Ако вие сте един от тях, ви препоръчвам да прочетете публикации, които не са за изпускане.

Сигурно си мислите, че ще ви препращам в други сайтове. Не, тук е мястото – в блога на Братовчедката, чийто фен клуб издирвам от известно време, но никой не желае да ми каже адреса, сигурно защото всички места вече са запълнени, не приемат нови членове и това е просто мълчаливо учтив начин да ме отклонят.

Преди да продължа, ще направя малко лично лирично отклонение, като ви призная, че от няколко дни ме мъчи страшна депресия, невиждана и нечувана за мен, защото по принцип се владея и не си го позволявавам, а сега съм почти на умиране. Намирам се в едно странно и постоянно предплачово състояние, което отвреме-навреме си го разнообразявам, поревавайки си дълго и напоително. Не ме питайте защо съм така. Сигурно има някакви причини, които, за четящите, са без значение... От години не съм се чувствала толкова нещастна... Старая се да не ми личи, а и интернета ми дава тази прекрасна възможност да скрия слабостта си...

Нямаше да ви направя тези признания, ако нямах основателна причина. На фона на ревливо-сълзливото си състояние, срината психически до пределната точка, пиша тук едни домашни посред лято и в почивката хвърлям по някой поглед в чуждите блогове. И съвсем неслучайно попадам в общност „Пороци”, защото това място – знайте го от мене! - е един оазис на доброто настроение, а аз все пак си търся нещо освежаващо за четене. Честно казано, никога не оставам разочарована от прочетеното – благодаря ти, Ейс!, но днес онова, на което се натъкнах, надмина всичките ми очаквания. И както се бях отдала на пълно страдание, смятайки, че няма в света сила, която да ме накара да се усмихна, така със зачитането на статията завих от смях, а в края й вече имах припадъци, конвулсии и по бузите ми течаха сълзи, но този път от щастие и радост.

Ще ви дам само демо-версия на публикацията, а на останалото му се насладете, като отидете там, на място.

.............................

Та обратно в историята - помня, че предишната вечер Антон дойде у нас порядъчно почерпен, донокаутира се и се отвлече на някакъв рожден ден. Когато на другия ден дойде в Дружба вече си личеше, че е сериозно заболял от болестта наречена Къркандо... Отказа всякакво лечение, понеже бил минал на разделно пиене, т.е. когато пиел не ядял /или нещо подобно/, което предизвика тежък пристъп на болестното му състояние.
Аз от своя страна, не бях спала цяла нощ и преживявах тежко загубата на един нокът, отглеждан в продължение на цели 7 месеца. Беше ми от най-хубавите...

И така, ето ни двамата на спирката...
Начало! /или action, ако предпочитате/

...........................

Продължението е тук.

Освен това за четене през лятото препоръчвам и тези постинги, които също са за ценители!

Този:

‘Cause you know it’s over before it began...

и това също:

Да се запознаем

Братовчедке, благодаря ти за удоволствието, което изпитах най-неочаквано! Направих ти малка реклама – надявам се, че няма да се сърдиш, защото искам разказите ти да се прочетат от повече хора, а общността, като всяка общност, е малко скрита от погледите на болгерите. Ти може би не знаеш какво съкровище си, затова съм длъжна да ти го кажа. А и дано един ден Ейс да ни запознае, за да си взема автограф от теб.

Скъпи мой приятелю, най-любимо мое същество, Тони, мое слънце и звезди,

Ако щастието е птица, нека никога не спира нейния полет.
Ако живота е път,нека винаги да вървиш
Ако любовта е море, нека никога не видиш бряг.
Денят е твой, и твой е всеки следващ ден -


Обичам те!