Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”, казва д-р Уинтър. “Но ако детето, не изразява интерес към рисуването в тази възраст, това може да бъде сигнал на забавяне на развитието му.

От 3 до 5 години
В този период децата започват да “назовават” своите драсканици. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми.
Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?”
“Задавайки им така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволно и гордо от постижението си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им”, казва той.
Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране.