Практични хора са немците – винаги съм го знаела и за сетен път се убеждавам. Вместо да се чудят като нас как да пишат думите – слято, полуслято или разделно, сливат ги на общо основание, и въпросът е решен. А ние се двоумим и триумим, ровим се в правописния речник и се питаме с кой пример в предговора се родее нашият конкретен случай.

Не искам да я пиша тази публикация, обаче обещах и връщане назад няма. Защо не искам? Обективно – защото:
1) разделът за слятото, полуслятото и разделното писане е най-мъглявият и най-противоречивият в нашия правопис, а освен това претърпя промени и през 1983, и през 2002 г.;
2) правилата и подправилата са прекалено много според мен – преброих 69, а изключенията и особените случаи, които са формулирани като забележки – 48.

Субективно – понеже самата аз се чувствам несигурна на тази наклонена плоскост, сред тези подвижни пясъчни правила, върху вълните на това разлюляно море от думи. Ето така се пише за подобни неща – отклоняваш се от темата, правиш опити за поетични аналогии и уговорки, за да останат читателите с впечатлението, че това, за което пишеш, е много (ама много) сложно. ;)

Сега по същество. Първо да се позовем на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 43): “В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания – разделно... Основен правописен принцип при сложните думи е смисловият. При писането им се има предвид смисловото отношение между изграждащите ги основи – равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително)”.

За да се справи човек с цялата тази сложност, трябва да е дипломиран филолог или поне да има желание да разбере каква е разликата между сложна дума, съставна дума и синтактично съчетание, както и да раздвоява мисълта си, докато пише. О, пропуснах анализаторските способности, те са просто задължителни!

Невъзможно е в подобна публикация да разгледам всички 69 правила и 48 забележки към тях, затова ще се спра на онези, към които имам най-много критики.

По принцип сложните съществителни имена, чиято първа съставка е подчинена на втората, пояснява я, се изписват слято. Когато двата компонента са свързани със съединителна гласна -о- или -е-, всичко е лесноразбираемо и естествено: вратовръзка, саможертва.

Колебанията настъпват в случаите, когато съставките (обикновено от чужд произход) на думата са свързани без съединителна гласна. Възможностите тук са следните:
1. Съществителните се пишат слято:
а) под влияние на традицията, т.е. наложили са се в практиката с тази форма и продължават да се изписват така, например: вакуумапарат, голлиния, концертмайстор;
б) когато техните компоненти (първият, вторият или и двата) не се употребяват като самостоятелни думи в езика, например: джазбенд, феърплей, уебстраница.
2. Съществителните се пишат разделно, когато съставките им се употребяват и като самостоятелни думи, например: бизнес отношения, офис техника, шкембе чорба.

Нарочно съм посочила примери, включени в предговора на правописния речник – имам възражения срещу доста от тях. Да вземем джазбенд. Вторият компонент, заради който думата се пише слято, според мен вече е самостоятелна лексема. Освен това тя има членувани форми, т.е. подчинява се на родните граматични правила: търсачката на Google откри 1130 страници на български, съдържащи бендът, и 680 с бенда.

За уебстраница имам ако не възражения, то поне някои наблюдения и съображения ;). Първата съставка се употребява и самостоятелно, особено в специализирани ИТ издания, за каквито имам честта да работя. В една статия, която коригирах съвсем скоро, думата уеб е употребена отделно 5 пъти! Ето ви автентичен пример: Затова вграждането на видео в уеб е доказано хитър и удачен подход за увеличаване на посещаемостта...

А какво да кажем за вакуумапарат? Ако не следя историческото развитие на правописа заради служебните си занимания, длъжна ли съм да знам дали изписването на тази дума е наложено от традицията, или е навлязла в езика ни през последните 10–15 години? Тук ще поясня, че случаите, посочени в точка 2, са именно такива и вече ги коментирах в една своя публикация.

С голяма изненада установих, че хард диск трябва да се пише разделно (изрично посочено в Приложение 17 на правописния речник), а хардмузика – слято. Ако не е резултат от недоглеждане, не виждам разумно обяснение. Защото за мен разграничението традиционно (хардмузика) – новоустановено (хард диск) просто не звучи сериозно.

Сега да видим какво става по заснежените планински склонове. Имам предвид ски състезанията и ски пистите. Тези сложни думи не са от вчера в езика ни и допреди четири години традиционно се изписваха полуслято (ски-състезания, ски-писта), подобно на дроб-сарма и шкембе-чорба. С излизането на новия правописен речник обаче тънката графична връзка бе прекъсната, а традицията (какво ли беше това традиция?) – изоставена. Мисълта ми е следната. След като ски състезания и дроб сарма се пишат разделно, какво ни пречи да изпишем по същия начин вакуум апарат, гол линия или концерт майстор? Единствено постановената остаряла норма.

Ако още имате желание и сили, да продължим нататък и да разгледаме обратните случаи при сложните съществителни имена – когато първият компонент е главен, а вторият го пояснява, да речем: заместник-председател, храм-паметник, кандидат-студент. Тук трябва да използваме съединителна чертица (дефис). Обаче не си мислете, че това е всичко. Под правилото в правописния речник има шест забележки. Най-важната от тях гласи, че съчетания от този тип трябва да се пишат разделно, ако при членуването им или при образуването на форма за множествено число се променя първата съставка, а не втората.

Ще онагледим нещата с два примера. Да вземем първо член кореспондент. Като го членуваме или образуваме форма за множествено число, получаваме съответно член-кореспондента/ът и член-кореспонденти. Значи тази дума трябва да се пише полуслято. При писател реалист обаче се променя първата съставка: писателя/ят реалист, писатели реалисти. Следователно правилно е разделното изписване.

Хайде да поговорим малко и за кандидат-студентите. Вече е ясно, надявам се, защо трябва да се пише с дефис. Какво се случва обаче, ако решим да образуваме прилагателно име от това съществително? Нормата гласи, че кандидатстудентски трябва да изглежда ето така – единно и неделимо цяло, понеже това е сложно прилагателно, образувано чрез наставка от сложно съществително, в което главната основа предхожда подчинената. Изобщо нужно ли е всичко това? Не е ли по-логично и по-нормално и прилагателното, и съществителното да се изписват по един и същи начин? Но защо да е просто (а то даже не е толкова просто), като може да бъде сложно?

Още едно правило според мен се нуждае от промяна. Или по-точно няма нужда от изключението му. Ето за какво става въпрос. Думата тригодишен трябва да се пише слято, обаче при тридесет и три годишен числителното казва “довиждане” на прилагателното и се дистанцира сърдито от него. От подобно усложняване на правилата просто няма смисъл. Да, разбирам, тук е в сила принципът, че съставните думи се пишат отделно, обаче в потока на мисълта имаме ли време да анализираме подобни неща?

Някои от правописните правила в нашия език за съжаление са излишно сложни и затрудняват овладяването на нормата. Не ми се иска да го призная дори пред себе си, но тя все повече се отдалечава от хората (които в огромното си мнозинство са нефилолози ;) и се елитаризира. Животът и езиковата действителност са прекалено динамични, а правилата – с малки изключения – си стоят неизменни. Приличат ми на многобройните знаци по нашите пътища, а пишещите, подобно на шофьорите, се съобразяват с все по-малко от тях.

Още по темата: Донемайкъде бях изненадана

Здравейте, блогери:)

Наскоро се изправих пред някои граматически проблеми. В момента се подготвям за изпита по езикова култура за следващата учебна година и ползвах две граматики - едната е на русенско издателство, а другата на софийско. В тях намерих различия в правописа на някои думи. Например:
 - думите, които започват със СКИ, според едната граматика се пишат с тире, а според другата отделно. Мисля, че някъде прочетох, че според новия правописен речник от 2002 г. се пишат отделно. Въпреки това в русенската граматика има забележка: "Няма основание препоръката в приложение 17 на Нов правописен речник на българския език, Издателство "Хейзъл", София, 2002 тези думи да се пишат разделно." Та кое е вярното: ски спорт или ски-спорт?
  А как стои въпросът с думите започващи с ретро, бизнес и тенис?
 
Благодаря предварително