BgLOG.net
By Deneb_50 , 17 November 2007
                          щрихи от тъмната страна 5
 

                             no brain,

                               no pain.

Желая да съм пеперуда

              с шарени крила

                където искам

               там да си летя.

 

                 Да няма мозък

                   в моята глава

                 да не ме ядосват

                      глупави слова.

 

                        Д а не ме боли,

                   когато се блъскам

                   в стъклени стени.

Legacy hit count
787
Legacy blog alias
15935
Legacy friendly alias
Желание-AB148A5269FF419FBAB13E2914883820
Поезия
Сонети

Comments8

efina
efina преди 18 години и 5 месеца
Хахаха...Развесели ме това стихче, макар, че по - скоро
трябваше да ме натъжи.Явно въпрос на настроение (от
моя страна)Хареса ми тънката ирония, която си използвал.:)

"Хей, Пипирудоооо, ша та спася...", както казват някои (няма
да споменавам кои, за да не им правя реклама).:)))
svetlina
svetlina преди 18 години и 5 месеца
Ех, тея сини пеперуди...
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 5 месеца
Тази е тъжна,а не синя.
Една позната ме попита веднъж, дали съм сигурен че пеперудите не ги боли.Не знам аз още съм в първия стадии-  оприличавам се на  едно многокрако същество от книгите за Алиса,все още не съм станал такова ефирно създание като тях.Май приличам по-вече на Карлсон,но без перката му..Оставям на филолозите да кажат,как е пеперуда и гъсеница в мъжки род ;-))
svetlina
svetlina преди 18 години и 5 месеца
ми то май няма мъжка гъсеница - в смисъл, че за какво биха й били необходими полови органи, щом после става пеперуда...
Денебче, тя е тъжна, щото не е синя... още... :)
efina
efina преди 18 години и 5 месеца
Днес съм вече сериозна в коментарите си.

При пеперудите има женски и мъжки, дори между тях,
както при повечето животни има белези, които ги отличават.

Пеперудата е много интересно същество и като насекомо,
и като символика.
Насекомото, свързваме с метаморфозата:

яйце - гъсеница - какавида - пеперуда

Самата метаморфоза буди много асоциации, които водят пък на
свой ред към различни поверия и обичаи.

Пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Ако подържите пеперуда в ръка, а после я пуснете да полети на свобода –
към небето, ще се изпълни най-съкровеното ви желание.

В този ред на мисли, Денеб, ти пожелавам да бъдеш пеперуда
и да носиш на всички около теб щастие и любов.

alisbalis
alisbalis преди 18 години и 5 месеца
защо пък тази е тъжна?
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 5 месеца
защото има поне малко мозък в главата си и дотолкова знае англииски,че да прочете и преведе графита под заглавието.;-))))
Както някой беше казал познанието ражда тъга или нещо в този смисъл.Просто авторът е решил,че е тъжна.
By momo , 10 February 2007
Днес бях на гости на един малък човек. Имах щастието да го гушкам, люшкам, гледкам.. Присъствах на хранене, къпане, спинкане и една разходка.. (няколко смени на памперси и две преобличания). Беше вълнуващо...
После се прибрах у дома и ми се стори някак прекалено празно, твърде тихо.. и невесело. Дълго мислих..
После гледах тази снимка:

bebe 088

Харесваше ми все повече.. Стори ми се, че ми стои добре.. Исках го..
Затова мислих пак. И отново. По-дълго от всякога. Поставих си един краен срок.. На себе си..
И тогава ще бъда смела. Или още по-скоро.. И ще му кажа.. Най-простото нещо на света. Най-истинското. И тъй обикновено...
ИСКАМ.
Legacy hit count
858
Legacy blog alias
11190
Legacy friendly alias
искам-8A4F1622932A403E9D70C695E5B3A919
Размисли

Comments3

Serenity
Serenity преди 19 години и 3 месеца
И аз го искам... за теб! =)

Отива ти. И то много! Приляга ти и външно, и вътрешно... За мен ти вече СИ готова .. просто трябва да решиш и .. =)
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Кажи му, няма страшно :)
И наистина ти отива :)
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 2 месеца
Просто му кажи! Не е чак толкова страшно! Колкото повече го милиш, толкова повече ще се разколебаваш да му споделиш! Ако сте наистина едно цяло, истинска двойка, няма от какво да се страхуваш да споделиш бляновете и мечтите си, особено когато и него го засягат! А мечтата за бебе със сигурност го засяга!
By shtepselinka , 20 June 2006
Докосвам те и създаваме една наша вечност от безвремие
Осъзнавам се сама, изостанала, смачкана от тежестта на времето

Legacy hit count
872
Legacy blog alias
7646
Legacy friendly alias
Измамата-на-времето
Любов

Comments3

Pupito
Pupito преди 19 години и 9 месеца
Обръщам се ...... Морфей си е тръгнал,
отварям очи и бремето го няма, но също и нашата малка вселена ....
shtepselinka
shtepselinka преди 19 години и 9 месеца
Smile Обичам да те чета 
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 9 месеца
Ихаааа... Супер!
By varnenec , 8 May 2006
Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти;
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.


Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.


Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица-звезда.


Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.

Дали ще им разкаже с памет свежа
историята, или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...

Как в път, омълнен с бойни урагани,
последна бомба сменяхме с кураж,
как после из кофражи радостта ни
израстваше етаж подир етаж...


Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори...


Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!

Legacy hit count
3701
Legacy blog alias
6432
Legacy friendly alias
КОГАТО-СЕ-НАЛИВАХА-ОСНОВИТЕ
Поезия

Comments8

kotka_sharena
kotka_sharena преди 20 години
Много хубаво. Още с началото ме грабна. Харесва ми поезията, която има дълбочина, не като моите глупости:)
Само където си мисля...правилната форма на догоряват не е ли догарят? Както и отцъфтят - прецъфтят?
Сигурна съм, че е написано така с някаква идея и ще се радвам ако ми я обясниш, adrenalin:) Какво да се прави.. котешко любопитство:)
varnenec
varnenec преди 20 години
Здравей, Котенце!

Приятно съм изненадан от първия коментар на първия ми пост. Въпреки, че незнам как да ти отговоря. Незнам защо са използвани тези форми на глаголите. Предполагам си само, че тогава може просто така да са говорели. Да са архаизми...

Ей, хора - за колко много неща имам да ви питам тук по тия блог-ове...
Например - как слагате членове във Връзки на своя Блог...?
shtepselinka
shtepselinka преди 20 години
Здравей, Адреналин! Добре дошъл! Хубаво е това стихотворение, което си постнал!
Относно връзките, когато влезеш в своя профил, трябва да влезеш наистина, т.е да натиснеш горе вдясно ВХОД и да се регистрираш. След това пак горе вдясно избираш ТЪРСИ/ПОКАНИ и намираш човека, който искаш да добавиш във връзки по име, фамилия, псевдоним или потребител. След това му пращаш покана и .. в общи линии това е! Smile Не се притеснявай да задаваш въпроси! Всеки ще ти отговори стига да знае!
Janichka
Janichka преди 20 години
Добре дошъл! Много добре започваш, нямам търпение да прочета още твои творения :)
Chu
Chu преди 20 години
Големите поети винаги се оказват в известна степен и пророци. Та така и с Пеньо Пенев, автора на стихотворението - как точно само е "предрекъл", че следващите поколения няма и понятие да имат от живота, който са живели неговите съвременници! Чудесна изненада е, че открих тук това прекрасно стихотоврение, и то постнато от млад човек, който явно чете хубава поезия.
Колкото до "правилните" форми на думите в поезията, нека не бъдем дребнави, защото поетичният изказ винаги е допускал известни отклонения от регламентираните книжовни форми, в това е и магията на голямата поезия. Поетите винаги са били словотворци, а и ритъмът на поетичното слово се подчинява и на други закони, не само на правописните и правоговорните. Освен това ми се струва, че сме доста "малки" и обикновени, че да си позволим коментари за "правилността" на езика на големите поети.
А който обича стойностна поезия, нека потърси стихосбирка на П. Пенев и да не пропусне да прочете стихотворението му "Пътека".

Janichka
Janichka преди 20 години
Здрасти от мен :) Относно опцията връзки - тя е замислена така, че всеки потребител от bglog.net да може да събере своите приятели чрез тази опция и да се види той с кого е свързан. В последствие ще установиш, че се виждат и приятелите на твоите приятели, които сам си добавил в списъка с връзки.
Това е опция на този сайт и не е свързана с приятели извън него.
Shogun
Shogun преди 19 години и 11 месеца
За съжаление, Пеньо Пенев е станал песимист на края на живота си - наистина за съжаление, защото иначе можеше да е жив. Жалко, че не е имало на кого да се опре.
varnenec
varnenec преди 14 години
И в сегашно време има много стойностни хора, които няма на кого да се опрат. Всеки , който е с благородна кауза е такъв. Но българина бе лъган много и сега е станал доста апатичен и затворен в себе си.

Може би мисията на хора като Пеньо Пенев е била такава - да живеят без подкрепа. Някъде четох, че се раждаме в България , за да каляваме душите си - за да устояваме на суровите условия....     
By shtepselinka , 13 February 2006

Освен, че както вече ви известих, филмът към едноименния мюзикъл е невероятен, намирам музиката му за фантастична. И не само нея, ами и тесктовете на песните. Само гений може да достигне до такова единство на текст с музика, такова единение, което направо да те разтърси! Андрю Лойд Уебър... нямам думи направо. Приложила съм един мой нескопосан превод на една от най-хубавите песни от мюзикъла, поне да ви покажа малко от красотата им. Ясно е,че аз не мога да придам тази поезия на музиката от оригиналния текст, но поне ще си направите заключение как страстта блика от всеки един ред. Вижда се, че не е нужно да се пее за гърди, баджаци и за секс в прав текст, за да се разбере, че за това става въпрос и да се усети силата на желанието. Надали ще можете да усетите всичко от това, което съм превела, но поне се опитвам да ви накарам да чуете музиката или да гледате филма, за да го усетите наистина... Wink

 

Фантомът: Ти дойде тук, преследвайки най-скритите си желания,

преследвайки онова желание, което до днес таеше дълбоко...

Аз те доведох, за да изгорим и слеем желанията ни един към друг

Мислено ти вече ми се отдаваш, отпускаш сетивата си и напълно ми се отдаваш...

Сега си тук с мен, не мислиш за друго - ти си взела решение...

Няма връщане обратно, не поглеждай назад!

Игрите, които играхме досега вече са към края си...

Забрави думите "ако" и "кога"!

Няма смисъл да се съпротивляваш...

Недей да мислиш и нека сънищата ти се сбъднат!

Какъв е този изгарящ пламък, който залива душите ни?

Кое е това безумно желание, което ни обзоръжава?

Каква сладка съблазън ни предстои!

Сега, когато не можем да се върнем назад,

прекрачвайки последния праг,

какви неизказани и лични тайни ще научим?

Няма вече връщане назад...

Кристин: Ти караш думите ми да губят смисъл,

речта ми се превръща в мълчание.

Дойдох тук без да знам защо.

В мечтите си вече си представях двамата с теб виещи се в едно,

беззащитни и тихи

и ето тук съм с теб.

Без да мисля за друго,

направих стъпката, реших се...

Не можем да се върнем вече назад ,

любовната ни игра най-накрая започна...

Забрави за правилно и грешно!

Един последен въпрос -

колко още трябва да чакаме преди да станем едно?!

Кога кръвта ще закипи, спящата пъпка ще разцъфне?

Кога пламъците най-накрая ще ни погълнат!?!

Заедно: Няма вече връщане назад! Прекрачихме последния праг, минахме моста, така че да го оставим да гори

Мина моментът, в който можехме да се върнем...

 

Legacy hit count
2855
Legacy blog alias
4599
Legacy friendly alias
Фантомът-на-операта---музика
Любов
Филми

Comments5

Janichka
Janichka преди 20 години и 2 месеца
Много е красиво наистина :)
micromax
micromax преди 20 години и 2 месеца

Преди малко една колежка ми похвали филма. Каза, че бил много як и от сега си поставям за цел да го гледам.

Като четой текста се сетих за Молен Руж, Един също много готин мюзикъл с една песничка с подобен текст. Трябва да се поразтърся малко да напиша за него.

ladyfrost
ladyfrost преди 20 години и 2 месеца
Музиката е много якичка! Супре много ме впечатли... Но филма като цяло не ми допадна нещо.... Но съм си наумила да гледам операта, стига да имам възможност!
shtepselinka
shtepselinka преди 20 години и 2 месеца
Ееее съжалявам, че не ти е харесал. Аз го гледам почти всяка седмица по веднъж-два пъти, толкова ми харесва! А мюзикъла няма как да го гледаш в България, щото лицензът за декорите е адски скъп и скоро няма да има възможност държавният музикален театър да го купи... Така че ако се уредиш някъде в чужбина да го гледаш...
ladyfrost
ladyfrost преди 20 години и 2 месеца
Срам, срам, срам... Аз пък си мислех, че е опера!
By shtepselinka , 12 February 2006

Не може да ми излезе от главата. Само мисълта, че трябва да чакам цяла година, за да го видя отново, ми е толкова тежка, че съм готова да хвана първия влак и да ида скришом да го зърна и пак да се върна. Не виждам смисъл във всичко, което правя, защото не е свързано по някакъв начин с желанието ми да го видя по-скоро. Мислех, че по-дълго време мога да изкарам само с хубавите спомени, докато избледнеят и блоката от липсата му намалее, дори изчезне, но нещо не се получи. Къде отиде тая прословута приказка "Невидени очи лесно се забравят"! Само две нощи не ми бяха достатъчни да кажа всичко, което исках да чуе той от устните ми, да направя всичко, което той трябваше да види, да го докосна толкова пъти, че да го накарам да жадува това докосване. Защо човек е толкова несигурен, когато има възможност да направи нещо и после чак го осъзнава, когато моментът е безвъзвратно отминал! По дяволите, тази така наречена "психическа" болка не мога да я издържам! Имам чувството, че белите ми дробове, диафрагмата, стомахът, всичко това се свива и мачка, че някой ми увива и стиска сърцето, че се задушавам и че ме боли ... без всъщност да има какво... Възможно ли е няколко хормончета да предизвикат чувство, което обезсмисля и дава смисъл на всичко в живота ми. Не е ли смешно желанието ми да се видя с някого, който дори и да му се иска същото, може да го осъществява един, два пъти в годината. Възможно ли е да се опазят толкова дълго време взаимни чувства - очевидно може, напротив даже се засилват, но дали наистина..? Искам нежност, прегръдка, докосване, танцуване, ръка на рамото ми, устни в косите ми и ... много работи искам. Как да разбера къде да спра? Има ли граница? Боли и е хубаво все още. Колко още?

 

 

Legacy hit count
987
Legacy blog alias
4581
Legacy friendly alias
Записки-по-старите-мъки

Comments8

Arlina
Arlina преди 20 години и 2 месеца
Щепси, колко още си знаеш най-добре ти самата. предполагам, че ще ти мине, така се случва:)
Darla
Darla преди 20 години и 2 месеца
Уоу, Щепси - колко си откровена! Невероятна си! Сигурно има смисъл... Дали и той чувства същото?
shtepselinka
shtepselinka преди 20 години и 2 месеца

Ами, Ели то вече ми е минало, ама интересното е моментното чувство, затова съм го постнала. Това беше 2002 година есента - старичко е Wink , но тогава си беше баш така и понеже ми е интересно какво мислите по въпроса с любовта от разстояние, реших да ви инспирирам да пишете с личен опит Wink

Деси, откровена съм може би, защото вече  е минало - ако беше нещо, което чувствах сега, надали щях да се разкрия чак толкова и да го постна - по-скоро нещо по-завоалирано щеше да се получи... Smile

BasiDi
BasiDi преди 20 години и 2 месеца

 

 Това "моментното"  понякога трае с години. И тъкмо решиш, че "времето лекува" и света се юрнал да ти доказва противното. Чудно е как за части от секундата въпросните няколко години просто изчезват...

 Сега, като се замисля ... абе странно нещо е времето. "Моментното" отминало, въртиш се някак, оправяш се... После, тъкмо когато започнеш да си вярваш, че вече си погребал способността си да обичаш, се появи някой, и осъзнаваш, че си същото влюбено диване със отворено докрай сърце и всъщност нищо не е изчезнало. А годините, в които си търсил и страдал, от безкрайна върволица неусетно се превръщат в спомен. Не точно забравен, но не и съвсем истински...

  Ей, хора, човек е създаден да обича и да бъде обичан. Ако нещо отвътре нашепва, че това е истинския човек - чакането не е страшно, годините - също.

 Ако се прокрадва дори и мъничко съмнение, търсете. Ако трябва отново и отново. Тя или той е там някъде. И точно сега му липсвате ужасно.  

 Хайде стига коментари, че се разчувствах нещо :)
 

axl_girl
axl_girl преди 20 години и 2 месеца

Охх. 2002,тва беше по време на баловете май...

koumynyka
koumynyka преди 20 години и 2 месеца

майната и на дистанционната любов. Тя е за да се консумира!

Ако обичаш истински - значи и истински знаеш какво искаш, а в тези моменти искаме по-често да и виждаме усмивката, да усещаме плътните и устни и да заравяме ръце в косата и...

Любовта не е само блян, тя е ураган от чуства, а тези чуства е добре да се консумират на момента, защото насладата е по-голяма.

 

 

micromax
micromax преди 20 години и 2 месеца

koumynyka съгласен съм с теб, но понякога ако улучиш точния момент, можеш да усилиш този ураган, задържайки го. Но тогава много рискуваш да не би той да притихне.

Понякога  се получава така, че влюбените да не могат да са заедно. Тогава при редките им срещи това, което се получава е супер импулсивно и много силно като наслада от изразяването на любовта.

shtepselinka
shtepselinka преди 20 години и 2 месеца
Е, затова точно отворих дума, Микромакс! Дали има смисъл да таиш тази любов, да я поливаш, храниш, да милееш за любимия, да лелееш мигове, прекарани заедно, да страдаш от липсата му, да понасяш тази болка дъъъълго време,за да изживееш после кратките, но толкова истински, неповторими и страстни мигове на диво щастие?!