Защо си мислим, че когато излиза ме с някой трябва да ни обича? Ние не можем да накараме някой да обича друг или нас без той да го иска! Чести ми се случва да обитам мен, но аз тях не! Р какво да ги обичам насила ли? Не е така!
 Винаги, когато излизам с някой след като спре да излиза  мен( да скъса с мен) аз се карам с него. И на скоро осъзнах защо го правя. Просто знам, че ще се върне и ще каже " искам поне да сме приятели, защото ти ме разбираш най-добре от всички"! В момента едно момче ми е най, ама най-добрия приятел! Когато съм с него на едно място или просто чатим, или говорим по Скайп се чувстам свободна като пеперуда, щастлива като дете на рожденния си ден изпоитвам братска обич към него. Той ми е всичко, но се намери човек, който да ни скара и това не е добре, ама никак. Дори да сме скарани той си остава всичко за мен.Искам пак да дойдат онези дни, в които сме двамата, липсва ми смеха ни заедно, всички онези моменти на спокойствие!
  Има две неща от които ме е страх: самотата и скуката, а когато съм без него изпитвам и двете и се чувсвам несигурна! Всеки човек на ранни години го е изпитвал, колкото и да е малко, го е изпитвал! Аз си го обичкам този човек както казах той си ми е всичко и не си го давам той е моя брат мечта понеже съм само дете!