Тези дни малко попътувах. Ходих до Златни пясъци, където изкарах 3 чудесни дена. После Атина... Изобщо, чудесни няколко дена!
Докато бях на Златните пътувах с корабче до Нос Калиакра. Там заснех чудесни залези. А по-късно се видях с Katherine, с която заснех прекрасни изгреви :)
Предлагам ви да видите какви снимки съм направил :) Надявам се да ви харесат! Поздрав с тези красиви гледки!

Ето ме и мен, сутринта на вълнолома




Малко преди да се съмне във Варна на вълнолома



Нос Калиакра!




Самотна шамандура се любува на залеза




Изгрев в Златни пясъци




Една самодива се наслаждава на изгрева (забърсах я в дискотеката и ходихме на плажа на Златните)



Красота!


Всички снимки може да видите тук

Ти ме търсеше от малка, мечтаеше за мен,
но когато ме видя, ти не успя да ме познаеш.
Живяхме двама в свят от мечти създаден,
мечти един за друг, за красивата ни любов.

Вървяхме двама разделени, тежко бе, боля,
сетне пак ни заболя, дори когато бяхме двама.
Не се познахме, въпреки хилядите знаци на света,
не се познахме, животът продължава пак във самота.

Но бе красиво, че поне за миг познах те,
разбрах, че това си ти, обичах
летях, живеех, плачех и се смях,
чувствах се обичан и обичащ.

И ето свърши приказката тук,
сценария внезапно свърши,
лентата се скъса, почна да плющи рулото,
киното е празно, няма никой във сърцето.

Кучето върви по улицата, вие тъжно,
слънцето блести далеч с черна светлина,
прах се вдига на кълбета, кашлям
светът е сив и прашен, няма тук любов.

Славея прегракна, убоде се на розов трън,
умря в калта с елегантен гърч, изпънати крака,
песента му секна, слънцето загасна,
зимата прогони грубо пролетта.

Чашата е пълна, светла течност пак искри,
очите тъмни, зачервени, без искра,
куцо куче влачи кокал, гарга изпищя,
червей се промъкна в дупка и умря,
животът свърши, ти ме търсеше,
но ти не ме позна.