Погледнете рисунката, на която има нарисувани 15 човечета.

Дайте оценка на всяка фигурка:
— много симпатичен,
— симпатичен,
— безразличен,
— не особено симпатичен,
— страшно несимпатичен.

При оценяването на човечетата в таблицата, дадена по-долу, срещу всяка избрана оценка за съответната фигура (от 1 до 15) са посочени определен брой точки. Пресметнете Вашия общ брой точки.

оценка

Пореден номер на фигурата

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

Мн.симпатич.

4

14

10

7

2

5

12

3

8

13

11

15

1

9

6

Симпатичен

5

15

11

8

3

6

13

4

9

14

12

16

2

10

7

Безразличен

6

16

12

9

4

7

14

5

10

15

13

17

3

11

8

Не особ.симп.

7

17

13

10

5

8

15

6

11

16

14

18

4

12

9

Стр.несимп.

8

18

14

11

6

9

16

7

12

17

15

19

5

13

10

131-143 точки
Вие без труд и вътрешно напрежение подкрепяте хора, които са ви симпатични или необходими, т.е. изхождате от собствените си интереси и личната си полза. Присъща ви е не само увереност в себе си, но и чувството за превъзходство над околните. От една страна, това сваля бариерите в общуването — вие не се страхувате, че няма да се справите с молбите и очакванията. Но от друга страна, вие лесно можете да откажете или да пренебрегнете човек, ако той не ви е твърде необходим. Естествено, че минавате за високомерен, а подчинените или колегите ви се страхуват или не ви уважават. Ако някой се опита да ви надвие, вие по-скоро ще му отговорите с агресия. Истината е, че вие се сърдите на себе си за това, че сте загубили самоконтрол. Струва си да поработите с комплекса си за превъзходство и да се постараете да бъдете по-внимателен към хората.

144-156 точки
Вие лесно успявате да намерите общ език с всички, защото строите отношенията си с хората винаги като с равни. В това ви помага умението да виждате и разбирате хората и трезво да оценявате ситуацията. Виждайки скрития смисъл на техните желания и действия, вие винаги намирате изход от сложните конфликти, защото не притискате човека и не се поддавате на чуждо влияние, а търсите подход към всеки. И от другите очаквате също такова разумно отношение. И всичко това е заради разбирането, че вашият опонент е също такъв човек като вас.

157-169 точки
Във вашите отношения на първо място са емоциите. Вие сте импулсивни, лесно се поддавате на чувствата си и няма нищо по-просто от това да наговорите нещо излишно. Също толкова лесно вие можете да Се разстроите заради неуспешно проведен разговор. А тогава е и много лесно да направите и по-големи грешки. Най-трудно осъществявате контакт с хора, които или старателно прикриват своето отношение към вас, или изобщо не скриват негативните си чувства. Подобни ситуации са вашето най-уязвимо място. В такива моменти вие се обърквате. И макар да се стараете да срещнете разбиране и признание от колегите си, това не се получава толкова често. Тук е подходящ един прост съвет: Преди да дадете воля на емоциите си, пребройте наум до пет. Това ще ви даде възможност да се съсредоточите в мислите си. Понеже именно студеното и трезво, разумно мислене не ви достига.

170-190 точки
Вие на всяка цена сте готови да получите признание от страна на колеги и началници, дори чрез отказ от своите убеждения и собственото си "аз". Онзи, който добре познава тази вашата особеност, може лесно да се възползва от нея. В отношенията си с хората вие хабите много повече емоции и сили, отколкото са нужни в действителност. За това има най-вероятно две причини. Първата е страхът пред хората поради неспособността да ги разбирате. Второот е комплекс за вина, навик да обвинявате само себе си за всички неуспехи. Това, разбира се идва от ниската ви самооценка. По-често си задавайте въпроса: от какво е продиктувана тази или онази постъпка на даден човек, за какво, с каква цел той говори това или онова? Това ще ви помогне да се ориентирате в постъпките на другите. А щом разберете хората, може би няма да бъде нужно да се боите толкова и буквално да им падате в краката.

Не искам повече да плача... Мислех, че съм изплакала всички въэзможни сълзи. Но само така съм си мислела. Винаги може и повече...

Винаги мога да стана по-лоша и зла отколкото съм. Винаги мога да стана по-необщителна, по-досадна... Винаги мога повече да крещя и обиждам. Винаги мога да бъда по-груба с другите без причина... Винаги мога да задълбая по-дълбоко в тинята... Винаги мога да се депресирам повече... Както казах – винаги може повече... Ама могат повече само лошите неща. Добрите, хубавите са ограничени, а лошите са безкрайни... Поне при мен е така. Може и да греша... Разбира се винаги мога да съм по-заблудена от сега и преценката ми да е по-грешна... Каквото и да ми разправят аз съм посредствена мързелана и търтей, който чака само на другите... О, да! Разбира се, че мога да стана и по-добра и по-малко посредствена... Е, не съм! Може би не искам... Знам, не е хубаво така да злобея и да се държа лошо... И все пак го правя... Не е хубаво да се оплаквам от хората и да ги обвинявам, независимо дали съм права или не... Като отвръщаш с лошо не можеш да очакваш да ти се усмихват и да те потупват одобрително по рамото... Ама на пусто, кривотия съм си, нещо не ми е съвсем наред, та съм все лошата...

Не... Слабачка съм и за това... Нямам смелост... Да се носиш по течението и да се караш с всички и да ги обвиняваш за проблемите си е много, много по-лесно отколкото да забиеш копито в калта и да се дърпаш и да си искаш своето... Не умея да общувам (и не правя нищо за да оправя този проблем). И да взема да се науча да приемам нормално чуждото мнение. А не да треперя от яд, че някой не мисли като мен и само да кряскам: “Ти не разбираш!”. Верно, на никой не му е приятно да му се налагат, ама...

Самосъжалявам се и се затварям в бодливата си черупка. Не смея да реша дилемата на таралежа. Не смея да тропна с крак и да реша, аджеба тия мои бодли какво ще ги правя. Ще си се свивам ли самичка в бодливата си черупка и само да хленча и да подсмърчам и да се затрия като личност. Или ще си разперя бодлите и боли-неболи да се опитам да живея нормално с другите таралежи. Пък видиш ли от търкането на моите бодли в чуждите взели сме си ги притъпили взаимно и нещата да вземат да се наредят...

Такива ти ми работи... Чуда се аз ли съм кривата, другите ли... Ама само с чуденето си стоя и нищо не правя по въпроса... Жалка работа...