Ок, от три дни се опитвам да измисля подходящия начин да ви представя този филм, но нещо все не се получава.
За да разберете какво имам предвид, трябва просто да го гледате. Не мога да кажа да го гледате на всяка цена, но пък има заради какво да се гледа... Ако сте си задавали поне веднъж въпроса "Какво става след като умрем", или "Възможно ли е да живеем вечно", или "Любовта продължава ли след смъртта" - ето това е вашия филм.
Аз поне за себе си мога да кажа, че в началото се отнесох с леко недоверие към него, може би заради начина, по който започна. Но след това усетих как все повече се увличам - не само от историята, а и от начина, по който е разказана. Има нещо нереално и в същото време толкова земно. И в края на филма останах с чувството, че съм изправена пред нещо огромно и силно. Огромно като Вселената... И силно като Любовта...
Режисьор е Дарън Аронофски (Пи, Реквием за една мечта). Музиката също си заслужава - на Клинт Мансел е.
За да разберете какво имам предвид, трябва просто да го гледате. Не мога да кажа да го гледате на всяка цена, но пък има заради какво да се гледа... Ако сте си задавали поне веднъж въпроса "Какво става след като умрем", или "Възможно ли е да живеем вечно", или "Любовта продължава ли след смъртта" - ето това е вашия филм.
Аз поне за себе си мога да кажа, че в началото се отнесох с леко недоверие към него, може би заради начина, по който започна. Но след това усетих как все повече се увличам - не само от историята, а и от начина, по който е разказана. Има нещо нереално и в същото време толкова земно. И в края на филма останах с чувството, че съм изправена пред нещо огромно и силно. Огромно като Вселената... И силно като Любовта...
Режисьор е Дарън Аронофски (Пи, Реквием за една мечта). Музиката също си заслужава - на Клинт Мансел е.
Comments6
Maлко късно пиша тук, но чак сега гледах филма. Всъщност, туко-що свърши... Да, наистина трудно може да се говори за него. Удивителен е! И много ме радва фактът, че има режисьори и сценаристи като Дарън Аронофски, които могат и правят филми различни от тъпи комедии, лишени от смисъл екшъни и ужаси, разчитащи на гнусни гледки.
Определено изисква мислене и осъзнаване, дори сега, няколко минути след края, не се чувствам напълно разбрала всичко и сигурно скоро ще го гледам втори път. А междувременно ще мисля по видяното. Но това е един от най-добрите филми, които съм гледала. Добре, че е сестра ми да ме образова. Покрай нея гледах и "Пи".
А аз, между другото, първо се бях запознала с музиката, защото сестра ми ми беше пускала Death Is The Road To Awe (песента от кулминацията на филма) и бях направо поразена от нея, затова поисках да видя и филма.
Явно вече го има в кината, дано си намера повод за ходене към София, за да го изгледам така, както си заслужава да се гледа.