<?xml:namespace prefix="o"?>Играта е тази вълшебница, чрез която децата, без някой да ги обучава – опознават света около себе си! Всеки от нас е запазил нежни спомени от невероятните детски игри. Толкова вълнуващи, безгрижни и запомнящи се, че оставят дълготрайни следи за цял живот. Не вярвам на света да има възрастен човек, който да не се е връщал многократно към игрите от своето детство. Както се пее в една чудесна песен: „Детство мое, реално и вълшебно...” Тази далечна реалност отдавна е отминала, безвъзвратно и завинаги. Ние сме децата от миналото – тогава растящи свободни и волни като вятъра,закърмени с приказките на баба, необременени с прекалено много телевизия, с компютърни игри, с електронни и роботизирани играчки. От игрите на открито, лудориите, ожулените колене, от намазаните филии, които ядеш докато тичаш, е останал носталгичния спомен, скътан като скъпа реликва в сърцето.
Днес съвременните млади родители , ангажирани професионално, почти не могат да отделят свободно време, което да посветят на децата си. Прибирайки детето от детската градина , след напрегнатия работен ден, те се захващат с домашни задължения или се опитват да осигурят за себе си спокойна почивка. Действително имат право на това. Но какво да прави едно малко дете през това време? Ще погледа телевизия, ще поиграе с играчки, ще постои на компютъра. Ако има брат, сестра - ще поиграят заедно. Мама и татко почти нямат време и желание да поиграят истински със своите деца. Ако детето настоятелно поиска да играе с тях, вместо внимание, често чува изрази от рода на: „Не ме занимавай, уморен съм, отиди в детската стая и си играй”. Може би това е една от причините социолозите да отбелязват,че липсва достатъчно дълбока връзка между деца и родители в общуването. Малкото дете, колкото повече общува с възрастните, толкова по- уверено в себе си и по-обичано се чувства. Липсата на достатъчно внимание в детска възраст, определя много черти на бъдещите взаимоотношения на порасналите вече деца с техните родители.Деца,чиито родители не са намирали достатъчно време за тях, са по-затворени,трудно споделят проблемите си в училище, а по-късно и в живота. Не може да се отрече и факта, че има всеотдайни родители, които не пропускат да отделят време за игра с децата си. Какво щастие е за един малчуган да поиграе с татко,или с мама! A с баба или с дядо?Това са моменти на върховно удовлетворяване на детските потребности от общуване с най-близките. Колко малко е нужно от страна на нас, възрастните, да намерим време и да се потопим в света на детето. Да се оставим то да ни отведе към вълшебните мигове на детството. Да поиграем с него, да се превърнем за малко в деца. Да дадем на малкото човече самочувствието, че е важна част от семейството и заслужава внимание.
Децата обичат и играят еднакво добре както с мама и татко, така и с баба и дядо. Важно е кой намира повече свободно време за тях. Обикновено по-неангажирани са бабите и дядовците и те често откликват на детските желания. Колко завладяваща е народната приказка, разказана от възрастните! Тя развива по особено емоционален начин детското въображение, стимулира мисленето му, кара го да извлече поука от постъпките на героите. Ако заявите на детето си, че имате свободно време и искате да си поиграете с него, то ще ви предложи какви ли не игри: да попеете заедно, да потанцувате,на криеница, да рисувате,да си поиграете на семейство или детска градина(децата там предпочитат ролята на възрастен), на доктори и пациенти, на герои от анимационни филмчета или приказки, вживяват се в роли на животни, феи, принцове, принцеси, супермени. Искат да се изживеят като супергерои и да покажат колко са силни, честни, добри, грижовни, как побеждават, как помагат, как умеят да се справят в дадена ситуация. В тези игри те показват пред нас, възрастните какъв социален опит са натрупали и желаят да чуят преценката и одобрението ни - кое е правилно и добро,кое не е. Така, играейки с децата си, ние насаждаме в детското съзнание определени човешки ценности за добро и зло, показваме кое е правилно, как не бива да постъпва. Даваме на детето си топлота, внимание, щастливи моменти от общуването , даваме му увереност, че е значимо, че го ценим и уважаваме като личност.
Важно е всички родители, в това число бабите и дядовците, да осъзнават от какво значение е да се играе в къщи с малките деца. Потапяйки се в детската игра, те ще им помогнат отрано да натрупат опит в общуването с възрастните. Играта възпитава, насочва към ценности и добродетели.Тези ценности ние хората определяме като необходими, за да може човека да се развива като личност, каквато всеки родител мечтае да види след време в порасналото си дете.
Comments3
Ще я споделя с колегите от АПФ - Асоциация на преподавателите по философия!
Блгодаря за работата, Силвия!
Особено карикатурните персонажи са прекрасни!
:-)
Само че кой е авторът? Херлуф Бидструп?
Изгледах презентацията и останах... смутен. Ето от какво:
1. Наистина ли мислите, че 9-токласниците имат нужда да им се обяснява що е конфликт? Според мен обектът на презентацията ви са конфликтните ситуации, а не конфликтите, които са неща много по-дълбоки и сложни.
2. Какво прави снимка на разярени забулени жени в слайд, говорещ за междуличностен конфликт? Може би е илюстрация на някакъв конфликт...? Междуличностен?!??? Между разярените жени и кого?!
3. Откъде ги измъкнахте тези стандартни фази в развитието на конфликтите/конфликтните ситуации?! Кой е авторът на тази теория? (Защото моят личен опит ми говори съвсем други неща.)
4. Къде са примерите от ежедневието на ученици и учители? Според мен примерите на конфликти/конфликтни ситуации, възникнали и утихнали в училище, са най-полезни.
5. Конфликт ли е тихата агресия: интригата, подлостта, говоренето зад гърба, злепоставянето пред коеги и шефове? И тя ли има позитивни страни? ...
6. В началото заявявате, че "с презентацията учениците ще разберат възможните начини за разрешаване на конфликт(и)", но аз тези "възможни начини" не ги виждам и още по-малко разбирам (Но е вярно също, че не съм сред учениците ви
). Виждам вместо това Z-модел за решаване на проблеми (не говорехме ли за конфликти? Или щом работи при решаването на проблеми, задължително работи и при решаването на конфликти?! Или може би проблем = конфликт??!). Един модел вместо 2-3 възможни начина!?? 
7. Схемата в задачата за самостоятелна работа (предпоследният слайд) е умопомрачителна!
Прощавайте, обаче не знам дали си давате сметка какво объркване създавате у децата. Внимавайте, за Бога, какви ги пишете и кои понятия използвате, и дали удържате на обещанията си направени в началото на урока...
---
Да, Ани. Илюстрациите на различните типове темперамент са на Бидструп.
Обаче темперамента си е темперамент винаги, а не само в конфликтна ситуация (но и при... получаването на подарък, искам да кажа).
1. Прегледайте учебната програма по Психология и логика и тогава сам ще си отговорите на въпроса дали е необходимо учениците да знаят що е конфликт.
2. Ако пуснете презентацията на прожекция, ще видите, че дефиницията е отделена от снимките, т.е.тя не се зарежда едновременно с тях. Това е направено, защото първоначално аз лично разигравам една игра с учениците, която не е необходимо тук да обяснявам. А по въпроса за забулените жени (всъщност на преден план тя е само една) ще Ви помоля да правите разлика между снимка и видео. Как Вие си я тълкувате е Ваш проблем.
3. Кой е авторът на теорията за фазите на конфликта - не знам, но фазите и конфликтогените съм ги описала по лекциите на гл. ас. Огнян Койчев, който ми преподаваше в ПУ "Паисий Хилендарски", гр. Пловдив по Конфликтология (лекциите са от 2007 г.). Така че по този въпрос се обърнете към него.
4. Това е само презентация, направена по учебния материал за 9-ти клас (издателство "Педагог 6"), така че Вие може да си давате каквито примери искате - било то от ученическия , студентския или ... живот.
5. Агресията се учи в отделни часове и няма как всичко да влезне в една презентация
6. Със Z-модела за решанане на проблеми завършва самият урок за конфликтите в междуличностните общувания.
7. "Умопомрачителната" схема в предпоследния слайд също е взета (ксерокопирана) от лекциите ми в университета. Дори си спомням, че по нея правихме практически упражнения и описвахме конфликти, в които сме участвали.
Още веднъж благодаря за отделеното време.