобалния бизнес да прави гешефти, че виж как си се  наперил – не ти трябвало, ти да видиш...

За активна борба с врагът преди всичко трябва да го компрометираш – това е законът на всяка война. Нашите винаги са чудо-юнаци, а враговете – винаги мерзки уроди, предизвикващи само отвращение.

Съответно и врагът на съвременния световен ред е отвратителен, смешен и сдухан. Той се нарича неудачник, лузер/губещ/ и задръстеняк. Той не е успял да се вгради в съвременния сияещ свят поради своето слабоумие, неспособност и неразбиране. Освен това е болен от завист към УСПЕЛИТЕ и мечтае за скапана тъпа уравниловка. Затова не бива да го жалим – трябва с отвращение да го презираме. По-добре да стоим по-далеч от него, за да не се заразим с духа на лузерството, който витае около него. Даже и да писне нещо, на кой му пука.

Защо ни е необходим този образ? За да може навреме да предотвратяваме всякакви съмнения. „Разсъждаваш като лузер”. А кой иска да е такъв? Именно! Значи, млъквай и се стреми накъдето са те насочили. Такъв е смисълът на този персонаж.

 

 

 

 

 

Legacy hit count
349
Legacy blog alias
47134
Legacy friendly alias
Тайните-на-съвременния-маркетинг--за-брендовете--звездите-и-лузерите

Comments