Може би първо трябва да си дадете сметка кога е редно да потърсите помощ от специалист. Трябва да знаете, че ако вашето предбрачно съжителство е било по-малко от 6 месеца, то има реални шансове скоро да се озовете пред дилемата: “дали не сбърках” и “ как ще я карам така занапред”?
Всъщност има няколко индикатора, който ще ви подскажат, че нещата между вас не вървят:
На първо място това е проблемът с комуникациите. Отговорете на следните въпроси:
1. Смятате ли, че напоследък партньорът Ви не споделя с Вас своите проблеми така както по-рано?
2. Струва ли Ви се, че докато Вие говорите, той като че ли не ви чува?
3. Започна ли да се прибира все по-късно от работа?
4. Намирате ли го за по-мълчалив отпреди?
5. Оправдава ли нежеланието си за секс с умора?
6. Дразни ли Ви с поведението си?
7. Промени ли отношението си към Вашите приятели или Вашето хоби?
8. Предпочита ли да бъде извън семейството в свободното си време?
Ако на повече от три въпроса Вашият отговор е “да”, то това трябва да е сигнална лампичка, че нещата между вас започват да боксуват. На този етап (стига да желаете и да си дадете сметка колко много го искате), може да промените някои детайли в “дизайна” на брачните отношения и да върнете или даже да подобрите брачната си връзка. Проблемът е, че обикновено този процес на “емоционално раздалечаване” протича като че ли незабележимо и подмолно. Забързани в ежедневието, грижите за кариерата и децата, често пропускаме да отбележим, че съпружеските отношения са се променили. На този етап все още не можем да говорим за брачна криза (кризата е остро състояние на неравновесие в семейните отношения). Ако обаче нещата не бъдат коригирани (не очаквайте това да стане от само себе си), то неминуемо ще се откажете пред “откритието”, че това не е човекът за когото се оженихте.
Признаците на криза в семейството са многообразни. Най-често психолозите споменават кризата на адаптацията – времето на началото на брачните отношения (или съвместното съжителство), когато взема връх борбата за власт в семейството. Ако по някакъв начин на този етап се провокира семейно насилие (независимо дали е физическо или вербално), бъдете нащрек. Семейното насилие е най-яркият показател за личностна несъвместимост на партньорите, особено ако е заявена още в началото на връзката. Не допускайте това да се превърне в начин за решаване на конфликти, не се надявайте, че ако евентуално имате дете – това ще промени нещата, не вярвайте, че човекът който упражнява насилието ще промени поведението си. По-добре си дайте сметка, че имате нужда от професионална консултация, която да даде възможност да се открият нови стратегии за справяне с конфликтите.
Освен това е доказано, че първата сериозна криза в брачните отношения се явява някъде към 3-тата година от брака, после следва кризата на “пубертета” – когато най-голямото дете навлезе във възрастта на ранния пубертет, и т.н. криза на празното гнездо – когато децата напуснат семейството и родителите останат сами.
Най-често причина за семейна криза е изневярата или съмнението за изневяра на брачния партньор и тя може да се случи по всяко време. Изневярата е най-обидния казус в една връзка. Тя накърнява достойнството, гордостта и доверието на партньора. Възможно е да се стигне до развод, но по-често тя започва със семейни скандали и завършва с необратимо отчуждение, а семейният дом се превръща в хотел за временно пребиваване.
Това е т.н. криза на доверието, която би трябвало да ви насочи към фамилен терапевт. Особено опасно е когато изпитвате болезнена ревност. Това състояние няма нищо общо с въпроса ”изневяра ли ми той/тя в действителност или не”. Ревността, когато надхвърля границите на допустимия толеранс е обект на психотерапия. Ревнивецът просто трябва да се “излекува” от тази натрапливост и , повярвайте, това никак не е лесно.
Отговорете си на следните въпроси:
1. Следите ли непрекъснато разписанието на Вашия партньор?
2. Намира те ли, че той Ви превъзхожда? (чисто физически, интелектуално, материално)
3. Убедени ли сте, че има неща от живота му, които той/тя не Ви доверява умишлено?
4. Успявате ли да заспите спокойно преди той/тя да се е прибрал/а от работа, среща или парти?
5. Държите ли да сте винаги и навсякъде с нея/него?
6. Струва ли ви се, че той/тя напоследък е станала по-съблазнителен/съблазнителна и то не заради Вас?
7. Получавате ли сърцебиене и изпитвате ли гняв когато някой друг се радва на интимност от страна на вашия/шата съпруг/а?
8. Готов/а ли сте да платите на детективска агенция, за да проследи половинката Ви?
9. Измъчва ли Ви постоянно мисълта за предишните интимни връзки на Вашия партньор?
10. Проверявате ли SMS-ите в телефона му, входящите и изходящите му обаждания, личния му бележник?
11. Страхувате ли се че могат да Ви отнемат съпруга/ съпругата, буквално под носа?
12. Смятате ли, че собственият Ви пол е по-умен от противоположния?
Ако сте отговорили с “да” на повече от 5 въпроса – непременно си задайте въпроса “нормално ли е да съм такъв ревнивец?”
Ревността може да бъде и нормално състояние на любовта, но може да се окаже и страдание, което се корени в самите нас, в нашия минал или настоящ емоционален опит, който се е отразил върху психиката ни, както белег върху кожата. Патологичната ревност трябва да се лекува, защото тя нарушава функционирането на брачните отношения и отдалечава съпрузите един от друг. Не се оставяйте да страдате и да причинявате мъка и огорчения на любимия човек – просто потърсете професионална намеса. Това може да спаси брака Ви.
автор: Диана Димитрова
източник
Comments5
Тук те се размножават със скоростта на светлината!
Но не там е въпросът! А дали не сте доброволно провокируеми (има ли такава дума?) повече от самото желание да бъдете провокирани!
А дали пък не е поговорката в сила: "сърби, боли.....драго ми е!"
Защото, ако някой не иска да бъде провокиран, просто не отговаря и взаимообменът приключва! ПРИКЛЮЧВА!
А тук сме свидетели на провокатори, които имат рейтинг 244 (в момента- вижте скала за дискутираност, а после кой бил лошият? Май ".......драго ми е" - е по-съществената част, валидна в случая!
Та затова ми беше въпросът, гадно ли вие да ви провокират, и ако е така защо продължавате да коментирате?
А всъщност До100Ян не ме дразни, разсмива ме, просто се майтапех за "човекоединицата"
Пък и ... уф, започва да ми се спи, но мисълта ми е, че провокации разни. Не ми се сърди, понякога и твоите публикации ме дразнят. НО разликата е, че с теб мога да намеря общ език и всъщност не се стига чак до там, че да ми е неприятно. Разбираш ли ме? Или наистина заспивам вече :)
Докато тия един-двама кретена ме дразнят адски и събуждат в мен инстинкти, които съвременната цивилизация най-лицемерно не одобрява. Не се поддавам, защото винаги има и друг начин да теглиш майната на някой, но понякога се питам при среща лице в лице дали бих успял да се сдържа? А не съм побойник, много хора тук ме познават лично и могат да го потвърдят.
Лека нощ от мен и със здраве
Знам че всички сме различни, всеки има свой мироглед, свои главни неща в живота! Но когато си чел малко повечко, когато поназнайваш малко повечко нещица от живота и когато си притежател на собствените си първи 7 години (а не трайно да ти липсват!), тогава си и толерантен към чуждото мнение, и приемаш добрите неща (дори и в лошото има добро), отхвърляш лошите, но НЕ се държиш свирепо като вълк единак!
А иначе да живеят провокациите, стига да идват не от ЗЛОБНИ хора, а от хора, които имат качествени душевни устои за да провокират доброто, светлото и градивното!
С поздрав към всички градивни провокатори, и поврага всички останали!