Урок
<?xml:namespace prefix="o"?>

( еротично - фантастичен разказ )

Далеч от погледа на обществото

на острова на мъдростта се озовах веднъж

В колиба сламена при дъжд се приютявах,

интелигентен и свободен  мъж.

Ловувайки с лъка и със стрелите,

я срещнах – не повярвах на очите си.

Тя беше стройна, с млечно бяла кожа,

и розово страхотно и отиваше.

Очите и – с цвета на слънчево море.

Магическа химическа реакция.

Усмихна се, докосна ми ръката,

целуна ме с малинова уста.

Решихме във колибата да се уединим.

Там бързо падна розовият и деним.

Зарадва се като усети, че съм хетеро,

и аз – където трябва беше мокра.

Прилепнали си легнахме на нара,

но даже не помислихме за сън,

защото нежно правихме любов в нощта,

докато птиците закрякаха отвън.

На сутринта – кафе и шоколад.

И още секс природосъобразно.

Изпращане дискретно до дома и.

До вечерта – отспиване с оргазми.

Три месеца животът беше същият,

но свършиха презрените пари,

и тя в Канада се продаде за насъщния,

със първия си мъж се помири.

Тогава аз за работа се хванах.

Години пет се трудих и се млатих,

накрая построих палата,

във който и до днешен ден скучая.

Изминаха дванадесет години.

За нея – нула бита информация,

докато ми показаха поляната,

където с парашут през лятото ще каца.

Отидох там със моята тракамачка,

изчаках парашутът да се смачка.

Душата ми запя, а-ха да полетя

като съзлях вълшебните очи.

Веднага ме позна, но ми изсъска строго:

Канадска гражданка съм, не ми се мяркай много.

Изрита ме със дясното копито,

Събори ме в една къпина и отмина.

До кости ме пронизаха бодлите.

Загуби се сърдечният ми ритъм..

Не зная за какво ми е сърдита,

но знаех си – опасни са жените.

"Преписвайте тая историйца и платете,нека ви я препишат,
които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!"

© Паисий Хилендарски

Тодор “Тош” Арнаудов

представя

ТЪПАНАСОВ
или
СЕКС*, другари!

Фантастично реалистичен разказ
Версия 1.4, 11/2007

Срещата с Вожда

        Най-отпред в препълнената зала се бяха разположили вечно питащите журналисти. Тук-там се мяркаха напористи ученици.
        Говорителят се обади и глъчката в помещението утихна мигновено.
...Генералният секретар на ЦК на Българската ученическа комунистическа партия, академикът, д-р на всички науки, три пъти герой на ученическия труд, негово другарско величество Владимир Илич Тъпанасов...
        Публиката избухна в бурни нестихващи ръкопляскания. Единствено електрическият звънец на Вожда можеше да накара върлите му почитатели да се успокоят.

Тъпанасов прочисти гърлото си и започна да говори пред народа.
- Благодаря Ви и добре дошли, драги другарки и другари, скъпи ученички и ученици. Добре дошли, другари джурналисти. В съвещанието, което организирах специално за вас, ще разискваме някои от най-актуалните въпроси, засягащи младежта и спорта...
        Някой подшушна нещо на Вожда и той с усмивка се поправи.
- А, хубаво, днес само за младежта ще си приказваме, хо-хо-хо. Като ваш любящ Вожд, бих искал да ми позволите, преди да навлезем в същината на днешната среща, да направя две средни по големина въведения.
        Вождът пое дълбоко въздух.
- Драги другарки и другари, ученички и ученици. Централният комитет на Българската ученическа компартия, т.е. моя милост взе решение да пусне в ход предписание "3003", в което главните лирически герои сте вие, скъпи ученици. Вие, ученички и ученици, ще държите задължителни и централни зрелостни изпити. Те са пътят, драги другари, по който нашата мила родина трябва да премине, за да се слее със СЕКС.1
        Вашите свидетелства ще бъдат първите, признати от СЕКС и вратите към него ще бъдат широко отворени за вас, за да се изпълни повелята на дедите:

        Залата избухна в ръкопляскания, а хорът на младите СЕКС-олюбци запя, по примера на Вожда:

        Звънецът отново се раздрънча.
 - Слушате ли, мили ученици? А какво правите вие по този въпрос? НедоволствУВАате, стачкувУВате? Как ще ни приемат в СЕКС, дечурлиги недни!? Как ще ни ОПРАВЯТ ако някаква УЧЕНИЧЕСКА ПАПЛАЧ от НЕДОВОЛНИЦИ се вдига на бунт и иска да сваля членовете на Централния комитет на Партията!?

        Нови неописуемо мощни звуци от шибане на голи ръце раздраха въздуха.
- Благодаря ви, скъпи джурналисти... И на вас, драги ученици. - трогнат омекоти тона си Другарят, но скоро гласът му отново стана твърд и словата - корави.
- Не ще се поддадем на никакъв уличен натиск, недоволници с недоволници! Мързеливи неграмотници, не ви се учи, а? Като не ви се учи - не се явявайте на матури! Само желаещите да следват във висше училище, САМО те ще трябва да вземат матурите си! Вие, недоволниците... Вие мързеливците, които организирате всенародни комитети за яснота в образованието, вместо да си учите уроците и да се готвите за матурите си... Вчерашните кутрета, дето още цоцат от родителите си... Какво сте ми тръгнали по улиците да се правите на революционери! Я стига, хлапетии с хлапетии! Всичко, което правим, го правим за ваше добро! Само за ваше добро!

            Народът се захласна от красивите му думи и замълча.
- За какво протестирате? Че ви е трудно? А на нас лесно ли ни е? Та ние до два месеца не знаехме какво ще има на матурите! Вместо да се радвате, че премахнахме изпита по гражданско образование; вместо да тържествувате, че благоволихме да изменим закона така, че САМО желаещите да продължат образованието си да държат матури... Вмeсто да пеете, че сте млади; вместо да сте горди, че ще сте първите със СЕКС-дипломи... - в същото време някой от свитата на Тъпанасов тихо прошепна на друг от същата: "Щеше да е хубаво, ако в бележниците слагаха и една снимка по бански на момичетата..."2 - Вождът не ги чу и продължи - ...вие тръгнахте по улиците да се правите на бунтари?! Лъжевъстаници, с лъжевъстаници! Всичко, което правим, е за ваше добро! Само за ваше добро! Оплаквате се, ученички и ученици, че ще държите матури. А досега какво правихте? Матурите не са нещо ново. Тях ги е имало и ще ги има, милички. Някои искаха да минат метър като се освободят тук с истински, там с надути оценчици. Но вече няма! Каквото било - било! Ако щете да ставате новите Айнщайновци, Джон Атанасовци, бъдещи Владимир Димитров-Майстори или Панчо Владигеровци - пак ще държите матурка по български. Най-вече трябва да знаете творбите, дечица, туй, дето вашите учители  се опитват да налеят в кухите ви кратунки...
        Залата не помнеше такава тишина от минути. Вождът бодна с пръст някакво копче пред себе и след миг прозвуча гласът на Заслужил телевизионен водещ:
- Що не ръкопляте?
        Публиката пламенно прие повелята и за пореден път изрази безкрайната си обич към Единствения им скъп Вожд.
        След звънеца, Той раздра гърлото си и превключи в друга област на познанието.
- Второто ми въведение ще бъде по друг, също много важен въпрос: въпросът за СЕКС-а. Знаете ли от какво се интересува днешната младеж, другари? Разбира се, че знаете! От СЕКС! Последните, предпоследните и пред-предпоследните цоциологически проучвания показват, че днешните граждани, редом с работливото ни селячество, започват да се интересуват от СЕКС от най-ранна детска възраст, като акцелерацията на развитието е много ярко изразена и при момичетата, и при момчетата.

Децата жадуват да знаят, другарки и другари, и изгарят от любопитство да разбератна практика какво е това толкова възвишено и възпявано благо за човечеството, наречено СЕКС. И много от тях знаят! - весело оживление се разля из публиката. – Знаят повече от нас дори, другарки и другари. Младежите и девойките от най-ранна възраст са много навътре в нещата. Затова ви призовавам, драги родители-джурналисти: говорете повече за СЕКС с децата си! Не само те имат нужда, а и вие можете да понаучите туй-онуй от тях!

Веселото оживление стигна до кикот, и дори до пъшкане от удоволствие.
-Аз свърших... – въздъхна Вождът. - Може да ме почвате с въпросите си. Готов съм да ги приема, колкото и да са дълги, твърди или остри.
        И таз добра! Млад човек от обкръжението на Вожда гледаше порно на преносим телевизор!
- Е-е-е-е-е! - недоволно измуча Тъпанасов. - Копчето на телевизора благоразумно изщрака и звукът прекъсна.
- Простете, Вожде... - засрамено отвърна служителят и се поклони.

            Благородният Другар го благослови.
- Простено да ти е, младежо... Знам, че не само СЕКС-а, но и секса ви интересува. На твоите години и моето поколение правеше такива работи... но, драги другари джурналисти, тази тема ще отложим за друг път. Почвайте да ме оправяте с въпросите си!
        Няколко вестникаря се боричкаха точно пред очите на Другаря за това кой пръв да зададе въпрос.
- Тц-тц, вие като учениците сте май! Нека онзи дребничкият да ме пита първи, че е най-малък.
- Кукуруков, в-к "Синоним на работа". Другарю Тъпанасов, какво ще кажете за премахването на есето като част от матурата?
- Какво есе? Кога е имало есе?! За учениците се полагат само литературно-интерпретативни съчинения!
- Но другарю генерален секретар, есето...
- Млък! Как ще им дадем есе?! Те литературно-интерпретативните съчинения не си ги пишат сами, пък есетата сами ще си напишат... Тези глупави ученици могат или само да зубрят теми денонощно, или да ходят да бачкат на къра.
            Тъпанасов имаше предвид, че единствен трудът, във всичките си форми, е двигател на прогреса.
- Но другарю... - проплака Кукуруков.
- Млъкни, джурналисте! Не се виждаш от земята, а противоречиш на Вожда!? Учениците са тъпи и не могат да пишат никакви есета! Пък и да не мислиш, че нашите проверяващи могат да ги оценяват? Че как да пишат "две" на някого, който е обосновал неоспоримо тезата си с блестящ стил? Как!? Нали и двойки трябва да се пишат обаче… Пък и до истинската матура има време, там може и да има есе. Знае ли човек?
        Някой подшушна нещо на ушенцето на Вожда.

- А-а-а, значи нямало да има есе. Е, има хора, които знаят - аз мога ли всичко да знам?... Следващият нека бъде... оня рошавия пред онази късополата ученичка с големите бомбониери.
- Аз съм вестникарка.
- Хубаво де, хе-хе, вестникарка или ученичка, хе-хе - "все в г.." - за малко да продума Той, но не, Вождът не говореше тъй пред верния си народ! Свитарите му не бяха толкова сдържани, но приказваха тихичко и не пречеха на другите, които искаха да слушат.
- Ега ти яката! Не е пълна, ама к'ви нянки е отпрала!
        Новият вестникар-избраник пристъпи към микрофона и се представи пред Вожда и народното множество.
- Шльоков, вестник "Ученически глас". На откриването на Велико Търнополския университет през вече далечната 30-та година преди Тъпанасов, нашият скъп покоен учител и вожд, другарят Божидар Живецов, каза:

"А да мислим, както е известно, означава не само да умеем да анализираме, но и да правим изводи, да обобщаваме, да оценяваме, да предвиждаме. Онзи, който не се е научил да мисли, никога няма да стане нещо повече от безплоден колекционер на факти, нещо като подвижна енциклопедия на два крака, която обаче за разлика от истинските енциклопедии не ще бъде особено полезна за обществото."3

- Как ще коментирате това, Другарю Вожде, в обслова на въпроса на колегата.
            Другарят джурналист показа завидна историческа памет в онова материално и безпаметно време на 3002-ра. Тъпанасов - някогашен поклонник на Живецов, но впоследствие негов хулник, - трябваше да се защити от незаконните нападки.
- Джурналист Шльоков, не изваждайте думите на вожда от обслов!
- Не мислите ли, че писането на литературно-интерпретативни съчинения и изискването да се познават в подробности толкова много произведения има за цел да превърне личностите в ходещи енциклопедии, които обаче нямат полза от фактите, които съхраняват? – с остра ирония подхвърли Шльоков.
- Глупости! Реакционер, как се осмеляваш да мърсиш името на вожда с мръсните си уста! Следващият! Ей ти, дето ходиш кат' насран, стига си се блъскал, няма да си ти сега! Е-е-е-е, д'ей... Като децата сте, значи! Не стига, че недоволниците трябва да усмирявам, та и вас - джурналистите! А-а-а-а! Хайде, ти, брадатия, с черните гащи, излезе ти късмета!
- Пингизов, в-к "23 часа и 56 минути" - чу се гласът на поредния журналист. - Другарю Тъпанасов, мислите ли, че "европейците" ги интересува дали нашите деца познават "азиатската" ни литература? И с какво такъв зрелостен изпит, който по вашите думи е "врата към СЕКС", би помогнал на българин, попаднал на "онова място"? Най-много да му помогне да го оправят!
        Свитарите на Тъпанасов се подхилкваха, но бързо млъкнаха, защото шамарът на Другаря шибаше лошо в устата, а те не искаха да си го изядат.
- Усещам някакви нотки на евроскептицизъм във вашето питане, което започва да ме притеснява! Няма никакви такива! Каквото каже СЕКС това ще бъде! Щом искат задължителен зрелостен изпит сега, ще има, ако ще да бъде и по неизучаван материал! Щом НИЕ искаме да има зрелостен изпит, СЕКС-ът ако ще да не иска, пак ЩЕ ИМА! Трябва да видим какво е качеството на образованието ни! Ще си позволя да вмъкна, че най-важното, което децата учат в ранното си детство, както другарите дидактици, педагози и психолози знаят, е речта. Речта, другари! Трябва да видим дали тези, изкарали петици и шестици през годините, могат писмено да се изразяват, или както казваха мъдрите ни предшественици: да говорят с букви! Нашето общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва година, има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти, художници, музиканти, програмисти и тъй нататък могат да изразяват и подреждат мислите си.
        Докато Другарят изказваше последното изречение, някои от по-гръмогласните му свитари, свикнали да крещят по събрания и забравили що е тиха реч, се разпитваха взаимно.
- К'во е т'ва светло бъдеще бе?
- Абе дето оня източен мъдрец го беше предрекъл...
        Тъпанасов чу младите си служители и насочи своя микрофон към тях, за да ги чуят всички.
- Да не е оня китаец - Си Ме Он Ли?
- Същият. След 800 години щяло да дойде това бъдеще.
- Мъдър човек! Ние сме търпелив народ, ще го почакаме…
        Вождът ги изчака да свършат и ги започна.
- Виждате ли колко са осведомени младите хора! - и ядосано ги запита - Как съм ви взел да работите за мен бре! - за секунда всички млъкнаха, докато Вождът си спомни. – А, да... Освободих ви от онази фирма, в която ви експлоатираха... Хайде, от мен да мине този път! Друг път, като не знаете обаче, да си мълчите, че като ви напраскам двой...
        За да разсее всички неясноти, Тъпанасов образова множетвото в залата.
- Си Ме Он Ли е приятел на българския народ, който неблагодарно го изсели заедно с ви-ен-тянците в края на осемдесетте години на миналия век. Ли наскоро направи знаменито предсказание за българите: "800 годин' само да преминат, всички лошотии вази ще отминат". Досега всичките му пророчества са със столетия напред, така че може да познае, драги другарки и другари...
        От многопосочните си отклонения Вождът се разсея.
- За какво бях почнал да приказвам? - попита той един от свитарите си.
- Казахте: "Нашето общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва година, има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти..."
- Ох, да бето го пише на листа... – плесна се по челото Вожда и продължи с типичната сила на гласа - Току виж не знаят, че "Тръгнал лете на разходка" е писано от Клифорендов. Как искате да ги пуснем да станат математици, архитекти, художници, музиканти или програмисти? Та те ще опетнят името на Родината! Какво ще кажат, като някой ден отидат да правят нещо в СЕКС и някой ги попита: "Кажи ми, ся ти, приятелю, кой написа "Скачай, Мурджо, лай на двора" и какви са мислите, които вълнуват лирическия герой в него?". Нашето образование потъва в земята от подобни жалки образи, които не познават творчеството на основни писатели като Клифорендов, Нанайпетков и Живиколев - изтъкнати лауреати на Тъпанасовската награда! Ей, дундьото, питай к'вото ще питаш!
- Яйцов, списание "Ядрена безопасност" - плахо продума дундьото. - Какво мислите за предсрочното затваряне на първите два блока на ЯЕЦ Козлодуй?
- Вие го обръщате на политика май? На вас, евроскептици-ци-те, - чак заекваше от гняв Другаря - ще разясня, че щом СЕКС иска да затваряме ЯЕЦ-а сега, ще го направим, ако ще да е проектиран до 4000-та година да работи! Само СЕКС-ът може да ни оправи и, вярвайте ми, ще ни оправи!
- Другарю, не смятате ли, че в демократична страна като нашата многообразието на мненията, сред които е и т.нар. "евроскептицизъм", е само от полза?
- Каква демокрация бе, джурналист смотан?! Чел ли си Правилника? Живеем в Народна Капиталистическа Република България. Аз съм генерален секретар на ученическата компартия. "Демокрацията" в образованието съм аз. Ревете, късайте се, каквото кажа АЗ, това ще бъде и туй то. Следващият! Нека бъде русокосият - кривоглед ли е, какъв е?
- Кикиморов, в-к "Надзорник" - обади се кривогледият. - СЕКС-ът ли е единственото, което ръководи страната?
- Разбира се, другари. Както знаят всички образовани граждани и селяни, Гениалният създател на психоанализата д-р Зигмундус Фройнде е открил, че сексът е двигателят на човешкото поведение! Сексът, другари! По подобен начин днешната наука откри, че СЕКС-ът  е водач на общественото поведение! Той определя всичките ни действия и всичко, което правим, е с едничката цел: да задоволим това желание и да станем членове на СЕКС.
- Защо сте толкова неумолими? Нима съществуваме само за СЕКС-а? И къде са високите ни народно-капиталистически идеали?
- Кикиморов ли беше, Микимиров ли беше? "Ние" не сме неумолими; Аз - Вождът, - аз съм неумолим! - вестникарят го знаеше, само искаше да използва учтивата форма на обръщение. - За малоумните, които още не са разбрали, не знам за кой път ще разясня наново положението. Нашата мила Родина - майка България - дълги години беше оправяна от кого ли не. Какво толкова ще стане, ако сега, за последно, позволим на СЕКС-a да ни оправи, да станем ЧЛЕНОВЕ, па тогава да почнем и ний да ги оправяме?! И за Отечеството да дойдат добри времена! Хубаво го е казал мъдрият ни народ: "Трай, бабо, за хубост". Моя милост би си позволила да осъвремени тази поговорка: "Трай, младежо, за СЕКС"! Ще има СЕКС на корем, само търпение имайте, скъпи ученички и ученици!.
            С модерната си мъдрост, Тъпанасов спечели не едно и две ученически сърца и жадни въздишки от публиката.
        Не щеш ли, докато младежите и девойките се унасяха в сочни мисли за СЕКС обаче, по неизвестна причина в дъното на заседателната зала зазвънтяха шпаги, кръстосвани от двма млади мъже. Един журналист налагаше свой колега по главата със стойка за микрофон; вторият се опитваше да се предпази с друга стойка, а една красива дама ги гледаше отстрани с ужасен поглед.
            Защитаващият се беше повален, но се пазеше умело. Първо отрази няколко поредни злобни замаха на нападателя, а при следващия му отчаян опит за замах, защитникът се извъртя, изби стойката от ръцете на врага и го нашиба отзад, така както си беше легнал до него на пода. Нашибаният изцвили като жигосан и излетя от залата в галоп, за радост на дамата, която разцъфтя, изръкопляска, помогна на победителя да се повдигне и звучно го целуна по бузата.
             Вождът едва сдържаше сълзите да не потекат по трогнатия му лик.
- Не бях виждал такъв бой... – рече мило той  и с топъл глас попита първенеца. - Заради мен ли се биеше, млади момко?
- Ъъъ... Ъъъъъъ.... Не точно...
- Как така бе? А за кого, тогава?!
- Онзи нахалник искаше да пререди Ицка... - смело отвърна той и плахо я погледна.
- Хе-хе, ех тези млади... -Той се извърнаот зрителите на съвещанието и прошепна на младежката си свита: - Тази Ицка бая голяма цицка има, хо-хо-хо. - и пак се обърна към журналистката, защитена от храбрия си рицар.
- Хайде, Ицке, ти си наред да ме оправяш!
        Ицка обаче беше само третокурсничка и малко се притесняваше…
- А... Не може ли Дивчо да бъдепърви? Той е с по-голям стаж от мен... - плахо попита тя.
- Тц-тц, ама големи претенции имате… Хубаво, нека той да го направи първи.
- Благодаря, Ицке. - нежно й благодари той, и се представи. - Дивчо Чучуков, в-к "Възход".
        Въпросът му беше пиперлив и парлив.
- Другарю Тъпанасов, известно ли Ви е, че ученическите стипендии не са повишавани от три години? Че в нашата 3002-ра година те се изчисляват на основата на минималната работна заплата за средата на 2999 г., а именно 630 лева. Както е известно, днес младежите получават някъде 210, другаде 220 лв.
- Какво, недоволни ли са? - недоумяваше Вождът. Как може някой да е толкова дързък с него!
- Другарю, минималната работна заплата сега е 1000 лева. През 2999-та стипендията беше 35% от тази заплата. Т.е. ако съотношението е същото и днес, то размерът на стипендията би трябвало да е...
- Ти ли ще кажеш какво трябва и какво не трябва бе, шльоко?! - ядоса се Другарят.
- Сега стипендията трябваше да бъде поне 350 лева, другарю "доктор по всички науки" - подхилквайки се, усили тона на гласа си журналистът.
- Безсрамници! Малко ли са им 210 лева на тези безделници, дето по цял ден се скитат по улиците. За какво са им тия пари? Да си купуват цигари, алкохол и наркотици ли?!
- И презервативи. – добави тихо младеж от свитата му.
- Моля ви, много добре разбирате... - посмекчи настъплението си вестникарят.
- На учениците не им трябват пари! С нищо не са ги заслужили пред обществото.И за какво да им подаряваме повече, като пак ще ги профукат за глупости?
            Вождът беше прав. Колкото й пари да даваха на учениците, те винаги щяха да ги профукват за нещо. Дивчо обаче може би беше прекалено глупав, за да хване тези умозаключения, и затова пак закрещя.
- Другарю! Става въпрос за стипендии за отличен успех. Това е насърчение за знаещите и можещите - за нашата ПРОГРЕСИВНА МЛАДЕЖ, която твори и гради СВЕТЛОТО НИ БЪДЕЩЕ
            За съжаление завидното познаване на целите на Партията не му помогна.
- Дрън-дрън! Зубъри! Ученическата компартия, т.е. АЗ, няма да позволи да се насърчава зубърството. Тези скапаняцичетат по цял ден! По цял ден четат, за да ги изкарат тия шестици! За какво са им пари тогава? Да си ги връ...
        Мъдростта на Тъпанасов отново удиви публиката, която започна да ръкопляска и не спря, докато не чу звънеца.
- Другарю, моите уважения, но това са пълни глупости... Отличниците не са зубъри и са заслужили стипендиите си!
- Е-е-е-е... То бива-бива, ама я приберете тоя език най-сетне!? Покажете и нещо друго от себе си! Ъ-ъ, покажете, че сте... журналист на Народно-капиталистическа република България!
       Свитарят с преносимия телевизор пак беше пуснал интересно предаване, и то беше още във въведението, когато е най-интересната му част. Звукът не бе достатъчно силен, за да го чуе народът, но Другарят внимателно следеше действието с крайчеца на дясното си око. Ученикът се беше сепнал от израза “приберете тоя език”, но след като видя, че Учителят не се кара на него, извади своя, защото нещо такова преподаваха по образователната програма, която гледаше.
- Извинявам се, Другарю, но моля Ви, отговорете на поставения въпрос. Защо стипендиите са замразени вече ТРИ ГОДИНИ на едно и също равнище?
- Защо, защо, защо... Защо все ме питате "ЗАЩО"!?Малките деца непрекъснато задават на родителите си същия въпрос... Вие не пораснахте ли вече?!  Няма да има покачване на стипендиите! Държавата цъфнала и вързала, тастипендиите ще увеличаваме на тия лентяи! Да идат да работят, вместо по цял ден да учат! Я си гле'й...
        Залата започна да се кикоти.
- Благодаря ви! - поклони се Вождът.
        Вестникарят направи последен отчаян опит.
- И, все пак, завинаги ли смятате да държите ученическите стипендии на 210 лева?
- Недоволните трябва да се радват, че и това им даваме, защото като нищо може да вземем и него. Но...От мен да мине, подарявам им ги тия 210 лева... Да ме спомнят с добро децата... Разрешавам ви също, като умра, да увеличите стипендиите. Ким Кир Ден - мой добър приятел от Корейската народно-демократична република - ми пожела десет хиляди години живот. Вожд, дори и десет хиляди години да живее - умира, и друг идва, и той увеличава стипендиите!
            Залата млъкна.
- Че какво? Да не е много? Вие сте млади, животът е пред вас, какво са някакви си десет хиляди години?
        Незнаен борец за свобода изскочи от тълпата и грабна микрофона на Дивчо.
- Другарю Тъпанасов, вие сте лирическият герой на тоталитарната ни действителност. Вие сте социалистическият реалист, вие сте генералният секретар на ученическата компартия. Вие сте ДИКТАТОР.
- Мерете си приказките, ДЖУР-Р-Р-налисте! Ще ви накажа!
        Дръзкият не се уплаши.
- Вие правите само това, което искате. Няма никакъв смисъл от подобни съвещания, вие...
- Ще Ви накажа! Ще Ви накажа! Ще Ви накажа - заповтаря Вождът като развален грамофон. Той дори не си мърдаше устните - имаше си копче, което натискаше, а записът говореше вместо него в подобни случаи.
        Вестникарският глас утихна, защото му изключиха микрофона, но макар и приглушено, воплите му продължаваха да ехтят от далечината.
- Хора, осъзнайте се! Огледайте се!Вдигнете се!
        Тъпанасов спокойно даде думата на друг.
- Пети микрофон, хей! Ти, дето си бъркаш в джобовете, все едно, че...
        Новият питащ се изкашля, за да вкара във форма теноровия си глас, и запя.
- Благодаря, скъпи Другарю Вожде Тъпанасов. Моя милост е Подлизурков от в-к "Народна просвета". Нашето издание има намерение да Ви награди с орден за удивителните постижения на всестранно развитата Ви личност...
            Дръзкият изтласка Подлизурков и отново взе думата.
- Отдръпнете се, Подлизурков! - крещеше той - Долу тиранията! Долу експлоатацията! Да живее свободното слово! Свобода!
            Тъпанасов заповяда:
- Изключете всички микрофони!
       Последваха няколко секунди гробна тишина.
- ...аци! Защо изключихте и моя!?... Как може, другари! Събрали сме се да обсъждаме светлото бъдеще на прогресивната ни младеж, а чуваме тези низки изопачени... Глупости! Засрамете се, джурналисте!
            Тъпанасов трябваше да вземе отговорно решение за съдбата му.
- Отведете от залата този народен изедник! И му ударете сто тояги на голо!...
        Приглушено, от дъното на залата се чуха думите на вече заловения от охраната борец за свобода.
- Свобода, демокрация... – тъкмо когато Вождът хладнокръвно промени решението си.
- Не! Почакайте! Той е добър джурналист... Как му беше фамилията - Хайдутов?
- Бунтаров. – поправи го един от свитата.
-Все тая.... Определено хубаво момче - здраво, право, кор... Но, другарки и другари, за такива сериозни провинения наказанието е само едно. СМЪРТ!
        Залата се огласи от ужасените писъци на няколко журналистки и от крясъците на бунтовника, воден към своето бесило.
- Долу тирана! Свобода! – преди един от яките охранители да сложи незаетата си с бухалка длан пред устата му и да прекрати последните му вопли.
 - Другарю Тъпанасов, Вие самият отменихте смъртното наказание... - подсказа свитарят, който знаеше името на журналиста.
- Добре де! Добре... От мен да мине пак... Двеста тояги на облечено, и дано му влезе ума в кратуната!
        "Слава Вожду!" - въздъхнаха присъстващите в залата, а три ученички припаднаха в несвяст. На свитаря с телевизора обаче въобще не му пукаше, защото започваше нова серия, а в началото винаги е най-интересно.
- Дългия, питай ако ще питаш, защото както си щръкнал и при теб може да заиграе дървеният Господ!
        Подлизурков се опита да си върне прекъснатото от въстаника изказване. - Аз...
- Млъквай бе! Вече вдигнах друг на дъск... Така де... - сряза го Вождът.
- Шилов, вестник... - неуспя да довърши поредният джурналист, защото се случи нещо почти неописуемо. Прозорците засияха с удивителни сменящи се образи и нечуван звук засвистя от говорителите. Сякаш дълбините на отвъдното показваха най-добрите творби на художниците и музикантите от оня свят.
- Хей, кой си играе с техниката като не разбира! - строго, но справедливо попита Другарят.
           Глъчкава в залата утихна, и само шепнещият притеснен глас на учен от обкръжението Му се мъчеше да наруши гробното мълчание.
- Другарю, мисля че се е случило нещо непредвидено...
- Какви ги дрънкаш бе? Всичко е предвидено! Аз съм Вождът!
- Боя се, че по всичко личи, че е започнала термоядрена война, Другарю...
- Абе не ме занасяй, че знаеш ли как ще те сгрея със сто тояги на голо!
- Недейте, Другарю... И без това вече са ни сгрели с поне 100 килотона на облечено... Първият удар е бил точно върху нас.
- А, така ли. Ясно. Като доктор по всички науки, аз съм доктор и по Ядрена физика, иестествено знам какво става в такива случаи. Сега къде се намираме? В ада или в рая?
- Ами... Милсля, че сме другаде, драги другарю докторе по всички науки...
- Тогава казвай къде сме и не ме разигравай!
            Новинаритеуспяха да свържат две и двеста – странните звуци и картини, и нервоността на Вожда, и се втренчиха в Него.
- Вие пък какво сте ме зяпнали? Вършете си работата и ме оставете на мира!А ти по-бързо казвай къде се намираме!
- Намираме се в измерение 4.042396...
- Моля?...
- Пише го във вашия учебник по физика...
- А, да... Правилно! - засия от щастие той.- И какво следва?
- Според измерителя на измерения, за последните 34.4 секунди сме се преместили плавно с 0.035 измерения в положителна посока. По-точно, направили сме скок от 3 стотни преди около 25 секунди, което...
- И какво от това?
- Според досегашните ни знания, във Вселената има около пет трильона измерения, като Вселената няма проверка за препълване и ако някой иска да навлезе в пет трильона и първото, отива направо в първото.
- Хм... Следователно трябва да минем през всичките не знам-колко измерения и да стигнем до третото? - заключи Вождът и изненада ядрения физик със здравата си логическа мисъл.
- Почти... До четвъртото.
- И какво? Не можем ли да се върнем?!
- За съжаление не, Другарю. Попаднахме в поток на измеренията... Той би могъл да ни заведе до вкъщи, но по-вероятно е да ни врътка в продължение на гугулплекси години из Вселената...
- Тц-тц-тц... Втасахме я! Как е възможно! Кажете ми кой е виновен за това! Кой ще поеме политическата отговорност за този варварски терористичен акт над човечеството!
            Свитарят с телевизора го шибаше с длан, но от това не ставаше нищо. На екрана вече не течеше интересната програма, а само скучни шарении като тези, които се въртяха по прозорците.
- Само да ми паднете, терористи мръсни! – изкрещя злобно той.
            Спасителят на Бунтаров беше скръстил ръце и подпрял брадичката си с едната.
- Не знам, Другарю... – даде мнението си физикът.
- Но аз знам! Недоволници с недоволници… Атомна бомба по генералния си секретар ще хвърлят! Ще им дам на тях да разберат като се върна! Шъ видат те к'во значи матури... Ша им скъсам зад... – Тъпанасовобаче се сети за нещо тревожно. - Абе чакайте малко... Защо не се е разрушило всичко, като са ни взривили?
- Най-просто казано, защото се е получило компенсационно веществено завихряне.
- Моля?!
- Компенсационно веществено завихряне, Другарю. Специално защитените срещу атомен взрив стени на сградата, заедно с човешките души и компютърните виртуални съзнания са  успели да преобразуват правото вещественозавихряно, изглеждащо като атомен взрив, в компенсационно завихряне. То представлява време-пространствен скок през измеренията.
- Тц-тц-тц...
- Ставаме свидетели сме на първото практическо осъществяване на това физично явление, Другарю...
- Благодарение на мен! Ще запиша името си под ново научно откритие!
- Е, да. Така е.
            Вождът натисна едно копче, за да прозвучи гласът на Заслужил телевизионен водещ, но системата отказа.
- Защо не ръкопляскате бе!? – извика той със собствени сили, но зрителите само го изгледаха втрещено. - Така или иначе, ще видят тез' недоволници недни...
            В този мигвръзката започна да се разрушава заради голямата разлика между  координатите на измеренията, и накрая прекъсна напълно.
 - Ша ги опраа аз... Ша ги науча аз как се завихря Вожда... Ша им скъсам гъ...

КРАЙ

Следва продължение?....

1. СЕКС - Съюз на европейските капиталистически страни. Съкращение, използвано за пръв път в "СЕКС - главна задача на Партията и държавата!", статия от брой 11 на списание "Свещеният сметач" (септември 2001).

2. ... ако в бележниците слагаха и една снимка по бански на момичетата... - по онова време (2001/2002) почнаха да се поставят снимки в бележниците.

3. Цитирана е реч на Тодор Живков от книжката “На учение, труд и борба”.

4. Сталин е използвал електрически звънец за даване на сигнал за спиране на ръкоплясканиятa.

История на "Тъпанасов":

Проявление 1.4, 20.11.2007 – много стилистични подобрения и обогатяване на случките и образите на някои от героите.

Проявление 1.3, 24.5.2006 – още редакции по текста

Проявление 1.21, 2005 – добавено името “СЕКС, другари!”, редакции

Проявление 1.2 - без "вдяване на конеца" и "край на конеца"/, редакции

·         Проявление 1.1 от 25.10.2002 - разказ

·         Проявление 1.0 от 29.9.2002 - груб сценарий за радиопиеса ("ЕИМ СВЯТ - Свещеният сметач", бр.18)

·         Първи "драски": 3.05.2002

Връщам се аз от дежурство и какво да видя.. верно не съм ненормален, болен, нечуствителен или лигльо-зевзек. Нормален съм бил ей, хора, нормален. И тоз път не платих на никого да ме убеждава в това – сам забелезАх! Много се зарадвах на поста на другаря Келвинатор, (ние се познаваме, виждали сме се по управленията, ама няма да му казвам кой съм, че ще се изложа много моменталитически (нова дума – от моментално и политически се прави, обяснявам за нормалните хора, ненормалните са ме разбрали)). После четох поста на Лейди Фрост, която се оказа, че се каза Яна ( от истинското й име ми изби една пъпка веднага, и досега ме е страх от физиката, от про-гимназията, моята даксалица ни биеше с показалката през ръцете обаче един път като ни нареди 3-ма бабаита и вика „дайте си ръцете напред гамени, с гамените” ние ги даваме, ама сме се наговорили – като замахне да ги дръпнем едновременно! Замахва Янка Карапетрова, ние дърпаме ръцете, ама ъгъла не сме изчислили (физиката ни малко, куцаше - посока, скорост, ускорение, отрицателно ускорение, де да беше сега!!!) .. махаме ръцете и като ни изперка показалката по пишките – не можахме да пикаем прави поне седмица ... и тримата... отплеснАх се. Извинявам се.

Много се зарадвах на поста на Ace Coke. Абе пак отклонение – това какво значи, аз питах, ама не можаха да ми го преведат – или са толкоз преводачи или ... абе както и да е.

Само да кажа, че и аз не съм писал много отдавна, въпреки че много чета, гледам да не пропускам, някой път и работата не мога да си свърша от четене на тоз сайт, и на други де, ама то там женорята не се толкоз облечени... и има за гледане, не толкоз за четене. А не съм писал много отдавна щото много се разсърдих на един дето не пише тука вече, рупани, после и на борислава. Не знам кой ме ядоса повече, много се изнервих. То не бяха плюнки, то не беха комплекси, а пък аз много съм комплексиран и някой път ме е срам от това дето го правя и пиша и най-вече от това дето ми е минало през тиквата, ама на, това съм аз. И някакси не мога да пиша като знам, че някой дето не му е работа или изобщо няма право, ще се базика с мен. Кво съм му направил?

И тия последните постове за педерасите много ме натъжиха. Тия дето ги плюят не са прави. Ама да кажа защо аз мисля така...

Аз към педерасите до миналата година нямах много отношение, аз харесвам жени, а съм мъж, те пък собствения си пол – мен това не ме бърка изобщо. Преди години, една вечер един педи се беше напил в кръчмата дето ходех. Идва и вика – „много си готин, ти мен харесваш ли ме?” Ами сега – аз тоз въпрос съм го чувал многократно с думата „уважаваш” вътре, ама с „харесваш” някакси се пообидих. Казах му, че няма толкова алкохол в София, че да го харесам. Той обаче сериозен, вика „не не, ти не си опитал, като опиташ мъжко дупе – това ще е, край, жена няма да погледнеш, избирай, или ти отпред или аз? Толкова си готин, че за мен няма значение” и ми плъзна една ръка през деколтето на ризата (аз винаги с двете горни копчета отворени ходя). Ей там си изтървах нервите и го изкарах отвън и го понабих, ама доста, аз съм има-няма 100 кила, и винаги съм похождал на фитнес, ама така и циганин не бях бил.... Та оттогава, до миналата година, тия за мене бяха амбриажи – мръсни, долни, леви педали ... до миналата година..... хората се променят, за добро ли, за лошо ли ....

Нали ви писах, че ходих до Холандия да работя, работих в пицария и слагах плочки и циментови блокове за тротоари и пътеки по паркове и улици? Ако си спомняте де? Дето си купих кола (още свалям мадами с дея, ей, само един път в една кръчма някой беше чел блога тука и разправяше за мене, стана ми хубаво, ама не можах да сваля мадамата, ама то само един път, иначе ги късам ей).

Та нося аз пици. Пицарията има доста редовни клиенти. Те са отбелязани по поръчките и се обслужват с повишено внимание. Разнасям аз пици и ме пращат на нов клиент, нося пицата аз, отваря ми вратата жена, хубава, руса, прилича на жена, не на холандка. Усмихва се, една дума не казва – дава пари и бакшиш и затваря вратата. Викам си – аз не им разбирам лаенето на холанците ама тез пък съвсем не им отбират на езика. Връщам се и на вратата ме чакат двамата собственици, гледам нещо говорят и споменават моето име. Поглеждат ме – единият през вежди, другия през мустаци (единия беше сърбин, другия – ливанец, интернационал майка плаче) – ти , вика, какво направи на клиента? А сега де, утрепАха ме. Нищо, отговарям – занесох пицата, дадох я, взех парите, ето ги, че и добър бакшиш получих, какво има? Обадиха се и казаха, че само с нас ще работят – само ти обаче ще им носиш пиците. Да внимаваш! Ок, казах и толкова ... от тогава през вечер нося пици на тоз адрес – всичко като по петилетна програма – два вида пици се редуват, отваря мацката, или по дънки и блузка, или по халат, взема пицата, дава парите с бакшиш, кимва и затваря вратата, и пак така след два дни - отваря мацката, или по дънки и блузка, или по халат, взема пицата, дава парите с бакшиш, кимва и затваря вратата. Толкоз! И така 3 месеца няма пропуск в плана. Една вечер обаче отвори друга мадама, брюнетка, с брадичка като на Шварци от Конанския период. Каза ТенкЮ, даде бакшиш, пита ме как съм, пак каза тенкю и пита дали на другия ден съм на работа, не съм казал че не говоря холандски, а говореше с мен на Английски. На другата вечер пак поръчка от тоз адрес. Шефовете се шашнаха, плана се объркА – отивай и като се върнеш – да разправяш. Отивам, отварят ми вратата и двете мадами, държат се за ръце. Е супер, обичат се значи. Поканиха ме вътре – аз отказах – правило на пицарията. Не, те настояха, да ми дадели парите. Влезнах, да не ме утрепат я! Оставих пицата и си чакам парите, русата дойде и вика, ние сме гей, това разбрах викам. Ние никога не сме го правили с мъж, ти правил ли си го с две жени дето не са били с мъж досега... на това место колената отказаха. Или се базикат, или има камера, огледах се – няма огледала, нищо не прилича на камера .. е па искам, как да не искам, аз 4 месеца бях загорял като немски пехотинец преди Сталинград. Паднаха ми пердета следващия един час нищо не си спомням, само знам че 4 дни след това слипове не можех да сложа без да викам 5 мин след това, толкоз сълзи не съм изкарвал от детската градина. Е, уволниха ме, ама нормална жена , не гей де, така не ме е чукала. За две – да не говоря – сигурно като умра, че съм усмихнат щото за това ще си спомням цял живот!

Това беше втората среща с гей хора след оня идиот в кръчмата – голям респект, първата – докато слагам бордюрите. Още докато разнасях пиците имахме постоянен клиент – пак така един – два пъти седмично пици носехме, само мъж отваряше. Имаше и дете, малко – 6-7 годишно, русичко, като от картинка извадено. Винаги добър бакшиш, винаги усмивка, винаги детето с него, винаги благодари, по едно време почна да отваря и един друг мъж, това в Холандия е през две къщи – така че, не се учудих. Въпросът беше, че къщата винаги блестеше, градината пред къщата с най-хубавите и подредени цветя, детето винаги чисто и спретнато, и за толкоз време, винаги с усмивка и много интересно – докато не си обърнеш гърба – не се затваря вратата. Единия колега от пиците, кюрд, без семейство ми каза един ден – искам като умра, в рая да ме осинови ей такова гей семейство.... такива работи. Та, слагаме бордюри ние по улицата и изливаме асфалт и мачкаме с валяка по тротоара и гледам, наближаваме адреса на тези, гей клиентите. Точно тоз ден беше топло, ама разбирай холандски топло, хем топло - къде 35 беше, но то там е и 100% влага, както се досещате. Асфалта и той горещ – направо пещ. Шефовете обещаха по надница и половина тоз ден – тва холандец да ти даде повече пари – дигата се е спукала, да знайте! Слагаме асфалт, редим бордюри, жега - мисля че имах сухо място само във вътрешното ухо, зад тъпанчето. Точно си мислях да умирам и че тия кървавите пари просто няма да ми даде сърце и цигари да си купя - някой ме дърпа за ръкава. Обръщам се и ченето ми падна на горещия асфалт, валяка да го смачка. До мен стои сина на ония двамата педали и държи една кана със студен портокалов сок с лед вътре и носи 5 чаши – толкова работници бяхме около валяка. И каза – моя баща и неговият приятел ви изпращат това. Много е топло. Оставете каната на вратата, вие знаете къде е. На английски го каза детето. Ей тук исках да се върна и да изтупам прахта на онзи идиот от кръчмата и да му се извиня... та такива работи с хомо двойките около мен – първо с портокаловия сок и после ония двете мадами ми скатаха байряка.

Та относно гей двойките – какво ви пречат, когато повечето са по-големи човеци от нормалните хора? Това е моето мнение, нали тук мнения споделяме? А имаче съм си същата тиква, каквато цял живот съм бил – само дето имам по-различно мнение за гей двойките след гурбета. И ако така се карате за глупости – не ми се пише, аз си имам достатъчно проблеми и грозотия и на работата, че и после... Сам много трудно се живее, и когато от това, което четеш, текат глупости – става още по трудно, да знаете. Може и да спре да ми се чете... мъчно ми е просто.