Произход на термина

Терминът „таксономия”произлиза от гръцката дума taxis, която означава строй, ред, подредба, подреденост, и nomos – закон.

Таксономията е теория на класификацията и систематизацията на сложноорганизираните области от действителността, притежаващи йерархическа подредба. Терминът е предложен през 1813 година от швейцарския ботаник О. Декандол и дълго време се е употребявал като синоним на систематика.


През 60-70-те години на ХХ век възникнала тенденция таксономията да се определя като раздел от систематиката и като учение за системата от таксономически категории, обозначаващи съподчинени групи обекти – таксони.


Основателят на теорията за целеполагането



През 1956 година американският учен Бенджамин Блум – психолог от Чикагския университет, публикувал таксономия на образователните цели(Taxonomy of Educational Objectives)за познавателната дейност, която се оказала необичайно ценна за характеристиката и резултатите от учебната работа. Таксономията била разработена да обучава преподавателите как да класифицират дадена учебна задача или цел. В тази теория е заложена идеята, че целите и резултатите в обучението не са еднакви. Например запомнянето на научни факти, колкото и важни да са те, е на по-ниско стъпало от умението да анализираш или оценяваш.


Области на действие

Бенджамин Блум разграничил три области в учебно-възпитателната работа:

- познавателна(Cognitive);

- емоционална(Affective);

- психомоторна(Psychomotor).


Приложение на таксономията на Блум в България

В българското образование специално място заема таксономията на Блум, свързана с познавателната област, защото тя става основа на създаване на стандартите, заложени в Учебната програма. Според Блум в познавателната сфера действат шест основни нива, подредени на принципа „от просто към сложно”.

Тези нива могат да се разглеждат като различна степен на трудност - за да се усвои дадено равнище, трябва да е овладяно предишното. Подходът дава възможност за измеримост на знанията, уменията и отношенията на ученика. Те са представени във вид на стандарти в Учебната програма по всеки учебен предмет. Таксономията на Блум се използва за класификация на целите в процеса на обучение.

Ето я в табличен вид.

КОГНИТИВНА ОБЛАСТ

ФОРМУЛИРОВКИ ЗА ОБЩИ ЦЕЛИ

Глаголи за формулиране на конкретни цели

Знания - Паметта за научен вече материал. Отнася се от факти до теории.Основното е способността да се възпроизведе необходимата в момента информация.

Познава конкретните факти, знае общата терминология, основните концепции, функциите на ....

Описва, изброява, възпроизвежда, формулира, посочва, назовава, избира, подчертава

Разбиране-
Способността да се схване смисъла на изучаваната материя. Проявява се при трансформиране на знанията чрез обяснение, обобщение, оценяване на бъдещи тенденции. Използва се информация от вече изучавани области

Разбира факти, принципи, обяснява методи и процедури, оценява последствия.

Преобразува, защитава, различава, оценява, обяснява, разширява, обобщава, дава примери, перифразира, прогнозира, преразказва дефинира, обсъжда, сравнява.

Приложение - Способност да се използва наученото в нови и конкретни ситуации. Свързва се с прилагането на принципи,правила, концепции, методи, теории. Знанията и разбиранията се прилагат в съвсем нови, неизучавани области и ситуации.

Прилага концепции и принципи в нови ситуации. Демонстрира правилна употреба на нов метод или процедура.

Използва, доказва, открива, решава, променя, разработва.

Анализ - Способността за разделянето на дадена материя на съставните й части, за да се разбере и изследва структурата и. Свързан е с определянето на компонентите, анализ на връзките им, изследване на принципите за организиране на съответната материя. По-високото ниво за схващане на смисъла се свързва освен със съдържанието и със структурата на материала.

Разпознава неявно формулирани идеи и предположения. Разпознава логически парадокси и софизми в разсъжденията. Различава факти от изводи. Оценява приложимостта на данните. Анализира структурата на план, проект, експеримент. Прави разбивка на материала на съставните му части.

Разделя на компоненти, представя графично, различава, диференцира, определя, илюстрира, прави заключения и изводи, обобщава, посочва, свързва, избира, разделя, подразделя.

Синтез -Обединяване на новите части, за да се получи ново цяло. Свързва се с разработката на нов метод за комуникация, план за действие приизследователска работа, проект, система от абстрактни отношения,например класифициране на информация. Изисква се творческо поведение с акцент върху разработката на нови модели и структури.

Развива нови идеи,

Организира добре изложението в дадена писмена тема. Има добре развита и организирана реч.

Пише разкази. Разработва план за проект. Интегрира наученото в други области в план за решаване на даден проблем.

Категоризира, комбинира, събира, съставя, създава, изобретява, проектира, обяснява, генерира, модифицира, преподрежда, реконструира, разпознава, ревизира.

Оценка -Способността да се окачествява стойността /ценността/на дадена материя / твърдение, роман, стих, доклад, план и др./ с дадено предназначение.

Оценките се базират на точно определени критерии. Резултатите от учебния процес изискват най-високо ниво в когнитивната област, защото съдържат елементи от всички други категории, плюс съзнателно оценяване на стойности.

Оценява логическата съгласуваност на даден писмен материал, адекватност на данните, подкрепящи заключенията.

Оценява стойността на работата, като използва външни 
/независими/ стандарти за качество. Оценява стойността на работата като използва вътрешни критерии.

Оценява, категоризира, сравнява, прави заключения и изводи,критикува, описва, обяснява, диференцира, доказва, интерпретира, свързва, обобщава, посочва, оспорва, защитава.