Някои ще питат защо не описвам десерти, а аз казвам: навремето си правех конфитюрите сама. А това става от развалящи се портокали, без корите, защото може да са пръскани с препарати, освен ако не са био чисти. После бисквити си правех от мед или от конфитюра и яйце, ами прочетете рецепти за меденки, при които содата ви шупва в меда, така се прави и с конфитюр. В микровълнова обаче със сода не се готви добре, освен ако не правите нещо като течна смес за кекс (т.е. това за бисквитите ви е редичко) и ще се получи кексче, а без течността твърда подметка, топяща се в сутрешния чай.
Чийзкек се прави по принцип и с по-течни кисели млека, но се завива с алуминиево фолио, за да не изгори, което не става за микровълнова в никакъв случай. А ето рецептата за картофените пръстени: 3 средноголеми картофа (това са 500 грама)
се обелват и нарязват на кубчета и се редят в тенджера с лъжицка сол и вода, колкото да ги покрие. През това време подготвяте допълваща смес върху тиган от 2 суп. лъжици несолено краве масло или олио с 3 обелени скилидки чесън (натисквате с нож и обелките сами му се разтварят) 100 мл вода и 2 с.л. брашно. А готовите картофи се отцеждат от водата и се смесват с тиганената смес и още 50 гр нишесте (най-добре, докато всичко е топло) и още 50 грама нишесте или грис. Разстила се с дебела точилка и с две чаши, като едната е с по-малък отвор от другата се реже. Наново се разточва от "обелките" тесто и накрая ще ви останат все пак безформени неща, но и тях опържете. Пържи се със загряване на най-висока степен (6 или 4 на термостата или максималната, ако е до 10, знач 10) и после леко се намалява.
А ето и сладка рецепта: бухти с акациеви цветове (внимание: на акацията може да се яде само цветът и крехките клончици на кичестия цвят, но листата на дървото в тайландска супа е от ядлив азиатски вид, а не нашия).
15 китки акациа, 125 гр брашно, лъжичка захар, 1 бъркано с виличка яйце или пък отделно белтък и жълтък се бъркат, а водата ви е най-много - 180 мл и в това да се топнат китките една по-една. После се пържи в нагорещен тиган.
В следващия пост ще пиша за пареното тесто на тулумбите или испанските чурос. Те обаче са взаимствани от френските еклери или "пат а шу". Но за гръцките локумадес казват, че гърците научили от "Хиляда и една нощи". Защо в рецептите яйцата се добавят едно по едно: ами за да сте сигурни, че добре са се сплотили с брашното.
Comments