Като прашинки паднали сме аз и ти.
Полепнали по пръстите на вятъра.
Далечни сме и бродещи сами.
И сякаш непознати и приятели.

Като снежинки пухени сме аз и ти.
Във леден сън заключени треперим.
Когато сме самотни ни боли,
а невъзможно е да се намерим.


За съжаление не е мое.Но ми го изпратиха на телефона.Искам да го споделя с вас приятели, защото всички ние сме тези прашинки и снежинки.Поне аз така го чувствам.