„ О т в с и ч к о б о л и “

проект за ситком

от Кузмо Караян

еп.2 Погребална мистерия

Синопсис: Кузмо току що е излязъл от затвора където е прекарал няколко месеца заради историята със саботажа на кварталния супер. Приятелите му се събират в кафето и става така, че той намира в тоалетнат забравена урна с прахообразно вещество, от което Манчо неволно си близва. Кузмо решава лично да издири собственика и в хода на разследването се обръща към приятел от полицията.

Манчо се запознава с приятелка на Татяна – Кети астроложката и е романтично впечатлен. Покрай увлечението си по нея запова да проявява интерес към окултизма и езотеричните направление в бизнеса – карти таро, нумерология и т.н.

В последствие с невинен трик успява да я съблазни, но това ще му изигра лоша шега.

Разследвайки аферата тримата имат интерсесно посещение при врачка. Тя ги праща за зле в моргата.

Татяна обмисля някой пластични корекции и коментарите на Кузмо за идеята стават повод да се разделят.

Кузмо се вманиачава напълно в идеята да разплете историята с тайнствената урна и стига до крайности в теориите и дйствията си. В играта влизат специални разузнавателни средства, замесено е името на известен мафиот.

По чиста случайност нформацията е намерена и историята дори е отразена от Татяна в скандален телевизионен рпортаж; случая се оказва много по-различен от това което всички са допускали. Не без сериозни инциденти урната се оказва обратно при собствениците.

Манчо е сполетян от жестока трагдия – зарязан е заради лош хороскоп, но намира перфектен начин да си отмъсти. Тридсет мин. по-късно е отведен на разпит в полицията. Алекс и Кузмо си устройват състезание по рязане на краставици.

сцена 1. ТАЙНСТВЕНАТА НАХОДКА

интериор. кварталният кофи-шоп, ден.

Алекс и Кузмо разговарят на масата. Кузмо е облечен с някакво старовремско сако подсилено с кръпки на лактите.

АЛЕКС: Приветствам те с добре дошъл отново в обществото!

КУЗМО: /след ареста оглежда света наоколо като за първи път/.

АЛЕКС: Е, как беше вътре, разправяй?

КУЗМО: Ами като те арестуват нещата ти стават лични вещи, това разбрах.

АЛЕКС: Е, да! А задника ти? Твой ли си е още?

КУЗМО: Ей, аз не ставам за Евгени Минчев! Това е поправителна институция, не е истински затвор.

АЛЕКС: Знам, карат те да полагаш обществено полезен труд. Но съм чувал, че някой намират любовта на живота си там вътре.

/подушва го/. Каква е тази миризма?

КУЗМО: Каква миризма?

АЛЕКС: Не знам, сякаш пестиш от дезодорант? А, ето го и Манчо!

МАНЧО: /присъединява се на масата/. Ейй, как си Кузмо? Появи се! Как я караш?

КУЗМО: Йес бейби! Толкова добре се чувствам, че се чудя дали не съм друсан! Май трябва да попитам лекар.

МАНЧО: Добре изглеждаш. Татяна е отвън, говореше с приятелка.

Манчо започва да души и се кани да попита, но Алекс тайно му смига "Шшшшт!" и посочваКузмо; споглеждат се заговорнически.

КУЗМО: Добре, отивам да поръчам. /става и тръгва към бара/.

КУЗМО: /пътьом на бармана /.Бира и чипс за приятелите ми! /заобикаля и влиза в тоалетната/.

На масата идва Татяна с приятелка - Кети, жена с екстравагантна прическа и доста медальони.

ТАТЯНА: Запознайте се, това е Кети.

/към Кети/. Алекс. И Манчо - той е архитект.

АЛЕКС: О да-да, той е много добър архитект! Ако си пътувала някога с влак към морето - той е проектирал релсите.

КЕТИ: Приятно ми е.

МАНЧО: /вторачва се в нея/. Не го слушайте. И, и на мен.

Кузмо излиза от тоалетната и пътьом взима таблата с поръчката от бара. Виждаме как слага на нея нещо като коктейлен шейкър - това е урна. Присъединява се към компанията майсторски понесъл високо пълния поднос.

ТАТЯНА: Ето го и него! Самият! Как си?

КУЗМО: Ами как, като след приземяване в купчина тор, хахаха!

ТАТЯНА: /души го/. Да, понамирисваш. С какво си се парфюмирал?

КУЗМО: /намига към другите/. Феромонни!

ТАТЯНА: Ооооо! Стоя далеч.

МАНЧО: Ей Кузмо, хубаво сако!

КУЗМО: На дядо ми е.

ВСИЧКИ: /приветствия/. НАЗДРАВЕ! НАЗДРАВЕ! Хей! Хай! Хоу. Добре дошъл сред нас...и т.н.!

КУЗМО: /тост/. Да ви кажа до тук целият ми живот беше пълен провал...

АЛЕКС: А дори не си минал полвината! Остава ти толкова много.

КУЗМО: /пие на екс /. Но от утре започвам на чисто!

АЛЕКС: Малко е, трябва ти направо нова самоличност.

МАНЧО: Ако ще го правиш опитай този път като жена.

ТАТЯНА: В Китай търсят сервитьори.

КУЗМО: Говоря ви сериозно!

    /продължава/. Ей, да знаете някой добър адвокат? Смятам да съдя адвоката си!

АЛЕКС: За какво?

КУЗМО: Как за какво? Къде мислиш, че бях последните няколко месеца? На курорт? По-добре да бях наел някое авокадо от сергията.

Татяна и Кети радостно превъзбудени ровят в чантите, вадят и размахват някакви билети.

ТАТЯНА: Вижте какво имаме! Пукнете се от яд: билети за концерта на Веселин Маринов!

АЛЕКС: О да, ще е страхотно! Чух за това. А и местата никак не са скъпи: 10 лв. близо до сцената, 25 на задните редове, а ако бутнеш 50 на портиера Ахмет може изобщо да не влизаш. Кажете, че аз ви пращам.

ТАТЯНА: Мъже! Нищо не разбирате!

Завиждате.

МАНЧО: /гледа право в Кети и преглъща/. Защо-о, аз, харесвам Веселин Маринов...

Алекс и Кузмо безмълвно се вторачват в него - има затишие по време на репликата му - и дори един минаващ покрай масата клиент спира за да го огледа.

МАНЧО: Какво? Защо? Какво толкова казах?

АЛЕКС: Сигурен ли си, че говориш за същия човек? Слушал ли си творчеството му?

МАНЧО: Д-дааа... някой песни...

КУЗМО: И онази ли... как беше, "Нашата полиция... ни пази"?

КУЗМО: Дето се поти на нея до коленете.

МАНЧО: ... Да-а, и нея.

АЛЕКС: Цялата ли? Наистина?

МАНЧО: ... Е, трудно е... признавам . Но не чак колкото да развъждаш панди.

Мъжете приемат,че Манчо просто се е шегувал и губят интерес.

ДВЕТЕ: Глупаци! Нищо не разбирате! Глупаци!

АЛЕКС: /сръгва Кузмо/. Ей, виж, това не е ли Грушо, чичо ти?

КУЗМО: Нее, все още е в затвора.

АЛЕКС: Защото този страшно ми заприлича на него. Ето там.

КУЗМО: Къде-къде, кой? /скача да провери/.

В този момент Манчо е заинтригуван от странния предмет на масата. Взима урната и я разглежда. Отваря я, помирисва, потапя показалец в нея и го облизва.

МАНЧО: /към преминаващата сервитьорка/.  Какво е това, някакво разтворимо кафе? Извинете? /тя реагира с машинална усмивка /.

КУЗМО: /връща се на масата; към Алекс /. Не е той. Как ти хрумна, помислих, че е драснал.

Манчо продължава да се чуди на съдържанието на урната и гребва с лъжичка.

АЛЕКС: /към Кузмо/.  И чичо-ти-е-в-затвора!? Сега разбирам - имаш престъпна жилка по наследство. Може би таланта ти е да намираш неща преди още хората да са ги загубили. Трябва да се погрижиш.

КУЗМО: /към Манчо/. Ей, защо ядеш това, намерих го забравено в клозета!

МАНЧО: /изпада в шок, задавя се и оплюва всичко/. Какво, домъкнал си го от клозета!? О Боже!... аз... аз... ще се отровя!

КУЗМО: Даа, заедно с тази ръкавица. Намерих ги вътре. /изважда дясна кожена ръкавица /.

КЕТИ: Мисля, че е урна. Била съм балсамьорка. Държат в нея праха на покойниците. Да, урна е!

МАНЧО: Какво, изядох мъртвец! Умрял!? О-о! Аз...

АЛЕКС: Дръж се мъжки, успокой се.

КУЗМО: Ами даа, осквернил си го! Осквернил си тленните му останки.

МАНЧО: Млъкни, идиот такъв! Защо го домъкна на масата!?

КУЗМО: Ами стоеще там върху казанчето.

АЛЕКС: Ето я фабулата: някой си е свалил ръкавицата, облекчил се е с дясната ръка... изтръскал се е, и после ги е забравил. Кой ли може да е такъв кретен?

ТАТЯНА: Какво да правим с нея? Мисля, че трябва да я предадем на собственика? Моля ви, махнете я от тук!

КУЗМО: /изправя се и вдига урната, към заведението /. Ей, някой да е губил урната на баба си?

ТАТЯНА: Остави я на бара. Който я е забравил ще се сети и ще я потърси.

КУЗМО: Аз се заемам!

АЛЕКС: Не черпи никого с това, ще те осъдят. /към Манчо/. Можеш да го съдиш. Адвоката му не струва.

МАНЧО: Идиот. Защо ме гледате така? Какво ми има!?

АЛЕКС: Няма ти нищо. За сега.

КУЗМО: Заемам се, аз я намерих! Оставете всичко на мен.

АЛЕКС: Какво ще правиш?

КУЗМО: Имам човек в полицията. До довечера това тук ще е върху камината на собственика!

ТАТЯНА: Не се замесвай, дай я на управителя.

КУЗМО: /разпалва се /. Що за бездушни хора сте вие! Не мога да повярвам. Не мислите ли, че някоя измъчена душа на роднина сега страда? Малко внуче плаче за милата си баба която го е отгледала, а душата на нещастната покойница се лута в мрака и не може да намери утеха и спасение в отвъдното... след изпълнения с тежести живот на бедна вдовица.

КЕТИ: Така е, той е прав. Без погребение душата не може да се прероди и остава привидение.

ТАТЯНА: Кети е астроложка.

Никой не е особенно впечатлен от това изявление освен Манчо.

МАНЧО: Така ли? Опасно ли е, че ядох от нея? В опасност ли съм?

КУЗМО: О-о, Астрология! Приятелят ми Чеслав също е астролог...

             /действа решително/. Хайде Алекс, идваш ли с мен до полицията? Тъкмо ще ни е на път да се отбием в обущарницата.

АЛЕКС: За какво ни е да ходим в обущарницата?

КУЗМО: Ще ти обясня по пътя.

ТАТЯНА: Добре, вървете, и без това трябва да мина през редакцията. Купона свърши.

Стават, разотиват се. Манчо и Кети остават ма масата.

МАНЧО: /към Кузмо /. Ей, ами сметката?

КУЗМО: Аз съм инвалид, утре от червения кръст ще им изпратят чек. /прави знак към бармана,че всичко е наред и тръгва /.

/ извръща се към Кети астроложката /. А ти внимавай с него! Казаха ли ти, че е опасен архитект?

сцена 2. "МИКСЕРЪТ НА ЖИВОТА"

екстериор. улица-ден.

Алекс и Кузмо вървят и разговарят. Кузмо държи урната високо с 2 ръце.

КУЗМО: Ей виж, плакат на Салвадор Дали в София, ще има изложба.

АЛЕКС: Кол-ко сюр-реалиссти са нужни за да се завие една крушка? Отговор: КрУша-тАааА!

КУЗМО: РРРиии-батааа!

АЛЕКС: ...Ей какво става с оня бизнес с приятеля ти Чеслав? Голямата идея?

КУЗМО: Кой бизнес?

АЛЕКС: Ами, сакото с качулка.

КУЗМО: Нищо, движи се. Ще я комбинираме със смокинга с възглавничка.

АЛЕКС: Новост? Какво е това?

КУЗМО: Ами то е нещо което те улеснява при сядане: дебела подплата отзад, все едно имаш възглавница отвътре. За официални случаи.

АЛЕКС: Аха, разумно. /сочи куртката му /. Това от новата колекция ли е?

КУЗМО: Това ли? Не. Наследство. Тъкмо щях да ти разправям: бях скрил едни неща преди време на тавана иии... /заглежда се /.

АЛЕКС: Наща? Какви неща?

КУЗМО: Едни плавници, и като се качих да ги потърся го изрових от един сандък. На дядо ми е! Носел го е на бала си. После е влязъл в лагер.

АЛЕКС: И той ли? Има ли човек в семейството ти който не е бил в затвора? Чакай малко, от бала си е влязъл в лагер или е влязъл в лагер със сакото?

КУЗМО: / замисля се /. Със сакото.

АЛЕКС: Значи на дядо ти. За това ли мирише толкова странно? Мислех, че е от килията.

КУЗМО: От ареста? Луд ли си - било е 40 години в нафталина!

АЛЕКС: И защо го носиш?

КУЗМО: Как защо? Утива ми, не виждаш ли колко жени ме заглеждат?

АЛЕКС: /жест: че как не, много ясно /.

... Значи с Чеслав разширявате бизнеса? Защо не пуснете и собствена марка парфюм?

КУЗМО: /обмисля - идеята очевидно му допада /.

Внезапно мярва ма едно дърво некролог на странен човек. Спира и го разглежда. Повдига урната към него.

- Ъъм, дали не е този?

Алекс го дръпва за ръкава да продължат напред.

АЛЕКС: Кажи какво ще правиш в обущарницата?

КУЗМО: Нали ти разправям. Чуй сега, обличам аз куртката, бъркам тука в джоба, и какво намирам вътре: квитанция за поправка на обувки - работилница "Бай Петко и Маруф", улица, номер, ъхъ.

АЛЕКС: Какво, квитанция? От коя година?

КУЗМО: На дядо ми, от 72-ра! / вади я /. Виж, ето адреса, подпис, всичко... Тук сме!

Стоят и гледат очуканата ламаринена табела с надпис "Обущарница бай 5-ко и...".

КУЗМО: Без Маруф. Добрее.

АЛЕКС: Ии какво те кара да мисли, чее след толковаа, годинии... /опитва се да пресметне, но не може /.

КУЗМО: Нещо ми подсказва. 

Отваря и влизат.

интериор. обущарска работилница "Бай Петко"-ден.

Кузмо сумти и оглежда обстановката. Опира се тежко с две ръце на тезгяха пред майстора и гледа втренчено. На стената в дъното на помещението виси голям ръчно оцветен портрет на Сталин.

КУЗМО: /тържествено /. Дошъл съм за, това! /с театрален жест вади квитанцията и я плесва на тезгяха /.

Онзи я взима и доста продължително я изучава. После мълчаливо влиза в работилницата ; дълго и шумно рови из стаичката, събаря предмети и мърмори. Връща се и изпитателно го гледа.

ОБУЩАР: /троснато /. Тези ли са? Добре, ще са готови вторник след шест.

Кузмо се завърта към Алекс, събира пръсти в някакъв водолазен знак "ОК, мисията е изпълнена" и го тупва по рамото.

КУЗМО: Видя ли! Пресантимана ми работи! Хайде, отиваме в полицията!

Излизат. Алекс гледа назад към обущаря недоумяващо.

АЛЕКС: Извинете, а какво стана с Маруф?

ОБУЩАР: /троснато /. Аз съм Маруф.

АЛЕКС: Вие сте Маруф. Ами тогава...

Кузмо го издърпва навън.

сцена 3. „ ДИАПОЗИТОР НА АСЦЕДЕНТА“

интериор. кварталният кофи-шоп - ден.

Междувременно Манчо и Кети са останали на масата и рзговарят.

МАНЧО: Аз, аз, не знам не трябва ли да отида да се прегледам в болницата? Да звънна ли на 112?

Ох-ох-ох, заболя ме главата!

КЕТИ: Спокойно, няма страшно; това е само пепел, нещо като въглен.

МАНЧО: Мислиш ли? Души ме! Не мога да... преглъщам.

КЕТИ: Да, била съм балсаматор. Безопасно е. Дишай дълбоко.

МАНЧО: ... Ее, поне имаш опит с умрелите. Ами ако нямам имунитет? Може да имам алергия?

КЕТИ: Успокой се, дишай... Трябва да си позитивен.

МАНЧО: Ох, ох... трябва да съм позитивен! Това как става?

КЕТИ: Ето така: поеми въздух, задръж...сега баа-а-вно изпускай.

МАНЧО: /изпълнява /. На вкус не беше гадно. Малко като прегоряло пилешко.

КЕТИ: Най-добре пийни нещо и се разведри.

МАНЧО: Да, наистина от това имам нужда. Питие. /прави знак на сервитьорката/.

МАНЧО: /кашля много идиотски/. Ами аз имам сериозни основания да смятам, че може би бих искал да поръчам нещо . За пиене.

СЕРВТ: Алкохол?

МАНЧО: Мм, да, някакъв коктеил. Ако може с мента. Два! /към Кети /. Ти искаш ли?... Тогава три.

20 мин. По-късно.

МАНЧО: Уфф, не знам, напоследък така не ми върви , че чак... Онзи ден в закусвалнята вместо пилешки дюнер ми пробутаха те-ле-шки! И то за трети път подред!Не съм суеверен, но... Дали да не си направя некролог, а това де - хороскоп, хороскоп! Ти можеш ли?

КЕТИ: Няма никакъв проблем.

МАНЧО: Как става, трябва ли да дам кръв? Колко струва?

КЕТИ: 300. Но като за приятел на Татяна, за теб 150.

МАНЧО: 150...

КЕТИ: Алена взема 2000.

МАНЧО: Какво!? А не, 150 не е много. Че кой и дава 2000?

КЕТИ: И аз това се чудя.

Сервират им коктейлите

МАНЧО: / прави се на забавен /. Наздраве!

/лапва сламката и духва през нея наобратно в чашата /. О, сложил съм си сламката наопъки!  /обръща я и шумно сърба/. Ето, така е по-добре!

КЕТИ: .....

МАМЧО: Тая нищо не познава.

КЕТИ: Коя?

МАНЧО: От Битиви, Алена. Веднъж предсказала на един познат, че го очаква съдбовна среща с фатална черноока жена, жената на живота му. Помислил, че ще се влюби. А после някаква циганка му задигнала портфейла.

КЕТИ: Ти трябва да си направиш хороскоп.

МАНЧО: Амии... Я кажи, тези работи всичко ли познават? Не можеш ли да направиш изчисления и да разбереш на кого е била урната? Тоест покойника дето е умрял.

КЕТИ: Това няма начин, трябват изходни данни: географски кординати, тригони, час и минута на раждане. Астрологията е точна наука, почти като математиката.

МАНЧО: И аз винаги това съм се чудел като чета прогнозата във вестниците? Как така ще е едно и също за всички: Скорпион: "чака ви нещастие, но няма да умрете"!?

КЕТИ: Това са глупости, не може да се прави хороскоп така на едро. Как ти е гърлото?

МАНЧО: Кхъ, кхъ, по-добре. Да, и аз това си викам, все едно да определяш съдбатата по височината на човек или номера на обувките: всеки който е над 1.80 е склонен към нещо си там... А ако носите 42 номер обувки и сте 167 значи сте предразположен към кариера на диктатор, пуснете си фюрерски мустачки, като, знам ли, Наполеон? Вижда ми се адски тъпо.

КЕТИ: Така е. Явно си проницателен, с какво се занимаваш?

МАНЧО: Амиии... имам собствен бизнес.

КЕТИ: Твърде много шарлатани се навъдиха по медиите. Астрологията е прецизна научна дисциплина, не може да се злоупотребява, изисква се посвещение.

МАНЧО: Ами, не знам, нали, онази Оксана, мъжа и дето умря от спин, и после и тя изведнъж също стана астролог, какво, да не би и астрологията да се предава по полов път?

КЕТИ: Оксана Хорват... не те съветвам да и вярваш.

МАНЧО: Няма шанс. Добре де ами този Нострадамус, той как е правил хороскопи? Как е предсказвал бъдещето?

КЕТИ: Той е ясновидец. Един от най-великите. Знаеш ли, че е предсказал мобилния телефон. Казал е "Ще дойде време хората ще ходят и сами ще си говорят"!

МАНЧО: Защото излиза, че щом всичко е познавал значи е е знаел рожденния ден на земята и часа и, нали така? Нали е казал за края на света, трябва да е имал данни?

КЕТИ: /тук е на тясно / ... Нострадамус е голям пророк! Единственият! Чуй какво е написал: 

" БЛИЗО ДО 2 ПРИСТАНИЩА. ЩЕ СТАНАТ 2 ПРОИЗШЕСТВИЯ КАКВИТО ОЩЕ НЕ Е ИМАЛО. ГЛАД , БОЛЕСТИ , ОСТЪР ШУМ И СПЛЕСКАНИ ХОРА. ТОГАВА ПЛАЧАТ ЗА КУБЕТО НА НАЙ- ВЕЛИЖДИЯ СЛЕД БОГ БИРУ!"

МАНЧО: За кубето на... Какво значи това?

КЕТИ: Центурий, кодирано е - или 11-ти септември, или краят на света - сблъсъкът с планетата Небиру. Ето, казано е: Бог Биру -Небиру, планетата на смъртта! И шумерите! Те са знаели.

МАНЧО:  За кое?

КЕТИ: За кулите близнаци.

МАНЧО: Да, кулите, и 2012-та. Направо настръхнах!  Още два коктейла, моля!

КЕТИ: Кога си роден?

МАНЧО: Кой, аз ли... не си нося личната карта... Ами / казва съвсем наслука /. 9-ти декември. 11,15 вечерта.

КЕТИ:  /записва си на салфетка / . Интересно, рожденният ден на Айнщайн! Коя година?

МАНЧО: ...Ъ-ъ осемдесет иии... първа.

КЕТИ: /прави бързи пресмятания /. Осмица, квадрата на Питагор... редуцираме до... Възходящ овен ли си?

МАНЧО: Надявам се. Ти кажи.

КЕТИ: Под знака на Марс - пълководец....

Така, значи си 9-ка. Което е число на съвършенството. Мъдрост, могъщество, магнетизъм...

МАНЧО: Тройно "М". Като името ми, и то започва с М.

КЕТИ: Да. Експлозивна воля, борбеност...

МАНЧО: Аз, доста съм борбен. В казармата често са ми казвали, че имам данни за борец. Баща ми навремето е тренирал.

КЕТИ: Гордост, себелюбие. Организаторски дарби... ръководни функции.

МАНЧО: Да да, бива ме за шеф. Умея да мотивирам колектива.

КЕТИ: Добро число, има силни вибрации. Аз съм 3-ка: артист с талант на лидер. Пълна съвместимост.

МАНЧО: Е, и това ако не е добра новина! Отдавна беше време за добри новини. Значи си пасваме? Идеално!

КЕТИ: В момента не мога да ти кажа нищо повече. Трябва да изчисля аспекта на личния сигнификатор и деапозитора ти. Ще ми трябват няколко дни.

МАНЧО: Не е спешно. Диапозитора. Изчислявай, изчисли го хубаво. Искаш ли още коктейли?

КЕТИ: Не, благодаря, може би друг път, ще трябва да тръгвам. Колко стана?

МАНЧО: Чакай де, къде ще тръгваш? Гледай, гледай - сега ще си извадя окото!

Алкохола го е ударил в главата и Манчо решава да я впечатлява с фокус: скрил е една течна сметанака в дланта си. Прицелва се и забива вилица в нея, все едно в окото си, като я прикрива в шепа . Течността потича по лицето му и върху масата. Тя не го е очаквала. Шок.

МАНЧО: Видя ли? Видя ли?

Манчо забелязва, че всички от околните маси го наблюдават, надига се и отправя призив към тях.

Много ви моля, не правете това сами в къщи! Освен, че ще е адски глупаво, не можете да го повторите повече от два пъти! Благодаря.

КЕТИ: /бърза да се изниже /. Ето ти визитката ми, обади се след вторник.

МАНЧО: Обезателно. Но ако изчислиш нещо опасно в хороскопа моля те предупреди ме веднага!

Кети си тръгва. Манчо се хили и се покланя с глава към публиката .

сцена 4. "БЕЗ УБИЙСТВА ПО СЛУЖБА"

интериор. кварталният кофи-шоп, ден

Алекс и Татяна са в кафенето и чакат другите.

ТАТЯНА: /позира /. Виж, мислиш ли, че има разлика? Според теб кой е по-добрият ми профил?

АЛЕКС: Трябва ли да има разлика?

ТАТЯНА: Винаги има.

АЛЕКС: Не се ли харесваш?

ТАТЯНА: 100 %. Но винаги може да е по-добре.

АЛЕКС: Мога да ти подаря пчеларска маска.

ТАТЯНА: Странно е, че имаш подобно нещо. Не говори добре за теб.

АЛЕКС: На бившето ми гадже е. Държеше като правим секс да си я слагам.

ТАТЯНА: /нацупва се /. Мислиш ли, че... виж ми устните, ще ми отива ли така?

АЛЕКС: Колагенови устни, хилуронова киселина: одобрявам, но само ако си в програмата за защита на свидетелите. Все пак животът е над всякакви естетически критерии. Ти си криминален репортер.

ТАТЯНА: Добре де, обмислям някой корекции.

АЛЕКС: Защо не, дори можеш да запишеш и фолк песен после.

ТАТЯНА: Ха-ха!

АЛЕКС: Честно, много харесвам тия модерни женски усти - дето изглеждат сякаш са целували котлона, като на тази, Мара отварачката. Но има нещо, дреболия: понеже като общо впечатление това подобрение доста наподобява сфинктер, не знам дали няма известни основания всичко което притежателката им каже да се окачестви като пръдня? Иначе съм за.

ТАТЯНА: / слуша го много търпеливо/. Убеди ме. Реших, ще го направя!

АЛЕКС: На пук ли?

ТАТЯНА: Именно!

АЛЕКС: Добре.

ТАТЯНА: Да добре. Какво правихте вчера?

АЛЕКС: Ходихме с гаджето ти Кузмо до полицията да се видим с някакъв негов приятел.

ТАТЯНА: И?

АЛЕКС: Нямаше го. Каза, че ще го доведе направо тук по-късно.

ТАТЯНА: За онази урна?

АЛЕКС: Ахъ.

ТАТЯНА: За какво му е притрябвало да се занимава с тая глупост?

АЛЕКС: Е, той е човек който държи на семейните ценности. Може да иска да гласува и да му трябват мъртви души?

А, ето ги, влизат.

Към масата идват Кузмо и ченгето Дангов  - мрачен мъж с грижливо поддържани бакенбарди, облечен в шлифера на Коломбо, с маниери на изпечен тежкар. Кузмо държи в ръка голяма пиратка.

КУЗМО: Запознайте се, приятелят ми Дангов - ченге под прикритие. Той е от полицията.

ТАТЯНА: Здравейте. Татяна.

АЛЕКС: Приятно ми е.

КУЗМО: Тя е разследващ репортер.

Дангов не казва нищо, но си проличава, че не е много впечатлен от хора като нея, които си завират носа където не трябва . Сядат.

ТАТЯНА: /за пиратката /. Какво е това?

КУЗМО: Римска свещ!

АЛЕКС: "Римска свещ"? Това не беше ли поза от секса?

КУЗМО: Остави ме с твоите глупости.

Тържествено поставя урната на масата.

/КУЗМО: /към Дангов /. Виж, ето, казах ти, намерихме я в тоалетната.

АЛЕКС: Ти я намери.

ДАНГОВ: /никакъв интерес /. Не виждам защо ти е да си причиняваш главоболия? На твое място бих я извърлил направо в канала.

КУЗМО: Ей, аз съм търсач на истината! А истината по някой път докарва главоболия . Както когато прекалиш с напитките и на сутринта ти иде да си купиш гроб. Нали разбираш?

ДАНГОВ: /сякаш обмисля мотивите му /. Хм? / вади пура и дълго я пали /. Не.

АЛЕКС: Значи сте от полицията? Може ли да попитам нещо?

ДАНГОВ: Давай?

АЛЕКС: Убивал ли сте човек?

ДАНГОВ: / поглежда го косо /... На работа ли?... На работа не съм.

АЛЕКС: О!...

Кузмо е отворил урната, наднича в нея и а-ха да кихне.

ДАНГОВ: ... Други въпроси? / към Кузмо /. Не виждам как мога да ви помогна с това.

КУЗМО: Амии нали имате информатори, можеш да притиснеш този онзи.

ДАНГОВ: Нямаме информатори в клозета. Само в моргата...

Виж, сега не става, в стачка сме, ще ме натопят от синдиката.

ТАТЯНА: /пита от проф.любопитство /. Как така стачка? А престъпниците? Кой залавя престъпниците?

ДАНГОВ: Залавяме ги, а после ги караме да правят самопризнания. Онзи ден арестувахме един гратисчия и понеже не сме на работа го принудихме да се обискира сам, а след това и да се бие.

АЛЕКС: Разпит 3-та степен!

ТАТЯНА: Това не е ли произвол?

ДАНГОВ: Може и да е, но ние го убедихме, че става дума само за аеробика. Съжалявам, не мога да съм полезен..

КУЗМО: Е, жалко!

АЛЕКС: ... Ами Мето Илиянски?

ДАНГОВ: ...?

АЛЕКС: Дали наистина е жив?

ДАНГОВ: / след продължителен поглед с повдигната вежда /. Е, той също изчезна нали? Някой неща никога няма да излязат наяве, защото просто не са за разправяне. Не го чакаме.

Дангов получава код по станцията; става.

/към Кузмо /. Изчезвам. Ще държим връзка по оная работа.

КУЗМО: /намигане /.

Дангов напуска заведението с клатушкаща походка, ръце в джобовете и димяща пура в уста.

АЛЕКС: "Оная " работа?

КУЗМО: С приятеля ми Чеслав движиме една афера.

АЛЕКС: В какво пак си се замесил? Каква афера?

КУЗМО: Повярвай ми, ако искаш да имаш спокоен сън по-добре е да не знаеш.

ТАТЯНА: На мен няма ли да ми кажеш ?

КУЗМО: Това значи да го разбере целия град.

ТАТЯНА: Аха. Тогава скоро не се надявай да ме .../ ​прошепва му нещо /. Гола.

КУЗМО: Ами ако те излъжа?

ТАТЯНА: Ще разбера., не си покерджия.

АЛЕКС: Е, отказаха ти и сега?

КУЗМО: Не мисля, задължен ми е.

АЛЕКС: С какво? Откъде го познаваш този? Прилича на, не знам, сякаш ми е познат от телевизията?

КУЗМО: Ами Чеслав пое вместо него на времето един куршум.

АЛЕКС: Какво-о?

КУЗМО: Дълга история. /и той вади пура и небрежно пали /.

ТАТЯНА: /разпъжда дима /. Не ми се слушат тези глупости. Трябва да се обадя до редакцията.

Напуска масата и серазминава с Манчо. Манчо сяда при тях.

ВСИЧКИ: Здрасти, сядай, как си!

АЛЕКС: Как мина срещата?

КУЗМО: Правихте ли секс?

МАНЧО: С кого?

КУЗМО: С онази астроложка.

МАНЧО: Е защо мислите, че искам да я чукам?

КУЗМО: Видях как ти текат лигите, изписано е на лицето ти.

МАНЧО: Е добре, харесва ми, какво толкова? Изпихме няколко коктейла и си поговорихме за астрология.

АЛЕКС: Не я ли покани у вас?

МАНЧО: Не, аз съм джентълмен. Предпочитам да се държа на положение една седмица, вместо да я врънкам за секс цяла вечер. Какво да и кажа: "Госпожице не ви ли се прави любов от пръв поглед"?

ДВАМАТА: Ясно. О да, ти си интелектуалец.

МАНЧО: Да бе, не ми е до това! Откъде сега да намеря 150 лв.?

КУЗМО: Защо са ти 150 лв.?

МАНЧО: Поръчах и да ми хаправи хороскоп.

 Татяна се връща на масата.

АЛЕКС: Добре, казвайте какво правим с това? /урната /.

Мълчание; гледат урната..

МАНЧО: Аз... ами мисля, че можем да питаме Кети?

КУЗМО: За какво да питаме Кети?

МАНЧО: Тя спомена, че имала приятлка екстрасенс-психик, това е нещо като медиум? Сигурно ще може да помогне, те познават. А и е била балсаматорка.

АЛЕКС: Екстрасенс-психик!? Вярваш ли в това, кой ходи на такива глупости? Да питаме и бодливо свинче.

КУЗМО: Аз съм ходил. Преди, когато гаджето ми ми изневеряваше. Позна ми.

ТАТЯНА: Аз съм пас. Нито за нито против. Но бих дошла само от любопитство.

АЛЕКС: О, да ти си пас за врачките, и си за колагена. Против.

КУЗМО: Добре, тогава да гласуваме! Вдигнете ръце.

гласуват: двама За - Кузмо и Манчо, Татяна - въздържала се, Алекс – против.

КУЗМО: Решено е: двама срещу един. Отиваме. /изведнъж тропа с юмрук по масата /. Ами ако това е той!?

МАНЧО: Кой?

КУЗМО: Ето кой. Мето Илиянски! Човекът в урната.

Точно така, това е само работа за екстрасенс! Давай адреса; да ставаме!

АЛЕКС: Глупости!

Надигат се.

ТАТЯНА: Сега ли? Веднага? Добре, вървете, аз няма да мога. Трябва да прескоча до редакцията. Възложиха ми някакво разследване.

Излизат навън.

КУЗМО: Какво разследване?

ТАТЯНА:  Служебна тайна. Не искам да разбере целия град.

сцена 5. "ВУНГА - КРАЛИЦАТА НА ПАРАНЕНОРМАЛНОТО"

екстериор. Улица - ден.

Алекс, Манчо и Кузмо отиват при врачката.

АЛЕКС: Бинга, е що за име е това?

МАНЧО: Вунга! Казва се Вунга.

АЛЕКС: И защо? Кой я е кръстил така?

МАНЧО: Защото е духовната наследница на Ванга.

АЛЕКС: Вунга - Ванга, да, това обяснява всичко.

МАНЧО: Наистина много познавала .

АЛЕКС: Е как така много познавала, да не е от разузнаването?

/към Кузмо /. А ти защо си ходил на врачка?

КУЗМО: Заради едно гадже. Отидох да питам дали не ми изневерява, а тя само хвърли поглед на снимката и вика: "Ама не мога да ви взема пари за такова нещо. Твърде лесно е: естествено, че ви изневерява. Хайде, питайте ме нещо по-трудно".

АЛЕКС: По снимка? Е каква снимка?

КУЗМО: Гола снимка. От едно мъжко списание.

АЛЕКС: Ясно. Не мислиш ли, че това цяла София може да ти го познае. Щом се снима гола по списания.

КУЗМО: Казвам ти, позна ми всичко, заклевам се в гроба на майка си!

МАНЧО: Майка ти е жива, изобщо няма гроб.

КУЗМО: Напротив, има. Но още не го ползва. Засега.

МАНЧО: /чуваме размишленията му, докато другите спорят /. " Е, ТЯ ИМА СПОСОБНОСТТИ. УСЕЩА РАЗНИ НЕЩА... МАЛКО МЕ Е СТРАХ ОТ НЕЯ. ДАЖЕ ДОСТА! ЗАЩО СЕ СЪГЛАСИХ , НЕ ЗНАМ КАК ДА СЕ ИЗМЪКНА..."

АЛЕКС: "Заклевам се в гроба на майка си"! Що за израз е това!? Защо да не се закълнеш, ако това ти носи полза? Какво, като излъжеш да не би да стане зомби?

КУЗМО: Казвам ти, екстрасенсите познават! Имат трето око.

МАНЧО: /на ум /. "...МОЖЕЛА ДА ПРЕДСКАЗВА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ С ЧАСТИ НА ТЯЛОТО СИ. ТОВА Е ДАРБА!... НО СЕГА НЕ МОЖЕЛА, ЗАЩОТО СЕ СПЪНАЛА ПО СТЪЛБИТЕ И ЦЯЛАТА Е В СИНИНИ ОТ ПАДАНЕТО..."

АЛЕКС: Даа, Вунга - кралицата на параненормалното. Дано само третото и око да не е с диоптър и да не гадае по вътрешности; забравихме да вземем кокошка.

МАНЧО: /на ум /. "...КАК ДА СЕ ИЗМЪКНА? АМИ АКО МИ ПРЕДСКАЖЕ, ЧЕ СКОРО ЩЕ УМРА!? БОЖЕ! О БОЖЕ! МЛАД СЪМ ОЩЕ!"

КУЗМО: Тук е.

интериор: жилището на Вунга врачката, ден.

Кузмо използва секретно почукване.

ГЛАС: Кой е?

АЛЕКС: Вече загубих доверие. Каква врачка е като не знае кой е?

КУЗМО: Млъкни!

Приятели на Кети.

МАНЧО: Астроложката.

Вунга им отваря бавно. Подава се навън и оглежда площадката.

ВУНГА: Сами ли сте?... Нали не ви проследиха?

ВСИЧКИ: /споглеждане /. Нее. Не са... Не, никой.

ВУНГА: Влизайте.

АЛЕКС: / тихо /. Момент само да си окача чесън на врата.

Стаята и-обиталище е обзаведена в типичния стил на показната шарлатанска представа за духовна мистика: православни икони, кандила, портрети на Ванга и майка Тереза, камбанки и всевъзможни екзотични джаджи. С тази разлика, че се седи на пода върху груби конопени чували от тор. Лицето на ясновидката е покрито с брадавици почти с големината на мушмула.

ВУНГА: Настанете се ей там.

Сядат по земята; мълчание.

ВУНГА: Можете спокойно да говорите пред тях. /обхожда с поглед окръжност по тавана. Спира очи на Кузмо и го посочва с пилешки кокъл /.

Ти! Някой в рода ти има метална пластина в главата? Чичо ти. Кажи му да се пази от магнити.

КУЗМО: ... Нее знам.

ВУНГА: Има. Провери, питай го.

КУЗМО: Той е в затвора.

ВУНГА: Като те гледам има защо.

За какво сте дошли? Не, че не знам де. Имате право само на един въпрос всеки.

АЛЕКС:  Пропускам.

МАНЧО: Аз... може ли да питам отделно?

ВУНГА: Ако си платиш.

КУЗМО: /вади урната /. Намерихме това. Търсим този вътре. Искаме да знаем на кого е?

ВУНГА: Дай го тук... какво е това, тор за мушкато?

МАНЧО: Не у-урна.

ВУНГА: Урна? Добре. Все същото.

Вунга поставя церемониално урната в скута си, почва шумно да вдишва парите от някаква купа и изпада в транс. Алекс следи една муха с поглед.

МАНЧО: /на ум /. " ГОСПОДИ, ГОСПОДИ, ГОСПОДИ! Света дево Божа майко, дано не ми предскаже нещо лошо! Обещавам да стана по-добър човек, да ходя на църква!"

ВУНГА: Хумммммм... усещам студ.... и виждам... маса, желязна маса, фаянсови плочки, 13... номер, човек с картонче на палеца, някакви студенти нещо режат... "ПРЕТАКАЙТЕ ЗЕЛЕТО"!

КУЗМО: "Претакайте зелето"? /води си записки /.

ВУНГА: /излиза от транса с кучешко отърсване /. Да, "Претакайте зелето!" - последните му думи. Умрял е в асансьорна кабина. Било е тясно там, натиснал е копчето за нагоре и е влязъл в тунела. Това е. Бил е грешник.

АЛЕКС: Но защо "претакайте зелето"?

ВУНГА: Не мога да ви кажа повече, силите ме спират, това ще наруши хармонията. Не трябва да ядосвам кармата.

КУЗМО: А нещо за адреса? Какъв е адреса?

ВУНГА: Той е на оня свят... Ако искате нещо повече питайте сестра ми Бинга. Тя сега се зарежда на Рупите, утре ще се върне.

/поглежда Манчо /. Отговора е не!

МАНЧО: Ама...

ВУНГА: /към Алекс /. Сега, твой ред е.

АЛЕКС: Амиии... не знам.

ВУНГА: Кажи, какъв искаше да станеш като малък?

АЛЕКС: Аз ли... пионер или фашист, нещо такова. Харесваха ми униформите и как правят „хаил“.

КУЗМО: Кажете Вунга...

ВУНГА: Казах по един въпрос.

/към Алекс . Хайде, можеш да питаш всичко което поискаш. За преаждането, задгробния живот, душите на умрелите, всичко.

АЛЕКС: ... Мм, значи всичко? Наистина?

ВУНГА: Да, абсолютно всичко. Влиза в цената.

АЛЕКС: ... Ами добре. Тогава, коя е столицата на Кения?

екстериор: навън пред дома на Вунга.

Стоят отпред на тротоара и оживено обсъждат.

КУЗМО: Не можеш да не се направиш на умник, ти с твоите смешки! „Коя е столицата на Кения“? Обиди я! Видя ли лицето и: брадавиците и бяха точно във формата на съзвездието Голямата мечка? Казвам ти, тази жена има способности, ще си изпатиш!

МАНЧО: Да, не видя ли тя има "лоши очи"! Знаеш ли колко е кофти да те прокълне врачка!?

АЛЕКС: Другият ми въпрос беше кой уби Андрей Луканов? Стига с тия глупости. Да, има ефектни брадавици, можеш да си закачаш пешкира върху тях.

КУЗМО: Този човек е... Неверник!

АЛЕКС: Не, вярвам само в това, че единственото което тези врачки могат да познаят е, че всеки който им дава пари е освидетелстван идиот. Но това ще ти го каже всеки, при това съвсем безплатно. Ако сега трябваше да влизаш войник и военните разберяха за това, нямаше да те вземат в казармата. Не ме замесвайте.

МАНЧО: Добре, какво ще правим? Успокойте се.

КУЗМО: Аз поемам по следата.

МАНЧО: Каква следа?

КУЗМО: Тя спомена моргата. Дангов също. Съвпадение!

АЛЕКС: Обаче без мен. Ако искате вие вървете по следата, аз имам по-важна работа: трябва да се мажа с алое вера.

КУЗМО: Добре, утре имам уговорка с Татяна. Ще се видим вечерта в кафето. Хайде.

Разделят се, Кузмо задърпва Манчо нанякъде. Алекс поема в друга посока.

КУЗМО: /обръща се след Алекс и подвиква / . ПАЗИ СЕ! /и се препъва в камък /.

сцена 6. "ЛЮБОВНИЯТ КУРУ"

интериор: квартален кофи-шоп, ден.

Четиримата водят разговор на масата.

АЛЕКС: ... Чуй, бих направил частично завещание в твоя полза, но нека сме наясно: предпочитам погребение. И изрично настоявам да бъде в половината за непушачи.

КУЗМО: Тоест на кое?

АЛЕКС: На гробището.

КУЗМО: ... На гробището?

АЛЕКС: Да. По-тържествено е. Има опело, поднасят ти венци; духова музика, хора в официални костюми...

КУЗМО: Да но кремацията има повече предимства.

ТАТЯНА: Кажи едно от тях.

МАНЧО: Без червеи!

КУЗМО: Точно така. И никой не може да злоупотреби сексуално с тялото ти.

ТАТЯНА: Мислиш ли, че е възможно? Някой маниак да го споходи блестящата идея да посегне на трупа ти? Бих казала, че и като жив не си бил особено популярен и сред двата пола.

АЛЕКС: Много хора ме харесват, но им имам доверие. Освен на теб. /за Манчо /. Твърдо погребение.

КУЗМО: Да злоупотреби? Ами защо не, след като е предвидено в закона, значи някой би могъл.

МАНЧО:  /разтревожен /. Това правят ли го?

ТАТЯНА: Аха, прав си, мисля,че се казва "гавра с труп"?

МАНЧО: Що за хора!?

АЛЕКС: Ще сдържа удивлението си от ерудицията ви.

КУЗМО: А и по-скъпо е. Знаеш ли колко върви един ковчег! /вдига ръка и гласува/ . За кремацията.

МАНЧО: /също /.

АЛЕКС: Ами ако трябва да те ексхумират?

МАНЧО: По какъв повод?

МАНЧО: Бил си убит. С отрова.

МАНЧО: Млъкни.

ТАТЯНА:  /преглежда вестник /. Да сменим темата, чуйте това: Според списание"Економист" българите сме най-нещастния народ в света...

АЛЕКС: Нищо чудно - те нямат коледен концерт на Веселин Маринов.

МАНЧО:  Бин-гоо!

Ще ставам. Какво ще правите сега?

ТАТЯНА:  /ядосана е точната реплика на Алекс /. Аз имам малко работа в редакцията. /дърпа Кузмо /. Хайде, ела да ме изпратиш.

Кузмо става и в същия момент вижда подозритрлен човек да влиза в тоалетната.

КУЗМО: Чакай малко! /заглежда се след него. Татяна го завлича навън /.

МАНЧО:  Алекс имаш ли време? Ще дойдеш ли с мен до фотото?

АЛЕКС: Защо да идвам с теб до фотото? Не искам, имам фобия от светкавици.

МАНЧО: Ела, трябва да ти разкажа нещо по пътя. Важно е

АЛЕКС: За кой?

МАНЧО: За мен.

Оставят пари и тръгват.

Екстериор. улица- ден.

 Манчо е доста превъзбуден.

АЛЕКС: Е, започвай.

МАНЧО: Добре де, да, ноо... Знаеш ли какво с...

АЛЕКС: Правили сте секс.

МАНЧО: Какво!? Ти да нямаш СРС-та? Как разбра?

АЛЕКС: С астроложката. Виж-се-са-моо, с тая усмивка можеш да позираш за тиквен фенер.

МАНЧО: Какво, защо?

АЛЕКС: Ами като ходиш пружинираш, значи, най-вероятно - бил си с жена. Но не мога да си обясня как така?

МАНЧО: Да-да-да-да, пресякох гол линията, случи се! Вчера! Вче-ра!

АЛЕКС: Е как успя да я свалиш?

МАНЧО: Ами тя беше много впечатлена от хороскоп ми. Видя го и кажи речи ми се нахвърли. Според някакви разположения съм бил почти ренесансов гений. Ренесансов ли беше?...

АЛЕКС Гений? Подозирам те отдавна.

МАНЧО: Каза, че досега никога не била разчитала подобно нещо. Значи, бил съм роден на една и съща дата с Леонардо да Винчи! 13-тата зодия - паяк! Паяк! И в мрежата!

АЛЕКС: Той кога е роден?

МАНЧО: Ами не знам, не помня.

АЛЕКС: Излъга я, нали? Типично за гениите, те са много разсеяни.

МАНЧО: Да, но не нарочно. Казах първото число което ми се завъртя в ума. Откъде да знам, че това ще е на някой си рожденния ден?

АЛЕКС: По-логично е да не е. Но защо ти трябваше да си измисляш? Преди излъга, че си архитект и си изпати.

МАНЧО: Не знам, Алекс, става инстинктивно. Винаги правя така когато говоря с жена която харесвам. Тя няма как да разбере?

АЛЕКС: Е, моите поздравления! Честито!

МАНЧО: Да, важното е , че успях. Това е важното. Някаква дата и... гейм, сет, и мач!

АЛЕКС: Уреди се. Ти си любовният гуру! Или куру.

МАНЧО: Не съм Куру аз съм Гений ! Гений! /размахва хороскопа / .

АЛЕКС: Опитах се да направя каламбур.

МАНЧО: Виж това! Ето!

АЛЕКС: Прероденият Айнщаин.

МАНЧО: Дай тук. /грабва го /. Ще го занеса да го покажа на баща ми!

АЛЕКС: И той ли не знае кога си роден?

МАНЧО: А?

После Манчо стъпва в кучешко лайно и дълго трие обувката си в стъпалото пред фото студиото. Влизат.

екстериор. фото студио-ден.

Служителят дълго рови и точно момент преди да се откаже намира плика със снимките. Подава му ги .

МАНЧО: /разглежда /. Извинете, станала е някаква грешка. /служителят идва пред него /.

Няма да платя това! Как може, това изобщо не е моя снимка!

СЛУЖ: Как да не е ваша? Я дайте. Името?

МАНЧО: Панюков.

СЛУЖ: Ето, пише го, значи сте вие.

МАНЧО: Да, но вижте... погледнете, това не е моят профил!

СЛУЖ: Ъъ, май не е вашият...

МАНЧО: А тези бакенбарди? Аз нямам рунтави бакенбарди! Никакви бакенбарди.

СЛУЖ:  /проверява /. Да, вярно, наистина нямате... Но може да сте си ги махнал?

МАНЧО: И вижте, този тук - лежи - в ковчег - а - аз - съм още жив!

СЛУЖ: /разглежда го, отстъпва назад /. Странно наистина?

АЛЕКС: Даа и аз това се чудя? Как така си жив?

/към служителя/. Може да е зомби?

МАНЧО: Няма да платя! Не плащам! Тези са идиоти. Да се махаме оттук!

Дръпва Алекс и напускат като задържа снимките без да ги заплати.

сцена 7. " ТРИ КИХАЩИ НОСА "

Междувременно:

интериор. чакалнята пред каб. на пластичния хирург д-р Пенчев - ден.

Татяна и Кузмо току що са влезли и разговарят.

КУЗМО: ... Защо не каза направо?

ТАТЯНА: Е не исках другите да разберат и да се подиграват. Знаеш ги какви са. Особенно тоя Манчо, само чака повод.

КУЗМО: Да но, за какво ти е да си слагаш силикон?

ТАТЯНА: Колаген, не силикон. Малка невинна корекция. Ето тук – само в едната.

КУЗМО: О да, знам каква е процедурата - изсмукват ти тлъстина от задника и ти я инжектират в устните. Кой човек би искал да има нещо от задника си вътре в устата?

ТАТЯНА: Аз. Жената трябва да изглежда добре за да има самочувствие.

КУЗМО: Е какво, да не мислиш, че ще спечелиш Пулицър като си сложиш патешка джука?

ТАТЯНА: /намусва се /.

КУЗМО: ... Какво има?

ТАТЯНА: Нищо. Завиждам. Завиждам ти за свръхчовшката интелигентност.

КУЗМО: ...

На масичката има рекламна брошура със снимки на коригирани женски бюстове. Татяна му показва.

ТАТЯНА: Какво мислиш за тези? Като, че ли 250  кубика ще ми лепнат точно. Или 300?

КУЗМО: Е какво толкова: цици, устни, ами то ако всеки който има някакъв хипертрофирал орган - увеличен черен дроб например вземе да го показва наляво надясно? Я по-кротко!

ТАТЯНА: Излъжи, че не ти харесват?

КУЗМО: Защо ти е да приличаш на жива стръв?

ТАТЯНА: По-добре жива стръв, отколкото консерва копърка. Хората които изглеждат добре се чувстват по-щастливи, доказано е. Така че, защо не?

КУЗМО: Ще ти кажа, зелето също много помага за увеличаването на бюста. Особено ако зелките се пъхнат в сутиена.

ТАТЯНА: Абе на теб какъв ти е проблема? Какво, искаш да кажеш, че няма да си О.К. ако си с красиво гадже? Не искаш ли да ти завиждат?

КУЗМО: Ами трансплантация? Какво ще кажеш за трансплантация: от донор! Сигурно вече го правят?

ТАТЯНА: Май сбърках, че те взех. Би било истински рай да млъкнеш за малко!

КУЗМО: Не разбирам, какво му е хубавото да правиш секс със пластмаса? Поне на пипане е отвратително.

ТАТЯНА: Важното е как изглежда.

КУЗМО: Аз слагам ли си патладжан във боксерките за да правя впечатление.

ТАТЯНА: Знаеш ли, първо се виж в огледалото и после приказвай. С лице както твоето мастурбацията лесно може да замести секса. Ако схващаш накъде бия? А и батерийката от волт и половина едва ли е идеалния размер, така че, слагай си.

КУЗМО: Ами аз не съм човек който съди от корицата за книгата. Освен ако на корицата /сочи снимките / не пише с големи букви "Менте"! Какво да ти кажа като не съм фен.

ТАТЯНА: Браво, трябва да кръстят улица на твое име, толкова си умен! А сега би ли...

Вратата на кабинета се отваря и сестрата извежда отвътре жена с обилно обинтована глава и много петна йод. Съпровожда я под ръка и тя слепешката се блъска в няколко предмета в стаята.

СЕСТРА: Заповядайте в кабинета. Настанете се, докторът ще дойде след няколко минути.

Извежда пациентката и после се чува трясък от сгромолясване отвън по стълбите. Двамата стреснато подскачат.

КУЗМО: Ей, знаеш ли коя беше това - Катрин Вачева!

ТАТЯНА: Манекенката със счупения нос!?

КУЗМО: Сигурен съм, че е тя. Познах я по очертанията.

ТАТЯНА: Откъде знаеш?

КУЗМО: Е не знам, така мисля. Видя ли я: Ай-кю: 100 - 60 - 90.

ТАТЯНА: /сяда и взима от масичката списание /. Това се казва селски хумор. Сложи си и карамфил зад ухото. /задълбочава се в списанието за да прекрати разговора /.

  Кузмо небрежно се разхожда из кабинета зяпайки наоколо. Забелязва статуетка и я взема в ръце. Отваря шкафа, наднича и прибира отвътре нещо в джоба си. После вниманието му е привлечено от картините висящи по стените: 3 - 4 репродукции на Пикасо на разкривени лица "Хм?"

КУЗМО: /накланя се пред една от тях и прочита на глас /. "Три кихащи носа"! Даа.

Надвесва се над Татяна и посочва с брадичка към картината.

КУЗМО: Какво, така ли искаш да изглеждаш?... Явно докторът е почитател на кубизма.

ТАТЯНА:  /вдига глава от списанието и изведнъж се сепва като забелязва грозните портрети /.

КУЗМО: Ще ми се да погледна под превръзките на онази пациентка...

ТАТЯНА: / мести поглед по картините: 1 - 2 - 3 – 4 / .  Не, отказвам се! /грабва си чантата и почти изхвърча навън/.

Миг по-късно се чува ново сгромолясване по стълбите. Явно са съборили сестрата.

сцена 8 " КОД КРИМИНАЛНО: ХРЪТКИТЕ "

интериор: кварталния кофи-шоп, ден.

Алекс и Кузмо закусват. Кузмо е лапнал раздъвкана угарка от пура и говори през нея.

АЛЕКС: Ходил си в банката за сперма!?

КУЗМО: /потвърждава с кимане /. Нали ги знаеш автоматите за кефе по улиците? Е, там има такива, само че заа... сещаш се.

АЛЕКС: Сериозно?

КУЗМО: Че ти какво очакваш, да те обслужва ръчно някоя сестра? Пъхаш го вътре в машината и действаш. Все едно кухненски робот.

АЛЕКС: Айде бе!

КУЗМО: Ами като доене в кравеферма е. За това втори път не стъпих. За 40 лв. не си пъхам работите в нищо из което тече ток!

АЛЕКС: Ходил си наистина!? И защо ти трябваше?

КУЗМО: Не знам, бях студент. Като имам терапевт ще го попитам.

АЛЕКС: Бре!...Чакай, ти кога си бил студент?

КУЗМО: Е, не съм се дипломирал, но, бил съм.

АЛЕКС: /мисли/... Отказвам се. Това заприлича на разговор след тежък запой. Заведи Манчо той има нужда от пари.

КУЗМО: Оо, даа, света се нуждае от това.

АЛЕКС: /забелязва, че Кузмо има в джоба дивиди/ . Какво си взел?

КУЗМО: Нещо за гледане.

АЛЕКС: Какво е?

КУЗМО: Нищо, филм с Брус Лий.

АЛЕКС: Дай да видя. "Нейният първи анален секс 2"! Как така 2, нали и е първи?

КУЗМО: И аз искам да разбера. За това го взех.

Алекс забелязва, че през цялото време Кузмо си играе мачкайки нещо прозрачно в ръка.

АЛЕКС: Какво е това?

КУЗМО: Новото ми гадже. С Татяна се скарахме...

АЛЕКС: Ъ?

КУЗМО: Не си ли виждал - силиконов имплантант. Това е, нещо много добро!

АЛЕКС: Откъде го взе?

КУЗМО: Намерих го в кабинета на доктора, беше в един шкаф.

АЛЕКС: Чакай моля те, почни отначало.

КУЗМО: Ами с Татяна ходихме при някакъв д-р Пенчев, пластичен хирург. И малко се поздърпахме там.

АЛЕКС: За какво?

КУЗМО: Щеше да си слага колаген.

АЛЕКС: Не, за какво се скарахте?

КУЗМО:  /видял е нещо и не отговаря /.

АЛЕКС: ... Тук имаш реплика.

КУЗМО: За колагена. И го намерих там, беше в един шкаф, казвам ти това е нещо много добро! Ето. Искаш ли да опиташ, пипни го? Като цица е.

АЛЕКС: Много ти благодаря! Ще се възползвам друг път. /поглежда надолу и забелязва обувките на Кузмо /. А това? Обувки цвят клавиши на пиано?

КУЗМО: Да, взех ги от поправка. Днес е четвъртък. Онези на на дядо ми.

АЛЕКС: Мога да кажа, че вече си един добре облечен бизнесмен.

Кузмо е забелязъл подозрителен мъж да влиза в тоалетната. Грабва празна чаша от масата, става и го последва вътре.

КУЗМО: Чакай малко!

В тоалетната поставя чашата на стената и преслушва кабинките. Мъжът излиза и почва да се мие.

КУЗМО: Търсиш ли нещо приятел? Да не си забравил нещо, а? /имитира подшмъркване /. Случва се, и аз понякога съм разсеян.

Онзи прибряно напуска . Кузмо се връща на масата при Алекс.

АЛЕКС: Какво беше това?

КУЗМО:  /сочи тоалетната /. Там става нещо, казвам ти!

АЛЕКС: Да, стават някой работи, хората ходят по нужда.

КУЗМО: Чуй Алекс, тук се крие някаква загадка! Как така ще си забравиш урната в клозета, това да не е...?

АЛЕКС:  /подава му/ . Торба орехи?

КУЗМО: Орехи? Глупости! Казвам ти това тук вътре / урната / може да е Мето Илиенски! Пак говорих с Дрезов, посъветва ме да пусна обява. Не се отказвам..

АЛЕКС: Я стига, Мето отдавна се разхожда по плажовете из Бразилия обзаведен с чифт чисто нови цици!... Перфектното алиби, така никой не може да го разпознае, там е навсякъде е пълно с травестити. А и дори да влезе в затвора поне няма да има проблем с цигарите. Ето го самият Манчо!

 Манчо се появява загърнат в огромен артистично навит около яката шал под който крие фотоапарат. Носи под мишница метален плювалник.

КУЗМО: Здрасти Мани, сядай!

МАНЧО: Здравейте, какво правите?

АЛЕКС: Не виждаш ли: подписваме протокола от Киото. За какво ти е това? /плювалника /.

МАНЧО: Подарък за офиса на Кети.

АЛЕКС: Има офис? Астролозите не са ли онлайн?

КУЗМО: Носиш ли го?

МАНЧО: /оглежда се и скришом му подава театрален бинокъл /. Ето.

АЛЕКС: Вие двамата, да не замисляте нещо?

ДВАМАТА: Нее! Кой, ние?... Ааа, ти замисляш ли? - Нее. - И аз не замислям...- Защо да замислям?...

АЛЕКС: Ами приличате ми на заместник директори на химически завод, които планират изхвърляне на токсични отпадъци в езеро.

ДВАМА: / пресилен смях /. Хахаха, в езеро.

АЛЕКС: Добре, напускам ви. Какво ще правите?

КУЗМО: Ами щее измислим нещо.

АЛЕКС:  Каквото и да правите гледайте поне да не ви хванат.

КУЗМО: Ей, върни ми ДВД-то.

АЛЕКС: Да, ето ти го.

Алекс си тръгва. На вратата се обръща и ги вижда как са заели позиции като хрътки птичари край клозета. Единия се прави, че чете вестник и надзърта през дупка, другия е приготвил фотоапарата изпод шала. Кузмо дими с пурата. Алекс вдига рамене и напуска терена.

СЦЕНА 9: "WC- СеРеСе Гейт "

екстериор. улица – ден.

Алекс и Кузмо вървят и разговарят.

АЛЕКС: Когато гледам порно се чувствам като куче което се е изсрало в средата на улицата - малко засрамен, но горд личното си постижение.

КУЗМО: Така е. Хайде, трябва да тръгвам.

АЛЕКС: Ей, няма ли да дойдеш с мен до планетариума?

КУЗМО: Няма начин, ще ходя на свиждане.

АЛЕКС: Чичо ти в пандиза?

АЛЕКС: /застрелва го, знак че е уцелил. Разделят се /.

Само картина на действието:

- Кузмо и Манчо заговорничат;промъкват се в моргата.

• - Kузмо и Манчо организират "секретен пост" пред тоалетната, водят наблюдение и дебнат посетителите: театрален бинокъл, подсушване, фотоапарат, вестник с дупка - всякакви способи.

• - Кузмо провежда външно проследяване, но от бързане си защипва шлифера с вратата на колата, след като е оставил вътре ключовете. Налага се да го съблече така, да изтича за ножица за да отреже парчето и след това да го облече с голяма дупка.

• - Двамата се опитват да монтират скрита камера в плювалника и го поставят в тоалетната на кафенето.

• - Кузмо и Манчо надзъртат в хладилниците на моргата и виждат вътре труп на травестит с ерекция. Близо до камерата на стената се чете надпис "Аз бях тук! М."

• - Втрещени от гледката на трупа панически бягат от залата за аутопсии. Манчо изпуска на земята плик със снимки.

• - WC: Двамата постоянно притесняват посетителите в тоалетната, оглеждат ги и надзъртат след тях. Хората реагират стреснато и бързат да се махнат.

• - Виждаме ги как: Кузмо пробива с дрелка дупка в стената на кабинката, подслушва със СРС - празна чаша долепена до преградата. Завързали са забравената ръкавица с връв и я теглят по земята за да предизвикат реакция - тяхната представа за активно мероприятие. Манчо надзърта с огледалце залепено на обувката изпод вратата на кабинките.

• - Манчо уж по погрешка влиза и в женската тоалетна и след миг изхвърча с извинения и зачервена буза.

• - "секретен обиск" - проверяват вещите на маста на човек който е станал за да се обекчи и прочее безумства ( Ето как става номера:......

В някакъв по-късен момент в кафенето.

АЛЕКС: /отива към бара. казва си здрасти с няколко души /. Хей, какво става, изглеждаш сякаш си изял развалено яйце?

МЪЖ: Жена ми ме напусна.

АЛЕКС: Радвай се.

МЪЖ: Ама няма кой да готви!

АЛЕКС: Ще си свариш юфка.

ДРУГ: Иди да го споделиш с Камелия в "Споделено с Камелия".

Всеобщ смях.

АЛЕКС: /към друг /. Как я караш Еди?

ЕДИ: Пак ме мъчи запек!

АЛЕКС: Е, значи всичко е по старому.

ЕДИ: Да, вчера поставих рекорд - 7 часа в тоалетната! На нервна почва е.

АЛЕКС: Трябва да ти отпуснат стипендия.

Разполага се на бара, поръчва кафе и се заслушва в интересна история.

КЛИЕНТ1: ... И тогава казанджията, тартора на селските идиоти, най-пропадналото пиянде, което можете да си представите ми вика: „Ей, пич, 8 сутринта е, отказвам да ти сипвам повече“! Представяте ли си?... Ето кога ми светна червената лампа и разбрах, че работите вървят зле. Чух как камбаната заби в главата ми. И 11 години по-късно оставих пиенето.

КЛИЕНТ2: Ами то и аз спрех да посещавам сбирките, но поне имах добро оправдание – бях зает да варя ракия. Хахаха!

КЛИЕНТ 1: Наздраве!

АЛЕКС: /към бармана /. Страхотно. Отивам да кажа една молитва и да се метна в клозета. Чакам мойте хора, налей по бира.

Алекс влиза в тоалетната и се разкопчава пред писоара, когато чува подозрителен шум; навежда се и забелязва идиотските обувки на Кузмо в цвят клавиши на пиано в процепа под вратата на кабинката. Вижда и съмнителния плювалник . Промъква се на пръсти, отваря рязко вратата и го заковава да слухти с ухо върху чашата.

АЛЕКС: Какво става тук по дяволите! Какво е това, използваш специални разузнавателни средства?

КУЗМО: ... Амии, секретен пост.

АЛЕКС: Ти си маниак, знаеш ли! Секретен пост! Да не би да имаш и флашки? За кой се мислиш, за Алексей Петров?

В този момент отнякъде запъхтян се появява Манчо с урната.

АЛЕКС: Аха, за къде без теб! А това? /посочва плювалника с камерата /. Подаръка за гаджето ти Кети!

И какво открихте вие двамата, че някой е нарисувал емблемата на "NIKE“ в кафяво на стената? Престанете да се излагате, всички ни познават, идваме в това заведение от години...

КУЗМО: Ще го пипна, Алекс, ще разбера кой е!

АЛЕКС: Ти си се вманиачил! Побъркал си се! Веднага дай това! /посяга да грабне урната от Манчо. Кузмо го изпреварва /.

КУЗМО: Не! Ние го видяхме го, казвам ти!

АЛЕКС: Кой?

КУЗМО: Мето! В моргата. Манчо ще потвърди. Кажи му.

МАНЧО: Да, самата истина, кълна се! Лежеше там във фризера с гигантска ерекция и цици! Той беше. Избягахме като Индиана Джоунс пред топката на смъртта!

АЛЕКС: О Боже, трябва ви лоботомия! Дай това! Пусни!. Казах ти да я оставим на бармана!

Сдърпват се за урната. Настава суматоха, капака изхвърча и съдържанието се изсипва върху тях и в тоалетната чиния. Капака дрънчи по пода. Всички застиват.

КУЗМО: Видя ли какво стана!

МАНЧО: ... Я чакай малко! Тук пише нещо! /кляка и я взима в ръце /.

Когато те излизат от кабинката в тоалетната влиза клиент и ги вижда как кихат и подсмърчат гузно от което остава с впечатление, че са някакви дилъри.

КУЗМО: /сменя темата /. Казаха че довечера пак ще вали.

МАНЧО: Да-да, понижение на температурите.

Мъжът се натъква на остатъци от прах върху казанчето, гребва ги, оглежда се и бързо и шумно ги изшмърква . Тялото му се разтърсва от тръпки на екстаз "Уухааа“!

Тримата са на масата и зяпат празната урна сърбайки бира.

КУЗМО: Както се казва за умрелите или добро или нищо.

АЛЕКС: Разбира се, че добро, нали не съм вътре.

МАНЧО: Или "Той умря и това е хубаво"! Какво ще правим с нея?

КУЗМО: Ами трябва да я занесем на близките!

АЛЕКС: Хайде да я разпръснем и толкова.

КУЗМО: Мислиш ли, че това би била последната му воля? Не и аз.

АЛЕКС: Стига, отърви се от нея.

МАНЧО: / поглежда вътре /. Останали са около 20 %.

АЛЕКС: Значи ще им върнем само ДДС-то.

КУЗМО: Ще я допълним с нещо.

АЛЕКС: Какво? Нес кафе? /към Манчо /. Хапни си пак.

МАНЧО: / изтупва си реверите и вади щипка прах от горния си джоб и я пуска в кафето на Алекс /. Опитай и ти.

АЛЕКС: Ти да не си роден в Чернобил!?

МАНЧО: /към Кузмо/. Мога да донеса от печената леблебия? Приличат си.

КУЗМО: ОК. Ставаме! Да приключваме с това, казах ви, че ще открием собственика! Хайде! /обръща чашата с кафе на екс /.

Стават хвърлят пари на масата и се отправят към изхода.

МАНЧО: /забелязва нещо интерсесно/. Ей, вижте, това там не са ли Драго Драганов от телевизията и Азис?

КУЗМО: Е и? Какво толкова, чай с ром?

МАНЧО: Да, бе.

Кузмо го повлича го навън. Алекс просто ги следва.

СЦЕНА 10: " НАЙ-СЕТНЕ МИР НА ПРАХА МУ "

интериор. кола в движение-ден.

Тримата отиват да върнат урната. Алекс шофира с една ръка, Манчо разлиства вестник, Кузмо я е стиснал със захват пред гърдите.

КУЗМО: Как мислиш мъж или жена?

АЛЕКС: Няма значение, вече е на по-добро място.

МАНЧО: Да бе, при Мето Илиенски.

КУЗМО: Мисля, че имам подходящо име за погребално бюро за кремации - "Топло убежище". А? "Топ-ло убежище"!

АЛЕКС: Идеално е.

МАНЧО:  /чете подигравателно /. Британец нарязъл 30 сантиметрова краставица на 163 парчета за 13.4 сек. ... Кой се занимава с писане на подобни глупости? Така ли си изкарват заплатата?

АЛЕКС: Наричат ги "клозетни таблоиди".

КУЗМО: Мисля да опитам!

АЛЕКС: Какво?

КУЗМО: 13.4 секунди. Защо не, и аз бих могъл!

АЛЕКС: Кой, ти? На 163 прачета? Никога!

КУЗМО: Предизвикваш ли ме?

АЛЕКС: Предизвиквам те!

КУЗМО: И аз те предизвиквам!

АЛЕКС: Добре, да направим състезание! Кой избира ножа?

КУЗМО: Съгласен. Манчо ще засича време. Отбий някъде за краставици.

АЛЕКС: Манчо е на хронометъра! За кой залагаш Мани?

МАНЧО: Не ме бройте, аз съм извън разговора.

КУЗМО: Ей, какво има приятел, изглеждаш като труп изпаднал от багажник?

МАНЧО: Аха, защото не се интересувам от тъпото ви състезание с краставици? Оставете ме на мира.

КУЗМО: Ама че! Дай вестника!

МАНЧО: Спри колата, гладен съм.

АЛЕКС: Добре, хапни пица.

МАНЧО: Пица...

КУЗМО: Знаете ли, че пицата е измислена като затворническа храна?

АЛЕКС: Как така?

КУЗМО: Ами да може да се пъха отдолу под вратата на килията. А сега всички пица-пица, ядат само пица!

МАНЧО: Добре, ще си взема пица с краставица.

КУЗМО: /чете / ... Ей, вижте какво пише тук! Познайте кой е умрял - нашата позната Вунга ясновидката. Прегазил я камион.

МАНЧО: Тя толкова ли е известна, че чак я пишат във вестника?

АЛЕКС: Вунга!? Защо не е успяла да го предвиди? Нали е медиум?

КУЗМО: Изпаднала в 2 дневна кома. Дошла за малко в съзнание и веднага умряла. Пише, че последните и думи били "Претакайте зелето!".

АЛЕКС: "Претакайте зелето", какво е това, пак тази глупост?

МАНЧО: Сигурно завета и към нацията. Интересно, какво ли е пишело в хороскопа и за деня?

КУЗМО: /веднага сверява /. Да видим... петък. " Проблемите са преодолими ако не бързате да се ядосвате".

АЛЕКС: Кой го казва?

КУЗМО: Алена.

МАНЧО: /още по-ехиден /. Ааа, Алена. Тя може да вещае. Може да вещае, даа!?

КУЗМО: Тук някъде е. Спри там.

Кузмо и Манчо излизат да занесат урната. Двуетажна кооперация със стълби и площадка. Алекс остава да чака в колата.

КУЗМО: Остави двигателя включен!

АЛЕКС: Разззбира сеее, бой.

Кузмо се навежда и поставя урната на площадката пред вратата, потупва я за сбогом: "Вече си у дома, приятел". Манчо натиска звънеца и побягва, но се препъва в нея и събаря Кузмо. Урната отхвърча и остатъка се изсипва надолу по стълбите. Кузмо я хвърля обратно като топка за ръгби. Двамата тичат и се мятат в колата. Алекс не може да потегли.

КУЗМО: Казах ти да не гасиш двигателя!

АЛЕКС: Сам угасна! Не предполагах, че ще правим банков удар! / потеглят с мръсна газ /.

КУЗМО: Мани, виж чисто ли е?

АЛЕКС: Какво да не очакваш гонка?

МАНЧО: Знаете ли, убеден съм, че от вас ще излязат чудесни идиоти!

КУЗМО: Това беше!

интериор. Кола в движение – ден.

На връщане.

КУЗМО: /към Манчо /. Зарязаха те, а? За това ли си кисел като преял с развалени миди? Не се плаши, мен също. Татяна ми би шута.

АЛЕКС: Така е, прилича на престоял удавник.

МАНЧО: Не знам каква е тая работа с жените? Вече си мисля, че е много по-лесно да обереш банка, или да си смениш пола, отколкото да откриеш подходящ партньор? Ще ми обясни ли някой как така според единия хороскоп съм генйй, Леонарррдо, а според другия кръгъл идиот?

АЛЕКС: За хороскопа ли се скарахте? Казах ти, ще си изпатиш.

КУЗМО: Какво, какво? Хороскоп?

МАНЧО: /от възбуда изпада в истерия на срички /. Да по дяволите! Това е проблема. Всичко беше идеално докато... о-ока-за се, че според хо-ро-ско-па на ки-тай-ците сссъм ня-ка-къв и-диот! Воден плъх! Не искала да се занимава с мен. Бил съм някакъв китайски Хитлер! Вооден плъх! Какво е воден плъх по дяволите!?

КУЗМО: Нещо като... лалугер. Правехте ли секс?

МАНЧО: Естествено! Дори си купих нова риза!

КУЗМО: Аз нямам проблеми с жените. Те имат с мен.

АЛЕКС: Знаеш ли какво, не се ядосвай, някое момиче сега се забавлява, танцува и се весели и дори не подозира, че скоро ще те срещне и ще легне с теб.

МАНЧО: Не ми помагаш. Сигурен ли си, че в това трябва да има комплимент?

КУЗМО: Обичам жени бързи като нес кафе!

МАНЧО: Хич не ми върви с тях, май трябва да стана генеколог за да успея да съблека някоя? Този път...

АЛЕКС: Ако ти трябва жена не я търси и не ставай генеколог. Първо намери пари, после тя сама ще те открие. /към Кузмо /. Кажи какво стана с Татяна?

КУЗМО: Пластичните хирурзи разбират от курви.

МАНЧО: Ей, по средата на историята съм!

АЛЕКС: Предупредих те да не лъжеш.

КУЗМО: Татяна. Затваря ми, не сме се чували от седмица.

АЛЕКС: От естетически съображения?

КУЗМО: Да, заради коментара ми за силикона.

МАНЧО:  /говори на глас докато размишлява /. " Майната ви! Ама че съм идиот! Да вярваш, че любовта е възможна е като да вярваш, че като попълниш фиш за тотото и ще спечелиш. Ама все някой винаги уцелва и това поддържа мита. Глупости на търкалета!... О Боже, в главата ми е като в сферата на тотото. Топчетата се прескачат в пълен хаос и накрая някое изкача. Но не знам кое?... Успокой се, не си внушавай, всичко е в ума... Е да де, там е проблема. Ако беше в гъза можехме да бръкнем и да го извадим..."

/гледа Кузмо/ . Ей, какви са тия дрехи? Да не продаваш пъпеши на магистралата?"

АЛЕКС:  Говориш на глас.

МАНЧО: Какво, това аз ли бях? Аз ли го казах?

КУЗМО: Или ти или невидимия.:

МАНЧО: О, Боже, ще ме подлудят тези връзки!

КУЗМО: Скоро откриват изложението на психични болести. Защо не се кандидатираш за награда? Ако извадиш късмет мога да кръстят на теб диагноза.

АЛЕКС: Успокой се, неизбежно е, Вселената се разширява, хората се отдалечават един от друг. Айнщайн го е казал.

КУЗМО: Така излиза, преди да свалиш момиче, разбери защо са го обесили, хахаха!

МАНЧО: А-да, гробищен хумор. Смейте се...

Пауза.

КУЗМО: Добре, приключихме с това! Задачата е изпълнена. Какво ще правите сега?

АЛЕКС: /паркира /. Рано е още, можем да гледаме мача в кафето?

КУЗМО: ОК! Идваш ли Мани? Хайде ела да пием бира!

МАНЧО: ... Футбол!? Е, нищо не ме спира поне да се напия.

КУЗМО: Така те искам! Хей, ето там продават краставици!

Излизат от колата. Кузмо хуква, да пресича и се чуват свирепи спирачки.

СЦЕНА 11: " ИЗЯСНЕНАТА СМЪРТ " 

интериор: кварталния кофи-шоп, ден.

Компания приятели са се събрали да гледат мача.

НЯКОЙ: Чакай малко. Имам един приятел еврейн. Не е гей, но веднъж като бързал да се прибере след работа седнал върху кабалата забравена в колата на шофьорската седалка и си таковал ануса. После се наложило да ходи на психоаналитик за тая работа и подхванал с него любовна връзка. Всеки път в кабинета му правели секс и на всичкото отгоре оня настоявал да му плаща за сеансите. Това се казва наистина сложен човек.

ВСИЧКИ: Хахахахаха!

КУЗМО: /към Алекс /. Добре де, като си толкова голям тарикат, можеш ли да кихнеш със затворени очи?

АЛЕКС: Остави ме с твоите глупости! Като ме победиш в надрязване на краставици тогава ще ми се отваряш. / вижда Еди запека /. Ей, здрасти Еди, сядай! Как си?

ЕДИ: Вече съм по-добре,човече. Купих си ябълков пектин и трици. Олекна ми.

АЛЕКС: Опитай това. / предлага му чашата си с кафе /. Правя анкета.

ЕДИ: /отпива /.

АЛЕКС: Каква е рецензията ти?

ЕДИ: ... Кафе с вкус на, какво е, карамел? Ако бях ченге бих ги арестувал за това.

АЛЕКС: /към Кузмо /. Ей, виж, опитай и ти.

КУЗМО: Не е зле, харесва ми.

СЕРВТ: Празни бутилки?

АЛЕКС: /към сервитьорката /. Какво е това? Кафе с вкус на карамел?

СЕРВТ: Това е аромата на деня.

АЛЕКС: Но аз си поръчах кафе.

СЕРВТ: Кафе е. Това е кафе.

АЛЕКС: Добре, добре, може ли дистанционното на телевизора, след малко почва мача. И ми донеси истинско кафе.

КУЗМО: / след нея /. За мен 2 бири с вкус на бира!

На екрана на телевизора текат новини.

ЕДИ: Новини! Да ви кажа, хора, нямам високо мнение за журналистите.

КУЗМО: И аз.

ЕДИ: Чухте ли за тоя случай дето всички писаха за Джони Деп - как бил тайно в някакъв хотел в България за да изневерява на жена си с някаква манекенка? Добре де, ами ако тоя тъпунгер, дето му се прави на клонинг беше паднал от балкона и умрял? Какво, щяха да го погребат с грима и дрехите и после да напишат във вестника"Джони Деп умря"! Ебати!

КУЗМО: Да ти кажа прав си Еди, не ги разбирам тия работи. След „Дуплофенак“ мислех, че отдавна съм претръпнал, но ето кое успя да ме шокира – предаване в което да демонстрират качествата на някой наистина добър препарат за почистване на ушна кал. А Мани, при Гала.

МАНЧО: Оставам извън темата. Нямам гадже репортерка.

ЕДИ: Едно нещо мога да кажа за цялото им бръщолевене - много тъп виц. Представям си ги как седят голи под кръста в кадър зад бюрата, барат се и се правят на важни.

АЛЕКС: /сръгва Кузмо/. Ей, я гледай кой е това!

Картина от телевизионния екран.

ВОДЕЩ: " ... Продължаваме с пореден случай на престъпна небрежност. Наш журналистически екип се натъкна на шокираща история за нехайство и престъпление по служба. Разследването води криминалния ни репортер Татяна Желева. Татяна.

ТАТЯНА: Неизяснена смърт на общински паркинг. Ето и фактите: Неустановено лице, мъж на около 40 г. Възраст без документи, е починал от инфаркт , преди доста повече от месец в неправилно паркирана в синя зона кола. Автомобилът е бил санкциониран с поставяне на скоби, а в последствие вдигнат с паяк и откаран на наказателен общински паркинг, където намиращият се в него гражданин е престоял почти месец преди трупът му да бъде забелязан от случаен посетител.

Истинската самоличност на починалия е била установена чрез ДНК и дактилоскопична експертиза, едва след като тялото вече е било кремирано по решение на общинския съвет, поради напредналото състояние на разложение. От наш източник научихме, че впоследствие при предаването и на близките урната с праха му е била загубена от служителят на куриерската служба.

Представител на прокуратурата заяви, че има данни за обосновано предположение за извършване на престъпление по служба: чл. 57,ал. 3-та и 4-та от НПК по вина на столична община и е разпоредила разследване.

Ще ви държим в течение за развоя на събитията. Обратно в студиото. Ваня."

АЛЕКС: /към Манчо /. Е, поне разбрахме от кого си близна. Мъж без документи.

.........................................................................

ЕДИ: Добра история. Да вдигнат кола с гниещ труп; само те са способни на това. И как намерихте адреса?

КУЗМО: Лесно, разсипахме я. Те го вписвали на дъното.

АЛЕКС: Язък за теорията ти за Мето Илиенски. Беше наистина екстравагантна. Но поне Манчо може да се гордеде, че не го е опитвал на вкус.

КУЗМО: Сигурен източник, да бе, как не! Ще пусна една вода.

В тоалетната Кузмо отново забелязва оставена над писоара ръкавица. Изважда човек от кабинката, притиска го чрез заплахи и имитация на разговор по полицейска честота на диктофона си от което онзи изпада в ужас и си признава "Аз бях, аз бях! Не беше нарочно!" Оказва се, че служителят на куриерската фирма наистина е гей.

СЦЕНА 12: ТИ СИ ВИНОВНА, КУЧКО!.

интериор. кофи-шоп-ден.

Няколко дни по-късно. Алекс и Кузмо, убиват времето.

КУЗМО: ... И защо да не спечеля? С добър адвокат...

АЛЕКС: Ще заведеш дело за торбичка чай?

КУЗМО: С изтекъл срок на годност! /демонстрира му я усукана около вилицата /. В комисията за защита на потребителите.

АЛЕКС: Аз ще го платя... Ей, прави се на разсеян, виж кой влезе!

КУЗМО: Кой, кой!?

В кафето се появяват Татяна и Кети и без да ги поздравят се настаняват на отделна маса.

КУЗМО: Сърдита ми е, прави се, че не ме вижда.

АЛЕКС: Тебе пука ли ти?

КУЗМО: ... Добре, чуй това, как ти се струва: 3.20 шишето минерална вода! И не от 500 гр, малко шише - 0.300! Честна дума, видях го с очите си ей там пред магазина по надолу. Това прави... момент да сметна... 9.000 лева за кубик вода!

АЛЕКС: Да, бе, представи си само колко ще излезе едно пране!

КУЗМО: Ами къмм... По-лесно е да си купиш нови дрехи.

Манчо се връща от тоалетната с книга в ръка.

МАНЧО: Ще умра от яд, страхотна книга! Четох малко от нея докато бях вътре, но се наложи да скъсам последните страници, иии сега и да я дочета няма как да разбера как свършва! Не бях попадал на нещо толкова интересно!

АЛЕКС: За какво се разправя?

КУЗМО: Ей, виж кой е там. Кети.

МАНЧО: /поглежда и смънква нещо като "Е,и?"/.

/към Алекс /. За човек с невероятно ръкостискане.

АЛЕКС: Човек с невероятно ръко-стискане?

МАНЧО: Да, никой няма такова ръкостискане, невероятно е.

АЛЕКС: И как така е попаднала у теб? Това нали е книга?

МАНЧО:  /сочи Кети /. Тя ми я даде. Трябваше сега да и я върна.

КУЗМО: А ти я оскверни в клозета!

МАНЧО: Ами като беше паднало рулото! Не трябваше да се зачитам, яд ме е!

AЛЕКС: Я погледнете, нещо става там!

Междувременно в кафенето са влезли двама цивилни полицай с тъмни костюми и са застанали край масата на двте жени. Легитимират се и провеждат кратък разговор с Кети.

МАНЧО: / със самодоволна усмивка /.  Става това, което става, когато ядосаш кармата и се ебаваш с мен.

Двамата полицай любезно, но твърдо подканят Кети да ги последва навън. Излизат. Татяна е в недоумение!

АЛЕКС: Какво беше това?

КУЗМО: Ти имаш ли пръст? Знаеш ли нещо за това?

Двамата гледат към Манчо с очакване. В момента няма по-щастлив човек от него.

МАНЧО: /дълга пауза; колкото се може по-ехидно/. ... И тъй приятели: да ви кажа до преди два дни, за пръв път в живота си, бях наистина тотално депресиран. Знаете колко бях разочарован - мъж с разбито сърце и измамени надежди. Наивно бях си въобразил, че може тя е жената! Жената от моето бъдеще. Но... уви. Зарязаха ме заради ки-тай-ски хороскоп. Някакви там цифри. Е това наистина ми разказа играта, признавам си, но шансът отново беше на моя страна! ... Излязох оная сутрин да разходя кучето на съседа в парка и да страдам на спокойствие... Случайно визитката и беше в мен, извадих я и точно преди злобно да я скъсам на парчета, видях на един клон да виси обесен. Самоубиец. Май беше клошар, да клошар! Поклащаше се леко. И ненадейно в същия този миг, не знам как и откъде, но някакъв импулс ме сграбчи и ме накара да надраскам на гърба и: "ГАДНЪ МРАСНИЦЕ! ТИ СИ ВИНОВНЪ!!" и я напъхах в ръката му... Ето кое ме върна в играта!

Пауза .

КУЗМО: ... Е, сега поне не се налага да и връщаш книгата.

СЦЕНА 13: "MISSING RERSON"

интериор: кафенето. 30 мин. по-късно

Тримата вдигат наздравици с бира и отдалеч личи, че са в превъзходно настроение. Манчо черпи. След по-малко от минута в кафенето влизат нови две ченгета, едното от които е Дрезов, познатия на Кузмо, и се насочват към тях.

ЧЕНГЕ:  Манчо Панюков? Вие ли сте?

МАНЧО: Ами?... Д-дда.

ЧЕНГЕ: Това познато ли ви е? / подава му снимките които са изпаднали от джоба му при бягството от моргата /.

МАНЧО: О Боже, пак тази снимки! Все едно ме преследва кошмар! 

ЧЕНГЕ: Значи не отричате, че са ваши?

МАНЧО: Да, но вижте, това не съм аз! Не е мое, не е моя...аз, Алекс кажи им за фотото...

ДРЕЗОВ: Ще трябва да ни придружите за разговор до управлението.

ЧЕНГЕ: Ако всичко е наред ще ви освободим веднага. Няма да отнеме много време.

МАНЧО: Аз, аз... да. За какво става дума?

ЧЕНГЕ: ... Без коментар.

ДРЕЗОВ:  /към Кузмо /. Добре де: във връзка с издирването на изчезнало лице. Само справка. Ще му хванем такси. Шега.

Изражението на Кузмо и Алекс застива. Ченгетата повеждат Манчо към вратата.

АЛЕКС: ... Мето?

КУЗМО: /тихо /. Мето Илиенски...

МАНЧО: /обръща се за подкрепа / . Аз, аз, не ядох нарочно от него! Той намери урната. Кажете им!

/вижда Еди запека /. Еди, кажи им...

Отвеждат го.

*** THE END ***

ТИТРИ:

Кузмо и Алекс с обилно бинтовани показалци дъвчат парчета краставици след състезаниет по бързо рязане.

Трима приятели - Петьо,Любо и Цецо имали общо24 ореха. Решили да си ги поделят по равно. Любо дал от своите орехи на Цецо и орехите на Цецо се удвоили. След това Цецо дал на Петьо толкова орехи, че и орехите на Петьо се удвоили. Петьо дал от своите орехи на Любо толкова, че и орехите на Любо се удвоили. Тримата приятели установили,че имат по равен брой орехи. Колко ореха е имал в началото Любо?

Игра Разпредели буквите. Използвала съм шаблон на Вили Дафчева.

За вграждане в сайт http://prikachi.com/flash.php?flash/files/10018M.swf

Изтегли http://dox.bg/files/dw?a=9c22571b45

 ЧИСЛОВИ ИЗРАЗИ.ppt