Преди известно време популярната група U2 направи концерт в Second Life. Както знаете, групата е известна със своето новаторство, тя не се колебае да се възползва от всяка нова технология, в случая не се поколеба да зарадва феновете си и да изнесе концерт във виртуалният свят на Second Life. Можете да видите концерта тук.
Забележете колко реалистично са пресъздадени персонажите на групата - явно са инвестирани много пари за да се направи този концерт. Но те могат да си го позволят. Вижте и как зрителите постоянно ги докосват :)

Просто това е един от тези по добри дни и ме провокира да публикувам текста на една от любимите ми песни.

Some days are better than others

Some days are dry, some days are leaky
Some days come clean, other days are sneaky
Some days take less, but most days take more
Some slip through your fingers and onto the floor

Some days you're quick, but most days you're speedy
Some days you use more force than is necessary
Some days just drop in on us
Some days are better than others

Some days it all adds up
And what you got is enough
Some days are better than others

Some days are slippy, other days sloppy
Some days you can't stand the sight of a puppy
Your skin is white but you think you're a brother
Some days are better than others

Some days you wake up with her complaining
Some sunny days you wish it was raining
Some days are sulky, some days have a grin
And some days have bouncers and won't let you in

Some days you hear a voice
Taking you to another place
Some days are better than others

Some days are honest, some days are not
Some days you're thankful for what you've got
Some days you wake up in the army
And some days it's the enemy

Some days are work, most days you're lazy
Some days you feel like a bit of a baby
Lookin' for Jesus and His mother
Some days are better than others

Some days you feel ahead
You're making sense of what she said
Some days are better than others

Some days you hear a voice
Taking you to another place
Some days are better than others

See the stone set in your eyes
See the thorn twist in your side
I wait for you

Sleight of hand and twist of fate
On a bed of nails she makes me wait
And I wait without you

With or without you
With or without you

Through the storm we reach the shore
You give it all but I want more
And I'm waiting for you

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you

And you give yourself away
And you give yourself away
And you give
And you give
And you give yourself away

My hands are tied
My body bruised, she's got me with
Nothing to win and
Nothing left to lose

And you give yourself away
And you give yourself away
And you give
And you give
And you give yourself away

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you
With or without you

Да...тази песен определено бе писана за него.
Креслото си бе все същото...той си беше все същият.Всичко, което се случваше отново напомняше на онези мигове...миговете на слабост,на зависимост - това с което той неможе да се справи.
I can't live...with or without you!...тези думи кънтяха като камбаните на някой стар манстир в неговата глава.
Защо?!Защо по дяволите се случва точно това...точно така.Защо неможе да го проумее...да го разбере.Да се научи най-сетне,че това,в което той се превърна - един роб на собствените си чувства, го постави в това положение.Защо не се научи най-сетне,че да обичаш някой повече от себе си...то тогава ти си вече нищо!
"Моля те...отърви ме от тези мъки" - не спираше да се надява.Всичко се оказа едно проклятие.Целият той беше просто изгубен.
"Вики,искам да ме разкараш от живота си"!Това бе най-лесното,най-исканото...нещото,което щеше да го избави от мъките и тишината...тази тишина,която бе оставила.Тишината в неговата душа.
Колко е просто само...кажи му че не го обичаш,че го мразиш дори...а останалото...е,това е задача на времето.Най-могъщата сила!
"Но защо...кажи ми...ти там,който решаваш всичко!Защо немога да съм с нея,а немога и без нея!"
Понякога човек се ражда,за да бъде сам.Сами се раждаме,сами напускаме този свят.Важно е какво оставяме по пътя.
Важно е,какво искаме.Той искаше да бъде...САМ!За да не наранява,за да не бъде нараняван...за да може да продължи в "Перфектния Свят" - там където хора няма.

...и всичко заради една молекула ДНК!Хаха...колко малък е живота!