Охх значи сега две неща ми се казват като продължение. Май е добре първо да разкажа в крайна сметка какво стана с тоя експеримент и после другото.

Та, резултатите ... Ами да, добре звучаха хипотезите, добре и всичко, обаче ... не излезе! Случва се и това в науката (че даже и иначе). И разбирате какво е човек да подготвя, планира нещо, да го прави дълго време, да се надява, всичко да му се струва адски логично, обаче ...

Значи резултатите бяха следните: с две думи:
--> при немците нищо не излезе сигнификантно. Тоест при тях нямаше нито семантичен, нито афективен прайминг.
--> при францизите, обаче, и двата прайминга бяха налице.

Странно, нали?

сега ... какво означава това ...

Хах, спомням си как ги смятахме с Юлиане резултатите. Смятаме смятаме ентусиазирани, (тоест тя смята, аз гледам), то си е голям момент, и по едно време и двете видяхме, че не става ... и така, и иначе не става, че е странно, че е ... каквото е. А аз го почувствах просто като една необорима умора, просто изведнъж без да знам защо, така се уморих! Нито се ядосах, нито се натъжих, просто изведнъж ми свършиха батериите. Замая ми се главата и престанах да мога да мисля... Май и при нея беше подобно. Разделихме се, всеки си отиде вкъщи да си се разсейва самосиндикално...

Но ... така е то в науката ... Обаче има и друго нещо в науката. Понякога един, така да се каже, странен резултат - или една непотвърдена хипотеза - ти дава много повече информация, отколкото ако всичко се беше потвърдило. Тогава интересното е защо не се е потвърдило... и това те кара да се замислиш и да търсиш много повече.

Та, резултатите. Ами интерпретирам ги по следния начин:

1. Немците не показаха семантичен прайминг. Окей, не са владеели достатъчно добре езика. Не е чудно, че при това положение и афективния не излезе.
(би било странно ако БЕШЕ излязъл, така си е логично. Семантичният тест нали той точно за това беше - за да се види дали хората автоматично разбират езика. Е ... явно, че не го разбираха ...)

2. Французите показаха семантичен прайминг-ефекти. Това дотук добре, обаче оттам нататъка вече ни хващат по бели гащи. Защо и афективен?? Нали уж нямаше емоции?
И ето тук в този момент хипотезата в първоначалния си вид се проваля. Това е положението!

И сега идва моментът на спекулациите, който, знаем, е най-вълнуващия.:) Въпросът е, защо излезе афективния прайминг.
Окей, има два варианта. Или (a) не е вярно, че чуждия език е по-емоционален, или (b) афективния прайминг не е бил подходящ за да се "хване" разликата.

Ами ... аз залагам на номер две:) просто защото номер едно ... ами ЗНАМ, че го има ефекта ... и това, че не сме го намерили, никак не означава, че го няма. Ще се пробва пак по друг начин и ще се открие!

Има доводи защо афективния прайминг не е бил подходящ. Явно, че това, което се активира чрез афективния прайминг, не е ТОЧНО емоция ... или не е точно този компонент на емоцията, който се различава в двата езика.
Положителността или отрицателността са действително аспект на емоцията, но има и други аспекти. Примерно физиологична реакция. Ето ти друг аспект. Може в следващ експеримент да се мери нещо по-физиологично, примерно електропроводимост на кожата. Много лесно се мери, лепват ти едни лепенки на пръстите и това е. И не боли:) Има и други варианти, нещо бях чела с мерене на големината на зеницата, ама трябва да го прочета пак. Има и други възможности... Та общо взето един неизлязъл резултат отваря една яма ... ако смяташ, че си струва.

И все пак, какво означава това, че не излезе ... Ами означава още нещо. Че чуждият език, ако го владееш добре, все пак ти задейства определена положителност, която се хваща с афективния прайминг. И че май, че това не е емоция, ами по-скоро само нейни наченки.

Друго, което може да се пробва, са други стимули. Примерно хората да слушат езика, вместо да го четат. Най-вероятно ще има по-голям емоционален ефект...

Значи тая дипломна я представях на един конгрес в Бон. (Много притеснително мероприятие:) ) И един от публиката ми задава накрая въпрос:
Е то си беше ясно, че ще излезе афективен прайминг и на чуждия език!

Много му се ядосах!!! Как така ясно?! На него му е ясно, да, като слуша резултатите, и си казва да бе логично, че не излезе, тия за какво са се трепали толкоз???
Аххх още ме е яд начи! Ами не беше ясно! Можеше да излезе, можеше и да не излезе и си заслужаваше да се изпробва....

:))) сега като писах теоретичната част, прекарах поне 3 седмици в събиране на материали ЗАЩО би трябвало да излезе. Тоест защо афективния прайминг всъщност би трябвало да изследва емоция. И ми беше забавно, защото самата аз знаех, че всъщност не е така :) Обаче чинно си пиша теориите, подплътявам ги с разни други студия и ако ми прочетеш увода, си казваш: брей, сигурно ще излезе! (или поне се надявам така да си казваш). И сега ... :))) Оборвай теориите в дискусионната част! В смисъл, аз оборвам и себе си, но покрай мене и теориите, които ползвах :)

Абе то не е точно оборване. То така е в науката: няма правилно и грешно. Те теориите не се оборват, ами се допълват. Не се отхвърлят, ами се обогатяват. Така е! Ето сега един прост пример: имало към 60те ли 70те ли години, не знам, следната дилема. Влияние на групата: подобрява ли продуктивността на човека или влошава? Тоест, хубаво ли е да се работи в група, по-ефективен ли е човек, или не. И голям спор било, защото имало експерименти, които потвърждават, че е по-добре в група, други - че по-добре сам. Примерно колоездачи ако карат в група, по-бързо карат, защото се мотивират един друг. Обаче ако трябва да наизустиш четиристишие, сам е по-добре. И какво, не се знае, едната теория противоречи на другата ... докато накрая се разбрали, че и двете са верни. А именно, ако това, което трябва да правиш, е автоматично (примерно каране на колело), тогава групата помага. А ако трябва да се замисляш - пречи.
Много ми харесва тая теория - тоест тези двете. Просто това е пример за това, че всяка теория е вярна, както и че всяка гледна точка е вярна. Както и една караница между двама души винаги е спор между две верни гледни точки. Винаги!

... но това май е друга тема вече.




* * *


И все пак, тествахме българи. Мерак ми беше и ето! :)

А ситуацията беше следната: Не излезе мечтания резултат, а студията беше обявена да бъде представяна на два конгреса, единия от които наближаваше. Кофти, наистина кофти, да излезеш там и да кажеш: ами мислихме си едно, то друго стана, а защо - и ние не знаем... понеже то да беше поне излязло еднакво и за немци, и за французи. А така ... не знае човек, случайно ли е, не е ли, защо при францизите е така, а при немците иначе ... просто тия резултати нищо не ти говорят. И ние се бяхме здраво сдухали с Юлиане, обаче представихме резултатите за предварително обсъждане в катедрата, както си му е редът. Тоест аз, де ...

И те, другите професори и докторанти, викат: Що бе, айде, не е чак толкова зле! И ние: Ами ... :-/

Сещам се за една друга случка:) Правих преди доста време (3 години) една практика в клиниката за алкохолици. И там имаше един вид терапия - занимателна терапия. В нея се рисуваше с длето на дърво (не помня как се казваше това изкуство?), плетяха се кошници, правеха се фигурки от глина и т.н. Смисълът е бившите (да се надяваме?) алкохолици да научат по някое хоби, а и чрез заниманието да се види къде са им проблемите. Работата като всяко друго нещо също е начин да достигнеш човека! Примерно един имаше, който беше много несамостоятелен. За всичко питаше: ама така ли трябва, така ли е правилно ... и терапевта го оставяше да работи сам и сам да взема решения. Ами ... трябва по някакъв начин да се научиш, нали така. Друг пък много си претупваше кошницата и трябваше да си я разплита и да внимава повече.
А трети - за него иде реч - той беше един много готин дядо. Въобще, да ви кажа, алкохолиците не са някакви асоциални типове, ами са си хора като теб и мен. Има всякакви от професор до строителен работник, какви ли не щеш по характер ... просто ... окей са си. Виж, вече има и по-тежки случаи с мозъчни увреждания, ама тия не бяха. Та, дядото той беше един такъв много чувствителен. И беше направил една котка от глина. И си я опече котката, боядиса си я, тя изсъхна и той я гледа такъв ... не му харесва :) Ето, казва, грозна стана котката. А тя не беше грозна, беше малко странна с плоска глава, ама си беше яка сама по себе си. Защо бе - казва му терапевта? Kакво й е на котката! Я виж, тя прилича на египетска котка! (става ми смешно, тя наиситна приличаше на египетска котка)... :)) Той обаче не вярва и все й намира кусури. И терапевта пита другите от групата: какво ще кажете за котката я си кажете мнението. Другите: ами хубава си е котката! Много хубава котка ... Съвсем искрено си се изказаха. Оня несамостоятелния: на мен пък ми се вижда тъпа тая котка :))) Но повечето я харесаха и я похвалиха съвсем честно. Дядото някакъв такъв хем се радва, хем не му се вярва :) Ама престана да не я харесва :)

Та и ние с Юлиане другите ни викат: Какво им е на резултатите, хубави са си....

:)) Общо взето решихме, че това да намериш афективен прайминг на чужд език също си е откритие. Досега никой друг не го е изследвал. Семантичен - да, но не и афективен. Но защо само при французи? ... и се сетихме, че тя, студията, нали е в Германия проведена. На французите в момента немския им е силно активиран, понеже го ползват непрекъснато, а немците не. Ето на това може да се дължи разликата между немци и французи ... има логика.

И в този момент извадих джокера: айде да тестваме българите! Ето ти още една група чужденци в Германия, ако стане при тях като при французите, тогава ще имаме основания да извадим заключението, че когато живееш в чужда държава, и двата ефекта стават: разбираш автоматично и имаш наченки на емоционалност.

Събраха се за нула време достатъчно българи. Един каже на друг... ей така :) И действително СТАНА като при французите! Тоест, и при тях и двата ефекта бяха налице. С две думи: нещо, с което можеш да започнеш нещо пак.

Та, решихме да са французи и немци. Защо? Защото тук има много французи с немски и немци с френски, понеже Саарланд (тук е Саарланд) е на границата с Франция. Ама на мене мнооооооого, МНОГО ми се искаше да е с българи! Ама нъц, не се прие. Не защото няма българи, напротив! А и е някакво готино да правиш тестове с българи ... Но проблемът беше, че няма обратния вариант. Тоест, къде ще ти търся немци с отличен български?... Трудна работа. А 25 такива немци? Аз лично познавам двама, ама и те даже не стават, защото не са на възраст “студент”. Хубаво е като правиш експеримент, хората да са що годе на една възраст, за да не каже после някой, че ефектът ти се дължи на разлики във възрастта.

Въобще, ... охх тука навлизам в една такава безкрайна тематика ... но само на кратко ще спомена – че всичко, ВСИЧКО, което потенциално би имало евентуално каквото и да било влияние върху явленията, които изследваш, всичко се описва и контролира. Пол, възраст, професия, каквото се сетиш! Просто за да е човек сигурен, че тия фактори нямат значение. Прост пример: имаш 40 човека. На 20 даваш аспирин, на 20 плацебо и после гледаш какво им става на тия с аспирина. Ами ... я си представи ако тия 20 с аспирина са и по-стари, и незнамсикаквоси ... не може. Ще ти каже някой, че то не е било с аспирина. Тоест, всякакви фактори се гледа или да са еднакви (примерно еднаква лаборатория, един и същ ръководител на експеримента....), или се контролират (примерно възрастта се нотира и после статистически се смята дали по-старите по-различно реагират на аспирина) ... или ...

Или то има нещо такова, че се приема, че има безброй много фактори, които може да влияят. Например един го зарязало гаджето, друг не се наспал, трети и аз не знам ... безкрайни фактори, които не можеш да ги знаеш всичките, нито да ги елиминираш. Е за тях пък се надяваш да се уравновесят по принципа на случайността. Тоест, понеже са много хората, едва ли чак пък всички ще ги е зарязало гаджето вчера. Затова и се тестват много хора.

Та, участниците бяха немци и французи. Изискването беше да са живели минимум 1 година в чуждата страна... Между другото, може би някой си спомня, че бях писала едно блогче с едни преживелици по време на експеримент. Казваше се “Майчин език френски”. Ето затова френски!!!

Тук сега пропуснах нещо важно, тоест не го пропуснах, ама е крайно време да го спомена. А именно: нали въпросния тест с думичките ... той беше на два езика. Тоест имаше една част на немски и една част на френски. И немци, и французи, правиха и двете части, като по тоя начин имахме за сравнение какви са ефектите на родния им език. А и освен това ... може самия метод нещо да не е наред. Тоест, примерно думите да са слаби ... и даже и на роден език да няма ефект. Разбирате ли ... Ако няма ефект при германците на френски, но и при самите французи няма ефект на френски, значи не е защото езикът френски не е емоционален за немците, ами защото експериментът е куц.

:)

Та затова думите се появяваха на двата езика. Тоест примерно за един немец: първо на френски с праймчета на френски, после на немски с праймчета на немски.
Сега ще попитате, защо нямаше на немски с френски праймчета и обратното – тоест смесено. Ами да, то може и това да се направи! Само че не може всичко наведнъж! Смесеният вариант има един недостатък, че language switch коства ресурси. Тоест, за да превключиш от единия език на другия, това ти заема от когнитивните ресурси и ... ами просто това е още един когнитивен процес, който се “промъква” и който може да има трудно предвидими последствия. И като за начало по-добре без него. После, в следващ експеримент, може ... но тогава И ТОЙ трябва да се взема предвид в сметката!


Преди да премина към резултатите, още нещо. Ами съгласете се, няма смисъл да откриваш, че чуждия език не е емоционален, ако участниците в експеримента не владеят въпросния чужд език. То е много ясно в такъв случай, че не им въздейства!! Гъдела е да намериш намалена емоционалност при хора, които владеят езика...
Тоест, трябваше ни някакъв езиков тест. Просто понеже хипотезата не е “Чуждия език е по-малко емоционален”, ами че това е така и при хора, които много добре знаят въпросния чужд език!

Какво означава много добре ... ами то има различни аспекти ... Един плямпа бързо, друг разбира бързо, трети е силен в граматиката ... но това, което ни интересува в случая е, доколко хората разбират езика без да се замислят. Ей така щрак – автоматично. Чуваш “hund” и си представяш куче, а не трябва да си го превеждаш или да се замисляш. Представата трябва да изниква веднага...

... та, тестът за това беше следния. Всъщност много подобен на предишния. Пак виждаш думи, само че не трябва да кажеш положително или отрицателно, ами трябва да разпознаеш това дума ли е или не. “Куче” е дума, “Каче” не е. Тоест ти трябва да разбереш думата и да кажеш има ли я или я няма. Пак две копчета с “да” и “не” натискаш...
И отново, както можете да се досетите, преди думичките се появяват други (как иначе :) ). Само че този път не са с еднаква тоналност, ами близки или далечни по значение. Пример: преди “куче” се появява “котка”. Преди “круша” се появява “ябълка”. Ябълката активира автоматично в съзнанието ти представата за ябълка, за аромата на ябълка, за плод, за пазар, за ... круша ... И ти после по-лесно разпознаваши разбираш крушата като дума, защото представата за плод ти е предварително активирана.

Тоест пак: ако преди "ябълка" се появи "круша", хората разпознават по-бързо ябълката, отколкото ако преди нея се появи, примерно "доктор" или "обувка".

Но това го има и е ежедневието и не е нищо кой знае колко необичайно. Човек си се сеща за нещата, които са му предварително активирани. Аз затова не обичам да си държа върл безпорядък в стаята, защото ми се активира предварително представата за безпорядък! Ето ти още един довод да гледаш да се обграждаш с хубави предмети, с хубави неща (които харесваш и които ти говорят за нещо хубаво ... и които те правят такъв, какъвто най-вече искаш да бъдеш...) Човек просто се сеща за нещата, които възприема. Ако гледаш само тъпа телевизия, само тъпа телевизия ще ти е в главата (хех и това от опит:) ).


Но да се върнем в експеримента: имаше, значи, 4 задачи. Affective priming на немски и френски, и semantic priming пак на немски и френски. Semantic priming е онова дето с ябълка и круша. Тоест когато праймът е свързан по значение с думата.

Все пак трябва човек доста добре да владее един език, за да се получи това със семантичния прайминг. Трябва думите автоматично да извикват в съзнанието представата за тях.... Но именно тогава, в този случай, е интересно дали думите предизвикват емоция. Тоест, ти всичко си разбираш автоматично, но не чувстваш автоматично.

С други думи, хипотезите бяха следните:

--> на родния език би трябвало да излязат и двата прайминга – и семантичния, и афективния. Това ще означава, че не сме се прецакали по някакъв тъп начин. Тоест, че самите процедури действат.

--> на чуждия език би трябвало да излезе семантичния, но не и афективния. Това ще означава, че думите автоматично извикват значение, но не и емоция...


Пфуу знаех си, че ще се получи дълго! Пауза!!!!!
Има ли някой въпроси дотук?

(ето линк към първото)



Всъщност всичко започна с това, че четох една книга на Стивън Кинг. То, де. “То” на Стивън Кинг. Тая книга е на 3 части. Първите две ги намерих от приятели на български (щото колкото и да е, по-лесно си е), обаче с третата част какво стана не знам, но я намерих на немски. Окей, няма проблем, все пак живея тук от лето двехилаядно. И си продължих историйката, то интересно, обаче ...

Обаче не беше същото. Някак си ... абе ... всичко разбирам, няма проблем. То си се развива действието нататъка, героите са си същите, обаче ... ами как да се изразя ... не ми докосва така душата. Някак си не беше толкова директно. Толкова емоционално... и тогава се замислих, че някак си ти като кажеш “топло”, примерно, чувстваш топло донякъде. Казваш Мамка му, казваш ... и се сетих и за онова другото – колко лесно е понякога да говориш за теми, за които би се изчервил на български ...

Разправям това на моя тогавашен приятел, който беше (и още е, де) завършил психолог. И той ми подхвърля: да, много интересно, вика, от това може да излезе студия. Аз: ааа да наистина. И толкоз.
Обаче ... той го каза :) После след няколко месеца скъсахме и т.н., обаче идеята я имаше вече. Всъщност, ако не беше подхвърлил той това в тоя момент, аз никога нямаше да се сетя, че това може да се изследва! Просто нямаше да ми дойде на акъла, това е! Пак щях да си търся тема за дипломна работа, но нямаше да свържа едното с другото. Щеше да си остане едно наблюденийце и една мисличка просто. (колко ли често човек не прави някакви неща, просто защото не се сеща, че всъщност са възможни? ... как да е, де...)


Да, както и да е. Мен така и така ми трябваше тема. Ако не се бях сетила нещо, щях да отида при някой професор и да питам имат ли нещо за мен. Обикновено така става ...

... и нататък ... ами нали работя като момиченце за всичко в катедрата по когнитивна психология. Разказах на шефката ми идеята и тя, не щеш ли, се въодушеви...


Само две думи за шефката ми, защото може по-натам да я споменавам пак. Юлиане (така се казва) е на пръв поглед едно момиченце на 20 години, дребничко, усмихнато, енергично ... много общително и наистина много лъчезарно. С руса косичка и зелени очи. Обаче къде ти, външния вид лъже! В смисъл... на 29 е и е – освен много чаровна и т.н. - адски упорита и целеустремена. Няма лабаво!...


* * *

Оказа се, че няма чак толкова много изследвания по въпроса. Има хора, които са го наблюдавали това с емоционалността на чуждия език, описали са го, дали са примери ... има и изследвания, ама нищо наиситна сериозно. Тоест, идеята я има, но се оказва, че да изследваш или докажеш нещо такова не е чак толкова лесно.

А пък си е важно да се знае ... някак си има смисъл да се види как се чувстваш ти като чужденец на друг език – па макар и да го владееш добре... И сега, беше въпроса как да го изследваме това чудо. С въпросници е тъпо, защото въпросника те пита за мнението ти – което пак е добре – но не хваща директно феномена. Тоест той хваща мнението ти за феномена, възприятието ти за феномена, ама не и самия него директно.


ЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ току що ми заби оупън офиса и това е, което се е сейфнало!!! Ебаси, нали оупън офиса е добро нещо? :((( Грррррр



...


Както и да е. Бях тръгнала да разправям (и го бях разправила, мама му стара!) как в крайна сметка решихме да го изследваме това явление. Трябваше да е нещо, което директно да “измерва” емоцията, която някакви думи активират...

Всъщност, идеята не беше моя. Просто в катедрата, в която работя, много се експериментира със скрити картинки и други скрити стимули. Нали се сещате в рекламите и филмите дето разправят, че имало там скрита картинка на кока кола, гола жена или и аз не знам какво. А то такива неща можеш да чуеш, че едва ли не човек като “види” скритата картинка на кока кола, без да знае защо, става и си купува кола. Ами това ... не е точно така. То ефектът наистина го има, в смисъл, че може да ти се активира определена представа – примерно да се сетиш за кока-кола, без да си я видял съзнателно. Но ефектът е толкова краткотраен, че едва ли има особен смисъл да се рекламира наистина по този начин. А те – напротив - “истинските” реклами, на практика правят какво ли не, за да ги забележиш. Светкат и дрънкат, само и само да им обърнеш внимание. Всички се състезават за твоето лично внимание ... за твоето време. И друго, което се опитват, освен да задържат вниманието на хората – да свържат продукта с някаква определена (положителна) представа. Реклама на бельо – готин мъж. Перилен препарат – готин мъж. Автършейв, готин ... ъъъъ за какво бяхме почнали?
И ти на практика не си купуваш продукта, ами представата, която стои зад него. Купуваш си играчка, изненада и шоколад (нали така беше?), а не: малко шоколад в кръгла форма с някаква глупост дето не ти трябва? :) Купуваш бели зъби, свеж дъх и защита против зъбни камъни, а не само ментова паста. Така е винаги, независимо дали има реклама или не. Тоест, от тая гледна точка, нищо против рекламите! Донякъде те правят нещата, дето решаваме да си ги имаме, да ни харесват още повече...

Е, не че няма други гледни точки, дето да дразнят, тук не оспорвам изобщо!!!

Та, какво общо имат скритите картинки с хипотезата за емоционалнотта на чуждия език ...

Ами ... представяш си следния сценарий. Ескеприментът е следния: Ти седиш пред компютъра и на екрана (бял на цвят) се появяват в средата думи. И ти трябва да ги класифицираш – положителни или отрицателни. Появява се примерно “Любов”. Положително. “Война” - отрицателно. “Болест” - положително. “Пролет” - положително. И така, появяват се думички и ти натискаш едното от две възможни копчета. Това е цялата работа...

Само дето преди да се появят думите, дето трябва да ги класифицираш, съвсем за кратко промигва някаква картинка или друга дума. Примерно преди “Цвете” промигва “Приятел”. И се оказва, че ако тая скритата дума е положителна, времето за реакция на друга положителна дума се съкращава. Просто защото “приятел” вече е активирала положителната реакция. При две отрицателни също... а ако преди “цвете” се появи примерно “болест”, тогава на човек повече време му трябва да превключи на отрицателното... или просто прави грешка, без да знае защо.

Но тук става въпрос за милисекунди! Тоест ефектът не е някакъв такъв поразяващ, знам ли. Но го има ...
Но за целта трябва бързо да става всичко. Думата трябва бързо да дойде след другата и после ти трябва бързо да натиснеш копчето плюс или минус, иначе край, ефектът на скритата думичка се изпарява.

Между другото, на това нещо му викат affective priming, а на скритата думичка, дето промигва и влияе, й викат prime.

Всъщност, праймчетата може да промигват за кратко, ама така, че да ги видиш, или за толкова кратко, че да не ги възприемеш съзнателно. И в двата случая влияят.
Обаче ако са видими, трябва много-много да не се замисляш каква им е ролята, защото в противен случай може да нямат ефект – или да имат обратния ефект даже.


* * *

И пак: какво общо има цялата тая работа с чуждия език и емоционалността... Ами ... Тоя ефект ще го има само ако думите автоматично и съвсем несъзнателно активират положителна или отрицателна реакция. Тоест, ако на чуждия език думичките нямат тази пряка, директна връзка с емоциите, няма да има разлика дали скритите думички преди “истинските” думи са били положителни или отрицателни. Тоест те нито ще те улеснят, нито ще те объркат...

Охх разбрахте ли нещо дотук, защото ми е малко трудно да си изразявам мисълта...

Хах, хих, ние българите сме най-бързи! :)
Еднакъв брой грешки, ама сме по-бързи-смели-сръчни от французите и немците. Знаех си :))))

Сега си смятам резултатите от дипломната ми работа, в която участваха  и българчета (от Своге?) и току що го открих съвсем случайно. Няма голяма връзка  с хипотезите, обаче все пак ще го спомена в дипломната, да се знае!!!