Прочетох във в-к „Атака” статия, която ме втрещи тотално. За хората, които са достатъчно широко скроени заглавието на статията е: „Западът е душевно болен”

За тези „европеисти” и „евроатлантици”, герберасти и седерасти, които срамежливо не искат да си цапат очичките и мозъчетата с този „националистически”, „ксенофобски” и прочее вестник ще си позволя кратък преразказ.
 Та значи на Запад масово се тиражират малко по-особени книжки за деца. Те са от рода на „Татко, татко и аз” или „Мама, мама и аз”. Да не забравяме и историята на два мъжки пингвина, мечтаещи за детенце, изповедта на едно малко момче, което помага за сватбата на своя чичо с ... друг чичо и т.н.

Също така не бива да пропускаме и рекламата на детски гей-дрешки и атрибути, характерни за „свободния пазар”.

Всъщност не би трябвало да сме толкова изненадани. Узаконяването на гей-браковете и даване правото на хомосексуалните двойки да осиновяват деца на запад носи своите логични социо-културни последствия и деформации. А и фактите, рисунките и снимчиците са толкова красноречиви, че след като на човек му мине гаденето може да си позволи малък коментар:

Първо: Мислех си, че Западната цивилизация е основана на свобода и демокрация. Такава поне ни я прокламираха. Започвам с това, за да парирам в зародиш плача за „свободен избор” и „равни права” на „различните”.

Но свободен ли ще е изборът на децата от такива семейства, закърмени с подобни книги, предмети и филмчета?

 Манипулацията на деца е престъпление против човечеството – факт! Мислех си, че само комунизмът и фашизмът си я позволяват, не и демокрацията. Само съм чел  за „Хитлерюнген”, но пък бях едно от десетките хиляди чавдарчета и пионерчета, които бяха принудени в хор да повтарят: „За делото на социализма..... Бъдете готови!”

Но докато манипулацията там бе на идеологическа основа, в съвременния западен образец тя е още по-гадна. Защото се намесва в личния живот на човека  и го тласка към неестественото, гнусното блато на хомосексуализма и доброволното безплодие. В един роман на Урсула ле Гуин наричаха обратните мъже и жени "полумъртви". Права е великата писателка!

Второ: Защо ние  - българите винаги вземаме най-гнусното от „Големия брат” (дали от Москва или Брюксел май не е все едно!) Защо приехме за свое верую  от иначе плодотворната западна цивилизация не сонетите на Шекспир и графиките на Дюрер, а вакхналията на отпадъчните медии? Защото всичките реалити-шоута, биг-брадърски извращоци, рекламна бълвоч са от олигофрени и за олигофрени. (Към общия облик на нашата демократична култура тук трябва да прибавим чалгата и „ориенталските” танци, но да не променяме посоката!)

Ами гей-парадите? Ами филмите с 60 смъртоносни удара в минута, кофите кръв и изявено хомосексуално внушение, наградени с „Оскар”, които ни доказват, че това било „нормално” и почти „възвишено”?

Накрая изводът поне за мен. Всяка цивилизация си има начало, зенит и упадък. Западната е  очевидно в последния период, но ние точно в този момент решихме да копираме и да се „приобщим” към нейните „ценности”.
Явно и Европейският съюз не е вече „Общност на нациите” както мечтаеше генерал Шарл де Гол. Той се е трансформирал в псевдодемократична фасада, зад която еврейската и мюсюлманска мафии богатеят и убиват християнството и неговите исконни морални стожери.

На този фон кубинският модел започва да ми се вижда по-привлекателен и съвсем не е безсмислено като Волен Сидеров да почерпим от неговия опит. Току-виж сме заживели по-човешки като нормални хора.
И не е ли време като в „лошата” и „недемократична” Русия да забраним по законов ред пропагандата на хомосексуализма сред малолетни?

Говоря глупости?! Преди 20 години и аз щях да твърдя това с пламенна убеденост. А днес погледнете алтернативата, прочете статията и пак преценявайте – всеки за себе си!

                   Тома Георгиев, в-к Седем.

Какво очаквахме от протестите, срещу какво протестираме и за какво протестираме, правим ли разликата между двете, са основни въпроси, които всеки трябваше да си зададе.

Очаквахме добре организиран масов протест за сваляне на БСП и коалицията им като цяло. Виждаше се, че правителството е уплашено от масовостта на действията и от подготовката на широк фронт, което ни водеше на мисълта, че може би от нищото, ще се появи желаното гражданско общество и ще заяви открито исканията си. Спорно е, дали нещата се стекоха по най-добрия начин.

Всичко започна с коментарите за опорочения първи ден на протеста, за ултрас- хулиганствата, за полицейския произвол. Строго погледнато, като се ограничим с действителното събитие, имаше бомбички и снежни топки. Бомбички има и по празниците и полицията не бие заради тях. Снежните топки трудно биха ранили полицай с каска, освен другото и с голям щит. Дали вътре е имало твърди предмети евъзможно, обаче недоказуемо. Всичко, което видяхме, беше агресията на хора, дошли да предизвикат полицията, вместо да протестират против правителството, но те бяха малко брой и  като че ли точно те останаха встрани от арестите, за сметка на многото ударени възрастни и невръстни. Полицията извърши арести, дори на хора без провинения, заради качулки и знамена - български. Побоят е ясен. Дотук полицията свърши своята част от работата, именно да бъдат изплашени протестиращите и да бъде саботиран протестът. Всъщност, в голяма степен успяха. Репресивният модел е прозрачен – в последните години единствено полицаите и военните получаваха от тройната мафия коледни заплати, за да бъдат послушна стена между народа и властта, иначе закъснелият протест щеше да се случи много преди да стигне държавата дотук. Но сега и те не получиха исканите увеличения - коалицията е наясно, че няма да бъде преизбрана и вече няма нужда да хвърля пари за еничарска отбрана от повсеместния гняв. Първият ден, според мен, беше единственият ден на истински протест, защото въпреки насилието, ясно е, че не го оправдаваме, беше изразено мнението на хората, че то е единственото, което може да уплаши властта. Жалко е, но в повечето случаи се оказва неизбежно при свалянето й. Арестите не свършиха с укротяването на тълпата - групи хора бяха гонени, отцепвани и арестувани, и след като са напуснали площада. След това се получи и желаният усмирен протест.

Защо се разочаровахме от него, защо смятаме, че той не изразява исканията на хората и протестират ли те изобщо, какво означава потропването на хоро пред Народното събрание, и не беше ли право едно от „момчетата с качулките”, което им каза: ”махайте се, да не сте в кръчма”. Все въпроси, които се оказаха съвсем уместни

Като се съсредоточим в исканията на протеста, откриваме една премерена манипулация в тях - всичко започна със спирането на газта и доведе до искане за оставка на правителството, заради многобройните му грешки. Дотук с похвалните подбуди. Но мнението на тълпите излезе извън нормалното в момента, в който се стигна до обобщаване и искане да бъдат свалени всички партии. Доста се наслушахме на изказвания в тоя стил през втория и третия ден. Според мен те заслужават подробно разглеждане, тъй като в тях се открива съзнателно „пренасочване” на гнева.

Говорещите съпътстваха искането си всички депутати да опразнят Парламента, с предложения, превърнати в скандирания, за смяна на системата, власт на народа и изгонване на всички управлявали през последните двайсет години. Приличат ли ви на доста познати лозунги от едно друго време?  Защо трябва да си ходят  всички партии е важен въпрос. Близко до ума е и отговорът кой ще оглави бъдещата „власт на народа”, под каквото и име да се появи. Социалистическите искания на хората с уредбата, сред които се виждаше Отецът, който може би е познат от протестите на „Атака”, бяха съпроводени от една добре подготвена програма с искания и сайт на организаторите на протеста, където може да се изпрати оплакване за полицейско насилие. Изведнъж стана видно, че насреща си имаме една организация и то добре работеща. Мога да ви кажа къде сте я виждали - идентични са били лозунгите на БКП, по същия начин беше подготвена почвата за царя, „Атака” изградиха електората си по подобен начин, след като превърнаха ТВ предаването си в партия, Боян Расате, с „Гвардия” и БНС също започва с неправителствени организации. Всички изложени примери доказват наличието на скрити кампании. Същото видях и аз на събитието - всички лозунги го превърнаха повече в предизборната кампания на бъдеща партия, която да бъде алтернатива на хората от Студентски град, земеделците, производителите, демократите, социалистите, спечелилите, загубилите, доволните, недоволните, националистите, анархистите, възрастните, перспективните, маргиналите, природозащитниците, предприемачите и всеки, който иска да каже нещо, вече повтаряно. Дори изказванията бяха подчинени на принципа, че трябва да се придържаме към социален аспект на протеста и хора с лепенки на ДСБ не бяха допуснати да говорят, което доказа желанието на организаторите, да се разграничат от всички партии, въпреки съдействието, което им беше оказано. Постоянен беше стремежът, протестиращите да бъдат убедени да са аполитични, а протестът щеше да има смисъл, само ако е и политически. Всичко, съчетано с преговорите на организаторите с управляващите, създава ясното впечатление, че тоя протест може би няма за цел да свали правителството, както се канеше в началото, а да събере една недоволна тълпа, лесно манипулируема, неориентирана в ситуацията, объркана от противоречията, казани и преповторени от организаторите и подбрани говорители. А това не е перспектива за промяна.

През следващите дни видяхме и чухме още доста неща за полицейското превишаване на правата, за плезещи се отвътре депутати, за прикритите в протеста полицаи. Наблегна се на опорочаването на протеста от ултрасите, но ясно е, че социопати като тях се появяват винаги и на всяко място и против полицията, независимо от ситуацията.

Неразграничаването на полицейските права от полицейщината,ясните ламтежи, умело прикрити,  оставиха твърдото убеждение, че и тоя път гражданско общество нямахме, обаче се сдобихме с нови идеолози на социалното управление и обещания от преговорите с Парламента, но остава и надеждата, че разумът ще надделее над демагозите на паветата и от двете страни на оградата, определяща разликите в стандарта и позициите в държвавата ни.

Жалкото е, че усилията бяха за фиктивен протест и всички можем само да се надяваме, че повече хора, отколкото проличаха там, са прозрели, че по тоя начин няма да я бъде и те трябва да станат хората, които да се измъкнат от поредния опит да бъдат използвани, тоя път не само от властта, че ще прогледнат, че в дъното повече няма да копаят и, че демокрацията  зависи от тях.

„- Аз съм леберал, от лебералната партия - пояснява той, - ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме... ”

„Запуши бай Ганьо и почна с наслаждение да сърба кафето. Ето кое се казва сърбане!... Да се намираш в таквози приятно настроение, да минеш с един събеседник цели часове, да си в стая, дето никой няма да чуе какво приказваш, па и да чуе, няма да те разбере - при тия благоприятни условия да се сдържиш и да не заприказваш за политика, това е вън от силите на бай Ганя. Не може да се сдържи той, изля си душата:

- А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата!

”

„Всички са маскари” е класическа логическа заблуда от типа „избирателно опровергаване на твърдения”, специален случай „вадене от контекст”. Идеята и е да се извади едно твърдение от обкръжаващата го среда (изваждане на един ред от цяла страница текст например), като по този начин то придобие различно значение. Това не е формално нарушение на правилата на разсъждение, а тяхна груба манипулация.

Цитираният текст показва как Бай Ганьо, който предварително  е заявил, че е либерал, внезапно установява, че Константин Иречек е от другия лагер – консерватор. Тогава той заявява, че „И едните, и другите са маскари”, за да заличи разликата между него и Иречек. „Не се рита срещу ръжена”. Очевидно той гледа на политическите възгледи като средство за пряко печелене на пари и не разбира идеологията нито на едните, нито на другите – „И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите , но хайде да не им скърша хатъра”. Това неразбиране на идеологиите се трансформира логически в тяхното отричане, което е и смисълът на „И едните, и другите са маскари”. Бай Ганьо не разбира принципите на политиката, отрича ги, търси личната изгода от нея и именно затова твърди знаменателната фраза, признавайки именно себе си като „маскара”. Целта е всички да са еднакви, за да може да пробута себе си.

Да обобщим: Фразата, неточно цитирана като „Всички са маскари” е казана от политически опортюнист без ценностна система, нещо повече – човек, който отрича ценностните системи. Фразата има еднозначна цел – да прикрие неговата безпринципност, като направи всички други да изглеждат като него.

Извод. Какво ни говори това за хората, подкрепящи това твърдение – това са съвременните Бай Ганьовци – безпринципни, лъжливи, крадливи. Заявлението, че „всички са маскари” повтаря идеите на Бай Ганьо, защото именно мошениците приказват, че всички са мошеници, само така могат да свършат работата си.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4680&Level=3

Защо визуалното представяне на информацията е толкова важно в процеса на промиване на мозъци? В тази част на „Основни хигиенни правила” ще се спрем на този въпрос. Също така ще разгледаме още една причина производителите да предпочитат стереотипа, в който мъжете взимат решенията.

От момента, в който от сбор плацикащи се в първичната супа аминокиселини сме се превърнали в живи същества, сме разчитали на зрението си. То е основен източник на информация за околния свят. Зрението ни помага да намираме храна и да избягваме опасностите. Неизменно сме свикнали да приемаме видяното за истина. Все още са популярни поговорки като английската „да видиш значи да повярваш”, „око да види, ръка да пипне” и подобни. Думата „виждам” е синоним на „разбирам”. „Ще видим” означава, че решение ще бъде взето в по-късен момент.

В наши дни и децата са наясно с възможностите на компютърната графика. Анимацията е позната отдавна. Едва ли има и тригодишно дете, което да повярва, че Ам-Гъл е истинско същество. Работата обаче е в това, че сме използвали зрението си в продължение на милиони години, докато киното е изобретено преди малко повече от век. Първата действаща телевизионна система е била демонстрирана през 1928. 100 години са много малък период за да се откажем от навиците си, трупани в продължение на няколко хиляди века. За нас все още видяното е неизменно съществуващо.

Друг интересен момент е, че визуалната информация не се обработва на съзнателно ниво. Преди да протестирате срещу това твърдение, качете се в колата си и направете едно кръгче по Цариградското. Какво правите когато се престроявате? Хвърляте поглед в огледалото за по-малко от секунда, след което взимате решение дали да се престроите или не. Ако ви попитат за цвета и марката на колата в съседната лента ще отговорите, но след като се замислите. Това означава, че информацията е в мозъка ви, но не е допусната в съзнанието. Следователно визуалната информация, която не се обработва изрично, си остава в подсъзнанието. За сравнение, за да обработим нещо прочетено, трябва то да мине през съзнанието и критичния му анализ. Четенето не е вродена а придобита способност, за разлика от гледането.

В първата част споменахме, че никой всъщност не внимава в рекламите. Но информацията все пак е там, в главата ни. Когато съзнанието ни се опита да вземе решение, тази неосъзната информация си казва думата. Ето защо визуалната реклама е най-ефективна. Тя разчита на подсъзнателни команди, асоциации и невро-лингвистично програмиране чрез архитипове. Всеки друг вид – писмен или звуков – трябва да премине през логиката и морала на съзнанието ни.

От гледна точка на еволюцията мъжът е отговорен за закрилата и осигуряването на семейството, а жената – за уреждането на вътресемейните проблеми. Мъжът е бил ловец и воин – все дейности, изискващи визуална информация. Жената се е грижела за разпределението на храната и отглеждането на поколението, което изисква размисъл. Това е причината мъжете да реагират по-добре на визуален стимул (снимка на гола жена), докато жените – на каналите, изискващи анализ (нежни думи или любовен роман). Това е още една от причините на производителите да им изгажда стереотипът на мъжът-портфейл. Мъжете са по-податливи на визуални внушения, следователно една реклама е по-вероятно да подейства на тях. Нормално е производителите да искат мъжът да взима решенията. Обърнете също така внимание на факта, че рекламите, имащи мъжете за цел, са с по-малко думи, но пълни с красноречиви образи. Тези за жени са с повече думи, за да се насочи анализът, към който жената е склонна в правилната посока. В омразната ми реклама за омекотителя, думите целят да отклонят мисленето на жената от въпроса „защо, аджеба, аз ще простирам, а той ще се излежава на тревата?”

Ако се замислите, тенденцията да се привикват хората към приемане на визуална информация става тревожеща. По всяка що-годе интересна книга се прави филм, по Интернет сайтовете за видеоклипове никнат като гъби, дори вече много хора предпочитат да гледат клип на любимата си песен, вместо да си пуснат само музиката (която всъщност е причината да се казва „песен” а не „филм”) и да се насладят на усещанията, които тя предизвиква. Ако щете вярвайте, но това е част от огромната промишлена мивка за мозъци, която самите хора поддържат с нежеланието си да мислят и предпочитанията си към сдъвканата и изплюта в главите им информация. На всичко отгоре, този им мързел се насърчава чрез представянето на поредното мултимедийно „постижение” като нещо страхотно и полезно. Доказва ни се, че мултимедията (разбирай видео) спомага за възприемането на информацията. Да, но на коя информация? На истинската, или на тази, която е изгодна на създателя на видеото? Видеото се възприема по-лесно, защото зрението ни е доведено до съвършенство от милионите години еволюция, а хората не могат или не искат да мислят. По този начин те отварят съзнанията си за готова информация и отвикват да правят собствени преценки.

Разколебаването на хората във верността на собствената им преценка ще бъде темата на четвъртата част от поредицата.

Първата част на тази поредица завърши с риалити шоутата. В тази втора част ще се спрем на създаването на идентификация с телевизора като цяло. Тази идентификация цели да се направят зрителите по-податливи на рекламните съобщения. Колкото по-пълно идентифициране със себе си постигне една телевизионна компания, толкова по-ефективни са рекламите по нея, съответно – по-скъпи.

Да вземем Биг Брадър като най-брутален пример. Наблюдавате как няколко души си живеят ежедневния живот, с всичките му разправии, чесане по задника след събуждане, безразборен секс и прочее. Дотолкова се вживявате, че приемате дребните конфликти в Къщата като част от собственото си ежедневие. За съжаление (или за радост на продуцентите), човешкото съзнание е инертно. Щом почнат рекламите, вие оставате в състояние, в което не различавате телевизията от реалността. Възприемате рекламните послания като част от фалшивата реалност, в която шоуто ви е потопило. Когато ви кажат, че „Ленор” омекотява най-добре, или че „Шуменско” е най-добрата бира, вие го приемате като неоспорим факт.

Подобно е положението с т.нар. „сапунени опери”, които се излъчват по времето, когато домакинята от стереотипа на щастливото семейство (вижте първата част) си е у дома и готви или чисти. Питали ли сте се защо им викат „сапунки”? Ще ви разкажа. Идеята за тези сериали е дошла от производители на почистващи препарати, по-специално „Проктер и Гембъл”. Чували ли сте разговор между жени на средна възраст (именно тези, които вече са достатъчно улегнали, че да се интересуват от рекламираните по време на сапунките продукти), спорещи за развитието на сюжета? „Алисия е бременна!” „Не е бременна бе!” „Абе бременна е ти казвам! Нали прележа с оня... кажгоде...” „Алехандро?” „Да, същия!” Тези жени се идентифицират със случващото се на екрана. Приемат телевизионните приключения като реалност.

Общото между Биг Брадър и сапунките е, че продължават неразумно дълго. Така се дава време на зрителите напълно да се идентифицират с героите. В началото на сериала или поредния Биг Брадъров сезон героите са все още нови и непознати. Максималният ефект се постига когато сериалът вече ни е омръзнал, но продължаваме да го гледаме по липса на нещо по-интересно.

В следващата част ще се спрем на основните причини да се предпочита визуалната стимулация. Ще разгледаме и защо мъжете са по-податливи на визуални послания, и как това се отразява на рекламните подходи.

Противно на схващанията, хипнозата не представлява полузомбирани хора, които ходят с изпънати напред ръце и се мислят за пилета или нещо подобно. Хипноза е всяко състояние, в което съзнанието е отворено за внушения. Спомнете си последния път в който гледахте интересен филм или четохте увлекателна книга. Ако около вас се е водил разговор, навярно отделни подробности са останали в съзнанието ви без да си спомняте точно как са се озовали там. Факт е обаче, че те са там вътре и ви тормозят. Това е, защото докато едни центрове на мозъка ви са били заети с обработване на информацията, останалите са минали в „режим на готовност” – изключили са се, оставайки отворени за информация. Осъзнавате или не, с филма или книгата сами сте се вкарали в състояние на хипноза; предизвикан транс, в който съзнанието ви приема информация без да я анализира и подлага на критичен анализ.

В тази статия ще разгледаме основите на т.нар. „разговорна хипноза”. Това е начин да предизвикате подобен транс в слушателя си без той да подозира какво вършите. Тук се изисква само разбиране на принципите и добри умения за водене на разговор. Никакви въртящи се спирали или размахване на часовници пред носа на събеседника ви. Разговорната хипноза има безброй приложения, започвайки от това да накарате потенциален клиент да купи вашия продукт, до внушаването на сладураната, която сте срещнали в автобуса, да ви даде номера си.

Основните елементи на разговорната хипноза са привличане, объркване и внушение.

В първата фаза карате събеседника ви да се отъждестви с вас. Това се постига чрез изричане на факти, които са неоспорима истина. Например „В момента вие седите и четете думите на монитора си. Питате се какво ли ще стане по-нататък. Чувствате се малко скептични относно цялата работа, но все пак продължавате да четете, защото сте заинтригувани...” Забелязвате ли че последната част не е задължително вярна? Но внезапно започвате да се чувствате заинтригувани и ви се иска да продължите да четете. Това е защото съзнанието ви привиква да се съгласява с направените изявления.

Във втората фаза карате човека да се почувства объркан чрез вмъкване на несвързана информация, която съзнанието му се мъчи да я свърже с получената до момента. Ако искам да продължа горните изречения, то бих казал: „...Представете си само колко хора има по земята. Всички са различни, всеки има собствени желания и стремежи. И всички тези милиони, милиарди човешки същества живеят едно до друго, общуват всекидневно, раждат се, борят се и умират...” Първо, тази информация е напълно несвързана с това, което искам да внуша. Второ, тя затормозява съзнанието, налагайки му да си представя многобройни различни обекти (хората), а не му позволява да се съсредоточи върху една-единствена тема. След като събеседникът ви ви приеме като „приятел”, съзнанието му продължава да следи думите ви, които го объркват и го карат да се разпилее в множество едновременни разсъждения.

В третата фаза правите внушението, което желаете. „...но въпреки различията, всички обичат доброто хапване. А какво по-добро от един сандвич в „МакДоналдс”?” Воала! Сега отидете да си вземете един Биг Мак и се върнете да дочетете статията :)

Разбира се, това е много опростен вариант на нещата, а и едва ли ще бъдете хипнотизирани и ще се спуснете към МакДоналдс, защото от началото още съм ви предупредил какво да очаквате. Хубавото е, че можете да използвате този подход във всекидневния живот, когато не можете да убедите някого само със силата на ложиката. Този подход се използва широко от адвокати, продавачи, политици и други подобни. Това е причината да говорят толкова много, съгласявайки се с очевидното („Правителството е корумпирано”), минавайки през видимо несвързани теми („Чака ни нова епидемия от птичи грип”) и най-накрая изтърсвайки нещо съвсем различно („Изберете ме и пътищата ще бъдат оправени”). В случая пътищата нямат нищо общо нито с корупцията, нито с птичия грип, но първата подсъзнателна команда („изберете ме”) прониква в отвореното съзнание преди да се задейства защитата от глупости.

Ако анализирате един типичен хипнотичен сеанс от филмите, ще видите същите стъпки. „Вие седите в стола си, дишате бавно, чувствате се все по-отпуснат...” Отново, дори човекът да не се чувства отпуснат, ще се почувства, защото съзнанието му е привикнало да приема твърденията за верни. „...представете си, че ходите по плажа, небето е осеяно с малки бели облачета и вълни с бели гребени препускат към брега...” Разсейване, непозволяващо на съзнането да се фокусира върху едно-единствено нещо. „... чувствате се все по-отпуснат, дишането ви се забавя, вие сте пиле!” Това е внушението.

Ключът към овладяването е в непрекъснатата практика. При някои хора внушението е толкова силно, че идеята не може да бъде отхвърлена дори след години.

Казвам се Василена и живея в София, България. Имам къща в село Градец, община Котел – източна България. Името ми присъства в избирателните списъци в столицата, защото по лична карта адресът ми е софийски. Но аз често ходя в Градец и искам да гласувам там. Не може, законът не го позволява. Ясно, няма проблем!

Ахмед живее в Измир, Турция. Братовчед му има къща в Ардино, южна България. Имотите на Ахмед са в Турция. Там е спалнята му, кухнята, холът. Ахмед рядко идва в България. Кажи-речи на четири години веднъж, на гости на братовчед си. От дъжд на вятър, от урна на урна и от век на век... Ахмед не говори български. Ахмед дори не разбира простичкия въпрос на репортера от телевизията “Защо сте тук?”.

Малко преди местните избори през октомври тази година не по-малко от 10 000 души от Турция пристигат в Кърджали и Ардино, за да видят роднините си. В село Ябланово, Котленско, в деня преди изборите се очаква да пристигнат 10 автобуса, пълни с хора, които били поканени на сватба. Първите 10 000 човека, както и тези от автобусите за Ябланово не живеят в България, а в Турция. И всички те ще гласуват за кметове и общински съветници на места, в които не живеят, а просто минават. Наминават веднъж на четири години.

Пък аз ходя в Градец всеки месец. Никой не ме моли да ходя, нито ми плаща. Ходя в Градец заради себе си, защото го обичам. Не разбирам – защо не мога да гласувам там?...

Национална научно-практическа конференция „Българският учител в обединена Европа” ще се проведе в Казанлък, 26 – 28 юни 2007 г. Във форума ще вземат участие учители, възпитатели в детски градини, ученици, експерти от регионалните инспектори по образование.  

    2. На 28 юни, четвъртък, в Министерството на образованието и науката ще се проведе заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество на синдикатите и работодателските организации /15.00 часа, залата на 5-и етаж/ 

Понеже от пресцентъра на министерството нямат навик да слагат датата на публикацията, ще ви кажа аз кога са ги публикували, а вие трябва да ми повярвате. Първата е публикувана на 25 юни, т.е. ден преди откриването на ... "конференцията", чиято цел е по-скоро "Да преброим своите хора преди битката". Втората на 26 юни, т.е. два дни преди събитието - този път са подранили много.

Старата чекистка хватка е "Давай съобщенията за важните събития възможно най-късно. Така никой друг освен нашите хора не ще могат да участват, камо ли да се подготвят."

_______________________________

Други материали по темата

- За манипулациите в българското образование на Sibila