Трима дихатели издъхнаха под великана
искаха да се качат на главата му, бяха мечтатели,
а той се почеса...чу се звън на камбана
и всички останахме неми – без трима приятели
Какво търсим в цепките на студената скала?
Лекуваме душите си там, мечтаем заедно,
намираме себе си, много приятели – топлина..
и пак ще се връщаме, пак ще сме заедно!
Ще бъдат във нас и със нас - навсякъде,
ще ги извикваме без глас, само с усмивка,
а те ще се радват – ще ни видят отнякъде...
Спете спокойно, завинаги в снежна завивка...
Comments2
Много смелост и дух има в подобни мечти. Вероятно са искали тъкмо такава смърт, ако човек може да избира...
Оставь себя в руках печали, милый друг.
Пусть печаль струит везде вокруг.
Не заглушай ее, а просто отпусти.
Пусть не страдает только сердце – вся грусти.
Пусть ты будешь ею – она тобой.
Отдай ей все - она итак все унесет с собой.
Пусть ее подавится - плачь, ори, грусти.
До последней капельки, крошечки души.
Онемев от боли, пересохнут слезы.
Мысли замолчат, растворятся грезы.
И тебе останутся боль и тишина.
Тишина зашепчет на ухо –
Жизнь продолжить должна.