Как разберем дали сме заразени с коронавирус, а не обикновен грип или бактериална пневмония? Симптомите на коронавирусът за съжаление са същите като на грипа, което го прави трудноразличим от последния. Ако имате подозрения, че сте се заразили с грип, то съществува реална вероятност това да е коронавирус. Но няма нужда от паника. За да се разбере трябва да се направи проба за COVID-19. При съмнения за заразяване с коронавирус, особено ако сте били в контакт с човек наскоро върнал се от някои от огнищата на COVID-19 по света, задължително трябва да се обадите на вашия лекуващ лекар.

Ако забележите...

- Висока температура;
- Втрисане;
- Кашлица;
- Задух, трудно дишане;
- Болки в мускулите

...това биха могли да са симптоми както на обикновен грип така и на коронавирус.


Преди да потеглите към личния лекар с идеята да ви вземат проба за коронавирус, уверете се, че имате симптоми на грип, а не на настинка. ДКЦ-тата са претрупани с потенциално заразни пациенти и са чудесно място да хванете вирус, ако вече не сте го направили. 

 
ВАЖНО: Ако проявявате симптомите на грип или коронавирус, иле сте бил в контакт с човек, който е пътувал до район с огнище на COVID-19, непременно уведомете лекуващия ви лекар.

Грипните вируси покосяват най-вече възрастните хора, имунокомпрометираните и хората с предшестващи състояния, които обикновено са по-податливи на респираторни заболявания и на простудни вируси. Така че случаят с коронавирусът не е по-различен от това, което сме виждали с предишните грипни вируси.

Може ли да е обикновена пневмония?

Пневмонията е инфекция на белите дробове, която може да бъде причинена от бактерии, вируси или гъбички. Този тип инфекцията причинява възпаление на алвеолите на белите доброве и напълването им с течност или гной. Пневмонията затруднява приема на кислорода, който вдишвае, а симптомите й могат да варират от леки до тежки.

Симптомите на пневмонията включват кашлица, висока температура, втрисане и затруднено дишане. 



Как се разпространява пневмонията?

Най-често пневмония се разпространява чрез кашлица, кихане, при допир със заразен човек и дори дишане.  Може да се прихване и чрез допир с хора, които дори не проявяват никакви симптоми на болестта.

Съществуват редица фактори, които влияят на сериозността на протичането на пневмония, като например типа на бактерията, причиняваща белодробната инфекция, възрастта на болния и общото състояние на организма. Най-застрашени са бебета и малки деца, хората над 65 години и тези с други здравословни проблеми.

При съмнения за пневмония не чакайте, а посете лекуващия ви лекар! 

Започна пролетта и мен ме хвана грипа. Цяла зима ме подминаваше, а щом се появи първата пролетна топлинка и ме хвана за носа, за гърлото и най-лошото е че ме удари по главата. Имам усещането, че нося гюле вместо глава, но освен че ми тежи повече установих, че не съм поумняла правопропорционално на натежаването. Но измислих нов способ за борене на грипа, който е подобрен вариант на всички познати ми до сега.

Самолечението от грип по моята рецепта се извършва в следния ред:

1. Вечер пия един аспирин и един панадол - еднократно през първата вечер от грипната атака и ударно преди лягане;

2. Сутрин пия един чай с лимон и мед, но това трябва да е принцип, а не   изключение по време на грип;

3. Всеки ден карам 4-5 км колело, а по-време на грип е задължително.:)

 В тази рецепта най-важно е движението. Установих, че след карането на колелото грипа пуска носа, гърлото и главата ми като цяло. Така че най-доброто лечение на грип, което познавам за сега е КАРАНЕ НА КОЛЕЛО.:):):)

Преди 2 седмици, изкарах много странна седмица. Към 7 часа вечерта в понеделник, като се изправих и ми се зави свят  започна да ми се гади (много). Доста беше гадно. По-лошото е, че историята продължи към 4 дена, като всеки ден ми се гадеше и виеше свят - все по-слабо, но осъзнателно. После спря. Не питайте защо не отидох на невролог, няма разумно обяснение, освен че ме мързеше. А и за целта трябваше да мина през личната, което си е неприятно, и което май направих в петък, когато вече не ми се виеше свят. За свое оправдание мога да кажа, че нито съм си удряла главата, нито съм се претоварвала, затова и реших, че не е нещо страшно. А и самата глава не ме болеше. Дотук нищо толкова странно.

Странното идва от това, че братовчед ми изкара миналата седмица в същото състояние (1 седмица след мен). Същите симптоми - световъртеж, гадене, даже виждаше двойно. Имаше и температура. Като ходил на лекар, му дала прахчета за морска болест. На мен ми беше казала, че може да е прешлен и съм за невролог, а на него, му дала лекарства за грип. В петък му беше минало, но в сряда изглеждаше ужасно! Беше целият сив и не можеше да стане от леглото. А той по принцип кара гриповете бързо и леко!

А най-невероятното е, че вчера се чух с мой приятел  той ми каза, че и на него му се гади от всичко. Но не му се вие свят  и май няма грип засега.

Бях при невроложката ми, тя каза, че всичко изглежда наред. Та въпросът е...това някакъв нов грип ли е или какво? Аз имах грипни симптоми, но много леки. Просто ми беше отпаднало и ме боляха сливиците, но пък те си болят редовно. Затова пък братовчед ми направо го съсипа. 

Знам, че летните вируси обичат гаденето и повръщането, но това през октомври ми се видя много шантаво. Най-вече, заради световъртежа - не ставаше въпрос за неразположение, а за много ама много силно разстройване на мозъка. Все едно си се напил и всеки път като помръднеш глава светът просто не е наред и ти иде да се застреляш. Не знаех, че гриповете могат да правят така. Доста е обезпокоително.

Та исках да ви питам, някой карал ли го е този вирус? И дали изобщо е грип или е нещо друго. Братовчед ми си беше изкарал акъла, защото търсил в интернет и видял, че такива симптоми са свързани с най-различни сериозни неща. Аз не се бях притеснила много, защото си мислех, че се дължи на нещо съвсем друго (и то не на най-очевидното :р) и все пак...Любопитно ми е с какво ни тровят този път.

Днес официално е съобщено, че сме в грипна епидемия.             http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2542631

 

Въпросът ми е, освен информирането на децата за рисковете и предпазването от H1N1 , вземат ли се по - специални мерки за ограничаването на разпространението му във вашите училища и ако - да, какви точно.

Цяла зима се разминавах с вирусите и хремите, но ето, че дойде и моето време.
Лепна ме ужасен грип, дори не разбрах как. За един ден ме срина.  Два дена с температура над 39,
гадене, зачервено гърло, суха кашлица, виене на свят. Взех си четири свободни дни,
един куп лекарства, прахчета и в спалнята- под завивките. Първите 24 часа буквално
съм ги проспала.Като се събудих не знаех кой ден сме и на кой свят съм. Схванат врат,
всички мускули те болят (самата кожа на допир), очите ми плуват от високата температура.
Доста време ми отне да се изкъпя. Не можех да контролирам тялото си. Реших да направя опит
да отида до близкия магазин, но ми причерня  и се върнах. Забравих, че трябва да се храня.
Нямах апетит, направо ми се гадеше от всякаква храна. Така отмина и втория ден. Заспивах и се будех на
със светлината на включения телевизор. Днес е третия ден и се чувствам малко по-добре,
като изключа нестихващата кашлица, която направо откъртва дробовете ми. Все още не
мога да сложа храна в устата си- лекарствата и водата са единствената ми храна. Боли ме дори като
преглъщам.Не знам дали аз се уплаших от огледалото или то от мен, но изглеждам изпита и измъчена.
Тая вечер ще се барикадирам отново под завивките и единственото ми развлечение ще бъде
"Music idol".

 Както всички знаем в момента сме в сезона на грипните заболявания -  не щеш ли Соломонов грип, не щеш ли Бризбейн, не щеш ли обикновен и т.н....
Всички се чудим как да оцелеем и да не се заразим! Та ето един линк за нещо, което наистина ме учуди  :http://www.yellow.bg/fun/n143205/

Така че - целувайте се!
 

Съквартирантът ми Наско празнува в другата стая с част от приятелите си, очакват се да пристигнат още няколко човека, Даро също е там, а аз... аз се чувствам като подобие на парцал (дори не като истински парцал). Последните 4 дни почти нон стоп бях с температура 39 градуса, а това не ми се беше случвало от бебешките години. Сега си припомних колко изтощава това.. Както и че след като температурата се смъкне до поне 37 градуса искаш само и единствено да се наспиш...

Както и да е. Тази вечер няма да се присъединя към лудо празнуващата тайфа в другата стая, по няколко основни и важни причини:
1. Не мога нито да пия алкохол (пия антибиотици) нито да запаля цигара (боли ме гърло и кашлям). Разбира се мога да си говоря с всички, но това няма да притъпи усещането ми, че нещо не е както трябва.
2. Добре де, горната причина не е много основателна.. Ето друга: те ще пушат - особено Ирена (индивид, който ще опиша подробно някой пъъ тук, заслужава го - не с добро..) и близнаците, а и най-малкият намек за дим в момента ме кара да си изплюя дробовете от кашляне. Не че през цялото време не го правя също, но по-добре да не го предизвиквам, нали?
И 3. Наистина кашлям. И кихам - по цели четири пъти наведнъж! (чак ми е забавно) И подсмърчам също... Та с една дума достатъчно бацилоносна съм да заразя до един всички от щастливо пийващата компания оттатък. Да са живи и здрави - няма да им го причиня. Ще си седя в нашата стая...

А днес беше особено уморителен ден. Поради високите температурни нива в термометъра изпод мишницата ми последната седмица, Даро се беше паникьосал яко (тук е момента да му благодаря и да му кажа, че го обичам много), постоянно трепереше над мен, особено като лежах полумъртва и неспособна да кажа нищо без да изхъхря с подутото си гърло ужасяващо страшно (то май наистина си беше за треперене цялата работа).
Та душичката като същинска майчица се грижеше за мен, завиваше ме в леглото, не спеше по цяла нощ за да ми мери температурата през час, ходеше до аптеката с повод и без повод, следеше кога си взимам лекарствата, наливаше ме със всякакви чайове с мед и мултивитамин сокове, на лекар ме заведе... абе злато. Чак взех да се изнервям накрая, но истината е, че ако не беше той съдбата ми щеше да е неясна... Та мисълта ми беше, че след екстра-лежането наложено ми от гадния грип, днес се наложи да стана и да изляза навън цели два пъти (ако не се брои ходенето на лекаря откакто започнах да боледувам май не бях излизала изобщо)
Трябваше да ида първо до биологическия - там караме физическо, та да ми даде заверка Миленчето - тя ми е учителката, нисичка, руса и чака бебе (брех, голямо описание). Toва само по себе си беше трудна задача, защото аз едва се движа сама, залитам и падам абе голямо шоу.. та се налага някой да ме подкрепя в хода ми, но Даро беше на семинар в 10, а аз в 11 трябваше да съм в Биологическия. Ха сега де! В крайна сметка се разбрахме, че той ще излезе в 11 и ще ме чака пред Биологическия, където аз ще дойда с такси. (милият пак се жертва заради мен :'( )
Речено сторено. Имаше малки спънки с такситата обаче. Обаждам се аз и казвам адреса. Диспечерката:
- А къде се намирате в момента?
Аз повтарям адреса.
Тя: - Закъде ще пътувате?
Аз: - Биологически факултет.
Тя: - А той къде се намира?
Аз: - А... не знам?
(наистина не знам, т.е. знам, но в момента просто блокирах!)
Тя: - И как се стига до него?
Тук се вбесих и изцепих:
- Аз ако знаех нямаше да си викам такси !!!
Тя (след секунди, смутено) : Ще получите смс.

Е, получих си смс-а и таксито ми дойде навреме, взе си ми редовните 5 лв... Заклевам се, само от началото на тази болест ми хвъркнаха поне 100 лв ей така, без да разбера от ръцете!

Та отидох до Биологическия, взех заверка от Милена, после Даро дойде и си ме прибра с автобуса вкъщи, подкрепяйки ме като малко дете из пътя...

Другото ми задължение днес беше да правя устна презентация по английски, върху лексикална тема по мой избор, обвързана с книгата която чета... Бях си нахвърляла бележките, но нищо друго - а трябваше да направя и упражнения, които после да раздам на колегите. И това докато кашлям и лазя по земята с 39 градуса температура (добре, тук малко драматизирах :))))
Милият Даро пак се намеси. Под моя диктовка, докато лежах безпомощна в леглото, той завърши записките ми, направи ми две идеални упражнения, дори отиде да ги разпечата. Темата беше за Death Penalty - напълно в унисон с факта, че се чувствах убита...

Дотук добре - но как се предполага, че ще изнасям презентацията като не мога да кажа и един пълен лаф без да се разкашлям? Опитах всичко - сиропи за кашлица, хапчета, мед и лимон... всичко. Без резултат - кашлях (и кашлям) точно през 8-10 секунди, зловещо и раздиращо... Гърдите ме боляха зверски. И все още имах температура.

И типично за мен започнах да се паникьосвам много сериозно, и пак Даро ме успокои. Двамата решихме, че ще отида да й се обадя, да й обясня, че ми е лошо и евентуално да й предам записките си - с надеждата да ме разбере... Аз за всеки случай помолих Ива (колежка и приятелка) да говори с Гагова и да й обясни, че съм доста зле, с температура и да я попита дали не може да се отложи презентацията за началото на втория семестър.

И тръгнахме ние да отиваме към университета, аз - кашляща и влачеща се и Даро - бойно подхванал ме, изглеждащ сякаш всеки момент се кани да ме понесе на ръце. И точно бяхме на спирката получих смс от Ива -- "Няма нужда да идваш, отложи те за следващия семестър"
Голямо облекчение и обратно към вкъщи.
Е, малко гадничко ще е втория семестър сама, но... А може и да не съм сама, като знам колко болни има в момента - поне 10-на сме...

Абе ще я оправя някакси...

Сега отивам да топля одеалцето ми... Ще се правя на заспала известно време, после може да отида да кажа здрасти на Зоя (гаджето на Наско, тя е готина), но оттатък има индивиди, с които изобщо не ща да се срещам...

Честит Атанасовден на всички носещи това хубаво име! :)

Честит рожден ден на моята приятелка Ива, която днес става на 20 години! Обичам те.

И .. това беше от мен, свръх силите ми. Трупясвам :)

П.П. Справка - това започнах да го пиша в 20.05 часа -- смятайте колко бързо и бодро действам... Пусти грип...

Навън е зверски студ. Само -3 градуса, но ми се струва ужасно студено. И днес като ходих на БАИТ експо сутринта умирах от студ и треперих на спирката от ледения вятър. Което ме подсети, че трябва да си купя топли обувки, че в момента нямам подходящи.
От четвъртък, когато приключих новия брой на списанието и съм болен. Кихам, кашлям, температури - не е работа. Пия чайове, мед, ям лимони, но още няма подобрение. Явно преди това не ме е хващал грипа, защото бях под напрежение да завърша броя. Като съм го завършил съм се поотпуснал леко и хоп - настинка, грип, сополи.
Купих на котарака две торби храна за котки и една 6 килограмова торба с пясък. Онзи ден бях чудесна гледка - в едната ръка торбите с храната му, в другата тази с тоалетната му. И леко приведен в посока торбата с пясък. И вървейки така се сетих, че не съм си купил нищо за мен - нито нещо за вечеря, нито нещо друго, което е необходимо. Е, казах си - и котарака е човек, няма сега да излизам повторно че да пазарувам и за мен :)
Та сега тези дни, в които пазя къщата забелязах, че от скука човек повече похапва. То това хубаво, организма трябва да се храни, особено когато е болен, ама котачко да не види - всеки път като реша, че трябва да хапна нещичко (а аз по мъничко хапвам, апетита ми не е особено висок) и решава, че трябва да яде и той. Какъв дондурест стана само за 3 дена, като ходи задникът му се подрусва някак неправилно :) Заглади и косъма. Стана и някак по-игрив, а след игрите вземе, че се чучне върху хладилника в кухнята като някой сфинкс и само наблюдава кой минава и какво прави с един такъв пренебрежителен поглед, сякаш това е последното, което би гледал в този момент, зает от своите супер-важни котешки мисли, които ние хората хич не ги разбираме и идея си нямаме колко са важни :)
Та пиша това по темата за студа. Студ, болести, премръзнали крайници, но и уют, домашен. Пък и дори да се разболее човек, винаги може да намери нещо добро и в това - ето, останах малко повече в къщи и станах свидетел на тези хубави нещица, които в забързания делник някак си убягват от погледа.
Печката, която е на принципа на духалото не е спирала да работи. Вече имам две, първата, която бях отписал, че ще работи вече работи на 100%. Проблемът и беше, че като поработи малко и се самоизключва, явно терморегулатора и беше задръстен с прах и можеше да отчита правилно температурата. Какво направих за да поправя ли? След като механичното отваряне веднъж не помогна проблема да се реши, вчера взех че я...изпрах. Бам в леген с гореща вода, и после сушене под топлата струя въздух на втората печка тип духалце :) След като се уверих че е напълно суха и не е останала и капчица влага някъде я включих в мрежата. Не каза БУМ :)
Та такива ми ти работи днес :)
Днес на БАИТ беше малко скучно, като се изключи това, че се видях с нашата уважаема блогерка Taralezh (Еми), която ви праща много целувки на всичките и обеща, че на коледното парти ще дойде 100% :)
На експото единственото по-интересно нещо беше представлението, което правеше БТК с тяхната ADSL промоция. Момчета и момичета от някакъв музикален театър подскачаха като строени като взвод по коридорите и викаха Бе-те-ка! И по някое време като вземат че легнат по коридора, станат и почнат да играят на пържоли с минувачите и като бият викат - Аааа, АДИЕСЕЛ! :)
Ето ги :)