Nevermore

Пропасти вечные нас разделяют с тобою
знаю. что ты от меня далека,
но вновь, словно луч вслед за тьмой вековою,
жду я – придёшь ты… Придёшь ли?
                                 — Уже никогда!

Рано проснувшись, на злую тоску обречён я,
взглядом впиваюсь во мрак, а вдали – темнота,
с молитвой и злобой безумно сплетёнными
жду – рассветёт… Рассветёт ли?
                                 — Уже никогда!

Злой пеленою сады мои в темени
скрыла Неволя вдали навсегда,
гимны и смех средь ночи обезверенной
жду – зазвучат… Зазвучат ли?
                                 — Уже никогда!

пер. М. Юн

Nevermore

Пропасти вечни делят те от мене,
зная, че ти си безкрайно далеч,
но пак като лъч след вековно затмение,
чакам да дойдеш… Ще дойдеш ли?
                                 — Никога веч!

Рано пробуден, с тъги непросветни,
впивам аз погледи в мрака далеч
и с клетви, и жал, безутешно преплетени,
чакам да съмне… Ще съмне ли?
                                 — Никога веч!

Мойте градини Неволята черна
с преспи засипа. Те дремят далеч,
а химни и смях в полунощ обезверена
чакам да трепнат!… Ще трепнат ли?
                                 — Никога веч!

Д. Дебелянов

Обичам събота и неделя сутрин да се размотавам. Ами да, така разпускам. След като цяла седмица съм се занимавала с простотии. Сякаш работя не с инженери, а в детската градина. Ама в детската градина сигурно ще се чувствам по-добре, щото те децата са по-умни и по-добри от нас. И идват почивните дни... Сутрин е. Пия кафе в огромна чаша и чета вестници. У нас или в кварталното кафене. И тази сутрин така, позната картинка. Стигам до Арт приложението на вестник "Дневен Труд". Будно редакторско око е открило в сборника за SMS поезия за 2006 година последния куплет от "Бохемски нощи" на Димчо Дебелянов, без въпроса "А?" накрая и леко разместени думи. Но подписано с името Александър Малинов. За сравнение е поместено и цялото стихотворение на Димчо Дебелянов. И понеже гафовете са откровено търсени, тръгвам утре в обедната почивка по площад Славейков да търся сборника. Направо се виждам как обикалям масичките и си го купувам, стига да не е на някоя баснословна сума. А пък на Малинов казвам:
    "Малинов, бъди мъж. Излез и кажи: Исках да видя колко му е акъла на журито!"
Въпреки, че Любомир Левчев е един от любимите ми поети. То на всеки може да се случи. А ето и стихотворението на Димчо Дебелянов:

БОХЕМСКИ НОЩИ

За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега, -
но не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири...
А?

За утре пури ми обричаш,
цената на които пари...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега, -
но не е лошо и сега
да свием още две цигари...
А?

За утре щедро ми обричаш
палати - блясък и омая...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега, -
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая...
А?