Чета новините и не мога да повярвам. Това ли трябваше да се случи? Да се блокира с полиция цялото село Суходол, за да се попречи на протестиращите? И не само това, но да се блокира и църквата и да не позволи на някой да влезе в нея, защото чрез църковната камбана се събирали протестиращите... Нямам думи. Дали не се превърнахме в полицейска държава?
Повече информация по темата тук

В четвъртък едно чаровно момиче дойде в редакцията и от кошница с портокали ми подаде един ухаещ портокал, за който беше прикрепена покана да отида на портокалова среща днес. Отидох да се видя с Горица Белогушева, Жюстин Томс, въпросното чаровно момиче и колеги от другите издания, където си говорихме за това, колко са важни блоговете днес. Фирмата ABC отваря нова, наречена ComOn, която да се грижи само за онлайн маркетинг. Жюстин обясни понятието онлайн маркетинг
 с много оригиналното обяснение, което е дала на свой клиент: "Онлайн маркетингът е маркетинг онлайн". На мен много ми хареса това определение  :)

Та след презентацията, голяма част от която беше посветена на силата на блоговете като онлайн медия, която застрашава и печатната и ефирната, си поговорихме за блогове. Обсъдихме важността им в непринудена обстановка, докато ядохме портокалови сладкиши и фрешове, като стана дума и за политиците. Думата дойде от там, че стигнахме до признание, че фирмите още не са оценили блоговете като сила, когато аз вметнах, че политиците вече ги оценяват и правят свои блогове.
От известно време следя блога на Мартин Заимов, който редовно пише в него и отговаря на коментарите на посетителите - често наведнъж много отговори, но все пак човекът има и предизборна кампания и го оправдавам. Стана ми симпатичен най-вече заради неговия блог.
Днес разбрах, че дори Георги Кадиев, председателя на софийската организация на БСП също има свой, доста пълен с публикации, но и доста самотен блог в blogspot. В община Младост пък, от известно време има едни плакати "Кой е Петър Атанасов?". Накрая се появи адреса на неговия сайт, където блог няма, но има книга за гости, която явно изпълнява тази функция. И то по много интересен начин! Например, ако аз реша да задам въпрос на Петър Атанасов, той може да ми отговори като, забележете, редактира моя въпрос и вмъкне в него своя отговор. Малко неудобна форма на дискусия, пък и остава тръпчив вкус в устата, когато знаеш, че ти редактират мнението.
Бриго Аспарухов също откри свой блог, но на него той е написал само нещо, което може да се прочете и в много профили на потребители в сайтовете за запознанства. Вижте сами. Само един постинг и то писан на 30-ти септември - може би ентусиазма му е поизчезнал.
Бойко Борисов пък си има сайт! На неговия сайт блог няма, нито пък форум, но пък може да се види колко много е направил за София, както и писмата с благодарности, които е получавал. Също има специална секция, в която всеки любопитен може да прочете какво е казвал неговия любимец пред медиите напоследък (то тази активност не е за блог, а за цял портал!). Въпроси? Съвети, критики, коментари? Че защо са му, той всичко си знае и никъде на сайта му няма и помен за желание от обратна връзка с посетителя.
Има и сайт анти, като това е блогът на Бойко Борисов, но в анти-вариант. Там шепа автори, някои анонимни, други смело заявили имената си, коментират изказванията на Борисов. Аз лично често го чета.
Чест прави на Ивайло Калфин, че си е направил свой блог и го попълва сравнително редовно (за общо 4 месеца 16 публикации, като последната е на 16-ти февруари). Самият той признава, че му е трудно да го списва често, но съм готов да му простя липсата му - за действащ министър, на който не му предстоят избори, това е нещо, което ме изненада приятно.
На срещата днес обменихме реплики, че най-вероятно специални ПР екипи списват блоговете от името на политиците. Иска ми се да не е така, пък и си мисля, че това би се усетило по някакъв начин. Ще ми се също да помоля тези политици, които стартираха блог преди изборите, да не спрат списването му, а да продължат. Нека станат част от блогосферата, пък ако не спечелят на тези избори, кой знае, на следващите може да имат и по-голям успех!

Наближават кметски избори.
Най-случайно го разбрах, четейки си някакъв пловдивски вестник. Първото, което ме впечетли, беше, че един от учителите ми в гимназията - г-н Христев, който е един от малкото повлияли по някакъв начин на развитието ми, е шеф на Атака в Пловдив. Гледах, четох, препрочитах и ме побиха тръпки. Въобще не звучеше в интервюто като онзи мил човек, който ми е преподавал история и философия, беше по-скоро все едно е минал курс при Волен. Та в това интервю ме светнаха, че идват кметски избори.
Замислих се.
Как ме виждате като една пловдивска кметица? Щото аз много добре се виждам. Интелигентна съм, млада съм, амбициозна съм, имам желание за работа. Добър лидер и мениджър съм (или поне така си мисля, единственото, което съм ръководила е един форум...). Хубава съм - това е важно, като гледам Чомаков, все едно от конкурс за красота е взет. И не на последно място - имам един официален панталон и 3 ризи. Сигурно ще проимам и повече дрехи до есента, когато дойдат изборите, но идеята беше, че имам официални дрехи, с които да посрещам официални гости. Освен това говоря 4 езика, на които да си общувам с официалните гости. Такаааа, единственият минус, който биха могли да изтъкнат медиите , е , че все още не съм си завършила висшето образование. Обаче то както я карам, може да не съм го завършила и за следващите кметски избори, така че защо това да е причина да се отказвам...Друг минус на кметската работа,който аз си намирам, е, че хептен ще трябва да отложим бебето и от май месец 2009 да се прехвърлим в далечната 2012 примерно. Което ме втриса от ужас, но пък от друга страна, не може да съм кмет година и половина и после да си зарежа града, да хукна да раждам и да съм в майчинство. А пък да кърмя и сменям памперси на общински съвет също не върви.Така че ще го отложим за след мандата. Но пък ще направя хубави детски градини и площадки...

Това горното, разбира се,  е в рамките на шегата. Мисълта ми е, че много сериозно  трябва да се замислим през есента какви хора ще управляват градовете ни, как ще ги развиват. И да не гласуваме по цвят, а да гласуваме за качества.

П.С. И все пак колко подписа трябва да събера, за да имам право да се кандидатирам на избори за кмет? Макар че едва ли имам шанс пред достолепния Чомаков. :)

Онзи ден се измайтапих с един колега с въпроса:
Ако от София до Пловдив се стига за максимум 2 часа, а от центъра до младост за 1 час, то въпросът е на какво разстояние е Пловдив, щом Младост е на 7 км.
Отговор нямаше, само смях, и то горчив.
Какво се случва тези дни? Митинги по спирките. Като казвам митинги имам предвид стотици хора, които не стоят само по спирките, но са застанали и на пътното платно, защото няма място на спирката.
Това едно на ръка е опасно, а второ говори само за безотговорност. Не ми пука Бойко Борисов как ще се вайка, кой му е виновен, кой му е крив и защо. Пука ми за това, че вече и час и половина не са достатъчни за да се прибера вкъщи. Движението от НДК до Младост е просто ужасно. Вече ми стана практика да вървя пеш от НДК до Орлов Мост - хабя калории, пък и изпреварвам таман 5 автобуса с номер 76. Да не говорим колко са общо автобусите, които изпреварвам с моя бързоход. И на Орлов мост хващам не този автобус, който съм видял на НДК, а може би петия пред него.
На какво се дължи това? Според мен отговорите са прости:
1. Много хора дойдоха да живеят в столицата и пътищата и не могат да поемат всички.
2. Няма добро регулиране на движението.
3. Досега не се даде и 1 лев за разширение на съществуващите пътни "артерии".
Кметът Бойко Борисов в типичен за него стил само се вайка, тръшка и обвинява. Ремонтира няколко улици, които дори нямаха нужда от ремонт. Сега явно чака европейските субсидии - вече имаше коментари за това, как някои изчакват и не действат в момента, дори и да имат бюджет за това.

В столицата вече пътуването е безобразно. Автобусите са претъпкани и ако по соц време ни се струваха пълни, сега са още по-пълни и интимни. Не ми се мисли какво ще стане, ако падне сняг и кмета пак е изненадан. Тогава сигурно ще се прибирам вкъщи към 22 часа, освен ако не взема да си тръгна пеш и да измина тези ми ти 7 километра. Само че зимно време трудно се върви... по улици, които не са изчистени. А освен това сума ти простаци на пътя ще сменят окраската на дрехите ми перманентно.
Въпросът ми към вас, блогерите живеещи в София е - усещате ли разлика в задръстванията от миналата година? Да ви се струват по-брутални? И какво правите за да ги преодолеете?