Тя се организира в галерия "Пистолет" и беше "инсталация-пърформънс". Беше много красиво. Самата инсталация представляваше театрално-визуален проект по едномиенната пиеса на Сара Кейн (Crave). Проектът бе инициран от режисьорката Калина Терзийска и художниците Леда Екимова и Диляна Манавска. Идеята му е чрез различни визуални подходи да представят актьорска работа в процес.
Ще цитирам от поканата - "Копнеж е постоянен ритъм от фрагменти, висока скорост без да е имало ускорение и без да се очаква забавяне. Копнеж е постоянна траектория - посока без развитие."
Стоях като гръмнат и гледах перформанса. Беше ми едновременно странно и чаровно. Гледах изпълнителките, които влагаха толкова много любов в това, което правят, което се състоеше в наливане на разноцветни течности в тръби, стичащи се от тавана. Течности, които след това потичаха по пода, сливаха се и тръгваха на някъде в разноцветни нюанси. През същото време слушахме от високоговорителите пиесата на Сара Кейн. Усетих, как в един момент само гледам разноцветните локвички и си мисля за свои си неща, беше красиво, а атмосферата невероятна. И в този момент осъзнах, че всички ние в тази стая бяхме част от пърформънса. Ние бяхме актьорите, които съзерцаваха, мислеха, чувстваха.
Беше красиво!
Ще си позволя още един цитат:
"
Визуалният подход за третиране на текста е подчертано декоративен и абстрактен. Изследва процесът на физическо взаимодействие на пространство, вещество и цвят очертавайки постоянната и равномерна троектория на текста. Така създадена, игровата среда е действена, движеща се, в синхрон или не с актьорската интерпретация – зависи от намерението на всеки участник. Симбиозата на пространство, текст и действие предлага сбор от фрагменти, едновременно логичен и експресивен, едновременно действителен и абстрактен – опит за подредба на хаотичния ад на копнежа."
А ето и малко видео
Comments2
Нали имаше и цветотерапия?