Днес е международен ден на усмивката. Това ме подсети за един не толкова далечен период от време, когато често чувахме това пожелание: Усмихвайте се! Замислих се за случаите, които ни дават повод за усмивка. Един от тях е при среща със стари приятели, колеги. Вчера една колежка с която житейските ни пътища се пресичат на два пъти /през студентството и в една от софийските детски градини/ ми каза, че е подала молба за напускане. Друга една колежка с която на два пъти се срещаме работещи из софийските детски градини е на кръстопът - да остане или да напусне. Ако някой търси препоръка за детски учител на детето си бих му препоръчала тези двете, не че няма и други, но в момента си мисля за тях. Това са учители, които не се питат защо са на работа, защото знаят защо са там. Само че няма да са вече учители, ако не размислят.

И мислейки си за тях, за срещите и разделите житейски проумях, че човек се усмихва не само при срещи,но и при раздели, когато знаеш че приятел търси нещо по-добро за себе си и семейството си. В този ред на мисли се сетих, че преди години бях обърнала едно по-специално внимание на усмивката.

            Къде отиде усмивката?

/Написано някога с мисълта за днес.Годината е 1994./

Питаш ме къде отиде усмивката? Забравих я, изгубих я някъде из старите чанти, които нося до скъсване. След тях идват в гардероба нови, но усмивката остава забравена, потънала в пепел из старите шкафове.

Къде отиде усмивката? Забравена, изгубена из старите шкафове, стои си там и чака излизане от забравата. И чака да бъде намерена,отново да бъде показана,но не като вещ показна, а искрена, нежно подкупваща, не и разкаяна.

Усмивката дори забравена не пита защо е потулена от него, човека, забързан из своите грижи често забравя че я има и нея, усмивката, която чака да бъде намерена. Забравена някъде из старите дрехи, излезли от мода, усмивката не остарява, за нея няма сезони.

Вървя по улиците и търся усмивки, но вместо усмивки - разминаване с грижи, със замислени хора забързани към тихи пристанища - за отмора. Техният дом е тяхната крепост. И там, във свои води, далече от грижи и земни проблеми намират своето така необходимо спокойствие. Зареждат се с търпение и воля за да кажат: Добро утро! Здравейте!

И отново усмивка - весела или тъжна, пряма, но усмивка. Нека я има! Да се срещнат усмивка с усмивка. Да си кажат двете: Добър ден!От забързаност да не забравяме, че има: Добър вечер! И то с усмивка.

Затворени в кибритени кутии, забравили добри обноски, забързани за някъде от никъде забравяме за нея, за усмивката, а тя чака да дойде отново на мода.

Забързани из прозаични грижи, отправени към чупливи химери,з абравили добри обноски, оставили нежни маниери-вървим някъде напред. Забързани към нови неизвестни, отправени към светли обещания, забравили стари приятели, оставили спомени мили-вървим за някъде, напред. От бързане и време не остана за озъртане и търсене на място. Забравили, че и ние сме човеци, оставили се по течението за по-лесно вървим някъде напред.

Напред - без образ и представа. Напред - без точни координати. Напред? В момент на изтрезняване разбираме, че сме там, от където тръгнахме.

И обезмисля се забързаното дишане, и отправни точки и забрави....От много бързане вървим някъде назад.

От бързане и време не остава да откриеш своята усмивка.Къде отиде усмивката?

  Усмихвайте се, а още по-добре- смейте се! Колкото и да ни е трудно, колкото и да сме угрижени около оцеляването ни, не трябва да губим чувството си за хумор!  Не напразно то е едно от най ценените качества и сред мъжете, и сред жените!          Затова - Честит международен ден на усмивката -http://zagrada.bg/show.php?storyid=451617
 Светът е оцелял, защото се е смял!
 Усмивката ни прави по-добри и ни сближава!  Смехът е здраве!
  :):):):):):):):):)    KEEP   SMILING!
 

  Изпращам ви посланията на Майка Тереза! И нека те да ни направят по-дорби, по-човечни и по- мъдри в отношенията ни с хората около нас!
    "Раздавайте любов щедро навсякъде, като започнете най-напред от своя дом. Дарете с любов децата, съпругата или съпруга, съседите си......Нека, когато някой се разделя с вас, да се чувства по-добър и по-щастлив. Бъдете олицетворение на  Божията доброта - доброта, която е изписана върху лицето ви, която струи от очите ви, която искри в усмивката ви и блика в топлия ви поздрав."
     "Усмихвайте се един на друг, усмихвайте се на съпругата, на съпруга, на децата си, усмихвайте се - няма значение на кого - и това ще помогне да се обичате повече помежду си."

пак ше си расказвам афтобусните истории... ако сЪбера достатЪчно матриал мога и да сЪздам ноф жанр- афтобусен роман :D
за хората и усмифките ше обеснЯвам....
:)
Имах едно малко участие преди нЯколко дни.И ето ти ситуациЯ....
Както винаги закЪснЯвам. Вали (вЪв Варна от нЯколко дни не е спрЯло да вали:) Чакам на спирката и си казвам "КакЪвто и автобус да дойде- качвам се. Само ДА ДОЙДЕ!". ПоЯви се! Качвам се, бЪркам за стотинки и... ей, онаЯ готината жена (по правилник ги наричат 'билетопродавачи',  хората им викат 'онаЯ'). Да, обаче аз използвах и прилагателното 'готина', защото напоследЪк не сЪм Я засичала, а тЯ определено е от тези, които ще запомниш:) Не.... не защото ти е вдигнала скандал Я за 5 стотинки, Я че си Я настЪпал, Я нещо друго. Точно обратното! СЪмнЯвам се, че като интелектуален потенциал, доходи или семейно положение е по- различна от средностатистически билиетопродавач, но на лицето й винаги грее усмивка... Обичам Я! Всеки пЪт като Я видЯ, денЯт ми се усмихва! Усмивката й е заразителна, още повече, че контрастира на сивото ни ежедневие (визирам пЪтуването с автобус, грубиЯ тон, нервите...).
В друга ситуациЯ, пЪк се оказах в автобус, на който не му вЪрвеше... ЦелиЯт ден се бЯха случвали нЯкакви неблагоприЯтни сЪбитиЯ и след, като една 'любезна' надута дама се скара на жената с билетчетата за нЯкаква дреболиЯ (направо ми идеше да Я ритна през прозореца), чух как една млада жена зад мен се обЪрна кЪм билетопродавачката и с приветлив глас каза (нещо от сорта): "Ами аз искам само да ви пожелаЯ приЯтен ден... виждам, че е голЯма лудница...иии.. да ви варви повече..." и грейнала усмивка за повече настроение!
Много се радвам, че има такива хора...  И аз доста често използвам този номер. Дори и на нЯкой хич да не му е до смЯх.. е, как да не отговориш на усмивката с усмивка.. това е МАГИЯ!

Има една песен за усмивката... не две са! Едната е руска, другата е бЪлгарска... ако ми позволите...
~~~
~~~
МислЯ, че трЯбва да се научим да се наслаждаваме на малките сладки моменти и на самиЯ живот.... Всичко зависи от очилата! (моите са розови!:)

ПП: НевероЯтно е какЪв житейски учител може да бЪде един раздрЪнкан стар автобус. Един миникосмос, сЪбиращ всичките чудеса на света между старите си ламарини и мрЪсните прозорци:)

                  Поздрави от новопостъпилата lavica.Горда съм , че съм учител ,но по-горда от факта,че за пръв път съм част от гордо , непримиримо и отстояващо позициите си съсловие!Е-е-е, крайно време беше!Както се казва"Никой не обича добрите момчета!" А за Ненормалия това правило важи с пълна сила!Не се отказвайте!Ще стачкуваме до ДУПКА!Помнете,че всеки един от нас е призван и затова е избрал да се нарече УЧИТЕЛ/за мен по-любимото обръщение ДАСКАЛ/.Продължаваме до край.Успех на всички!

Чак сега виждам, че малката фея си е поискала песничката
за усмивката.

Помните ли историята за Малкия енот?
Малкият енот се боял да ходи на езерото, защото там живеел
НЯКОЙ.
Една вечер той все пак отишъл, погледнал във водата -
и за своя уплаха ГО видял. Намръщил се Малкият енот -
но Онзи, който живее в езерото, също се намръщил.

Малкият енот замахнал с пръчка - Онзи, който живее в
езерото, също замахнал с пръчка.

Разтреперан, Малкият енот изтичал при майка си и й казал,
че никога, никога вече няма да ходи на езерото, защото
Онзи, който живее там, иска да го изплаши.
Майка му казала: -А ти опитай да му се усмихнеш!

Изтичал Малкият енот до езерото, усмихнал се към водата -
и Онзи, който живее в езерото, също му се усмихнал.



А СЕГА ПЕСНИЧКАТА! Превод следва.

От улыбки хмурый день светлей.
От улыбки в небе радуга проснется.
Поделись улыбкою своей
И она к тебе не раз еще вернется.

Припев:
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке.
С голубого ручейка начинается река,
Ну, а дружба начинается с улыбки.

От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик.
Сонный лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.

Припев.

От улыбки станет всем теплей
И слону и даже маленькой улитке.
Так пускай повсюду на земле
Будто лампочки включаются улыбки

Припев.




ПРЕВОД:
От усмивката мрачният ден е по-светъл.
От усмивката в небето ще се събуди дъга.
Сподели своята усмивка,
и тя неведнъж ще се върне пак при теб.

Припев:
И тогава със сигурност изведнъж ще затанцуват облаците
и щурчето ще засвири на цигулка.
От синьото ручейче започва реката,
е, а дружбата започва от усмивката.

От една само слънчева усмивка
ще спре да плаче най-тъжният дъждец.
Сънената гора ще се прости с тишината
и ще заръкопляска със зелени длани.

Припев.

От усмивката на всички ще им стане по-топло –
и на слона, и даже на малкото охлювче.
И затова нека навсякъде на земята
като лампички да се включват усмивките.

Днес ми свалиха горните брекети.Много съм доволна, зъбите ми са се наредили като на холивудска звезда. Пак съм си дефектна, разбира се, единият ми кучешки зъб все така продължава да си липсва, ама съм живяла 22 години без него...Сега вече не съм "Грозна с брекети и очила", а само грозна с очила...Агр, не обичам да ги няма картинките, това беше ирония. След малко ще вляза в банята и ще си се наслаждавам поне 10 минути. Сега трябва да нося някакво поддържащо апаратче, но не постоянно и може да не го нося навън.Много смешно фъфля с него. Може би сега ще ми сложат брекети на долните зъби, а може и да не ми сложат, докторът ще каже в сряда.
П.С. Мийте си редовно зъбите с кръгообразни движения, не забравяйте вътрешната им част , небцето и езика :)
Целувам ви, целувки,целувкииииии

Хора като ви е тъпо...Бари Уайт не помага, да знаете... От собствен опит го казвам. Нямам сили да си оформя мускулите на лицето в усмивка и откъде се намери тоя тъп уинамп да пусне Бари Уайт! Не стига, че не помага, ами и задълбава отнесеното ми тъжно настроение...Те при мене тия настроения са много кратки - понякога за половин час може да ми мине - ама пък за сметка на това са много тежки... И сега няма отърване - не искам да ме изоставя Бари Уайт - имам чувството, че отлично разбира какво ми е и въпреки че е супер безсмислена тъга, седи до мен и ми пее... В такива моменти трябва да съм сама, но той не ми пречи на самотата... Действа някак пристрастяващо - иска ти се още да седиш потънал в тъгата, не ти се иска да изплуваш, а и той не те пришпорва ... има толкова много песни на уинампа - дори няма смисъл да ги повтаряш - всяка е различна и всяка носи толкова еднакво и познато усещане...
Някой беше пуснал пост, че не трябва да се  пише с много многоточия... Айде пак опрях глава на рамото му...не винаги трябва да се усмихва човек, не винаги трябва да се опитва да отминава това, което го мъчи... понякога просто имаш нужда да поседиш сам със себе си (или с Бари Уайт) и да се изчистиш от това, което тежи... но за тази цел трябва хубаво да го изживееш, за да не съжаляваш после,че не си го изстрадал достатъчно и да можеш да го превъзмогнеш... да се изправиш лице в лице,  да се поддадеш на болката и да я оставиш малко да те разтърси, за да можеш после да се радваш пак толкова силно на всичко останало...
Е, аз сега й се отдавам... прегръщаме се, борим се, танцуваме ...аз се отпускам и тя ме изчиства... от себе си... с помощта на Бари...